Свети Трифон Зарезан е! Празник на лозаря и виното
Трифон Зарезан е - празник на лозаря и виното.
Църквата празнува през днешния ден паметта на свети страдалец Трифон. Хиляди черпят за имен ден, честват хората, кръстени Трифон, Радко, Рачо, Лозан, Гроздан, Веселин, Веско и дамските им производни.
Името на светеца е от гръцки генезис и значи " мекост, деликатност, тактичност ".
Св. Трифон е роден през 225 година сл. Хр. в фамилията на небогати християни в малоазийската част на Римската империя. Едва на 17 години той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил огромна популярност.
Свети Трифон живял праведно и умрял страдалчески поради вярата си в Христа. По времето на гоненията против християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 година, Трифон бил задържан, подложен на мъчения и наказан да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне гибелта по-бързо, склонил глава и умрял.
През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите.
На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече ритуален самун, декориран с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се слага в шарена торба и с нея стопанинът се насочва към лозето. На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за изобилие и благодат.
Църквата празнува през днешния ден паметта на свети страдалец Трифон. Хиляди черпят за имен ден, честват хората, кръстени Трифон, Радко, Рачо, Лозан, Гроздан, Веселин, Веско и дамските им производни.
Името на светеца е от гръцки генезис и значи " мекост, деликатност, тактичност ".
Св. Трифон е роден през 225 година сл. Хр. в фамилията на небогати християни в малоазийската част на Римската империя. Едва на 17 години той излекувал дъщерята на римския император Гордиан и с това си спечелил огромна популярност.
Свети Трифон живял праведно и умрял страдалчески поради вярата си в Христа. По времето на гоненията против християните при римския император Декий Траян, управлявал от 249 до 252 година, Трифон бил задържан, подложен на мъчения и наказан да бъде обезглавен. Точно преди да отсекат главата му, той се помолил да го стигне гибелта по-бързо, склонил глава и умрял.
През 1968 година след въвеждането на Григорианския календар от Българската православна черква датите на църковните празници се изместват. Така паметта на Свети страдалец Трифон стартира да се отбелязва на 1 февруари, а Денят на лозаря - на 14 февруари.
Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци - 1, 2, 3 февруари. На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари - Сретение Господне, а на 3 февруари - Свети Симеон.
Според българските национални обичаи Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите.
На този ден се прави ритуално зарязване на лозята. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече ритуален самун, декориран с лозово листо. Вари се и пиле, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. Всичко се слага в шарена торба и с нея стопанинът се насочва към лозето. На лозето всеки собственик се обръща към слънчевия изгрев и се прекръства три пъти. После отрязва първите три пръчки и полива мястото с алено вино, светена вода и пепел, които пази от Бъдни вечер. Лозите се пръскат със светена вода и се благославят за изобилие и благодат.
Източник: skandal.bg
КОМЕНТАРИ