Трите телекома инвестират в българската икономика три пъти по-интензивно
Трите водещи телекома в България влагат над 640 млн. лева годишно в мрежи и услуги с интензитет на вложенията близо три пъти над междинното за стопанската система в страната. Същевременно те обезпечават над 10 000 високоплатени работни места. В резултат продуктивността в бранша доближава добавена стойност от към 130 хиляди лева на чиновник – близо една четвърт над междинното за ИКТ бранша. Това сочи нов отчет на Института за пазарна стопанска система, направен по поръчка на Алианса на софтуерната промишленост у нас.
Според отчета телекомите у нас съчетават ролята на стратегически вложител, важен шеф и съществена инфраструктурна опора за бизнеса, обществената администрация и жителите.
Секторът е с капиталова активност три пъти над междинната за стопанската система
Телекомуникационният бранш е измежду първенците по вложения в България. През 2024 година финансовите инвестиции в построяването и модернизацията на електронни съобщителни мрежи доближават 676 млн. лева, като вложенията във закрепени мрежи са 97 млн. лева, а вложенията в мобилни мрежи – 284 млн. лева Инвестициите на предприятията в бранша стабилно надвишават 2% от общия размер капиталовложения в стопанската система и доближават 2,3% през 2024 година Ако се преглеждат единствено нефинансовите услуги, делът на телекомуникациите е 6,9% от всички вложения в страната.
Инвестиционната активност на трите телекома, отнесена към приходите, е 18–21% за интервала 2022–2024 година Това е почти три пъти над междинното за предприятията в българската стопанска система (около 6,5–7%). Телекомите реинвестират забележителна част от приходите в мрежи, софтуерни решения, облачни услуги, цифрови портфейли и нови бизнес услуги, което дава забележителен принос освен за развиването на бранша, само че и на цялата стопанска система.
Повече от 10 000 високоплатени и устойчиви работни места
Телекомуникационният бранш обезпечава работа на над 10 000 души единствено в трите водещи оператора. Броят на заетите при тях нараства от 9650 през 2022 година до 10 475 през 2024 година, което е над 8% растеж за три години. Ускорението в заетостта е подбудено от дейния капиталов цикъл – създаване на 5G и оптични мрежи, разширение на центрове за обслужване, процес и ИКТ решения за бизнеса.
Секторът предлага и доста по-високи хонорари от междинните за страната. Средната годишна работна заплата в „ Далекосъобщения “ доближава 37,9 хиляди лева през 2023 година – с 56% над междинната за стопанската система. В дейностите, свързани с безжични връзки, междинната заплата надвишава 42 хиляди лева годишно. Това е резултат от високата продуктивност на труда в трите телекома, като добавената стойност на един нает доближава 130 хиляди лева, което е близо 25% над междинното за ИКТ бранша и над два пъти повече от междинното за всички стопански действия (55 хиляди лева на нает).
Значим принос към обществените финанси и резистентен доход
Телекомуникационните компании имат изразителен принос и към обществените финанси. По оценка за интервала 2022–2024 година трите водещи оператора са внесли общо 626 млн. лева под формата на корпоративен налог, осигурителни вноски, налог върху приходите на чиновниците и локални налози и такси.
Само платеният корпоративен налог се усилва от 75,9 млн. лева през 2022 година до 87,9 млн. лева през 2024 година, което съставлява 1,7–1,8% от всички доходи от корпоративни налози в държавния бюджет. При налога върху приходите приносът е към 0,7% от общите приходи, което е доста за бранш, който е по-интензивен на капитал, в сравнение с труд.
Обемът на телекомуникационния пазар в България надвишава 4 милиарда лева през 2024 година, като трите водещи оператора образуват към две трети от него – 3,17 милиарда лева общи доходи или растеж от 16% по отношение на 2022 година Въпреки това темповете на повишаване понижават – след двуцифрен скок през 2023 година растежът за 2024 година се забавя до под 5%, което е знак, че пазарът навлиза в по-зряла фаза, при която привличането на нови клиенти към този момент не е главен мотор на растежа и все по-осезаемо се усеща резултатът от отшумяването на високата инфлация. Най-динамичен остава мобилният сегмент, който носи над две трети от приходите – 2,18 милиарда лева през 2024 година и годишно нарастване от над 8%.
България е над междинното за Европейски Съюз по инфраструктура, с оптична мрежа до съвсем всяко домакинство
Анализът на Института за пазарна стопанска система акцентира, че България към този момент разполага с инфраструктура, която я слага измежду добре квалифицираните за цифровото десетилетие страни. Покритието с оптика до дома (FTTP) доближава 90,4% от семействата при приблизително 69,2% в Европейски Съюз. Мрежите с доста висок потенциал (VHCN), в това число оптика и DOCSIS 3.1, обгръщат 90,3% от семействата при 82,5% приблизително за Европейски Съюз. 5G мрежите покриват над 80% от семействата и над 90% от популацията, а трафикът на мобилни данни съвсем се удвоява за две години – от 116 PB на 230 PB. Данните ясно удостоверяват, че телекомите са съумели да изградят „ гръбнак “ на цифровата стопанска система, който разрешава стабилно развиване на електронната търговия, отдалечената работа, цифровите услуги и индустриалните приложения.
Достъпни услуги и поевтиняване по отношение на приходите на семействата
Въпреки огромния размер вложения, телекомуникационните услуги в България остават измежду най-достъпните в Европейски Съюз. Средният доход на клиент на мобилни услуги за трите най-големи оператора е 19,8 лева (10,1 евро) на месец през 2024 година, по отношение на 14,8 евро за мобилни услуги и 23,7 евро за закрепен интернет в другите страни от Европа. Цифрите ясно демонстрират, че телеком услугите у нас са значително по-евтини, изключително при закрепената съгласуваност. Когато се регистрира динамичността на приходите и инфлацията, действителната цена на мобилните услуги за семействата в действителност понижава и услугата поевтинява с 7,3% през 2023 година и 7,7% през 2024 година по отношение на покупателната мощ на семействата.
Интернет трансформира всекидневието: повече информация, присъединяване и е-здраве
Силно развитата инфраструктура се трансформира в действителна добавена стойност за хората. Данните демонстрират, че към 65–70% от жителите употребяват интернет за връзка и обществени връзки, над половината четат вести онлайн и търсят информация за артикули и услуги, повече от 50% към този момент пазарят онлайн, 20% споделят отзиви по публични и политически тематики в интернет, а 9% вземат участие в онлайн гласувания, анкети и допитвания.
Особено бързо пораства и електронното опазване на здравето – 40% от потребителите търсят здравна информация онлайн, 18% записват час при доктор през уебсайт или приложение, а 20% имат достъп до електронни досиета, резултати и предписания.
Така телекомуникационният бранш се обрисува освен като стопански мотор, само че и като фактор за по-голямо гражданско присъединяване, по-лесен достъп до услуги и по-високо качество на живот.
Голям капацитет, в случай че инфраструктурата срещне човешкия капитал
Въпреки мощната инфраструктурна база и високата капиталова интензивност, анализът показва и основно предизвикателство – ниското равнище на цифрови умения. Едва 36% от популацията разполага с базови цифрови умения при 56% приблизително за Европейски Съюз.
Наред с построяването на мрежи с потенциал за гигабитови скорости и всеобщо 5G покритие, устойчиви вложения и обезпечаването на висока добавена стойност и добре платени работни места, са нужни систематични старания в образованието, развиването на цифровите умения и тласъци за нововъведения, тъй че инфраструктурата да бъде оптимално употребена от потребителите и бизнеса в интерес на стопанската система и обществото.
Според отчета телекомите у нас съчетават ролята на стратегически вложител, важен шеф и съществена инфраструктурна опора за бизнеса, обществената администрация и жителите.
Секторът е с капиталова активност три пъти над междинната за стопанската система
Телекомуникационният бранш е измежду първенците по вложения в България. През 2024 година финансовите инвестиции в построяването и модернизацията на електронни съобщителни мрежи доближават 676 млн. лева, като вложенията във закрепени мрежи са 97 млн. лева, а вложенията в мобилни мрежи – 284 млн. лева Инвестициите на предприятията в бранша стабилно надвишават 2% от общия размер капиталовложения в стопанската система и доближават 2,3% през 2024 година Ако се преглеждат единствено нефинансовите услуги, делът на телекомуникациите е 6,9% от всички вложения в страната.
Инвестиционната активност на трите телекома, отнесена към приходите, е 18–21% за интервала 2022–2024 година Това е почти три пъти над междинното за предприятията в българската стопанска система (около 6,5–7%). Телекомите реинвестират забележителна част от приходите в мрежи, софтуерни решения, облачни услуги, цифрови портфейли и нови бизнес услуги, което дава забележителен принос освен за развиването на бранша, само че и на цялата стопанска система.
Повече от 10 000 високоплатени и устойчиви работни места
Телекомуникационният бранш обезпечава работа на над 10 000 души единствено в трите водещи оператора. Броят на заетите при тях нараства от 9650 през 2022 година до 10 475 през 2024 година, което е над 8% растеж за три години. Ускорението в заетостта е подбудено от дейния капиталов цикъл – създаване на 5G и оптични мрежи, разширение на центрове за обслужване, процес и ИКТ решения за бизнеса.
Секторът предлага и доста по-високи хонорари от междинните за страната. Средната годишна работна заплата в „ Далекосъобщения “ доближава 37,9 хиляди лева през 2023 година – с 56% над междинната за стопанската система. В дейностите, свързани с безжични връзки, междинната заплата надвишава 42 хиляди лева годишно. Това е резултат от високата продуктивност на труда в трите телекома, като добавената стойност на един нает доближава 130 хиляди лева, което е близо 25% над междинното за ИКТ бранша и над два пъти повече от междинното за всички стопански действия (55 хиляди лева на нает).
Значим принос към обществените финанси и резистентен доход
Телекомуникационните компании имат изразителен принос и към обществените финанси. По оценка за интервала 2022–2024 година трите водещи оператора са внесли общо 626 млн. лева под формата на корпоративен налог, осигурителни вноски, налог върху приходите на чиновниците и локални налози и такси.
Само платеният корпоративен налог се усилва от 75,9 млн. лева през 2022 година до 87,9 млн. лева през 2024 година, което съставлява 1,7–1,8% от всички доходи от корпоративни налози в държавния бюджет. При налога върху приходите приносът е към 0,7% от общите приходи, което е доста за бранш, който е по-интензивен на капитал, в сравнение с труд.
Обемът на телекомуникационния пазар в България надвишава 4 милиарда лева през 2024 година, като трите водещи оператора образуват към две трети от него – 3,17 милиарда лева общи доходи или растеж от 16% по отношение на 2022 година Въпреки това темповете на повишаване понижават – след двуцифрен скок през 2023 година растежът за 2024 година се забавя до под 5%, което е знак, че пазарът навлиза в по-зряла фаза, при която привличането на нови клиенти към този момент не е главен мотор на растежа и все по-осезаемо се усеща резултатът от отшумяването на високата инфлация. Най-динамичен остава мобилният сегмент, който носи над две трети от приходите – 2,18 милиарда лева през 2024 година и годишно нарастване от над 8%.
България е над междинното за Европейски Съюз по инфраструктура, с оптична мрежа до съвсем всяко домакинство
Анализът на Института за пазарна стопанска система акцентира, че България към този момент разполага с инфраструктура, която я слага измежду добре квалифицираните за цифровото десетилетие страни. Покритието с оптика до дома (FTTP) доближава 90,4% от семействата при приблизително 69,2% в Европейски Съюз. Мрежите с доста висок потенциал (VHCN), в това число оптика и DOCSIS 3.1, обгръщат 90,3% от семействата при 82,5% приблизително за Европейски Съюз. 5G мрежите покриват над 80% от семействата и над 90% от популацията, а трафикът на мобилни данни съвсем се удвоява за две години – от 116 PB на 230 PB. Данните ясно удостоверяват, че телекомите са съумели да изградят „ гръбнак “ на цифровата стопанска система, който разрешава стабилно развиване на електронната търговия, отдалечената работа, цифровите услуги и индустриалните приложения.
Достъпни услуги и поевтиняване по отношение на приходите на семействата
Въпреки огромния размер вложения, телекомуникационните услуги в България остават измежду най-достъпните в Европейски Съюз. Средният доход на клиент на мобилни услуги за трите най-големи оператора е 19,8 лева (10,1 евро) на месец през 2024 година, по отношение на 14,8 евро за мобилни услуги и 23,7 евро за закрепен интернет в другите страни от Европа. Цифрите ясно демонстрират, че телеком услугите у нас са значително по-евтини, изключително при закрепената съгласуваност. Когато се регистрира динамичността на приходите и инфлацията, действителната цена на мобилните услуги за семействата в действителност понижава и услугата поевтинява с 7,3% през 2023 година и 7,7% през 2024 година по отношение на покупателната мощ на семействата.
Интернет трансформира всекидневието: повече информация, присъединяване и е-здраве
Силно развитата инфраструктура се трансформира в действителна добавена стойност за хората. Данните демонстрират, че към 65–70% от жителите употребяват интернет за връзка и обществени връзки, над половината четат вести онлайн и търсят информация за артикули и услуги, повече от 50% към този момент пазарят онлайн, 20% споделят отзиви по публични и политически тематики в интернет, а 9% вземат участие в онлайн гласувания, анкети и допитвания.
Особено бързо пораства и електронното опазване на здравето – 40% от потребителите търсят здравна информация онлайн, 18% записват час при доктор през уебсайт или приложение, а 20% имат достъп до електронни досиета, резултати и предписания.
Така телекомуникационният бранш се обрисува освен като стопански мотор, само че и като фактор за по-голямо гражданско присъединяване, по-лесен достъп до услуги и по-високо качество на живот.
Голям капацитет, в случай че инфраструктурата срещне човешкия капитал
Въпреки мощната инфраструктурна база и високата капиталова интензивност, анализът показва и основно предизвикателство – ниското равнище на цифрови умения. Едва 36% от популацията разполага с базови цифрови умения при 56% приблизително за Европейски Съюз.
Наред с построяването на мрежи с потенциал за гигабитови скорости и всеобщо 5G покритие, устойчиви вложения и обезпечаването на висока добавена стойност и добре платени работни места, са нужни систематични старания в образованието, развиването на цифровите умения и тласъци за нововъведения, тъй че инфраструктурата да бъде оптимално употребена от потребителите и бизнеса в интерес на стопанската система и обществото.
Източник: plovdiv-online.com
КОМЕНТАРИ