Изборите през 2024 г. са стрували на държавата почти 240 млн. лв.
Трите акции за изборите през тази година са коствали на партиите, които вземат участие в тях, към 14 млн. лева - това са разноските, които са създали. Същевременно страната е платила съвсем 240 млн. лева за организацията на тези три акции през 2024 година Това съобщи пред БНР Ива Лазарова - ръководител на Обществения съвет към ЦИК и ръководител на Института за развиване на обществената среда.
По думите ѝ ЦИК е провела 170 съвещания през годината. За страдание обаче, администрацията към Комисията не действа добре, акцентира тя.
" През множеството време Комисията е взимала най-вече протоколни решения - тези решения са 80% от нейната работа. Това са решения, които са свързани с чисто административната и битова организация на Комисията. Такива решения са взимани, вместо решения всъщност за организацията на изборния развой и подобряването му ", изясни Лазарова.
Според нея измежду главните проблеми в последните години е невъзможността на партиите да поемат ангажимент към положителната организация на изборния развой. Така няма по какъв начин повече гласоподаватели да излязат да гласоподават и да имат вяра в честността на изборния развой, посочи Лазарова и добави, че към 35% от тези близо 240 млн. са били за възнагражденията на хората в секционните комисии.
В предаването " Преди всички " ръководителят на Обществения съвет към ЦИК означи също, че българите са по-малко заинтригувани към изборите в сравнение с гласоподавателите в другите страни:
" Избирателната интензивност в страната в трите акции, които организирахме през миналата година, не можа да доближи равнищата в други страни в света. Около 51% е била изборната интензивност приблизително за Екологичен потенциал през юни в държавите-членки на Съюза, до момента в който в България тя бе към 33% - виждате какъв брой по-малко заинтригувани са гласоподавателите в страната. Последните избори, които толкоз мощно вълнуваха България, и всички спрягаха и датата на нашите предварителни парламентарни избори около тях, и раздаването след това на мандатите - тези в Съединени американски щати - изборната интензивност там бе към 66%, т.е. ние сме два пъти по-малко гласуващи, в сравнение с американските жители ".
Според нея обаче не умората е основният фактор, който въздейства на българските гласоподаватели да не излизат да гласоподават:
" В предизборните платформи на обединенията ние слушахме за битката с корупцията, за промяна в правораздаването и институциите, стопанска система и обществени въпроси, само че изключително в последната акция не бяха давани никакви действителни отговори на проблемите на обществото. По скоро тематиките се въртяха основно към вътрешно-партийните битки в двете фракции на Движение за права и свободи. Единствената тематика, която ги изместваше, бяха евентуалните операции на изборния избор, следения и платен избор, т.е. нищо всъщност, което да вълнува гласоподавателите ".
Изборите бяха пратени в Конституционния съд, а от Обществения съвет към ЦИК желаеха да са наблюдаващи на повторното преброяване и разширение на експертизата. Получиха обаче негативен отговор. Лазарова изясни, че са очаквали такова решение, само че:
" Ако организациите бяха позволени с самостоятелни наблюдаващи, това в доста огромна степен щеше да е от изгода за прозрачността на процеса и да възвърне част от доверието на гласоподавателите ".
По думите ѝ в случай че се стигне до разминавания сред формалните протоколи и данните от повторното броене, може да се преразгледат резултатите в съответните изборни региони, където се следят такива разминавания, само че нищо повече не можем да чакаме към този миг. Тя акцентира, че видеонаблюдението е било основно за засичане на разминаванията, само че то няма да бъде взето поради.
" Ако се открият гласове, които не са вписани в окончателните протоколи, т.е. недействителни гласове, които да станат действителни след повторното броене - това ще качи прага за влизане в Народно събрание, т.е. гласовете, които липсват на партия " Величие ", може още веднъж да не стигнат ", разяснява Ива Лазарова.
Тя означи проблемите с квотите в изборната администрация, непознаването на изборните правила, злоупотребите в СИК-овете и падащото доверие в изборния развой. Според нея има доста неща, които би трябвало да бъдат подложени на необятен експертен спор:
" Когато се пристъпва към законодателни промени, това би трябвало да става предвид на цялостното усъвършенстване на процеса, а не на парче от избори за избори. Ако ние вършим промени в изборното законодателство, би трябвало да сме наясно, че то ще бъде направено от политическите обединения, които в последните 4 години не са харесвани във висока степен от гласоподавателите, т.е. точно тези обединения, които бяха упреквани в операция на вота, в непрозрачно осъществяване на изборите, точно на тях ще разчитаме да трансформират разпоредбите, или да участваме на последващи избори по непроменените правила. Трябва да има задоволително време за необятна полемика ".
Лазарова подсети, че в случай че не се сформира държавно управление и този път, може да стигнем до нови предварителни парламентарни избори преди да има решение на Конституционен съд.
