ВКС окончателно оправда д-р Димитров за убийството на Жоро Плъха
Тричленен състав на Върховният касационен съд (ВКС) дефинитивно оправда доктор Иван Димитров по обвиняването за ликвидиране, осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита. Върховните магистрати оставиха в действие решението на Апелативен съд - Пловдив. Решението е дефинитивно и не предстои на обжалване.
Делото бе формирано по касационен митинг и касационна тъжба на частните обвинители против въззивното решение на Апелативен съд - Пловдив. Първоначално с присъда на Окръжен съд - Пловдив Иван Димитров бе оневинен по обвиняването за ликвидиране, осъществено при превишаване рамките на неизбежната защита. Медикът бе наказан за държане на огнестрелно оръжие и муниции без позволение. Наложеното му наказване " отнемане от независимост " за 2 години бе отсрочено за 3 години. Апелативният съд анулира присъдата и върна делото за ново разглеждане.
Магистратите от Върховен касационен съд одобряват касационния митинг и касационната тъжба за неоснователни. Контролираната инстанция е провела въззивно правосъдно разследване, в хода на което е позволила до разпит очевидци и наново е разпитала други, позволила е експертизи и е приела техните изводи. Въззивният съд е изложил подробни причини по отношение на кредитирането на гласните доказателства, съдържащи се както в показанията на разпитаните в хода на въззивното правосъдно разследване очевидци, по този начин и тези, подали сведения пред първоинстанционния съд. Ясно е декларирал мнението си по отношение на сходството сред показанията на очевидците и обясненията на подсъдимия. Противно на изказванията в митинга и жалбата, нито едно от експертните изводи не е интерпретирано превратно от въззивния съд. Добре аргументирани са и доводите на проверяваната инстанция за това, че по експертен път са доказани обясненията на подсъдимия за развиването и механизма на случая, написа в решението на Върховен касационен съд.
Касационният правосъден състав показва, че всички прегледани недоволства на касаторите по своята същина показват недоволството и несъгласието им с извода на въззивния съд, че действието е осъществено при изискванията на неизбежна защита. По създание представителите на държавното и частното обвиняване са на мнение, че не е имало нахлуване на потърпевшия против подсъдимия - не е насочвал пестник към главата му, не е хвърлял нож и не е наранявал с него подсъдимия, а той се е самонаранил, не е хвърлял по него и металната табела, добавя Лекс.
Според висшите съдии касаторите не държат сметка за това, че с обвинителния акт е повдигнато обвиняване по член 119 Наказателен кодекс (убийство при превишаване рамките на неизбежната отбрана) и че прокурорът, който го е изготвил, е приел тази правна подготовка, преценявайки доказателствената цялост, открита в хода на досъдебното произвеждане. Съдилищата са обвързани от рамките на фактическото и юридическото обвиняване, повдигнато от прокурора. Те могат да го променят без неговата интервенция единствено когато открият обстоятелства, обосноваващи по-леко, еднообразно или същото по тежест обвиняване. Единствено прокурорът в хипотезата на член 287, алинея 1 Наказателно-процесуален кодекс може да повдигне по-тежко обвиняване против подсъдимия, когато на правосъдното разследване (има се поради първоинстанционното такова) откри учредения за значително изменение на обстоятелствената част на обвиняването или за използване на закон за по-тежко наказуемо закононарушение.
" Иначе казано, даже съдът на правосъдното разследване да откри, че обстоятелствата обосновават съществуването на по-тежка подготовка, няма пълномощие да я приложи при постановяване на правосъдния си акт. Прокурорът в хода на първоинстанционното правосъдно разследване не е изменил обвиняването в по-тежко, заради което предходните инстанции са останали обвързани от рамките на дефинираното в обвинителния акт обвиняване, а точно, че действието е осъществено при изискванията на неизбежна защита ", разяснява правосъдният състав на Върховен касационен съд.
Според касационната инстанция напълно в сходство със закона и със правосъдната процедура по неговото използване въззивният съд е приел, че Иван Димитров е имал законово право да се отбрани от непосредственото, противоправно нахлуване на Жоро Джевизов, ориентирано против телесната му цялост. Преценил е вярно, че при посочената конюнктура - нощно време, при заварване на непознато лице по време на осъществяване на кражба, влезнало посредством щурм в парцела му, което първо се пробва да го удари с пестник, а по-късно, вместо да се подчини на апелите да се съобщи, хвърля по него нож, като му предизвиква пострадване на крайници, а по-късно различен непостоянен предмет и тежка железна табела, деецът е имал право да употребява по-интензивно средство за отбрана, каквото е носеният от него револвер, причинявайки на Джевизов пострадване, от което след това е настъпила гибелта му. Отчитайки посочените условия, следеният съд е изложил подробни и напълно законосъобразни доводи в поддръжка на извода си, че с дейностите си подсъдимият не е превишил рамките на неизбежната защита. Според правосъдния състав на Върховен касационен съд не са налице декларираните касационни учредения, заради което въззивното решение следва да бъде оставено в действие.
