Германци твърдят, че са открили Кехлибарената стая край Дрезден
Трима немски откриватели настояват, че са разкрили следи къде се намират орнаментите от фамозната Кехлибарена стая. След инспекции в документи на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и " Щази " те са открили, че те най-вероятно са в пещерен комплекс, намиращ се под Рудните планини, които са на границата с Чехия и в непосредствена непосредственост до град Дрезден.
Заради своята хубост Кехлибарената стая е била наричана " осмото знамение на света ". Тя съставлява помещение, изцяло облицовано с кехлибарени панели със златен кант. Създадена е при започване на 18-и век и е подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на неговия тогавашен съдружник съветския цар Петър I Велики. В първичния си тип Кехлибарената стая е пано от 55 кв/м, което съдържало повече от 6 тона кехлибар.
През Втората международна война орнаментите в стаята са били откраднати от нацистите. Те са ги пренесли в Калининград. Според някои теории полезностите са била унищожени по време на бомбена офанзива над съветския град.
През 1979 година почнало построяването на нова Кехлибарена стая в Екатерининския замък в някогашната резиденция на съветските царе в Царское село (днес град Пушкин), покрай Санкт Петербург. През 2003 година дейностите приключили, а на откриването ѝ присъстваше съветският президент Владимир Путин.
Сега тримата немски откриватели Гюнтер Екард, Леонард Блуме и Петер Лор настояват, че с помоща на радар са разкрили огромни кухини в пещерния комплекс, като съгласно тях това са бункери, в които са скрити орнаментите.
По думите им са разкрили следи от стоманени въжета по стените на тунелите, които се употребяват за стартиране на тежки товари в дълбочина. В непосредственост пък имало железопътна линия, по която през април 1945 година е дошъл трен от Калининград, в който се допуска, че са били пренасяни орнаментите от Кехлибарената стая.
Заради своята хубост Кехлибарената стая е била наричана " осмото знамение на света ". Тя съставлява помещение, изцяло облицовано с кехлибарени панели със златен кант. Създадена е при започване на 18-и век и е подарена от пруския крал Фридрих Вилхелм I на неговия тогавашен съдружник съветския цар Петър I Велики. В първичния си тип Кехлибарената стая е пано от 55 кв/м, което съдържало повече от 6 тона кехлибар.
През Втората международна война орнаментите в стаята са били откраднати от нацистите. Те са ги пренесли в Калининград. Според някои теории полезностите са била унищожени по време на бомбена офанзива над съветския град.
През 1979 година почнало построяването на нова Кехлибарена стая в Екатерининския замък в някогашната резиденция на съветските царе в Царское село (днес град Пушкин), покрай Санкт Петербург. През 2003 година дейностите приключили, а на откриването ѝ присъстваше съветският президент Владимир Путин.
Сега тримата немски откриватели Гюнтер Екард, Леонард Блуме и Петер Лор настояват, че с помоща на радар са разкрили огромни кухини в пещерния комплекс, като съгласно тях това са бункери, в които са скрити орнаментите.
По думите им са разкрили следи от стоманени въжета по стените на тунелите, които се употребяват за стартиране на тежки товари в дълбочина. В непосредственост пък имало железопътна линия, по която през април 1945 година е дошъл трен от Калининград, в който се допуска, че са били пренасяни орнаментите от Кехлибарената стая.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ




