Защо българите са бедни
Трийсет години след края на социализма и 12 години след влизането в Европейски Съюз въпросът за бедността измежду българите остава един от главните измежду обществото и политическия хайлайф. Не инцидентно тематиката не стопира да бъде част от предизборни диспути и цивилен начинания. Ако на относително равнище бедността измежду обществото е по-малка, в сравнение с през 90-те години, то отрицателната наклонност страната да бъде отличник по този индикатор остава и до през днешния ден.
Един от най-силните разкази за произхода на бедността
е историческото завещание на социализма
Голяма част от някогашните социалистически страни са през днешния ден в редицата на тези с най-голяма беднотия, което до известна степен удостоверява този роман. Само че историческите данни от интервала на късния социализъм и началото на прехода демонстрират по-различна картина. В цяла Източна Европа страните минават през увеличение на бедността по време на първите години на 90-те, когато икономическата промяна води до огромно намаление на приходите на хората и безработица. При някои страни нарастването на бедността е минимално като Хърватия (от изчезнала до 2.23% през 2000 г.) и част от Вишеградската четворка, а при други прилича обществена злополука. В групата на вторите влизат както " изоставащите " България и Румъния, по този начин и някои от отличниците на шоковата терапия като Естония, Латвия, Литва, само че и страни с проблематична или изчезнала демократизация като Молдова, Беларус и Русия.
В този смисъл връзка сред историческото завещание и бедността съществува дотолкоз, че интервалът на огромна промяна при започване на 90-те години е значим миг за институционални решения във вътрешната политика и стопанска система, които водят до увеличение или понижаване на обществените вреди в страните в преход. България е от тези, в които обществените вреди са едни от най-продължителните и най-големи, в другия край са страни като Словения с отличаващ се равномерен преход към пазарна стопанска система и бърза консолидация на демокрацията.
Друг авторитетен роман за бедността
е връзката със степента на икономическо развиване
Ако създадем съпоставяне въз основата на всички европейски страни, ще се отличи до известна степен мощна взаимовръзка сред повишаване на Брутният вътрешен продукт (един от най-често употребяваните знаци за икономическо развитие) и бедността. Колкото по-богата е една страна, толкоз по-малък % са бедните, и противоположното. България тук още веднъж е в позиция на догонващ. Близки исторически и географски страни като Словения, Словакия, Чехия и Хърватия от дълго време са ни изпреварили по този индикатор. Като разгледаме развиването на този индикатор исторически, ще се открои следната наклонност – изоставането на България е обвързвано с проблемите в стопанската система в края на 80-те години, след като стартира спадът на Брутният вътрешен продукт и внезапното му и дълготрайно намаление през 90-те години. По данни на плана " Мадисън " равнищата на Брутният вътрешен продукт в България от 1989 година са достигнати едвам 14 години по-късно. Но България не е изключение. Същата наклонност се следи в огромна част от другите източноевропейски страни. Нивата на Брутният вътрешен продукт от 1989 година са достигнати над 10 години по-късно в съвсем всяка една от тях, включително Чехия, Хърватия, балтийските републики, Сърбия, Македония, Словакия.
Трети авторитетен роман
е за позитивното въздействие на външните вложения
Това е фактор, който постоянно бива използван в България за пояснения на икономическото развиване и съществуването на беднотия. Счита се, че колкото повече вложения идват в България, толкоз по-малка ще бъде бедността и безработицата. Вероятно този мотив е в резултат на упованието, че това ще усъвършенства бизнес средата, ще усили конкуренцията, а с това и заплащането ще се усъвършенства. Само че огромната картина е по-различна. Ако създадем относителен разбор на външните вложения като % от Брутният вътрешен продукт във всяка европейска страна, ще открием, че няма връзка сред размера на вложенията и % небогати хора. Ако търсим някаква наклонност, тя е даже противоположната. България е една от страните, в които размера на външните вложения е над 70% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който страни като Италия, Германия, Франция, Финландия, Дания и така нататък са в групата на страните с под 50% външни вложения.
Четвъртият роман е относително неизвестен в България,
той свързва бедността с ролята на обществената страна и преразпределението на богатствата
Смята се, че един от главните фактори за намаляването на бедността е увеличението на средствата за обществена отбрана. По този индикатор България дружно с други източноевропейски страни е в групата на страните, които отделят минимум за обществена отбрана – под 15%. В огромна част от случаите това са страни с огромен % на небогати. В другия край са скандинавските страни, Франция и Австрия, които отделят над 20% за обществена отбрана и в това време са с дребни равнища на беднотия – под 10%.
Втори измерител по ролята на този индикатор е да проверим до каква степен бедността понижава процентно след обществените заплащания – по този начин в една страна може преди обществените заплащания бедността да е огромна, а след тях – да понижава фрапантно. По данни на Евростат ролята на обществените заплащания за намаляването на бедността се равнява на близо 34% приблизително за Европа. Т.е. поради общественото подкрепяне 34% от популацията в Европа излиза от категорията " небогати ". България е в дъното на тази ранглиста като една от страните, в които бедността не понижава фрапантно, а едвам с сред 20% и 25%. Лидерите по този индикатор са още веднъж скандинавските страни, само че също по този начин Унгария, Чехия и Словения.
Трети измерител на ролята на обществената страна е до каква степен неравенството върви ръка за ръка с бедността. Често се твърди, че напредването на най-богатите води след себе си до възстановяване на ситуацията на най-бедните. По тази логичност бихме очаквали, че в случай че в една страна съществува огромно неравноправие поради огромното благосъстояние на най-заможните 1% и огромната разлика в приходите им с тези в дъното, това не би било обвързвано с повишаване на % на небогати, а на противоположната наклонност – към тяхното понижаване. Действителността обаче е по-различна. Колкото по-голямо е неравенството в една страна, толкоз по-голям е процентът на небогати хора – кое е първопричината е въпрос на метод, само че е реалност, че мощна връзка съществува и тя спрямо останалите фактори е най-силна. В групата на водачите по неравноправие и беднотия влизат България, Румъния, Латвия, Гърция, Кипър и Литва. В другия край са скандинавските страни, Белгия, Холандия, Чехия, Словакия и Словения.
От всичко показано дотук наподобява, че в случай че има воля за решение на казуса с бедността, това неизбежно минава през съществено осмисляне на първопричините за появяването и поддържането на високи равнища на беднотия. Ако съдим по други европейски страни, намиращи се както в Северна Европа, по този начин и в Централна, само че и Източна, решенията би трябвало да включват увеличение на резултата на обществените заплащания, понижаване на икономическите неравенства (въвеждане на най-малък необлагаем най-малко и прогресивно данъчно облагане например) и насърчаване на мощна стопанска система в страната, а не стопанска система, разчитаща главно на външни вложения. Нещо повече, както видяхме, в групата на страните с дребна беднотия и мощни стопански системи участват някогашни социалистически страни. Така че е време да се не помни безконечното опрощение, че " соцът " е отговорен, и да стартираме да приказваме съществено за капитализъм и народна власт.
Един от най-силните разкази за произхода на бедността
е историческото завещание на социализма
Голяма част от някогашните социалистически страни са през днешния ден в редицата на тези с най-голяма беднотия, което до известна степен удостоверява този роман. Само че историческите данни от интервала на късния социализъм и началото на прехода демонстрират по-различна картина. В цяла Източна Европа страните минават през увеличение на бедността по време на първите години на 90-те, когато икономическата промяна води до огромно намаление на приходите на хората и безработица. При някои страни нарастването на бедността е минимално като Хърватия (от изчезнала до 2.23% през 2000 г.) и част от Вишеградската четворка, а при други прилича обществена злополука. В групата на вторите влизат както " изоставащите " България и Румъния, по този начин и някои от отличниците на шоковата терапия като Естония, Латвия, Литва, само че и страни с проблематична или изчезнала демократизация като Молдова, Беларус и Русия.
В този смисъл връзка сред историческото завещание и бедността съществува дотолкоз, че интервалът на огромна промяна при започване на 90-те години е значим миг за институционални решения във вътрешната политика и стопанска система, които водят до увеличение или понижаване на обществените вреди в страните в преход. България е от тези, в които обществените вреди са едни от най-продължителните и най-големи, в другия край са страни като Словения с отличаващ се равномерен преход към пазарна стопанска система и бърза консолидация на демокрацията.
Друг авторитетен роман за бедността
е връзката със степента на икономическо развиване
Ако създадем съпоставяне въз основата на всички европейски страни, ще се отличи до известна степен мощна взаимовръзка сред повишаване на Брутният вътрешен продукт (един от най-често употребяваните знаци за икономическо развитие) и бедността. Колкото по-богата е една страна, толкоз по-малък % са бедните, и противоположното. България тук още веднъж е в позиция на догонващ. Близки исторически и географски страни като Словения, Словакия, Чехия и Хърватия от дълго време са ни изпреварили по този индикатор. Като разгледаме развиването на този индикатор исторически, ще се открои следната наклонност – изоставането на България е обвързвано с проблемите в стопанската система в края на 80-те години, след като стартира спадът на Брутният вътрешен продукт и внезапното му и дълготрайно намаление през 90-те години. По данни на плана " Мадисън " равнищата на Брутният вътрешен продукт в България от 1989 година са достигнати едвам 14 години по-късно. Но България не е изключение. Същата наклонност се следи в огромна част от другите източноевропейски страни. Нивата на Брутният вътрешен продукт от 1989 година са достигнати над 10 години по-късно в съвсем всяка една от тях, включително Чехия, Хърватия, балтийските републики, Сърбия, Македония, Словакия.
Трети авторитетен роман
е за позитивното въздействие на външните вложения
Това е фактор, който постоянно бива използван в България за пояснения на икономическото развиване и съществуването на беднотия. Счита се, че колкото повече вложения идват в България, толкоз по-малка ще бъде бедността и безработицата. Вероятно този мотив е в резултат на упованието, че това ще усъвършенства бизнес средата, ще усили конкуренцията, а с това и заплащането ще се усъвършенства. Само че огромната картина е по-различна. Ако създадем относителен разбор на външните вложения като % от Брутният вътрешен продукт във всяка европейска страна, ще открием, че няма връзка сред размера на вложенията и % небогати хора. Ако търсим някаква наклонност, тя е даже противоположната. България е една от страните, в които размера на външните вложения е над 70% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който страни като Италия, Германия, Франция, Финландия, Дания и така нататък са в групата на страните с под 50% външни вложения.
Четвъртият роман е относително неизвестен в България,
той свързва бедността с ролята на обществената страна и преразпределението на богатствата
Смята се, че един от главните фактори за намаляването на бедността е увеличението на средствата за обществена отбрана. По този индикатор България дружно с други източноевропейски страни е в групата на страните, които отделят минимум за обществена отбрана – под 15%. В огромна част от случаите това са страни с огромен % на небогати. В другия край са скандинавските страни, Франция и Австрия, които отделят над 20% за обществена отбрана и в това време са с дребни равнища на беднотия – под 10%.
Втори измерител по ролята на този индикатор е да проверим до каква степен бедността понижава процентно след обществените заплащания – по този начин в една страна може преди обществените заплащания бедността да е огромна, а след тях – да понижава фрапантно. По данни на Евростат ролята на обществените заплащания за намаляването на бедността се равнява на близо 34% приблизително за Европа. Т.е. поради общественото подкрепяне 34% от популацията в Европа излиза от категорията " небогати ". България е в дъното на тази ранглиста като една от страните, в които бедността не понижава фрапантно, а едвам с сред 20% и 25%. Лидерите по този индикатор са още веднъж скандинавските страни, само че също по този начин Унгария, Чехия и Словения.
Трети измерител на ролята на обществената страна е до каква степен неравенството върви ръка за ръка с бедността. Често се твърди, че напредването на най-богатите води след себе си до възстановяване на ситуацията на най-бедните. По тази логичност бихме очаквали, че в случай че в една страна съществува огромно неравноправие поради огромното благосъстояние на най-заможните 1% и огромната разлика в приходите им с тези в дъното, това не би било обвързвано с повишаване на % на небогати, а на противоположната наклонност – към тяхното понижаване. Действителността обаче е по-различна. Колкото по-голямо е неравенството в една страна, толкоз по-голям е процентът на небогати хора – кое е първопричината е въпрос на метод, само че е реалност, че мощна връзка съществува и тя спрямо останалите фактори е най-силна. В групата на водачите по неравноправие и беднотия влизат България, Румъния, Латвия, Гърция, Кипър и Литва. В другия край са скандинавските страни, Белгия, Холандия, Чехия, Словакия и Словения.
От всичко показано дотук наподобява, че в случай че има воля за решение на казуса с бедността, това неизбежно минава през съществено осмисляне на първопричините за появяването и поддържането на високи равнища на беднотия. Ако съдим по други европейски страни, намиращи се както в Северна Европа, по този начин и в Централна, само че и Източна, решенията би трябвало да включват увеличение на резултата на обществените заплащания, понижаване на икономическите неравенства (въвеждане на най-малък необлагаем най-малко и прогресивно данъчно облагане например) и насърчаване на мощна стопанска система в страната, а не стопанска система, разчитаща главно на външни вложения. Нещо повече, както видяхме, в групата на страните с дребна беднотия и мощни стопански системи участват някогашни социалистически страни. Така че е време да се не помни безконечното опрощение, че " соцът " е отговорен, и да стартираме да приказваме съществено за капитализъм и народна власт.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ