Трима украински президенти се обявиха против военното положение в Украйна
Трима украински президенти – Леонид Кравчук, Леонид Кучма и Виктор Юшченко, са декларирали позиции срещу оповестеното през вчерашния ден от Петро Порошенко военно състояние в Украйна с претекста, че това ще развърже ръцете му в идната предизборна акция. Редица анализатори също разчетоха решението на украинския държавен глава като избирателен ход. А мотив за реакцията на Порошенко стана напрежението в Азовско море и блокираните украинските плавателни съдове от съветски военни кораби.
„ Тук има доста нюанси в спора ”, проучва в предаването „ Тази заран ” журналистът Валери Тодоров.
От една страна Украйна е предизвестила за прекосяването на катерите, въпреки това обаче Русия ревниво пази границите към анексирания през 2014 година Крим.
„ След анексията на Крим над 70% от украинския военноморски флот остана в ръцете на Русия и освен това, само че Русия трансферира кораби и от други райони, в това число и от Каспийско море. Русия доста превъзхожда освен Украйна в Черно море, само че и други страни, даже взети дружно. Не планувам някакъв спор по море, което не значи, че в други точки на прикосновение няма да има някакъв спор ”, уточни някогашният боен министър Тодор Тагарев.
По думите му Украйна е демонстрирала работеща народна власт, тъй като макар настояването на Порошенко за 60-дневно военно състояние, представители на Върховната рада са се оповестили срещу толкоз дълъг период и той е бил скъсен на 30 дни.
Тагарев оприличи обстановката в Азовско море като кавга сред двама съседи – единият от които по-влиятелен и с опция да постанова свои правила на другояче споделена от двамата съседи територия.
Но съгласно Валери Тодоров нещата в действителност не са толкоз прозаични: „ Тук има доста политика и бих споделил геополитика. Украйна се опита да провокира по-силна реакция на интернационалната общественост против Русия – т.е. усилване на глобите. И двете страни сезираха Съвета за сигурност. Русия се пробва да предотврати нови наказания. Украйна търси внимание и това внимание е ориентирано към идната среща в Аржентина, където се чака да се видят Путин и Тръмп ”, уточни журналистът.
„ Тук има доста нюанси в спора ”, проучва в предаването „ Тази заран ” журналистът Валери Тодоров.
От една страна Украйна е предизвестила за прекосяването на катерите, въпреки това обаче Русия ревниво пази границите към анексирания през 2014 година Крим.
„ След анексията на Крим над 70% от украинския военноморски флот остана в ръцете на Русия и освен това, само че Русия трансферира кораби и от други райони, в това число и от Каспийско море. Русия доста превъзхожда освен Украйна в Черно море, само че и други страни, даже взети дружно. Не планувам някакъв спор по море, което не значи, че в други точки на прикосновение няма да има някакъв спор ”, уточни някогашният боен министър Тодор Тагарев.
По думите му Украйна е демонстрирала работеща народна власт, тъй като макар настояването на Порошенко за 60-дневно военно състояние, представители на Върховната рада са се оповестили срещу толкоз дълъг период и той е бил скъсен на 30 дни.
Тагарев оприличи обстановката в Азовско море като кавга сред двама съседи – единият от които по-влиятелен и с опция да постанова свои правила на другояче споделена от двамата съседи територия.
Но съгласно Валери Тодоров нещата в действителност не са толкоз прозаични: „ Тук има доста политика и бих споделил геополитика. Украйна се опита да провокира по-силна реакция на интернационалната общественост против Русия – т.е. усилване на глобите. И двете страни сезираха Съвета за сигурност. Русия се пробва да предотврати нови наказания. Украйна търси внимание и това внимание е ориентирано към идната среща в Аржентина, където се чака да се видят Путин и Тръмп ”, уточни журналистът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ