Врачанският окръжен съд постанови мярка за неотклонение „парична гаранция“ на обвиняем
Троен състав на Врачанския областен съд дефинира мярка за неотклонение „ парична гаранция “ в размер на 1000 лв. на обвинения А. П.
Той е притеглен в качеството на обвинен от Районна прокуратура – Враца, Териториално отделения – Бяла Слатина за това, че на 12.02.2024 година в с. Габаре, обл. Враца, е предизвикал междинна телесна щета на Ш. М. от същото село и че на същата дата и място, в съучастничество с малолетния И. И., е предизвикал лека телесна щета на М. М., като двете действия са осъществени по хулигански подбуди.
Въззивната правосъдна инстанция промени наложената с определението на Районен съд – Бяла Слатина първична мярка „ задържане под стража “.
След като прегледа събраните досега гласни и писмени доказателства и другите материали по делото, и изслуша страните, актуалната правосъдна инстанция не показа изцяло доводите на първоинстанционния съд, както за съществуването на обосновано съмнение, че обвиненият е направил закононарушението, за което е упрекнат, по този начин и по отношение на изводите, че съществува действителна заплаха той да се укрие или да извърши закононарушение.
Едно от обвиняванията против А. П. е за осъществено тежко съзнателно закононарушение по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.129, ал.1 от Наказателен кодекс, а точно че по хулигански подбуди е предизвикал на Ш. М. краткотрайно разстройство на здравето, рисково за живота. От събраните по делото доказателства и основно от здравното уверение от досъдебното произвеждане, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза изводите на движимостите лица са за породени на Ш. М. краткотрайно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. - лека телесна щета по смисъла на член 130 от Наказателен кодекс, а не междинна такава по смисъла на чл.129, ал.1 от Наказателен кодекс. Действително от събраните по делото гласни доказателства може да се направи обосновано съмнение, че обвиненият е направил част от деятелността, която се претендира, само че породеният вредоносен резултат на потърпевшия Ш. М. не е разказаният в постановлението за привличане на обвинен. Затова и обоснованото съмнение, че обвиненият А. П. е направил закононарушенията, в които е упрекнат не е с подобен висок интензитет, какъвто се изисква, с цел да е налице първата причина на чл.63, ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс за взимане на най-тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража “ във връзка с обвинения.
Съдът счете за неправилни и изводите на Районен съд – Бяла Слатина за съществуването на другите две различно планувани в закона предпоставки. На А. П. е повдигнато обвиняване на 13.03.2024 година за закононарушение, което се претендира да е осъществено на 12.02.2024 година, т.е. - един месец след датата на действието. Обстоятелството, че от осъществяване на действието до предприемане на процесуални ограничения на насила във връзка с него е минал нескончаем интервал от време и той не се е укрил, е задоволително безапелационна индиция, че няма желание за укриване. Той има адресна регистрация. Пресилен се явява и изводът на първоинстанционния съд по отношение на заплахата от осъществяване на закононарушение от страна на обвинения само с оглед тежестта на публичната заплаха на действията, за които е притеглен като обвинен, данните от характеристичната му информация и справката за съдимост. Действително А. П. е осъждан неведнъж, само че след деликатен разбор на неговите осъждания, отразени в информация за съдимост, би могъл да се направи извод за настъпила отминалост на реабилитация по всички осъждания на съображение член 88а от Наказателен кодекс. Тоест - към сегашния миг обвиненият не би следвало да се третира като осъждано лице, а данните за неговите предходни осъждания биха могли само да послужат, като характеристична информация. Лошите характеристични данни за едно лице обаче не са задоволително мощен и неоспорим мотив да бъде признато, че има заплаха едно лице да извърши закононарушение.
Водим от изложените съображения, тройният състав на Окръжен съд – Враца промени атакуваното определение на Районен съд - Бяла Слатина, защото счете, че най-адекватната мярка за неотклонение във връзка с обвинения А. П. би била " парична гаранция ". Размерът на паричната гаранция бе избран с оглед събитието, че обвиненият е незает и има три деца, за които следва да поставя грижи. Съдът одобри, че обективен размер на паричната гаранция, която следва да се наложи, като мярка за неотклонение на обвинения А. П., е 1000 лв..
Определението на Окръжен съд – Враца е дефинитивно и не предстои на обжалване и протестиране.
Той е притеглен в качеството на обвинен от Районна прокуратура – Враца, Териториално отделения – Бяла Слатина за това, че на 12.02.2024 година в с. Габаре, обл. Враца, е предизвикал междинна телесна щета на Ш. М. от същото село и че на същата дата и място, в съучастничество с малолетния И. И., е предизвикал лека телесна щета на М. М., като двете действия са осъществени по хулигански подбуди.
Въззивната правосъдна инстанция промени наложената с определението на Районен съд – Бяла Слатина първична мярка „ задържане под стража “.
След като прегледа събраните досега гласни и писмени доказателства и другите материали по делото, и изслуша страните, актуалната правосъдна инстанция не показа изцяло доводите на първоинстанционния съд, както за съществуването на обосновано съмнение, че обвиненият е направил закононарушението, за което е упрекнат, по този начин и по отношение на изводите, че съществува действителна заплаха той да се укрие или да извърши закононарушение.
Едно от обвиняванията против А. П. е за осъществено тежко съзнателно закононарушение по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.129, ал.1 от Наказателен кодекс, а точно че по хулигански подбуди е предизвикал на Ш. М. краткотрайно разстройство на здравето, рисково за живота. От събраните по делото доказателства и основно от здравното уверение от досъдебното произвеждане, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза изводите на движимостите лица са за породени на Ш. М. краткотрайно разстройство на здравето, неопасно за живота, т.е. - лека телесна щета по смисъла на член 130 от Наказателен кодекс, а не междинна такава по смисъла на чл.129, ал.1 от Наказателен кодекс. Действително от събраните по делото гласни доказателства може да се направи обосновано съмнение, че обвиненият е направил част от деятелността, която се претендира, само че породеният вредоносен резултат на потърпевшия Ш. М. не е разказаният в постановлението за привличане на обвинен. Затова и обоснованото съмнение, че обвиненият А. П. е направил закононарушенията, в които е упрекнат не е с подобен висок интензитет, какъвто се изисква, с цел да е налице първата причина на чл.63, ал.1 от Наказателно-процесуален кодекс за взимане на най-тежката мярка за неотклонение „ задържане под стража “ във връзка с обвинения.
Съдът счете за неправилни и изводите на Районен съд – Бяла Слатина за съществуването на другите две различно планувани в закона предпоставки. На А. П. е повдигнато обвиняване на 13.03.2024 година за закононарушение, което се претендира да е осъществено на 12.02.2024 година, т.е. - един месец след датата на действието. Обстоятелството, че от осъществяване на действието до предприемане на процесуални ограничения на насила във връзка с него е минал нескончаем интервал от време и той не се е укрил, е задоволително безапелационна индиция, че няма желание за укриване. Той има адресна регистрация. Пресилен се явява и изводът на първоинстанционния съд по отношение на заплахата от осъществяване на закононарушение от страна на обвинения само с оглед тежестта на публичната заплаха на действията, за които е притеглен като обвинен, данните от характеристичната му информация и справката за съдимост. Действително А. П. е осъждан неведнъж, само че след деликатен разбор на неговите осъждания, отразени в информация за съдимост, би могъл да се направи извод за настъпила отминалост на реабилитация по всички осъждания на съображение член 88а от Наказателен кодекс. Тоест - към сегашния миг обвиненият не би следвало да се третира като осъждано лице, а данните за неговите предходни осъждания биха могли само да послужат, като характеристична информация. Лошите характеристични данни за едно лице обаче не са задоволително мощен и неоспорим мотив да бъде признато, че има заплаха едно лице да извърши закононарушение.
Водим от изложените съображения, тройният състав на Окръжен съд – Враца промени атакуваното определение на Районен съд - Бяла Слатина, защото счете, че най-адекватната мярка за неотклонение във връзка с обвинения А. П. би била " парична гаранция ". Размерът на паричната гаранция бе избран с оглед събитието, че обвиненият е незает и има три деца, за които следва да поставя грижи. Съдът одобри, че обективен размер на паричната гаранция, която следва да се наложи, като мярка за неотклонение на обвинения А. П., е 1000 лв..
Определението на Окръжен съд – Враца е дефинитивно и не предстои на обжалване и протестиране.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ