ТрифонМариновИванов (27 юли 1965 – 13 февруари 2016 г.) е български

ТрифонМариновИванов (27 юли 1965 – 13 февруари 2016 г.) е български футболист, най-добрият централен защитник в историята на българския футбол. Избран е в идеалния тим на България за всички времена. Част от златното потомство на Българския народен тим, което се класира на 4-то място на Световното състезание през 1994 г. в САЩ. Участник също на Евро`96 и на Световното състезание през 1998 г. във Франция, където е капитан на тима. За България изиграва 76 мача, в които бележи 6 гола.
" 60 години Трифон Иванов ": Зала на славата " Христо Стоичков " и Bulgarian Football Shirts с експозиция за " Железния защитник "
На клубно равнище Трифон Иванов играе за Етър (Велико Търново), ЦСКА (София), испанския Бетис, швейцарския Ньошател Ксамакс, австрийските Рапид Виена, Аустрия Виена и Флоридсдорфер. Прекратява спортната си кариера на 36 години през 2001 година

Трифон Иванов е роден в село Горна Липница, Великотърновско, на 27 юли 1965 година. Когато е 4-годишен, фамилията му се реалокира във Велико Търново. На 11 година той постъпва в спортно учебно заведение в града. Започва като централен нападател.

Иванов стартира да играе футбол като младеж на Етър (Велико Търново), където слага началото на своята професионална кариера през 1983 година Впоследствие минава в състава на ЦСКА и играе за тима през периода 1988 – 93. През 1993 минава в Реал Бетис. Докато играе в Испания е желан от „ Барселона “. През 1993 г. Роналд Куман често е контузен, от „ Барселона “ търсят Трифон Иванов, само че макар огромното предпочитание на футболиста, президентът на „ Бетис “ е изрично срещу и управлението на клуба отхвърля да го пусне.
Всичко е готово: откриват паметника на Туньо в неделя
Впоследстиве минава в швейцарския Ньошател Ксамакс, където играе до 1995. През 1994 е част от Златното потомство на българския футбол, част от състава станал 4-ти в света. През 1995 играе чартърен в ЦСКА София. Впоследствие минава в Рапид Виена, където играе до 1997, а оттова минава в Аустрия Виена 1997 – 98. Футболист № 1 на България за 1996 г. Шампион на България през 1989, 1990 и 1992 г. с ЦСКА, вицешампион през 1993 г. и бронзов медалист през 1998 г. Носител на купата на страната през 1989 и 1993 с ЦСКА.

За КЕШ има 16 мача за ЦСКА, 2 за Етър и 8 за Рапид. Печели Купа Интертото с Етър, през юли 1987 година с 6 мача и 2 гола. Шампион на Австрия през 1996 година с Рапид, вицешампион през 1997 година, бронзов медалист в Швейцария с Ксамакс през 1995 г. Финалист за КНК през 1996 година с Рапид. Има 174 мача и 21 гола в А група. Първи гол в А група: 16.05.1987г. Берое–Етър 4: 2, за 0:1 в 8-ма минута. Играе за националния тим на България от 1988 до 1998 година, в 77 мача и отбелязва 6 гола. С него печели четвърто място и бронзови медали на Световното състезание през 1994 г. в САЩ, където играе в 6 мача. Участва на Европейското състезание през 1996 г. в Англия (в 3 мача), а с негов гол във вратата на Русия след пас на Христо Стоичков България се класира и за Световното състезание през 1998 г. във Франция (играе в 3 мача).

Избран е за Почетен жител на Велико Търново през 1994 година

След привършване на кариерата си като футболист стартира построяването на верига бензиностанции на австрийската компания „ Аванти “ в Северна България.

През октомври 2013 година в негова чест в Сао Пауло, Бразилия, се провежда футболен шампионат за купата „ Трифон Иванов “ с присъединяване на 10 аматьорски тима.

От 1 юли 2014 година е ръководител на Зоналния съвет на БФС във Велико Търново, откакто работи там известно време като координатор.

Дни откакто футболистът отбелязва с огромно тържество 50-ия си рожден ден през 2015 година, получава миокарден инфаркт. Установява се, че има исхемична болест на сърцето и му е направена интервенция, като му е подложен стент. Лекарите не скриват, че има сериозна заплаха за живота му. Препоръчват цялостна смяна на метода му на живот, като му назначават и непрекъснато лекуване. Иванов стопира тютюнопушенето, само че все пак умира месеци по-късно, на 13 февруари 2016 година, в дома на приятелката си в село Самоводене, област Велико Търново, от масивен инфаркт.