Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) потвърди оправдателната присъда

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) удостовери оправдателната присъда по делото против Румяна Ченалова по обвиняване, че като арбитър е направила длъжностни и документни закононарушения при разглеждането на комерсиално дело по искова молба на „ ОЕТ – Обединени енергийни търговци “ ООД против НЕК.

Peшeниeтo нa BKC e oĸoнчaтeлнo. 

Обвинителния акт беше импортиран през 2016 година Според него през 2013 година от ОЕТ са подали в Софийския градски съд искова молба против НЕК - поискали 6 459 922 лева от държавното сдружение.

Ченалова почела желае, без ОЕТ да заплати държавната такса от 258 396 лева После запорирала сметките на НЕК. На 15 октомври частната компания нараснала желае си против НЕК и отново не платила таксата. Така

Ченалова нанесла на НЕК вреда на стойност 434 105,14 лева, която се показва в невнесени държавни такси за разглеждане на желае на частната компания, твърдеше тогава прокуратурата.

Второто обвиняване против някогашната съдийка беше за документно закононарушение. Според него тя е фалшифицирала протокол от намерено правосъдно съвещание по същото дело.

Ето и още от претекстовете:

Касационният състав не приема за основателно изказванието, че апелативният съд не е направил повсеместен и изчерпателен разбор на доказателствения материал и е отдал приоритет на доказателствата, подкрепящи тезата на подсъдимата, без да кредитира обвинителните доказателства и без да разиска несъгласията сред показанията на очевидците П. и Л., от една страна и от друга – показанията на св. Н. и обясненията на подсъдимата, като безрезервно е възприел декларираното от последната.

За да отхвърлят по този начин твърдяното значително процесуално нарушаване, висшите съдии се базират на трайно откритата процедура на касационната инстанция, съгласно която, когато въззивният съд не е достигнал до разнообразни в действителност заключения въз основа на доказателствата по делото, той не е задължен да разисква в детайли всичко това, което е наложително за претекстовете на първоинстанционната присъда.

Тричленният състав намира, че претекстовете към първоинстанционния правосъден акт по актуалното дело се отличават с аналитичност, подробност и задоволителна пълноценност, заради което приема, че апелативният съд, като ги е споделил, не е би задължен да ги преповтаря.

Първоинстанционият съд е направил акуратен разбор, параленост и инспекция на всички гласни доказателствени средства, като ги е обсъждал както поотделно, по този начин посред им, а също и по отношение на други доказателствени източници. Върховните съдии означават, че в тази ситуация прави усещане не толкоз размерът на правосъдните претекстове, колкото качеството на осъществената от съда процесуална активност.На последващо място, като вземат поради изключителната дискреция на съдилищата по обстоятелствата – да кредитират или да не дадат религия на информацията, съдържаща се в обособените гласни доказателствени средства, стига да са ги разискали съгласно действителното им наличие и смисъл и да са показали аргументите за това свое решение, висшите съдии не откриват превратна интерпретация на доказателства, отдаване на голословен приоритет на едни за сметка на други, в каквато тенденция има изказване в касационния митинг.

Тричленният състав на Върховен касационен съд стимулира неоснователност и на възражението на държавното обвиняване за погрешно приложение на материалния закон. Върховните съдии намират за верен и аргументиран извода на Софийския апелативен съд, че структурата на обвиняването по член 282 от Наказателен кодекс, препоръчана в обвинителния акт, е неиздържана и не се основава на съответна фактология.

В допълнение към причините на апелативния съд касационният състав отбелязва, че с оглед повдигнатото обвиняване по член 282, алинея 2 във вр. с алинея 1 от Наказателен кодекс в обстоятелствената част на прокурорския акт липсват обстоятелства, обосноваващи връзката сред активността на подсъдимата Ченалова с оглед претендираните от прокуратурата позволени от нея нарушавания и несъблюдение на служебни отговорности, визирани в правни правила в Граждански процесуален кодекс и Закон за съдебната власт и инкриминираната цел.

Върховните съдии установяват, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са въведени обстоятелства, обосноваващи посочените от държавното обвиняване цели за набиране на имуществена полза и такава от неимуществен темперамент. Касационният състав сочи изключителната значимост на въвеждането в обвинителния акт на обстоятелства, обосноваващи тези цели, защото, в случай че при нарушение или несъблюдение на служебните отговорности деецът не е целял да набави за себе си или за другиго полза или да аргументи някому щета, няма да е налице закононарушение по член 282 от Наказателен кодекс, въпреки да са налични другите предпоставки на посочената наредба.

Липсват каквито и да било обстоятелства в обстоятелствената част и по отношение на настъпилите обилни нездравословни последствия, декларирани изцяло декларативно в диспозитива.

Касационният състав приема, че посочените дефекти на документа, слагащ началото на правосъдното произвеждане, се дължат значително на неблагополучното формулиране на обвиняването по член 282 от Наказателен кодекс.

Решаването на комерсиалното дело в интерес на ищцовата страна, за какъвто ангажимент се твърди, че е поела подсъдимата Ченалова, не може да се обвърже с съществуването или неналичието на държавна такса, тъй като неналичието на инструкции от страна на съдията-докладчик до ищеца за внасянето й не се отразява върху законосъобразността на решението по съществото на разногласието.

Като проучва в детайли използваните правни правила и правосъдната процедура, касаещи внасянето на държавни такси при предявяване на искове, тричленният състав на Върховен касационен съд обосновава извод, че държавната такса както по първичния иск, по този начин и по спомагателната искова молба за неговото нарастване може да бъде събрана във всеки идващ инспекцията по член 129, алинея 1 от Граждански процесуален кодекс миг, в това число от въззивната инстанция, а даже и след привършване на делото с влезнал в действие правосъден акт, заради което не може да се одобри, че инкриминираните следващи процесуални дейности, осъществени от подсъдимата Ченалова по комерсиалното дело са били осъществени в нарушаване или при несъблюдение на служебни отговорности, визирани в Граждански процесуален кодекс и Закон за съдебната власт, според повдигнатото й обвиняване.

На последващо място, като се базират на функционалния имунитет, възложен на магистратите с наредбата на член 132, алинея 1 от Конституцията на Република България, висшите съдии сочат, че е допустимо магистратът да носи наказателна отговорност, в случай че служебните дейности или бездействия разкриват съзнателно незаконно тъпчене на закона, освен това, за да се набави за себе си или за другиго полза или да се аргументи другиму щета.

Отнесено към сегашния проблем, съгласно касационния състав това значи, че прокуратурата е следвало да потвърди, че Румяна Ченалова съзнателно е нарушила или неизпълнила визираните в инкриминираните й правни правила от Граждански процесуален кодекс отговорности и то с въведената специфична цел, което обаче не е сторено.

Тричленният състав на Върховен касационен съд в детайли стимулира и за какво не приема за открито подсъдимата Ченалова да е съставила формален документ – протокол от правосъдно съвещание, в който да е удостоверила погрешни условия.

Като сочи, че неналичието на справедлива съставомерност на закононарушението (както по член 282, алинея 2 вр. алинея 1 от Наказателен кодекс, по този начин и по член 311 от НК) прави безпредметно разискването на субективната му страна, касационната инстанция приема, че по делото не се открива съзнателно осъществяване на действия, които да бъдат подведени под съставите, уредени в посочените разпореждания.