Трима медицински братя получиха дипломите си в Пловдив
Трима медицински братя получиха дипломите си за висше обучение от Медицинския университет в Пловдив. Те поставиха клетва за вярност към специалността дружно с още 70 медицински сестри.
Преди пет години Данаил Михов става водач на линейка в Спешна помощ в Пловдив, още първият случай, на който се отзовават с лекаря, прекатурва професионалния му път и взема решение да учи, с цел да бъде медицински брат.
" Успяхме да възстановим индивида и сега, в който виждах по какъв начин животът влизаше в безжизненото тяло, разбрах, че желая да уча тази специалност ", споделя Данаил Михов пред бТВ.
А следването в Медицинския университет се оказва същинско тестване даже за 49-годишния татко на три деца.
" Доста мъчно, тъй като трябваше да карам нощни смени на колите за спешна помощ, а денем на лекции и от време на време, дори доста постоянно, се постановяваше по 60-70 часа да не дремя, имаше моменти, когато ми идваше да се откажа, душевен и физически не устоях, само че прибирайки се у дома, виждайки децата, които станаха три в един миг, си споделях, би трябвало да съумея, тъй като им давам тласък, желая да учат по времето,когато, а не когато могат да си го разрешат ", споделя Данаил Михов.
Вече две години Данаил работи в Центъра за психологично здраве.
" Вече видяхме по какъв начин се лекува тялото, само че душата и мозъкът са друга дестинация, това е, което ме сграбчи, там идват хора в доста тежко положение, ние ги назоваваме в насипно положение и след доста работа от страна на екипа, на нашето поделение съумяваме тези хора да си ги изпратим на крайник, с положително схващане и с акъла си. "
23-годишният Васил Паисиев работи пък като медицински служащ в огромна болница в Пловдив. Казва, че избрал тази специалност, откакто гледал филми по тематиката.
Недостигът е доста огромен, както за сестри, по този начин и за медицински братя, цяла България има потребност от сестринска ръка, харесва ми работата с пациентите, харесва ми да чуя тяхната признателност.
Пациентите постоянно остават сюрпризирани от появяването на медицинския брат, само че след това го одобряват.
" Аз се представям като медицински брат, само че виждам че им е прелестно и се радват да видят нещо друго, обръщат се към мен с докторе, пипат специализант ли съм, само че аз ги коригирам,че съм медицински брат ", споделя Васил Паисиев, медицински служащ.
" Те са може би по-добре физически, подготвени от медицинските сестри, в отделението, където бях, видях, че много постоянно се постанова да се обърне пациент, да се постави на носилка, само че медицинският брат беше сносно квалифициран и помагаше на лекарите ", разказва Иван Христов, пациент.
Здравословен проблем в детството и постоянно посещаване на лечебни заведения пък дефинира пътя на 24-годишния Благовест Борисов да избере медицината.
" Видях експертите и сестрите в частност по какъв начин обгрижват, в тази ситуация децата, тъй като беше детско поделение, и може би оттова ми се породи любовта към тази специалност - да оказвам помощ на деца и възрастни "
Благовест работил за малко в поделение на частна болница, в този момент още веднъж е в търсене на работа.
" В България не е толкоз разпространявана,ние целим тъкмо това,не считам, че е единствено женска, в днешно време доста мъже биха могли да бъдат част от това съсловие.
И тримата медицински братя споделят, че думите на признателност и погледът на избавените пациенти са най-голямата им премия за избора, който са създали.
Преди пет години Данаил Михов става водач на линейка в Спешна помощ в Пловдив, още първият случай, на който се отзовават с лекаря, прекатурва професионалния му път и взема решение да учи, с цел да бъде медицински брат.
" Успяхме да възстановим индивида и сега, в който виждах по какъв начин животът влизаше в безжизненото тяло, разбрах, че желая да уча тази специалност ", споделя Данаил Михов пред бТВ.
А следването в Медицинския университет се оказва същинско тестване даже за 49-годишния татко на три деца.
" Доста мъчно, тъй като трябваше да карам нощни смени на колите за спешна помощ, а денем на лекции и от време на време, дори доста постоянно, се постановяваше по 60-70 часа да не дремя, имаше моменти, когато ми идваше да се откажа, душевен и физически не устоях, само че прибирайки се у дома, виждайки децата, които станаха три в един миг, си споделях, би трябвало да съумея, тъй като им давам тласък, желая да учат по времето,когато, а не когато могат да си го разрешат ", споделя Данаил Михов.
Вече две години Данаил работи в Центъра за психологично здраве.
" Вече видяхме по какъв начин се лекува тялото, само че душата и мозъкът са друга дестинация, това е, което ме сграбчи, там идват хора в доста тежко положение, ние ги назоваваме в насипно положение и след доста работа от страна на екипа, на нашето поделение съумяваме тези хора да си ги изпратим на крайник, с положително схващане и с акъла си. "
23-годишният Васил Паисиев работи пък като медицински служащ в огромна болница в Пловдив. Казва, че избрал тази специалност, откакто гледал филми по тематиката.
Недостигът е доста огромен, както за сестри, по този начин и за медицински братя, цяла България има потребност от сестринска ръка, харесва ми работата с пациентите, харесва ми да чуя тяхната признателност.
Пациентите постоянно остават сюрпризирани от появяването на медицинския брат, само че след това го одобряват.
" Аз се представям като медицински брат, само че виждам че им е прелестно и се радват да видят нещо друго, обръщат се към мен с докторе, пипат специализант ли съм, само че аз ги коригирам,че съм медицински брат ", споделя Васил Паисиев, медицински служащ.
" Те са може би по-добре физически, подготвени от медицинските сестри, в отделението, където бях, видях, че много постоянно се постанова да се обърне пациент, да се постави на носилка, само че медицинският брат беше сносно квалифициран и помагаше на лекарите ", разказва Иван Христов, пациент.
Здравословен проблем в детството и постоянно посещаване на лечебни заведения пък дефинира пътя на 24-годишния Благовест Борисов да избере медицината.
" Видях експертите и сестрите в частност по какъв начин обгрижват, в тази ситуация децата, тъй като беше детско поделение, и може би оттова ми се породи любовта към тази специалност - да оказвам помощ на деца и възрастни "
Благовест работил за малко в поделение на частна болница, в този момент още веднъж е в търсене на работа.
" В България не е толкоз разпространявана,ние целим тъкмо това,не считам, че е единствено женска, в днешно време доста мъже биха могли да бъдат част от това съсловие.
И тримата медицински братя споделят, че думите на признателност и погледът на избавените пациенти са най-голямата им премия за избора, който са създали.
Източник: plovdiv24.bg
КОМЕНТАРИ