Трилърът Балада за дребен играч“ излезе в Netflix на 29

Трилърът „ Балада за малък състезател “ излезе в Netflix на 29 октомври - нов филм от режисьора на „ На Западния фронт нищо ново “ и „ Конклав “ Едуард Бергер. Колин Фарел е в ролята на благородник, захласнат от хазарта и алкохола, който попада в преминаващи от една в друга неприятности в незаконния под земята свят на Макао.

Лорд Дойл (Колин Фарел) не помни какъв брой пъти се е събуждал в апартамент на безценен хотел в Макао. Но знае едно нещо: всяка вечер го чака казино, а там – маса за бакара в Punto Banco. В следващата мрачна заран аристократът махмурлия открива, че на всичкото от горната страна парите му са свършили. За този случай обаче той разполага с боеприпас от трикове, подкрепени от бронебойния сексапил на застаряващ блудник. Той знае по какъв начин умерено да поръча най-хубавото шампанско и пури за вечеря и – в случай че няма шанс – да избяга, без да заплати. Но Дойл има по-сериозни проблеми от празен портфейл, в историята, която пресъздава дружно с сътрудниците си в останалите водещи функции - Тилда Суинтън, Дини Ип, Фала Чен, Джейсън Тобин.

Първо, той е преследван от леко ексцентрична жена, която знае изцяло поверителни секрети от предишното на Дойл. Второ, присмехулна стара дама с прякор Баба (Дини Ип) непрекъснато седи на маса в едно от казината. Тя е толкоз непобедима на бакара, че нещастните комарджии непрекъснато биват изхвърляни от прозорците на локалните небостъргачи. Дойл е уверен, че в случай че успее да победи Баба, всичките му проблеми ще бъдат решени. Особено откакто Дао Минг (Фала Чен), който работи в същото казино, явно го фаворизира.

Може би никой режисьор в днешното мейнстрийм кино не се е радвал на по-динамична кариера от немския режисьор Едуард Бергер.

Той не почива дълго на лаврите на триумфа си с „ Оскар “ с „ На Западния фронт нищо ново “ преди три години – „ Балада за малък състезател “ е вторият му филм тази година. Предишният беше „ Клейв “, който също беше любимец за „ Оскар “, само че разочарова някои почитатели на предходния филм. Адаптацията на Бергер по класическия разказ на Ремарк беше забележителна не толкоз с ясното си антивоенно обръщение, колкото с майсторското си осъществяване. „ На Западния фронт... “ даде на феновете всичко, което чакаха – кръвта и бруталността на древен спектакъл на войната, сърцераздирателна история за разрушени животи и присъщата прочувственост на Ремарк. Но имаше и нещо друго: завладяващата вероятност на режисьора, която трансформира бойните полета в непознати пейзажи, явно несъответствуващи за обитаване от хора.

Бергер споделя, че казиното в „ Балада за малък състезател “ е метафора за църквата, изцяло лишена от какъвто и да е намек за Светия Дух, издигната от капиталистическото общество.

Филмът е основан на романа на Лорънс Осбърн, чийто разказ „ Простеният “ беше приспособен преди три години във филм с присъединяване на Ралф Файнс. Филмът се появи в описи с най-хубавите за 2014 година, като критиците мързеливо го сравняваха с Греъм Грийн и Фьодор Достоевски.

Филмите, които подтикват фена към строго декодиране, бързо получават паметен статус в наши дни – „ Баладата за малък състезател “ има забележителен капацитет в това отношение. Бергер поредно отстранява всякаква двоякост от повествованието. Филмът може елементарно да се интерпретира като антикапиталистически пасквил или като мистична история за зли духове, които се възползват от човешките недостатъци. Действието се развива на фона на месеца на гладните духове, когато съгласно китайските вярвания неспокойните души на мъртвите напущат отвъдния живот и се озовават измежду нас. Този интервал приключва с Фестивала на гладните духове – празник, чиито ритуали включват изгаряне на пари.

„ Балада “ обаче просто изследва от друг ъгъл същите граници, които са интересували режисьора в предходните му филми – освен в пълнометражните му филми, само че и да вземем за пример в забележителния трисериен „ Патрик Мелроуз “. Този минисериал е сниман от същия оператор, Джеймс Френд, с който режисьорът се събра още веднъж след злополучната пауза за „ Конклавът “. Подобно на предходните съдействия на Френд с Бергер, „ Балада “ балансира на ръба, където думите получават метафорично значение, а ясните облици – алегорична двоякост. Това се отнася да вземем за пример за аленото яке, напомнящо кардиналско расо, което героят на Колин Фарел носи през съвсем целия филм.

Всъщност ирландският артист играе единствения воин във кино лентата, който безспорно е талантлив с душа. Той към този момент е печелил награди за тази работа на фестивали в Цюрих и Мидълзбро и е изцяло допустимо това да не са последните му. Актьорът явно приема функциите си съществено и е припрян да трансформира осъществяванията си в белег за качество. „ Пингвин “, „ Баншите от Инишерин “ и „ След младите “ са завладяващи сами по себе си (дори и всеки от тях да има своя дял от хейтъри). „ Балада “ елементарно се подрежда измежду тях. Фарел може и да не е изиграл нищо коренно ново тук, само че той съвършено съчетава материала, което му разрешава да показва цялостен диапазон - от приливи на адреналин до инфаркти, от обезверена нервност до танци. Ако решат, почитателите на артиста биха могли даже да смятат този филм за негово най-голямо достижение. И в това отношение Фарел е за злоба: даже Джордж Клуни, който явно е заинтригуван да построи изложба от личните си церемониални портрети, е основал по-скромни осъществявания. А ето ни и Тилда Суинтън, която единствено с няколко подиуми прибавя спомагателен цвят към общо взето обикновената тематика за дребен човек, малтретиран от хазартна взаимозависимост и други пороци на консуматорското общество.