50 години от легендарния триумф на Артър Аш на Уимбълдън
Триумфът на Артър Аш на Уимбълдън. Най-големият в кариерата на именития американец, който и до през днешния ден остава единственият афроамериканец, вдигал трофея в All England Club.
На тазгодишното издание означаваме 50 години от този незабравим миг, който е и мотив да си спомним за живота и кариерата на легендата.
„ За да постигнеш великолепие, започни там, където си, използвай това, което имаш, и направи всичко, което можеш “. Звучи като факсимиле, взето от мотивационна тирада в трагичен филм. Но от време на време би трябвало да осмислим добре думите, да погледнем сред редовете и да получим доказателство, че да им повярваме. Човекът, който изрече тези думи, ни потвърди, че те не са били напразни.
На 10 юли 1943 година в Ричмънд, щата Вирджиния, се ражда момче, което ще промени цялата история на тениса. Времената са тежки – Втората международна война е достигнала своята кулминационна точка, а големият проблем на Съединени американски щати остава расизмът. Момчето би трябвало да тренира единствено на избрани външни кортове за чернокожи и няма право да припарва до белите си сънародници. Защо тъкмо той?
След като се е влюбило в джентълменския спорт още от ранна възраст, размахвайки ракетата на кортовете в Брук Фийлд, детето претърпява същински потрес. Губи майка си, когато към момента не е навършило седем години. Защо тъкмо той?
Изпитанията, които минава още на тази възраст, ще се окажат основни за развиването на този човек. Ще се окажат значими и за еволюцията на играта, която през днешния ден гледаме в сегашния ѝ тип. И ще оставят в страниците на историята името на една легенда – Артър Аш.
Прочутият американец за първи път играе против бели тенисисти през 1958 година Тогава е на 15 и стартира да обикаля Щатите, заразявайки хората с гения си в шампионатите из страната. Веднага стартира да печели националните шампионати за юноши, до момента в който в това време е отличен възпитаник и буен четец. Интелигентност и гений – тази композиция води Артър Аш към Университета в Калифорния UCLA, където стартира да гради своята тенис приказка.
Още като студент Аш е извикан в тима на Съединени американски щати за Купа „ Дейвис “ и става първият афроамерикнец в историята на отбора , с който ще вдигне трофея през 1963, 1968, 1969 и 1970 година Артър добива такава известност, че още на тази възраст към този момент е лице на Sport Illustrated. Трупа голям брой триумфи на корта с помощта на техничния си бекхенд с една ръка и елегантен жанр на игра. Печели шампионата на NCAA през 1965, а година по-късно приключва колежа с тапия за бизнес администрация.
Настъпва обаче интервал, от който нито един американец не може да избяга. Аш се причислява към армията на Съединени американски щати и служи в продължение на съвсем три години, само че и това не го стопира да играе обичания тенис и да взе участие в шампионати, в това число и Купа „ Дейвис “.
По това време Артър към момента е дилетант, само че величието му е предначертано. През 1968 той печели първия си шампионат от Големия шлем. След като надиграва нидерландеца Том Окер на финала на US Open обаче, Аш не може да получи парите от наградния фонд поради обстоятелството, че не е експерт. Окер извършва тези критерии и прибира сумата за сметка на Аш. Защо тъкмо той?
И тогава младият американец, който към този момент е въодушевил сънародниците си, осъзнава, че в Тура би трябвало да се подхващат значими стъпки, които напълно да трансформират играта и да дадат еднакъв старт на всички играчи.
През 1969 Артър и тенисистът Чарли Пасарел основават Националната юношеска тенис лига на Съединени американски щати с няколко цели – да оказват помощ на децата в страната, които нямат опция да се допрян до обичаната игра. Да обединят бели и чернокожи и да учат децата на съществени умения, които ще им бъдат нужни в живота по-нататък.
В същата година Артър кандидатства за виза за Южна Африка, с цел да се състезава в конкуренцията в страната South Africa Open. Държавата е разтресена от апартейда – разделянето на бели и чернокожи, нещо, на което Аш е жертва и в родината си. Именно по тази причина от Южна Африка отхвърлят да му издадат пропуск макар ранкинга му – №1 в Съединени американски щати. Защо тъкмо той?
Борбата му не стопира дотук. Той стартира митинг за изключването на нацията от интернационалната тенис федерация и това е единствено началото на битката му против апартейда, която ще се трансформира в съществена негова задача в идващите две десетилетия.
Съчетавайки живота на тенисист и деятел, борещ се за човешките права, Артър печели втория си „ мейджър “ през 1970 година Вдига трофея на Australian Open и оправдава статута си на международна звезда. Сумите, които играчите печелят обаче, не дават отговор на големия интерес, който тенисисти като Аш генерират измежду почитателите. И тъкмо тогава огромният проект на Артър, който той крои години наред, влиза в деяние.
Аш събира екип към себе си, с който през 1972 година основава Асоциацията на професионалните тенисисти. ATP – такава, каквато я познаваме през днешния ден, стартира да пази ползите на играчите, които към този момент имат надзор върху програмата и приходите си. Две години по-късно Артър Аш е определен за президент на асоциацията.
Но най-големият триумф на Аш занапред следва. През 1975 година огромният любимец Джими Конърс взима сет на тревната настилка в Лондон против него, само че няма сили за повече. Артър е „ международен първенец по тенис “. Титлата на Уимбълдън го прави първият негър, печелил конкуренцията, а в същата година тенисистът към този момент е №1 в света.
Животът на Артър се трансформира в приказка – дами се за обичаната си Джийн Мутусами и продължава да прави това, което обича. Когато всичко е съвършено обаче, постоянно се случва нещо ненадейно, което да унищожи хармонията. Докато държи ракетата и образова тенисисти в Ню Йорк, Аш получава инфаркт. Защо тъкмо той?
Изписан е от болничното заведение 10 дни по-късно, откакто е претърпял сърдечна интервенция и му е подложен байпас. Най-тежка за Аш не е мисълта, че здравето му се е влошило, а въпросът ще може ли още веднъж да играе тенис. Отговорът е „ не “ – през 1980 е заставен да постави завършек на кариерата си на 37-годишна възраст. Легендата за афроамериканеца, който завладя света, ще се помни постоянно, по този начин като неговите 818 победи от 1078 мача и 51 трофеи, три от които „ мейджъри “ на сингъл и две на двойки.
Отказване? Това, че Аш не може към този момент да се състезава професионално, не значи, че ще спре да следва задачите си и да се бори за човешките права. Артър стартира да написа за списанията „ Times “ и „ Tennis Magazine “, както и за „ Вашингтон Поуст “. Става коментатор в спортния отдел на ABC и продължава активността си против режима в Южна Африка, създавайки организацията „ Артисти и спортисти против апартейда “, която лобира за наказания по посока държавното управление на африканската страна. Това негово дело води до ареста му пред южноафриканското посолство във Вашингтон. Защо тъкмо той?
Професионалният тенис не остава на назад във времето – Артър е разгласен за капитан на тима на Съединени американски щати за Купа „ Дейвис “. Джон Макенроу, Джими Конърс и Питър Флеминг са единствено част от известните фигури, които под негово попечителство подвигат трофеите през 1981 и 1982 година
Когато човек е минал през толкоз доста трудности, стартира да си задава въпроса: „ Ще има ли още тествания? “. Отговорът за Артър е „ да “. През 1983 американецът би трябвало да се подложи на втора сърдечна операция. Защо тъкмо той?
За да бъде ускорено възобновяване на тялото му, му е прелята кръв, а това се оказва едно от най-лошите решения. В резултат на интервенцията Аш се заразява с вируса ХИВ. Защо тъкмо той?
Но както към този момент видяхме, животът на нашия воин е поредност от щастливи мигове и съсипия. През 1985 година той получава място в Международната зала на славата на тениса, а година по-късно претърпява един от най-прекрасните моменти в живота си – раждането на щерка му Камира.
През 1988 издава книгата „ Трудният път към славата “, основава стратегия за тенис по ABC, както и няколко фондации. Сред тях е фондацията, кръстена на негово име, бореща се за попречване на вируса ХИВ. Всичко това се случва, до момента в който американецът пази в загадка заболяването си.
Дори получава премията за Спортист на годината на Sports Illustrated, без въобще да се състезава професионално. Тя е връчена на „ състезател или тим, чието показване най-добре изразява духа на спортсменството “.
„ Какво ще кажете за Артър Аш? “ – този въпрос задава Нелсън Мандела, когато го питат кой американец желае да го посети, откакто застава отпред на трансформираната Южна Африка. Каузата, за която тенисистът се е борил през всички тези години, е осъществена – апартейдът е история.
Малко по-късно Аш афишира обществено, че е болен. „ Не желая да бъда лицето на проблем, още по-малко на подобен, който включва убийствена болест, само че знам, че би трябвало да употребявам тези благоприятни условия и да се обърна към света “, написа той в своя спомен „ Days of Grace “.
На 6 февруари 1993 година, когато е на 49 години, Артър Аш споделя последно „ довиждане “ на света. На света, за който направи толкоз доста, и даде формулировка на думата „ човек “. Защо тъкмо той?
Днес в Ричмънд можете да видите скулптура на Артър, който в едната си ръка държи ракета, а в другата – книги. А най-голямата чест за тенисистите на US Open е да стъпят на корт „ Артър Аш “ и да се борят за трофея.
Но да върнем лентата малко обратно към оня миг, в който американецът афишира заболяването си пред света. Феновете на тениса са шокирани, а едно малко дете изпраща писмо на своя кумир – „ Защо Господ избра ти да се разболееш? “.
Отговорът на Аш ще остане запаметен в страниците на историята вечно:
„ Има 50 милиона деца, които стартират да играят тенис. Само 5 милиона от тях се научават да играят. От тях единствено 500 хиляди стават експерти. 50 хиляди от тях са подготвени да играят в шампионатите. След това остават 5,000 тенисисти, които вземат участие в надпреварите от Големия шлем. От тях 50 играят на Уимбълдън. Само четирима доближават до полуфиналите, а двама играят на финала “.
„ Когато държах трофея в ръцете си, не питах Господ: „ Защо тъкмо аз? “. Днес, когато съм болен, също не дръзвам да попитам Бог: „ Защо аз? “.
