Bankwatch: България, Полша и Хърватия скрито искат пари от ЕС за газова инфраструктура
Трите страни към момента търсят най-малко 1.5 милиарда евро за създаване на нова инфраструктура, като терминали за импорт на LNG и тръбопроводи за изкопаем газ. Най-голямата инвестиция за 1.1 млрд евто е на Полша България желае средства за връзка сред хранилището " Чирен " и газопроводната мрежа и увеличение на потенциала за транспорт на газ от Гърция и към Северна Македония
Правителствата на България, Полша и Хърватия търсят пари от Европейски Съюз, с цел да задълбочат зависимостта си от изкопаемия газ под прикритието, че ще са нужни вложения в енергийната сигурност поради изключителната обстановка с войната в Украйна, въпреки в Европейски Съюз тя към този момент да се счита за преодоляна. Този извод прави организацията Bankwatch в отчет, оповестен в четвъртък.
Трите страни към момента търсят най-малко 1.5 милиарда евро за създаване на нова инфраструктура, като терминали за импорт на LNG и тръбопроводи за изкопаем газ. Най-голямата инвестиция за 1.1 млрд евто е на Полша България желае средства за връзка сред хранилището " Чирен " и газопроводната мрежа и увеличение на потенциала за транспорт на газ от Гърция и към Северна Македония
Правителствата на България, Полша и Хърватия търсят пари от Европейски Съюз, с цел да задълбочат зависимостта си от изкопаемия газ под прикритието, че ще са нужни вложения в енергийната сигурност поради изключителната обстановка с войната в Украйна, въпреки в Европейски Съюз тя към този момент да се счита за преодоляна. Този извод прави организацията Bankwatch в отчет, оповестен в четвъртък.
Държавите-членки на Европейски Съюз имат период до 31 август да изискат финансова поддръжка за проекти да насочат своите енергийни браншове надалеч от съветските изкопаеми горива като част от тактиката на Европейски Съюз REPowerEU. Bankwatch, която следи от близко развиването на тези проекти в девет съответни страни в Централна и Източна Европа Полша, написа, че трите страни към момента търсят най-малко 1.5 милиарда евро обществени средства за създаване на нова инфраструктура, като терминали за импорт на LNG и тръбопроводи за изкопаем газ.
" Ако бъдат осъществени, тези планове биха саботирали напъните на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове и биха влошили по-голямата световна изключителна обстановка, каквато е климатичната рецесия ", написа огранизацията.
Реклама Кои са плановете
България е разписала три рискови съгласно Bankwatch планове в главата си по REPowerEU с бенефециент държавната " Булгартрансгаз ". Единият е за бъдеща газова инфраструктура, осигуряваща нова връзка сред подземното газохранилище " Чирен " ( и газопреносната система на страната на стойност 39 млн. евро. Твърди се, че планът ще поддържа взаимосвързаността на район и да способства за нашарване на доставките за България и покрайнините. Освен това ще улесни съхранението на LNG, който България би трябвало да стартира да получава от Гърция и Турция.
Последното обаче няма логичност, защото вносът на полутечен газ става през магистралната газова мрежа, която по този начин или другояче към този момент е обвързвана с хранилището. Много евентуално е в тази ситуация да става дума за връзка с газопровода " Турски поток ", което би означавало, че се работи в полза на съветския транспорт на газ към Сърбия и Унгария, който продължава и сега.
Вторият план е за увеличение на техническия потенциал за транспорт на газ от Гърция към България и от България към Северна Македония на стойност 126 млн. евро и посочена последна дата за реализация до края на 2025 година Средства ще бъдат вложени в възстановяване на достъпа до спомагателни количества LNG и изкопаем газ от Гърция за България и прилежащите страни, с капацитет за включване на възобновими газове на по-късен стадий. От сходни вложения обаче би имало потребност единствено в случай че се чака голям растеж в потреблението на газ и деен пазар за търговия в България. Към момента нищо сходно не наподобява да се приготвя , още повече, че " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз " подписаха 13-годишно съглашение с турската " Боташ ", което мъчно биха изпълнили, камо ли да усилват още преноса през Гърция.
Третият е за рационализация и цифровизация на системата за наблюдаване на газопреносната мрежа на стойност 17 млн евро. В случая евентуално може да има потребност от сходно усъвършенстване.
Реклама
В отчета на Bankwatch се показва, че към юни 2023 година липсва изясненост по отношение на процеса на правене на българската глава REPowerEU. Няма обществено извършени съвещания и главата към момента не е публично показана. Според неофициалната информация нито един от тези планове не е получил разрешителни. Не е и ясно дали тези проекти са настоящи след скорошната смяна в държавното управление и фактът, че договарянията към момента не престават, се отбелязва там.
Хърватия от свия страна има написани два плана - един за газопровод " Злобин - Босилево " и за увеличение на потенциала на LNG терминала на остров Крък. Но най-скъпият и огромен план е на Полша - над 1.1 млрд евро за газов водопровод, интерконектор и инфраструктура по огромен проекет за импорт на LNG.
Какво желаят другите в района
Три други страни - Румъния, Чехия и Унгария - към този момент се отхвърлиха от предходните си проекти да включат планове за изкопаем газ в своите проекти по REPowerEU след напън на гражданското общество и договарянията с Европейската комисия. Други като Естония пък
не са включвали въобще никакви планове за изкопаем газ в настояванията си за финансиране по REPowerEU. Латвия също се чака да показа предложение по REPowerEU без вложения в газ. А Словакия желае лимитирана поддръжка за котли с изкопаем газ,
Правителствата на България, Полша и Хърватия търсят пари от Европейски Съюз, с цел да задълбочат зависимостта си от изкопаемия газ под прикритието, че ще са нужни вложения в енергийната сигурност поради изключителната обстановка с войната в Украйна, въпреки в Европейски Съюз тя към този момент да се счита за преодоляна. Този извод прави организацията Bankwatch в отчет, оповестен в четвъртък.
Трите страни към момента търсят най-малко 1.5 милиарда евро за създаване на нова инфраструктура, като терминали за импорт на LNG и тръбопроводи за изкопаем газ. Най-голямата инвестиция за 1.1 млрд евто е на Полша България желае средства за връзка сред хранилището " Чирен " и газопроводната мрежа и увеличение на потенциала за транспорт на газ от Гърция и към Северна Македония
Правителствата на България, Полша и Хърватия търсят пари от Европейски Съюз, с цел да задълбочат зависимостта си от изкопаемия газ под прикритието, че ще са нужни вложения в енергийната сигурност поради изключителната обстановка с войната в Украйна, въпреки в Европейски Съюз тя към този момент да се счита за преодоляна. Този извод прави организацията Bankwatch в отчет, оповестен в четвъртък.
Държавите-членки на Европейски Съюз имат период до 31 август да изискат финансова поддръжка за проекти да насочат своите енергийни браншове надалеч от съветските изкопаеми горива като част от тактиката на Европейски Съюз REPowerEU. Bankwatch, която следи от близко развиването на тези проекти в девет съответни страни в Централна и Източна Европа Полша, написа, че трите страни към момента търсят най-малко 1.5 милиарда евро обществени средства за създаване на нова инфраструктура, като терминали за импорт на LNG и тръбопроводи за изкопаем газ.
" Ако бъдат осъществени, тези планове биха саботирали напъните на Европейски Съюз за понижаване на излъчванията на парникови газове и биха влошили по-голямата световна изключителна обстановка, каквато е климатичната рецесия ", написа огранизацията.
Реклама Кои са плановете
България е разписала три рискови съгласно Bankwatch планове в главата си по REPowerEU с бенефециент държавната " Булгартрансгаз ". Единият е за бъдеща газова инфраструктура, осигуряваща нова връзка сред подземното газохранилище " Чирен " ( и газопреносната система на страната на стойност 39 млн. евро. Твърди се, че планът ще поддържа взаимосвързаността на район и да способства за нашарване на доставките за България и покрайнините. Освен това ще улесни съхранението на LNG, който България би трябвало да стартира да получава от Гърция и Турция.
Последното обаче няма логичност, защото вносът на полутечен газ става през магистралната газова мрежа, която по този начин или другояче към този момент е обвързвана с хранилището. Много евентуално е в тази ситуация да става дума за връзка с газопровода " Турски поток ", което би означавало, че се работи в полза на съветския транспорт на газ към Сърбия и Унгария, който продължава и сега.
Вторият план е за увеличение на техническия потенциал за транспорт на газ от Гърция към България и от България към Северна Македония на стойност 126 млн. евро и посочена последна дата за реализация до края на 2025 година Средства ще бъдат вложени в възстановяване на достъпа до спомагателни количества LNG и изкопаем газ от Гърция за България и прилежащите страни, с капацитет за включване на възобновими газове на по-късен стадий. От сходни вложения обаче би имало потребност единствено в случай че се чака голям растеж в потреблението на газ и деен пазар за търговия в България. Към момента нищо сходно не наподобява да се приготвя , още повече, че " Булгаргаз " и " Булгартрансгаз " подписаха 13-годишно съглашение с турската " Боташ ", което мъчно биха изпълнили, камо ли да усилват още преноса през Гърция.
Третият е за рационализация и цифровизация на системата за наблюдаване на газопреносната мрежа на стойност 17 млн евро. В случая евентуално може да има потребност от сходно усъвършенстване.
Реклама
В отчета на Bankwatch се показва, че към юни 2023 година липсва изясненост по отношение на процеса на правене на българската глава REPowerEU. Няма обществено извършени съвещания и главата към момента не е публично показана. Според неофициалната информация нито един от тези планове не е получил разрешителни. Не е и ясно дали тези проекти са настоящи след скорошната смяна в държавното управление и фактът, че договарянията към момента не престават, се отбелязва там.
Хърватия от свия страна има написани два плана - един за газопровод " Злобин - Босилево " и за увеличение на потенциала на LNG терминала на остров Крък. Но най-скъпият и огромен план е на Полша - над 1.1 млрд евро за газов водопровод, интерконектор и инфраструктура по огромен проекет за импорт на LNG.
Какво желаят другите в района
Три други страни - Румъния, Чехия и Унгария - към този момент се отхвърлиха от предходните си проекти да включат планове за изкопаем газ в своите проекти по REPowerEU след напън на гражданското общество и договарянията с Европейската комисия. Други като Естония пък
не са включвали въобще никакви планове за изкопаем газ в настояванията си за финансиране по REPowerEU. Латвия също се чака да показа предложение по REPowerEU без вложения в газ. А Словакия желае лимитирана поддръжка за котли с изкопаем газ,
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ