Трима състезатели на варненския СК Атлетик се представиха достойно на

Трима състезатели на варненския Семеен кодекс „ Атлетик ” се показаха почтено на 12-ото европейско състезание по лека атлетика за ветерани в Мадрид. Венета Христова се класира четвърта на скок дължина, в същата дисциплинираност при мъжете Владимир Владимиров е седми, а Йордан Йорданов приключи шести на троен скок и осми на петобой.

В проявата участваха над 3800 лекоатлети-ветерани от към 40 страни в 7300 старта.

Любопитно е, че Венета Христова записа дебют на такова огромно състезание, а Йордан Йорданов се оправи със съществено предизвикателство - стартове в пет дисциплини в границите на пет часа без почивки сред тях. Каленият в такива надпревари войник Владимир Владимиров пък, макар многочислените контузии, влезе в топ 8.

Като цяло тримата варненци извършиха програмата-минимум – класиране в десетката.

И след наложителната, извънредно сложна стратегия, последва „ волната ” - запознаване със забележителностите на испанската столица Мадрид, най-старият град в Европа и трети по величина след Лондон и Берлин.

Разположен по двата бряга на река Мансанарес, в централната част на страната на повърхност от 604,3 кв.км., Мадрид е втората най-висока столица на Стария континент след Андора Ла Веля, дом на кралството, седалище на държавното управление и резиденция на краля.

За късото свободно време, с което разполагат, ветераните съумяват да посетят някои от най-интересните места в града.      

Обиколката отвън пистата потегля от Кралския замък - домът на кралското семейство, което го посещава единствено по публични мотиви. А  си живее в различен, по-малък замък, който варненци по този начин и не съумяват да открият.

Този, огромният замък, е издигнат през 1755 година на мястото на остаряла цитадела от X век. Площта му е 135 000 кв.км. с 2800

стаи и е преди всичко измежду най-големите дворци в Европа.

На няколко станции на метрото от Кралския замък се намира

площадът " Пуерто дел Сол " (Вратата на слънцето).

„ Тук стъпихме на " Нулевият километър на Испания ", баш центъра на Мадрид, откъдето стартира измерването на дистанциите на всички автомагистрали в страната. В центъра на площада се извисява конната скулптура на крал Карлос III, а в нейното подножие радостна група " мариячи " огласяха площада със звучни испански мелодии ”, разкри за „ Народно дело Седмицата ” Йордан Йорданов.

Малко по-късно той и съотборниците му към този момент са покрай група туристи, наобиколили известният знак на Мадрид - мечето и ягодовото дръвче. Идеята за тази фигурна група идва от остарялото име на Мадрид - Урса, което в превод от латински значи " мечка " - в предишното регионът е бил населяван от голям брой мечки,а в горите е имало дървета, наподобяващи ягода или на испански " мадрон ".



След преход от близо 500 метра варненци излизат на другият огромен площад, не по-малко прочут от " Вратата на слънцето ". Това е " Плаза Майор ", заобиколен от красиви здания със старовремска испанска архитектура и бронзовата скулптура на крал Филип III, издигната през далечната 1616 година

Българите не престават 10-15 минути пеша и се изправят пред величествената постройка на фамозният музей " Прадо ". Построен по веме на крал Карлос III на близките ливади, които са дали името му.

Музеят е богат на картини от бележити европейски художници от XVI до XIX век, като най-широко е показан Франциско Гойя с неговите всемирски „ Голата Маха ", " Облечената Маха ", членовете на кралското семейство и неговият тъмен интервал със злокобното ужасно лице на войната, глада и нищетата.

В няколко зали са изложени и произведения на други известни испански създатели, измежду които Веласкес и Ел Греко.



Йеронимус Бош пък е показан с най-хубавата си сбирка в международен мащаб, в която изпъкват творби на Мурильо, Рубенс, Рафаел, Веронезе, Рембранд и Дюрер.

Изтощителната четиричасова обиколка из залите  на " Ливадата " (Прадо) приключва с мигове за почивка в кръчмата " При

вятърните мелници ", където лекоатлетите се надяват да срещнат както героите на Сервантес, по този начин и самия него.

В непосредствена непосредственост до Големият Кралски замък в неугледно заведение, те попадат на духовете на рицаря от Ла Манча Дон Кихот и правилния му оръженосец Санчо Панса, които оживено спореха за това, кое е по-важно - Свободата или Саламът, само че по този начин и не реализираха консенсус.

А на въпроса - от кое място може да се купи същински първокласен колбас, Санчо умно отсъжда - зависи от кое място го пазариш - дали от Мадридска месарница или от " Билата " в село Мъдрево...

С родителя на двамата популярни испанци - гениалният Мигел де Сервантес, спортистите нямат шанс да разменят приказки, защото съгласно изказванията на Санчо бил на писателска конференция на ПЕН-клуба в София.

„ За страдание и с възлюблената на рицаря от Ла манча Дулцинея Дел Тобоско не успяхме да се срещнем, може би плакнеше седмичното пране край реката ”, не крие разочарованието си Йорданов.  

След романтиката в средновековието идва ред и на най-голямото вместилище на изкуството на XX век в Испания- " Музеят Кралица София ".

Разположен в обновената постройка на болница, той е строен

в интервала 1776 - 1781 година и е кръстен на името на родената в Гърция брачна половинка на крал Хуан Карлос I. Интересно е да се означи, че музеят е избран за " най-грозната постройка " в Испания от каталунският проектант Ориол Богигас.

„ Наистина постройката има чудноват дизайн и включва детайли, типични за времето сред XVIII и XX век. Притежава 10 000 съвременни картини. Специално внимание измежду сбирките е отделено на огромните испански художници на XX век и представители на нереалния експресионизъм - Хуан Гри, Салвадор Дали, Хуан Миро и считания за най-велик актуален художник Пабло Диего Хосе Сантиаго

Франциско де Паула Хуан Непомусено Кристиано де ла Сантима

Тринидад Руис Бласко Пикасо и Лопес,  по прочут като Пабло

Пикасо ”, споделя още Йорданов.

Между другото, испанците доста не долюбват Пикасо, защото се обявява като френски художник от испански генезис

Иначе творбата, която мнозина критици считат за непостижим шедьовър - " Герника ", също може да се види тук. Антивоенната картина е била неразрешена за проявление в Испания при ръководството на Франко. До 1980 година е изложена в Ню Йоркския музей и обезсмъртява позорното бомбардиране на града от немското " Луфтвафе ", когато се водят бовете за Франко през испанската революция.

Град Герника е бил люлка на баската нация, а творбата на Пикасо разпространява това име по целия свят. Пикасо, с изключение на с картините си, е прочут още и с истинските си мисли, свързани с изобразителното изкуство.

„ Всички се пробват да схванат живопистта, а за какво не се опитат да схванат пеенето на птиците? И продължава - аз не рисувам това, което виждам, рисувам това, което мисля. Мнозина виждат това, което е, и питат - за какво? А аз виждам това, което би могло да бъде и запитвам - за какво пък не? И заключава - изкуството отмива от душата прахта на всекидневието ”, припомня едни от известните изречения на гениалния художник и ваятел Йорданов.

Варненци напущат " Кралица София ", като си дават обещание, че ще се видят още веднъж с нея и нейните другари Пабло, Хуан и Салвадър.

И като изящна рамка на Мадридската картина, спортистите ни приключват тура в една спортна перла - стадиона на най-титулования испански футболен тим " Реал Мадрид " - " Сантиаго Бернабеу ".

Когато пристигна време за дербито с " Барса ", хиляди почитатели от целия свят се стичат в Мадрид и изпълват до прекаленост трибуните.



„ Направихме си фотоси с Роналдо, по-точно фотоси със фотографията на Роналдо, и усетихме, а може би и чухме по какъв начин във въздуха към момента звучат популярните " благословии " на лекар Стоичков, прочут на испанците като Стойков, от времето, когато играеше в " Барцелона ". Имах и голямото предпочитание да уважа една самобитна испанска традиция - битката с бикове, по този начин наречената " корида ". Явих се на кастинг за пикадори, премених се с пъстрите дрешки и постанових черната капа, само че когато пристигна моят ред да изляза на арената, се оказа че последното за представлението биче е предало богу дух, пронизано от шпагата на тореадора. Останах си единствено с огромния копнеж, тореадорската одеждa и капата ”, приключва усещанията си от мадридския вояж Йордан Йорданов.