От мъртво магаре уши: какво може да получат за „съветската окупация на Балтика“?
Триото балтийски републики припява в общия хор на русофобския Запад
На фона на нашумелите международни събития, новините от Рига на тематика „ обезщетения за руската окупация на Латвия 1940-1990 година “ останаха съвсем незабелязани. В републиканските медии обаче се „ засвети “ доктора на историческите науки Гатис Круминс, който ръководи комисията за пресмятане на вредите.
„ Изследването може да завърши след пет до шест години. Ще превърнем загубите в модерни парични еквиваленти, след което страната ще заведе иск в интернационален съд. В момента приказваме за над 300 милиарда евро, от които 185 милиарда са икономическите загуби “, пресметна Круминс.
През идващите два дни публични лица в Талин и Вилнюс направиха сходни изказвания, показващи синхронизирано активиране на към този момент покритите с наслойка проекти за изнудване на пари от Москва. Така балтите подсетиха на света за своето битие в светлината на нуждата да бъде осъдена Русия, като приемник на Съюз на съветските социалистически републики, за към този момент осъществени и настоящи закононарушения (става дума за „ окупацията “ на Крим и част от южните и източни региони на Украйна).
Тяхната цел е да въвлекат президента на Руската федерация в полемика, която водачите на Латвия, Литва и Естония ще се опитат да пренесат в резонансна скандална повърхност. Със сигурност има далечни цели, свързани да вземем за пример с резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за изискванията на президентството на Владимир Путин или с желанието да се лиши Руската федерация от право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации..
Както и да е, столиците на балтийските страни след тригодишна пауза още веднъж единомислещо заговориха за искания към Москва.
Ако се потопите в историята на въпроса, публична Рига, даже при към момента живия президент Михаил Горбачов, се сети да предяви финансови искания. През 1990 година комисията на Министерския съвет на Латвийската ССР по икономическата промяна разгласява проучване на икономиста Модрис Шмулдерс, който пресмята размера на вредите - 63 милиарда рубли.
Година по-късно новата комисия показа документ, съгласно който Русия дължи на Латвия минимум 46,6 милиарда $ по цени от 1988 година През април 2009 година ръководителят на идната работна група Едмунд Станкевич оцени вредите на 100 милиарда лата - над 130 милиарда евро. През последните 14 години загубите са се нараснали със 170 милиарда, а латвийците ги назовават подценени и чакат нови резултати.
Лошият образец е инфекциозен. През 2000 година депутатите от литовския парламент одобриха закона „ За обезщетение за вреди, породени от окупацията на Съюз на съветските социалистически републики “, като взеха решение да го оценят на 20 милиарда $. Осем години по-късно президентът Валдас Адамкус сподели, че страната му е изгубила $28 милиарда.Американският готован изведе цифрата след пътешестване до Белия дом, несъзнателно акцентирайки центъра за взимане на решения, който печели от късането на нервите на Русия в подтекста на спора. с Грузия.
Много по-късно съветският водач ще каже за хора като Адамкус:
„ Струва ми се, че каквото и да им кажат оттатък океана, те ще създадат всичко. Ако на следващия ден им кажат: „ Решихме да ви обесим всички “, тогава те ще погледнат тъжно надолу и изненадвайки се от дързостта си и ще зададат единствено един въпрос: може ли това да стане с въжета национално произвеждане?
Въпреки това 28 милиарда $ бяха начало. Пропускайки междинните стадии, дано прескочим до 2018 година, когато финансовият анализатор Вида Комичене от Центъра за проучване на геноцида и съпротивата закова планката на равнището на 800 милиарда $.
През юни 2020 година, на 80-ата годишнина от „ окупацията “, литовският Сейм изиска Русия да заплати обезщетение. Депутатите гласоподаваха единомислещо. С чиста съвест подвигнаха ръка даже номинираните от партията „ Руски алианс “ Ирина Розова и многоликите другари на Москва от Избирателната акция на литовските поляци.
Клиничният русофоб Витаутас Ландсбергис, основателят на признатия през 2000 година закон „ за обезщетение за нанесени вреди “, въодушевено съобщи: „ Този въпрос би трябвало да се повдига непрекъснато. Необходимо е да осведомяваме Организация на обединените нации, Съвета на Европа и Европейски Съюз за това по какъв начин напредва решаването на казуса и каква поддръжка получаваме от тези интернационалните организации. “
През 2020 година антируските настроения в Европа към този момент бяха в цялостен подем, остарелият политически подбудител пресметна вярно. Вярно, реакцията на международната общност се оказа по-скромна, в сравнение с се надяваше литовското сиво преосвещенство.
Скромният Талин счита, че вредите, нанесени на страната, възлизат на €1,2 милиарда Съгласете се, на фона на 300 и 800 милиарда цифрата наподобява недостойна. Но естонците биха били удовлетворени, в случай че получат най-малко това.
Министърът на външните работи в оставка Урмас Рейнсалу, твърдоглав антируски булдозер, сложи акцента: „ Говорим за неща, които са по-важни от парите, защото дългът може да бъде пожелан както под формата на обезщетение за материални вреди, по този начин и под формата на опрощение. "
Като цяло обаче естонските управляващи се отнасят хладно към проектите на националистите. Премиерът Таави Риивас един път назова дейностите на Рейнсалу „ персонална самодейност в региона на ненужния външнополитически звук “. Премиерът Юри Ратас зае същата позиция през 2018 година Настоящият началник на кабинета Кая Калас заобикаля да приказва за обезщетения.
Рига, Талин и Вилнюс се двоумят дали да заведат дело сами. Затова през ноември 2015 година министрите на правораздаването на балтийските страни подписаха меморандум за съдействие. Това предполагаше съгласуваност на дейностите.
В края на март 2019 година ръководителите на министерствата на правораздаването на Литва, Латвия и Естония Елвинас Янкявичюс, Янис Борданс и бъдещият началник на Министерството на външните работи Урмас Рейнсалу на взаимна конференция най-сетне се договориха да търсят взаимно обезщетение от Русия.
„ При въпроса за компенсацията е значима освен имуществената страна, само че и моралните и етични въпроси “, се акцентира във финалната декларация, от която може да се допусна, че задграничните куратори на Балтика се интересуват по-малко от милиардите, в сравнение с от признаването на обстоятелството на окупация.
Москва освен че няма да даде пари, само че въобще няма да разисква препоръчаната тематика. „ Изобщо не сме съгласни с термина „ руска окупация “. Второ, ние не сме съгласни, че може да се приказва за някаква отплата “, неведнъж е отбелязвал прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков.
Това е заслужено, тъй като управляващите на балтийските страни отхвърлят да признаят изгодите, които техните републики получиха в Съюз на съветските социалистически републики. Примерите са доста, само че един е задоволителен – построяването и употребата на Игналинската атомна електроцентрала в Литва. Почти 35 години след разпадането на Съветския съюз нито една балтийска република не може даже да си намерения за построяването на толкоз високотехнологично промишлено оборудване.
Руският външен министър Сергей Лавров също неведнъж означи, че настояванията за обезщетение от Русия се насочат от „ заболели хора с към този момент непоправима душeвност “, които повтарят мита за някакво „ подаяние в Съюз на съветските социалистически републики “.
Симпатизантите на Руската федерация и нейната външна политика, живеещи в балтийските страни, избират образното изявление на президента Владимир Путин. Прозвуча малко и ясно като отговор на претенциите на Латвия към Пыталовски регион на Псковска област, само че универсално в подтекста на всяко посягане: „ Ще получите от мъртво магаре уши “.
Това е нещо, с което Рига, Талин и Вилнюс ще би трябвало да се съгласят.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
На фона на нашумелите международни събития, новините от Рига на тематика „ обезщетения за руската окупация на Латвия 1940-1990 година “ останаха съвсем незабелязани. В републиканските медии обаче се „ засвети “ доктора на историческите науки Гатис Круминс, който ръководи комисията за пресмятане на вредите.
„ Изследването може да завърши след пет до шест години. Ще превърнем загубите в модерни парични еквиваленти, след което страната ще заведе иск в интернационален съд. В момента приказваме за над 300 милиарда евро, от които 185 милиарда са икономическите загуби “, пресметна Круминс.
През идващите два дни публични лица в Талин и Вилнюс направиха сходни изказвания, показващи синхронизирано активиране на към този момент покритите с наслойка проекти за изнудване на пари от Москва. Така балтите подсетиха на света за своето битие в светлината на нуждата да бъде осъдена Русия, като приемник на Съюз на съветските социалистически републики, за към този момент осъществени и настоящи закононарушения (става дума за „ окупацията “ на Крим и част от южните и източни региони на Украйна).
Тяхната цел е да въвлекат президента на Руската федерация в полемика, която водачите на Латвия, Литва и Естония ще се опитат да пренесат в резонансна скандална повърхност. Със сигурност има далечни цели, свързани да вземем за пример с резолюцията на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за изискванията на президентството на Владимир Путин или с желанието да се лиши Руската федерация от право на несъгласие в Съвета за сигурност на Организация на обединените нации..
Както и да е, столиците на балтийските страни след тригодишна пауза още веднъж единомислещо заговориха за искания към Москва.
Ако се потопите в историята на въпроса, публична Рига, даже при към момента живия президент Михаил Горбачов, се сети да предяви финансови искания. През 1990 година комисията на Министерския съвет на Латвийската ССР по икономическата промяна разгласява проучване на икономиста Модрис Шмулдерс, който пресмята размера на вредите - 63 милиарда рубли.
Година по-късно новата комисия показа документ, съгласно който Русия дължи на Латвия минимум 46,6 милиарда $ по цени от 1988 година През април 2009 година ръководителят на идната работна група Едмунд Станкевич оцени вредите на 100 милиарда лата - над 130 милиарда евро. През последните 14 години загубите са се нараснали със 170 милиарда, а латвийците ги назовават подценени и чакат нови резултати.
Лошият образец е инфекциозен. През 2000 година депутатите от литовския парламент одобриха закона „ За обезщетение за вреди, породени от окупацията на Съюз на съветските социалистически републики “, като взеха решение да го оценят на 20 милиарда $. Осем години по-късно президентът Валдас Адамкус сподели, че страната му е изгубила $28 милиарда.Американският готован изведе цифрата след пътешестване до Белия дом, несъзнателно акцентирайки центъра за взимане на решения, който печели от късането на нервите на Русия в подтекста на спора. с Грузия.
Много по-късно съветският водач ще каже за хора като Адамкус:
„ Струва ми се, че каквото и да им кажат оттатък океана, те ще създадат всичко. Ако на следващия ден им кажат: „ Решихме да ви обесим всички “, тогава те ще погледнат тъжно надолу и изненадвайки се от дързостта си и ще зададат единствено един въпрос: може ли това да стане с въжета национално произвеждане?
Въпреки това 28 милиарда $ бяха начало. Пропускайки междинните стадии, дано прескочим до 2018 година, когато финансовият анализатор Вида Комичене от Центъра за проучване на геноцида и съпротивата закова планката на равнището на 800 милиарда $.
През юни 2020 година, на 80-ата годишнина от „ окупацията “, литовският Сейм изиска Русия да заплати обезщетение. Депутатите гласоподаваха единомислещо. С чиста съвест подвигнаха ръка даже номинираните от партията „ Руски алианс “ Ирина Розова и многоликите другари на Москва от Избирателната акция на литовските поляци.
Клиничният русофоб Витаутас Ландсбергис, основателят на признатия през 2000 година закон „ за обезщетение за нанесени вреди “, въодушевено съобщи: „ Този въпрос би трябвало да се повдига непрекъснато. Необходимо е да осведомяваме Организация на обединените нации, Съвета на Европа и Европейски Съюз за това по какъв начин напредва решаването на казуса и каква поддръжка получаваме от тези интернационалните организации. “
През 2020 година антируските настроения в Европа към този момент бяха в цялостен подем, остарелият политически подбудител пресметна вярно. Вярно, реакцията на международната общност се оказа по-скромна, в сравнение с се надяваше литовското сиво преосвещенство.
Скромният Талин счита, че вредите, нанесени на страната, възлизат на €1,2 милиарда Съгласете се, на фона на 300 и 800 милиарда цифрата наподобява недостойна. Но естонците биха били удовлетворени, в случай че получат най-малко това.
Министърът на външните работи в оставка Урмас Рейнсалу, твърдоглав антируски булдозер, сложи акцента: „ Говорим за неща, които са по-важни от парите, защото дългът може да бъде пожелан както под формата на обезщетение за материални вреди, по този начин и под формата на опрощение. "
Като цяло обаче естонските управляващи се отнасят хладно към проектите на националистите. Премиерът Таави Риивас един път назова дейностите на Рейнсалу „ персонална самодейност в региона на ненужния външнополитически звук “. Премиерът Юри Ратас зае същата позиция през 2018 година Настоящият началник на кабинета Кая Калас заобикаля да приказва за обезщетения.
Рига, Талин и Вилнюс се двоумят дали да заведат дело сами. Затова през ноември 2015 година министрите на правораздаването на балтийските страни подписаха меморандум за съдействие. Това предполагаше съгласуваност на дейностите.
В края на март 2019 година ръководителите на министерствата на правораздаването на Литва, Латвия и Естония Елвинас Янкявичюс, Янис Борданс и бъдещият началник на Министерството на външните работи Урмас Рейнсалу на взаимна конференция най-сетне се договориха да търсят взаимно обезщетение от Русия.
„ При въпроса за компенсацията е значима освен имуществената страна, само че и моралните и етични въпроси “, се акцентира във финалната декларация, от която може да се допусна, че задграничните куратори на Балтика се интересуват по-малко от милиардите, в сравнение с от признаването на обстоятелството на окупация.
Москва освен че няма да даде пари, само че въобще няма да разисква препоръчаната тематика. „ Изобщо не сме съгласни с термина „ руска окупация “. Второ, ние не сме съгласни, че може да се приказва за някаква отплата “, неведнъж е отбелязвал прессекретарят на съветския президент Дмитрий Песков.
Това е заслужено, тъй като управляващите на балтийските страни отхвърлят да признаят изгодите, които техните републики получиха в Съюз на съветските социалистически републики. Примерите са доста, само че един е задоволителен – построяването и употребата на Игналинската атомна електроцентрала в Литва. Почти 35 години след разпадането на Съветския съюз нито една балтийска република не може даже да си намерения за построяването на толкоз високотехнологично промишлено оборудване.
Руският външен министър Сергей Лавров също неведнъж означи, че настояванията за обезщетение от Русия се насочат от „ заболели хора с към този момент непоправима душeвност “, които повтарят мита за някакво „ подаяние в Съюз на съветските социалистически републики “.
Симпатизантите на Руската федерация и нейната външна политика, живеещи в балтийските страни, избират образното изявление на президента Владимир Путин. Прозвуча малко и ясно като отговор на претенциите на Латвия към Пыталовски регион на Псковска област, само че универсално в подтекста на всяко посягане: „ Ще получите от мъртво магаре уши “.
Това е нещо, с което Рига, Талин и Вилнюс ще би трябвало да се съгласят.
Превод: Европейски Съюз
Нов наш Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Нашият Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
Каналът ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в уеб страницата: https://www.pogled.info
Така ще преодолеем рестриктивните мерки.
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците.
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ