Трима души, посветили живота си на спешната помощ, въвеждат в

Трима души , посветили живота си на незабавната помощ, вкарват в България образованието по златния стандарт в поддържането на живота при контузии , по който работят незабавните служби в целия свят. PHTLS (prehospital trauma life support) е система за оценка и оказване на първа помощ на потърпевши преди идване в болница , която се употребява от парамедици, медици, военни, пожарникари и други подготвени спасители. Тя е заложена е в стандарта за незабавна медицина и в множеството страни е наложителна за всички, които работят в незабавни и избавителни служби. Това е обединен протокол , който стандартизира дейностите на спасителите и понижава смъртността при произшествия.

„ Отне ни близо година, само че упяхме да получим лиценз и акредитация от Асоциацията на незабавните медицински техници в Съединени американски щати. Това е единствената международна организация, която лицензира обучители по международно приети стандарти за качество “, споделят Веселина , Румен и Георги . Стартират дружно с доктор Теодор Цанков, доктор Илиян Аврамов, Йоанна Георгиева и Любомир Петров. Стават първите инструктори по PHTLS и не престават да работят дружно в екип .

Дълги години Веселина Кехайова е единствената жена – незабавен доктор в пожарната. Качва се на колата за спешна помощ преди 36 години . Първите 10 години минават в ЦСМП – София.

„ Постъпих в пожарната през 1999 година Тогава го нямаше образованието, което в този момент предоставяме на нашите курсисти. Трябваше да се модернизирам в придвижване. Нямах случай на гибел в колата за спешна помощ, не знам шанс или добре свършена работа, само че имах няколко потърпевши, след които съм ревала като дете “, споделя тя.

Освен подготовката за реакция при пожар и събаряне на пациенти по пожарни стълби, има специализация и по водолазна медицина и оказва помощ на водолазите при търсене на удавници.

С Румен Божилов , сътрудник от Спешна помощ, я среща ориста . Освен сътрудници, двамата стават и спътници в живота. Решават да основат първия в страната център за професионално образование на парамедици и да предадат опита си на младежи, за които спасяването също да стане пристрастеност и орис. Той има опит в здравното застраховане на морски и бойни военни елементи, специализация по водолазна медицина и в център за образование на инструктори в Амстердам.

Синът им Георги влиза „ с двата крайници в незабавната помощ “ след един неналожителен вечерен диалог .

„ Исках да стана пожарникар, само че не ме одобриха. Бях отчаян, само че не се отчаях. И майка ми, и татко ми непрекъснато споделяха истории от работата си, само че не бях мислил за незабавната медицина като за моя специалност. Една вечер, след следващия ни диалог у мен се зароди тази концепция и станах курсист в техния професионален център. Изчетох всичко, което открих у дома, приключих и ме одобриха на работа в ЦСМП София “ , споделя Георги.

След първите няколко адреса осъзнава, че това е неговото място.

„ Влязох, както сподели докторът, с който работих на първото си дежурство, „ с двата крайници в незабавната помощ “, защото още от първия адрес се наложи да проведа животоспасяващи техники и да запазя хладнокръвие, въпреки всичко беше първият ми конфликт с пациент. Не се поколебах да работя, както съм теоретичен “, прибавя той.

Следват осем години адреси , работа в отделение… Но сходно на майка си Георги схваща, че кабинетът и болничното заведение не са за него . И двамата са динамични натури и се усещат най-добре в колата за спешна помощ. Георги става инструктор и народен координатор на PHTLS курса.

„ Не съм предполагала, че той ще тръгне по пътя на незабавния доктор. Обикновено родителите карат децата си да ги следват, само че това е тежка и характерна работа. За незабавния доктор, парамедик и всеки, който желае да работи незабавна медицина най-важното е да е подготвен да оказва помощ на хората и да има огромно сърце. Имаме курсисти, които отивайки на процедура в Спешна помощ хвърлят екипа и споделят – „ това не е за мен! “ , споделя Веселина.

Вече са обучили над 500 парамедици и доста хора , които просто желаят да знаят по какъв начин да оказват първа помощ.

„ Всеки, който желае да работи в незабавната помощ би трябвало да желае да оказва помощ на хора в неволя. Трябва да чете непрекъснато, да следи новостите, да знае за какво е там и че не е за всеки. Не всеки може да преглътне видяното и претърпяното. Някои обстановки остават за цялостен живот, през други се минава по-лесно, само че удовлетворението след избавен пациент, непокътнат живот, непокътнато семейство е неописуемо “, споделя Георги.

Най-травматичен за него е споменът за злополука, при която в ръцете му издъхва другар .

„ Предизвикателствата са на всяко дежурство. Не знаеш къде отиваш, не знаеш какво ще се случи, ще се оправиш ли, адреналинът се повишава, сетивата се изострят, слизаш и действаш! А в това си има огромна доза сексапил “, уверен е той. Професията „ парамедик “ изрично има своето бъдеще, тъй като дефицитът в незабавните и избавителните служби се усеща все по-сериозно, а в редица европейски страни парамедиците са гръбнакът на Спешната помощ. Това е и задачата на Съюза на парамедиците – издигане на специалността на заслуженото място, което й се поставя.

Георги Борисов ще бъде част от екипа, който ще показва България в надпреварите EURO SimCup – едно от най-вълнуващите събития по време на конгреса на Европейското сдружение по незабавна медицина (EUSEM), който ще се организира тази есен във Виена. Това е съревнование по симулация, в което тимове от целия свят се надпреварват в интензивни и реалистични сюжети за оказване на незабавна помощ. България е утвърдена за присъединяване в надпреварата за първи път, а кандидатурата е подадена от под егидата на Асоциация на работещите в незабавна здравна помощ, които са формалния представител на България в Европейското сдружение по незабавна медицина. Това ще бъде още една стъпка към одобряване на българските лекари и парамедици на интернационалната сцена и демонстриране на техните високи умения в симулирани обстановки на незабавна помощ, в това число и при всеобщи произшествия и бедствия. Участието им е от значително значение за шерване на българския опит и асимилиране на международните положителни практики.

Присъединете се към нашия 

Можем ли да имаме народна власт с властнически партии?