Трифон Зарезан е един от най-големите празници и се смята

Трифон Зарезан е един от най-големите празници и се счита за началото на земеделската или селскостопанската година. Празникът се среща още като Зарезановден, Трифун Чипия, Трифун Зарезой, Трифун алкохолик и се чества на 14 февруари.

Имен ден честват: Радко, Рачо, Трифон, Трифонка, Лозан, Лозана, Гроздан, Гроздана, Веселин, Веско, Весо, Веселина, Веса, Радка.

Трифоновден е включен към цикъл от три поредни дни, наречени Трифунци – 1, 2, 3 февруари.

На 1 февруари се чества Трифоновден, на 2 февруари – Сретение Господне, а на 3 февруари – Свети Симеон.

Според българските национални традиции Свети Трифон е настойник на лозарите, винарите и кръчмарите.

Това е напълно мъжки празник, на този ден строго разграничени са ритуалите при мъжете и дамите. Обичаят повелява стопанката на къщата да стане рано и да опече ритуален самун, декориран с лозово листо.

Вари се и пиле или кокошка и се подготвя с булгур или ориз, а в бъклица се налива от най-хубавото вино. В нова вълнена торба стопанинът на къщата поставя питата, кокошката, бъклицата вино и потегля към лозето, с цел да го подреже. Жената изпраща мъжа най-вече до края на селото.

На лозята отиват единствено мъжете лозари, които извършват обичая зарязване.

Всеки мъж зарязва в своето лозе по няколко кютука („ гижи “, „ главини “), а от всеки кютук или всички пръчки, или по 2-3 броя. Мъжът се прекръства, полива вино към кютука, зарязва с косера и отново полива, като благославя. На места ръсят със светена вода от трифонденския водосвет.

След като всеки собственик е зарязал своето лозе, всички се събират на обща софра.

На земята, върху дълги пешкири, се подрежда храната. Освен пълнената кокошка с някакво жито или кисело зеле, както и пита под формата на плитка или украсена с фигури като грозде, на трапезата се поставя печена луканка, омлет, тутманик, печени орехи и наложително – вино.

По средата се поставя огромна китка от босилек, в която са втъкнати три лозови пръчки. Най-старият и почитан лозар взима китката и споделя: „ Който е цветущ, дано да поеме китката и бъде цар! “ Избира се цар на лозята, нормално заможен човек и главата му се окичва с венец от лозови пръчки, а раменете му са с различен венец.

Царят е теглен в колесаря от лозарите, на фона на гайдарски звуци, барабан, гъдулки, след което се насочат към града или селото.

Там стопират пред всяка къща, където домакинята изнася в бял казан вино, първо дава на царя да пие, по-късно черпи цялата свита. Останалото вино в котела се плисва върху царя и се изрича благословията: „ Хайде, дано е благодат! Да прелива през праговете! “.

Царят дава отговор на благословията с „ Амин “.  Когато стигне до дома си, царят се преоблича с нови облекла, само че остава окичен с венците и сяда на дълга софра, с цел да посрещне хората от цяло село.

Хорото има основен темперамент при празника. Хоро играят мъжете на лозето със забучени в пояса или свити на венец лозови пръчки. Хоро се играе на общата софра на лозята, хора и ръченици се играят по пътя от лозята до селото. Накрая в средата на селото, на площада, се играе така наречен Зарезанско или Трифонско хоро.

Вярва се, че на този ден никой не би трябвало да се прибере изтрезнял, тъй като това не е добра прокоба.

Вечерта пък се гадаело по въглените в огнището каква ще е годината.

Празничната трапезатрябва да бъде приготвена с нужното внимание от страна на домакинята. Сервират се прясна пита и основно ястие по остарял български обичай – пълнена кокошка с ориз или булгур.

Постна пита

Необходими артикули: • 20 г прясна квас • 1 с.л. сол • 400 мл вода • брашно – за стане меко тесто

Начин на подготвяне: Продуктите се смесват до приемане на меко тесто. Оставя се да втаса добре и се пече в авансово загрята фурна. По предпочитание може да украсите погачата с кръст или знаци на дома.

Пълнена кокошка с ориз или булгур

Необходими артикули

1 бр. кокошка с дреболии
1 бр. дребна кисела зелка
2 ч.ч. булгур
1/3 ч.ч. олио
червен пипер
черен пипер

Начин на подготвяне

Дреболиите, зелето и булгурът се задушават с вода. Кокошката се цялостни и зашива. Поставя се в тава. Пече се до подготвеност на 180 градуса.

Виното също е наложително за този празник. През зимата и в студените дни се предлага алено вино, а през летните топли дни – бяло. Червеното вино се сервира със стайна температура. Обикновено в дребните градове и села то се съхранява в маза или мазе. Затова е добре да го извадите малко преди да дойдат гостите ви и да седнете на трапезата.

“Напитката на боговете ” се сервира с главното ядене, само че можете да я сервирате и с десерта. Казват, че каквото вино има на трапезата на Трифон Зарезан, такова вино ще дадат лозите през годините. Затова почерпете гостите си с най-хубавото вино – ще го познаете по синджира, който се образува в горната част на чашата, когато наливате от бутилката.

На идващия ден е добре да предложите лека храна, тъй като празникът на Трифон Зарезан е прочут с изобилието на масата. Подходящи артикули са печените на фурна картофи, препоръчани с масло и сирене, омлети или бъркани яйца, туршии и варени зеленчуци.

Добре е да предвидите и плодови сокове или сиропи от компоти за мъжете, които са препили на предходния ден. Това ще усъвършенства положението им и ще избистри мозъка им.