Метеорологът Анастасия Стойчева пред ФАКТИ: Над 12-километрови облаци преминаха над София вчера
Трима души починаха, откакто бяха ударени от гръмотевица в градинката на ул. „ Пиротска ” в София. Друг потърпевш е откаран в „ Пирогов ” в тежко положение, само че към този момент е без заплаха за живота. Само за половин час над столицата са паднали 800 мълнии (). Гръмотевична стихия се развихри нощес над София, а поройният дъжд тук-там бе съпроводен от градушка колкото грахово зърно. Защо падна толкоз доста дъжд? Пред ФАКТИ приказва гл. ас. доктор Анастасия Стойчева от Националния институт по метрология и хидрология (НИМХ).
- Г-жо Стойчева, по какъв начин се образува тази мощна и мощна стихия, съпроводена с гръмотевици и мълнии, която обхвана София през вчерашния ден. Стигна се е и до драматичен случай, откакто трима души бяха изумени, а четвърти е в болница?
- Бърз леден атмосферен фронт мина над страната ни. Голямата разлика в температурите и това, че се намираме в югозападен поток, който придвижва влажна и топла въздушна маса от Средиземноморието, а в това време от северозапад прониква студен въздух и основава неустойчива въздушната маса, докара до тази стихия. И затова, макар че лятото завърши, към момента сме в летен циркулационен режим. Развиват се купесто-дъждовни облаци, от които падат интензивни превалявания, има гръмотевични стихии и това е съпроводено с увеличаване напразно.
- Колко мълнии са паднали в София през вчерашния ден?
- Около 500 мълнии са паднали съгласно сътрудниците от отдела, наблюдаващ гръмотевичната интензивност над страната.
- Подобно събитие какъв брой е типично за региона на столицата?
- Гръмотевичните стихии са познато събитие в нашата страна. Не бих отделила регион, който е предпазен или не от такива процеси. Град София се намира във високо котловинно поле, което е част от планинските масиви в Западна България. Знаете, че западната половина от страната е с огромна разлика в надморската височина - от съвсем 0 метра около река Дунав, до най-високата точка на Балканите – връх Мусала. При такава богата орография, каквато имаме ние, не е извънредно да се развиват такива мощни гръмотевични стихии. Планинските региони допускат в допълнение увеличаване на гръмотевична интензивност при атмосферни разстройства, които минават през страната ни.
- Реално какъв брой дъжд падна…
- Над хижа Боерица, на Витоша, имаше добре развъртян във височина над 12 километра облак. Количеството на дъжда, регистриран от автоматизираната измервателна система на Национален институт по метеорология и хидрология, в хижата е 42 л/кв. м., на Владая имаме регистрирани 35 л/кв. м.
Тези превалявания са за малко време, за 30-40 минути и затова основават и проблеми.
Над Кремиковци също мина огромен облак, а падналите превалявания там са 32 л/кв. м. В Южния парк измереното количество е 27 л/кв. м., в Нови Искър - 26 л/кв. м. На Рилските езера, тъй като такива облаци се развиха и на други места в страната, количеството е 52 л/кв. м. Това са местни феномени, които имат като резултат неравномерно систематизиране на преваляванията, неравномерно систематизиране на гръмотевичната активност, която е обвързвана с развиването на съответния облак.
- Такива аномалии и такова количество, макар че е паднало кратковременно, има ли статистика дали е типично, допълнително или по-малко през годините…
- Като цяло септември месец е доста спокоен. Отваряйки обратно архива, може да намерим доста данни за септември, когато е имало подобен вид време. През 1901 година на 17 септември в Сухиндол е паднал проливен дъжд с гръмотевици, а по същото време
в Свищов проливен дъжд е влачил камъни с размер сред 1 и 1,5 кубика.
През същата година, само че малко по-рано – 4 и 5 септември, в Русенско пада проливен дъжд и завлича къщи и добитък. Топло и с доста превалявания е бил септември през 1909 година. На Петрохан тогава пада дъжд с количество от 152 л/кв. м., Тетевен - 148 л/кв. м., Силистра - 129 л/кв. м. Дъждовно е било през 1911 година във Враца – 233 л/кв. м. за месеца. През 1916-а в Копривщица падат 258 л/кв. м. за месец и така нататък
- На база тези числа в този момент септември е спокоен?
- Още един образец. На 14 септември 1925 година по планините е валял сняг. Образувала се е снежна завивка. През 1927 година пък имаме оптимални температури сред 33 и 38 градуса. Тоест, септември месец носи характерности, при които се усеща смяната и прехода от летни към есенни циркулационни процеси.
- Този 12-километров облак, който е бил над Витоша, какво въздействие е оказал за дъжда в София…
- Той се е образувал за към 15-20 минути. Извалява се на едно място, а част от преваляванията от него се придвижват и над южните квартали в столицата.
- Той ли е бил най-големият…
- Над София е имало три съществени талази. Над Банкя и Иваняне влезе първият облак. Изваля се в региона, само че по-късно стартира развиване над Витоша. Друг облак имаше над Нови Искър и Кремиковци. И там облакът надвиши 12 километра. При такива облаци и огромна динамичност се осъществят интензивни превалявания.
- Г-жо Стойчева, по какъв начин се образува тази мощна и мощна стихия, съпроводена с гръмотевици и мълнии, която обхвана София през вчерашния ден. Стигна се е и до драматичен случай, откакто трима души бяха изумени, а четвърти е в болница?
- Бърз леден атмосферен фронт мина над страната ни. Голямата разлика в температурите и това, че се намираме в югозападен поток, който придвижва влажна и топла въздушна маса от Средиземноморието, а в това време от северозапад прониква студен въздух и основава неустойчива въздушната маса, докара до тази стихия. И затова, макар че лятото завърши, към момента сме в летен циркулационен режим. Развиват се купесто-дъждовни облаци, от които падат интензивни превалявания, има гръмотевични стихии и това е съпроводено с увеличаване напразно.
- Колко мълнии са паднали в София през вчерашния ден?
- Около 500 мълнии са паднали съгласно сътрудниците от отдела, наблюдаващ гръмотевичната интензивност над страната.
- Подобно събитие какъв брой е типично за региона на столицата?
- Гръмотевичните стихии са познато събитие в нашата страна. Не бих отделила регион, който е предпазен или не от такива процеси. Град София се намира във високо котловинно поле, което е част от планинските масиви в Западна България. Знаете, че западната половина от страната е с огромна разлика в надморската височина - от съвсем 0 метра около река Дунав, до най-високата точка на Балканите – връх Мусала. При такава богата орография, каквато имаме ние, не е извънредно да се развиват такива мощни гръмотевични стихии. Планинските региони допускат в допълнение увеличаване на гръмотевична интензивност при атмосферни разстройства, които минават през страната ни.
- Реално какъв брой дъжд падна…
- Над хижа Боерица, на Витоша, имаше добре развъртян във височина над 12 километра облак. Количеството на дъжда, регистриран от автоматизираната измервателна система на Национален институт по метеорология и хидрология, в хижата е 42 л/кв. м., на Владая имаме регистрирани 35 л/кв. м.
Тези превалявания са за малко време, за 30-40 минути и затова основават и проблеми.
Над Кремиковци също мина огромен облак, а падналите превалявания там са 32 л/кв. м. В Южния парк измереното количество е 27 л/кв. м., в Нови Искър - 26 л/кв. м. На Рилските езера, тъй като такива облаци се развиха и на други места в страната, количеството е 52 л/кв. м. Това са местни феномени, които имат като резултат неравномерно систематизиране на преваляванията, неравномерно систематизиране на гръмотевичната активност, която е обвързвана с развиването на съответния облак.
- Такива аномалии и такова количество, макар че е паднало кратковременно, има ли статистика дали е типично, допълнително или по-малко през годините…
- Като цяло септември месец е доста спокоен. Отваряйки обратно архива, може да намерим доста данни за септември, когато е имало подобен вид време. През 1901 година на 17 септември в Сухиндол е паднал проливен дъжд с гръмотевици, а по същото време
в Свищов проливен дъжд е влачил камъни с размер сред 1 и 1,5 кубика.
През същата година, само че малко по-рано – 4 и 5 септември, в Русенско пада проливен дъжд и завлича къщи и добитък. Топло и с доста превалявания е бил септември през 1909 година. На Петрохан тогава пада дъжд с количество от 152 л/кв. м., Тетевен - 148 л/кв. м., Силистра - 129 л/кв. м. Дъждовно е било през 1911 година във Враца – 233 л/кв. м. за месеца. През 1916-а в Копривщица падат 258 л/кв. м. за месец и така нататък
- На база тези числа в този момент септември е спокоен?
- Още един образец. На 14 септември 1925 година по планините е валял сняг. Образувала се е снежна завивка. През 1927 година пък имаме оптимални температури сред 33 и 38 градуса. Тоест, септември месец носи характерности, при които се усеща смяната и прехода от летни към есенни циркулационни процеси.
- Този 12-километров облак, който е бил над Витоша, какво въздействие е оказал за дъжда в София…
- Той се е образувал за към 15-20 минути. Извалява се на едно място, а част от преваляванията от него се придвижват и над южните квартали в столицата.
- Той ли е бил най-големият…
- Над София е имало три съществени талази. Над Банкя и Иваняне влезе първият облак. Изваля се в региона, само че по-късно стартира развиване над Витоша. Друг облак имаше над Нови Искър и Кремиковци. И там облакът надвиши 12 километра. При такива облаци и огромна динамичност се осъществят интензивни превалявания.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ