Когато водата ти дойде до устата - горе главата - ДОНЬО ДОНЕВ
„ Тримата простаци ” го вършат всеобщ любим.
И до през днешния ден феновете разпознават цялата българска анимация с този филм. Сигурно тъй като се разпознават безпогрешно в него.
Неговите простаци са постоянно сюрпризирани от резултатите на дейностите си, с възторг строят мост от единия бряг на реката до същия. Което през днешния ден разбираме, че може да е и метафора на безконечния български преход.
Сатирата на Доньо Донев е с обич към индивида и слабостите му. Емблематичните му филми от 60-те са „ Опашката ”, „ Шега ”, „ Стрелци ” и сякаш детският „ Приятелите на Гошо Слона ”.
Освен „ простаците ” Донев работеше и философска авторска анимация като „ Кауза пердута ”, и лирични миниатюри като „ Върни се отново в Соренто ”.
Доньо Донев е български художник-карикатурист, сценарист и режисьор, роден в Берковица на 27 юни 1929 година Баща му е железничар, а майка му учителка. Образованието си получава в Художествената академия.
„ Попаднах при Илия Бешков, който казано почтено ме стягаше крепко поради някои мои отклонения по това време – като студент свирех в един национален оркестър на акордеон и от време на време „ кръшках “ от часовете. Играх и в танцовия отбор „ Маяковски “ в столицата, само че най-сетне, наподобява си открих морето с неговите многочислени пристанища – анимацията “.
През 1954 година Доньо Донев се дипломира в компетентност „ Графика “, а през 1959 година специализира в Союзмултфилм в Москва.
Прекрасен човек, чийто лозунг „ Когато водата ти пристигна до устата – горе главата “ постоянно му е помагал да се пребори с компликациите. Освен това и непретенциозен – макар че е бил разгласен за един от десетте най-големи аниматори в историята на международното кино, в никакъв случай не приказва за това.
Неговите „ трима простаци “ са единствените анимационни герои изкачили Еверест (отнесени там като талисмани от алпинистите Кирил Досков и Николай Петков). Но като един постоянно търсещ създател приживе споделяше:
„ Аз своя Еверест като създател не мисля, че съм го качил. Сигурно няма и да го кача. Но по-голям за мен е стремежът към върха. Моя съм го съхранил “.
Стремеж, характерен на тези, които прокарват пътища и оставят диря.
