Психичното здраве е неглижирано, а помощта - недостъпна
Трима от четирима души у нас не получават съответна помощ за психологичното си положение, което е особено за страните с ниски и междинни приходи. Само 2% от всички държавни разноски за опазване на здравето са за психологично здраве, а над 80% от тях отиват в психиатричните лечебни заведения. Това се случва на фона на неналичието на всякаква предварителна защита на психологичните болести. Тези данни изнесе доктор Михаил Околийски от офиса на Световната здравна организация (СЗО) у нас по време на полемика " Картина на психологичното здраве с фокус върху депресивните положения “.
Около половината от всички психологични болести стартират на 14-годишна възраст , което съответствува с началото на пубертета. Разпространението на депресията съвсем се удвоява при хора над 65-годишна възраст. Депресията се повтаря при 75-80% от пациентите, а при 15-20% може да докара до обилни нарушавания в способността на човек да се оправя с ежедневните си отговорности.
Околийски разяснява, че дълги години психологичното здраве е било неглижирано и е оставало в сянка .
Необходима е дълбока промяна, като такава е заложена на дневен ред в Стратегията за психологичното здраве и Плана за възобновяване и развиване, само че към този момент ограниченията са най-вече на хартия.
Психиатричната помощ следва да се развива с разкриването на разнообразни услуги в общността и налични центрове за психо-социална рехабилитация . Околийски посочи и значимостта на здравното образование в учебно заведение, в това число по тематики за оправянето с любовни и фамилни проблеми, загуба на непосредствен човек и други
Той уточни, че хората с психологични проблеми би трябвало да бъдат овластени и да имат думата при установяване дневния ред за политиките в тази сфера, а не това да се оставя в ръцете на феодализирани структури.
Калина Иванова, психолог от фондация " Глобална самодейност в психиатрията " разяснява, че у нас психичната помощ е платена и това я прави недостъпна за огромна част от популацията, като доста постоянно това са най-нуждаещите се: хора, останали без работа, страдащи от разнообразни болести и други Тя уточни, че в всекидневието думата меланхолия постоянно се използва, без да влагаме в това клиничния смисъл на думата, което е обвързвано с подценяването на това положение. Тя даде образец, че има житейски обстановки, в които е обикновено човек да страда и по-късно да ги преодолее, каквато е да вземем за пример гибелта на непосредствен човек.
" Депресията е повече от печал и неспособност да намериш житейски смисъл " , разяснява Иванова. Един от методите човек да си даде сметка, че нещо не е наред с него, са близките, които са нашето " обществено огледало ". Техни мнения за смяна в нашето държание могат да са сигнална лампа за нас.
Пациенти с редки и ревматологични болести описаха за компликациите, произлизащи от диагнозите им и по какъв начин това се отразява на психологичното им здраве. Те постоянно попадат в обаян кръг от проблеми, включващи: ограничение на общуването с близките, оставане без работа, липса на схващане и поддръжка. Не по-лека е и ролята на родителите, които се грижат за заболели деца и които споделят, че заживяват живота на болното дете. Според тях е належащо в лечебните заведения да има обществени служащи и психолози, които да стартират да работят със засегнатите фамилии още при съобщаването на диагнозата. Необходимо е и разкриването на центрове за поддръжка, които да са налични за хора от цялата страна.
Около половината от всички психологични болести стартират на 14-годишна възраст , което съответствува с началото на пубертета. Разпространението на депресията съвсем се удвоява при хора над 65-годишна възраст. Депресията се повтаря при 75-80% от пациентите, а при 15-20% може да докара до обилни нарушавания в способността на човек да се оправя с ежедневните си отговорности.
Околийски разяснява, че дълги години психологичното здраве е било неглижирано и е оставало в сянка .
Необходима е дълбока промяна, като такава е заложена на дневен ред в Стратегията за психологичното здраве и Плана за възобновяване и развиване, само че към този момент ограниченията са най-вече на хартия.
Психиатричната помощ следва да се развива с разкриването на разнообразни услуги в общността и налични центрове за психо-социална рехабилитация . Околийски посочи и значимостта на здравното образование в учебно заведение, в това число по тематики за оправянето с любовни и фамилни проблеми, загуба на непосредствен човек и други
Той уточни, че хората с психологични проблеми би трябвало да бъдат овластени и да имат думата при установяване дневния ред за политиките в тази сфера, а не това да се оставя в ръцете на феодализирани структури.
Калина Иванова, психолог от фондация " Глобална самодейност в психиатрията " разяснява, че у нас психичната помощ е платена и това я прави недостъпна за огромна част от популацията, като доста постоянно това са най-нуждаещите се: хора, останали без работа, страдащи от разнообразни болести и други Тя уточни, че в всекидневието думата меланхолия постоянно се използва, без да влагаме в това клиничния смисъл на думата, което е обвързвано с подценяването на това положение. Тя даде образец, че има житейски обстановки, в които е обикновено човек да страда и по-късно да ги преодолее, каквато е да вземем за пример гибелта на непосредствен човек.
" Депресията е повече от печал и неспособност да намериш житейски смисъл " , разяснява Иванова. Един от методите човек да си даде сметка, че нещо не е наред с него, са близките, които са нашето " обществено огледало ". Техни мнения за смяна в нашето държание могат да са сигнална лампа за нас.
Пациенти с редки и ревматологични болести описаха за компликациите, произлизащи от диагнозите им и по какъв начин това се отразява на психологичното им здраве. Те постоянно попадат в обаян кръг от проблеми, включващи: ограничение на общуването с близките, оставане без работа, липса на схващане и поддръжка. Не по-лека е и ролята на родителите, които се грижат за заболели деца и които споделят, че заживяват живота на болното дете. Според тях е належащо в лечебните заведения да има обществени служащи и психолози, които да стартират да работят със засегнатите фамилии още при съобщаването на диагнозата. Необходимо е и разкриването на центрове за поддръжка, които да са налични за хора от цялата страна.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ