За Триумфалната арка и Бялата кралица
Триумфалната арка на Кристо и Жан-Клод е спорна работа не тъй като българската аудитория е разграничена в оценката си. Разделеността на българската аудитория във връзка с обществено значими тематики - ваксини, политики или културни събития, може да бъде призната като даденост и от дълго време не учудва.
Противорeчивостта на творбата на Кристо и Жан-Клод е основополагаща, тя е заложена вътре в концепцията, движеща желанието. Това е творба, която въплъщава духа на 60-те години, замислена в тясна мансарда в първите години на десетилетието. Тя носи със себе си характерен заряд - надигащата се младежка сила за институционална смяна, за катурване на втвърдени публични правила, които не подхождат на общество, в което подвижността е засилена, достъпът до обучение се уголемява, а студентите упорстват да бъдат не просто субекти на образуване, а сътрудници на смяна.
Преобръщането на функции и упования ще докара до детонацията през 1968, а година преди този момент Мишел Фуко ще дефинира в един къс и провокативен текст концепцията за " другите пространства " или хетеротопиите, в които по едно и също време се въплъщава и отхвърля преобладаващата обществена логичност. Това са пространства, които в процеса на въплъщаване на обществения ред го саботират, нарушавайки тази поредност от очевидности, която прави този ред общопризнат и възпроизводим във всекидневието.
Това пространство е в този момент опредметено като обгърнатата Триумфална арка, която по едно и също време носи в себе си историческа тежест и политическа функционалност, само че в това време е превърната в естетически обект, зависим на метеорологически прищявки. В еднакъв обект се въплъщават две парадигми - за времето като поредност от исторически събития, които образуват сегашното, и за времето като чисто настояще, тук и в този момент, с изменящо се състояние на слънцето и интензитет на светлината. Тази композиция от перманентност и смяна е отличителна линия на плановете на Кристо и Жан Клод, в които обвиването на символни здания нарушава символната им функционалност, с цел да я възвърне след няколко седмици със завършването на плана. Светът остава очевидно същият, само че нашият взор се е трансформирал.
Фуко. Смелостта за истинатаС код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Алиса в Огледалния свят С код Dnevnik10 получавате най-малко 10% отстъпка
Подобно на хетеротопиите на Фуко, творбите на Кристо и Жан-Клод са учредени на оптичен механизъм, където усещането на облика се трансформира с метеорологичните условия. Работата не упорства на диалог със фена, няма явно обръщение, а оставя фена да построи смисъл посредством съзерцаване. Творецът е регулировчик на внимание, насочвайки погледи в избрана посока без да дефинира скоростта на придвижване или да се интересува дали някой идва там, закъдето е тръгнал, или там, където идват другите.
Смисълът на хетеротопиите е, че те трансформират вероятности и нарушават очевидности, настоявайки на въпроса - а за какво нещата са такива, каквито са, и не могат ли да бъдат други? Може би най-известната хетеротопия е " Алиса в Огледалния свят " на Луис Карол, където времето тече обратно, а не напред, и където Бялата кралица помни това, което ще се случи след седмици. Обвита с бяло-сив материал, Триумфалната Арка чака своята Бяла кралица.
Застинали в исторически очевидности и политически блокажи, имаме цялостното право да забележим творбата по друг метод, само че и моралното обвързване да оценим поканата на Кристо и Жан-Клод да надскочим очевидностите, да се понесем над потока на историята (като в картина на Шагал) и да си представим друга действителност , където господства различен обществен ред. За Луис Карол, Мишел Фуко или Кристо и Жан-Клод, това е нужна стъпка към осмислянето на съвремието ни и олекотяването на историческата тежест, която образува (обременява) това съвремие.
В една незабравима сцена, Чеширският котарак споделя на обърканата Алиса - все ще стигнеш някъде, стига да вървиш задоволително дълго. Този план на Кристо лиши 60 години да се реализира. Може би това е най-важното което той ни оставя - напомнянето, че си коства да упорстваш 60 години, с цел да можеш да дариш няколко седмици хубост.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Противорeчивостта на творбата на Кристо и Жан-Клод е основополагаща, тя е заложена вътре в концепцията, движеща желанието. Това е творба, която въплъщава духа на 60-те години, замислена в тясна мансарда в първите години на десетилетието. Тя носи със себе си характерен заряд - надигащата се младежка сила за институционална смяна, за катурване на втвърдени публични правила, които не подхождат на общество, в което подвижността е засилена, достъпът до обучение се уголемява, а студентите упорстват да бъдат не просто субекти на образуване, а сътрудници на смяна.
Преобръщането на функции и упования ще докара до детонацията през 1968, а година преди този момент Мишел Фуко ще дефинира в един къс и провокативен текст концепцията за " другите пространства " или хетеротопиите, в които по едно и също време се въплъщава и отхвърля преобладаващата обществена логичност. Това са пространства, които в процеса на въплъщаване на обществения ред го саботират, нарушавайки тази поредност от очевидности, която прави този ред общопризнат и възпроизводим във всекидневието.
Това пространство е в този момент опредметено като обгърнатата Триумфална арка, която по едно и също време носи в себе си историческа тежест и политическа функционалност, само че в това време е превърната в естетически обект, зависим на метеорологически прищявки. В еднакъв обект се въплъщават две парадигми - за времето като поредност от исторически събития, които образуват сегашното, и за времето като чисто настояще, тук и в този момент, с изменящо се състояние на слънцето и интензитет на светлината. Тази композиция от перманентност и смяна е отличителна линия на плановете на Кристо и Жан Клод, в които обвиването на символни здания нарушава символната им функционалност, с цел да я възвърне след няколко седмици със завършването на плана. Светът остава очевидно същият, само че нашият взор се е трансформирал.
Подобно на хетеротопиите на Фуко, творбите на Кристо и Жан-Клод са учредени на оптичен механизъм, където усещането на облика се трансформира с метеорологичните условия. Работата не упорства на диалог със фена, няма явно обръщение, а оставя фена да построи смисъл посредством съзерцаване. Творецът е регулировчик на внимание, насочвайки погледи в избрана посока без да дефинира скоростта на придвижване или да се интересува дали някой идва там, закъдето е тръгнал, или там, където идват другите.
Смисълът на хетеротопиите е, че те трансформират вероятности и нарушават очевидности, настоявайки на въпроса - а за какво нещата са такива, каквито са, и не могат ли да бъдат други? Може би най-известната хетеротопия е " Алиса в Огледалния свят " на Луис Карол, където времето тече обратно, а не напред, и където Бялата кралица помни това, което ще се случи след седмици. Обвита с бяло-сив материал, Триумфалната Арка чака своята Бяла кралица.
Застинали в исторически очевидности и политически блокажи, имаме цялостното право да забележим творбата по друг метод, само че и моралното обвързване да оценим поканата на Кристо и Жан-Клод да надскочим очевидностите, да се понесем над потока на историята (като в картина на Шагал) и да си представим друга действителност , където господства различен обществен ред. За Луис Карол, Мишел Фуко или Кристо и Жан-Клод, това е нужна стъпка към осмислянето на съвремието ни и олекотяването на историческата тежест, която образува (обременява) това съвремие.
В една незабравима сцена, Чеширският котарак споделя на обърканата Алиса - все ще стигнеш някъде, стига да вървиш задоволително дълго. Този план на Кристо лиши 60 години да се реализира. Може би това е най-важното което той ни оставя - напомнянето, че си коства да упорстваш 60 години, с цел да можеш да дариш няколко седмици хубост.
Рубриката “Анализи ” показва разнообразни гледни точки, не е наложително изразените отзиви да съответстват с публицистичната позиция на “Дневник ”.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ