Съдът не прие жалбата на Баневи за отнемане на имуществото им
Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) дефинира, че не позволява касационно обжалване на определение по в.ч.гр.д. № 363/2019 година на Апелативен съд – Бургас в обжалваната му част, с която отчасти е анулирано определение по ч.гр.д. № 363/2019 година на Окръжен съд – Бургас и е позволено поръчителство на предстоящ иск за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество с цена до размера от 87 353 328,96 лв.. Определението е дефинитивно.
Производството е формирано по частна касационна тъжба на Николай, Евгения и Мария Баневи, Валентин Расоков, „ АКБ Актив “, „ АКБ Форес българска капиталова група “ АД, „ Бреза – Н “ ООД, „ Партнърс Комерс “ ЕООД, „ Паррус “ ЕООД, „ Русалка Тур “ ЕООД, Финансово клирингова къща „ Сконто Съксес “ ООД, „ Хелио-Тур-С “ АД и „ Холандска фантазия “ АД против определението от 6 ноември 2019 година на Апелативен съд – Бургас, в частта му, с която е анулирано определение на Окръжен съд – Бургас и е позволено поръчителство на предстоящ иск на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество с цена 141 820 225,19 лева до размера от 87 353 328,96 лева посредством налагане на запор на акции и дялове от капитала на търговски сдружения, запор на движими движимости, запор на моторна яхта, запор на банкови сметки и забрана върху недвижими парцели.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че не са налице учредения за допускане на касационното обжалване. Неоснователно е изказванието, че актовете на окръжния и апелативния съд са неприемливи, защото съдилищата не са били локално способени да се произнесат по настояването за поръчителство на предстоящ иск, доколкото член 116, алинея 3 от ЗПКОНПИ планува, че способен е съдът по местоположение на парцела с най-висока данъчна оценка, който в тази ситуация се намирал в гр. София. Според висшите съдии способен да прегледа настояването е бил точно окръжният съд в гр. Бургас, защото в неговия регион (гр. Созопол), както е декларирано и в настояването, се намира парцелът с най-висока данъчна оценка, включен в листата на парцелите, във връзка с които се желае допускане на поръчителство.
В частната тъжба се слага въпросът дали е в сходство с наредбите на член 389 – 391 от Граждански процесуален кодекс вр. член 152, алинея 1 от ЗПКОНПИ искане за поръчителство на предстоящ иск посредством налагане на възбрани и запори за недвижими парцели и движими движимости, добити отвън проверявания десетгодишен интервал, като се поддържа несъгласие с практиката на Върховен касационен съд. Върховните съдии пишат в претекстовете си, че не се разкрива твърдяното несъгласие с практиката на Върховен касационен съд, а ограничаването, въведено в член 152 от ЗПКОНПИ, ще бъде съобразявано от съда в производството по разглеждане на желае.
Поставя се и въпросът задължен ли е съдът да изложи претекстове, от които да е видно по какъв начин е образувано вътрешното му разбиране и въз основа на какви в действителност условия и правни учредения е стигнал до крайния си юридически извод, при изискване че, с цел да постанови акта си, следва да направи преценка за евентуалната основателност на желае и че този акт предстои на обжалване. Частните жалбоподатели поддържат, че даденото от въззивния съд позволение е в несъгласие с тълкуването на Върховен касационен съд. В определението си висшите съдии пишат: „ В процесния случай не е позволено твърдяното несъгласие с практиката на Върховен касационен съд. Невярно се твърди, че неналичието на претекстове в правосъдния акт прави невероятно да се наблюдава логиката, по която съдът е достигнал до извода за съществуване на законовите предпоставки за допускане на обезпечението, което да нарушава правото на отбрана на жалбоподателите в производството по обжалване. Въззивният съд, въпреки и сбито, е изложил съображения за съществуването на общите по Граждански процесуален кодекс и специфичните по ЗПКОНПИ предпоставки за допускане на поръчителство на предстоящ иск, като с изключение на изводите си за основателност на настояването за допускане на поръчителство за част от имуществото на частните жалбоподатели е стимулирал и за какво приема, че за част от сумите и за част от имуществото не може да се направи извод за евентуална основателност на бъдещия иск “. В определението на Върховен касационен съд се показва още, че предмет на производството по член 153 и последващи от закона е установяването по безспорен метод на размера на несъответствието сред приходите и разноските на ответниците, метода на пресмятане на това противоречие и от какво произтича то и това определяне не може да бъде осъществено в обезпечителното произвеждане (чиято цел е да се предотврати осуетяването или затрудняването на реализирането на правата по решението за лишаване на имуществото), в каквато тенденция са изказванията на жалбоподателите.
Производството е формирано по частна касационна тъжба на Николай, Евгения и Мария Баневи, Валентин Расоков, „ АКБ Актив “, „ АКБ Форес българска капиталова група “ АД, „ Бреза – Н “ ООД, „ Партнърс Комерс “ ЕООД, „ Паррус “ ЕООД, „ Русалка Тур “ ЕООД, Финансово клирингова къща „ Сконто Съксес “ ООД, „ Хелио-Тур-С “ АД и „ Холандска фантазия “ АД против определението от 6 ноември 2019 година на Апелативен съд – Бургас, в частта му, с която е анулирано определение на Окръжен съд – Бургас и е позволено поръчителство на предстоящ иск на Комисията за противопоставяне на корупцията и за лишаване на нелегално добитото имущество (КПКОНПИ) за лишаване в интерес на страната на нелегално добито имущество с цена 141 820 225,19 лева до размера от 87 353 328,96 лева посредством налагане на запор на акции и дялове от капитала на търговски сдружения, запор на движими движимости, запор на моторна яхта, запор на банкови сметки и забрана върху недвижими парцели.
Тричленният състав на Върховен касационен съд приема, че не са налице учредения за допускане на касационното обжалване. Неоснователно е изказванието, че актовете на окръжния и апелативния съд са неприемливи, защото съдилищата не са били локално способени да се произнесат по настояването за поръчителство на предстоящ иск, доколкото член 116, алинея 3 от ЗПКОНПИ планува, че способен е съдът по местоположение на парцела с най-висока данъчна оценка, който в тази ситуация се намирал в гр. София. Според висшите съдии способен да прегледа настояването е бил точно окръжният съд в гр. Бургас, защото в неговия регион (гр. Созопол), както е декларирано и в настояването, се намира парцелът с най-висока данъчна оценка, включен в листата на парцелите, във връзка с които се желае допускане на поръчителство.
В частната тъжба се слага въпросът дали е в сходство с наредбите на член 389 – 391 от Граждански процесуален кодекс вр. член 152, алинея 1 от ЗПКОНПИ искане за поръчителство на предстоящ иск посредством налагане на възбрани и запори за недвижими парцели и движими движимости, добити отвън проверявания десетгодишен интервал, като се поддържа несъгласие с практиката на Върховен касационен съд. Върховните съдии пишат в претекстовете си, че не се разкрива твърдяното несъгласие с практиката на Върховен касационен съд, а ограничаването, въведено в член 152 от ЗПКОНПИ, ще бъде съобразявано от съда в производството по разглеждане на желае.
Поставя се и въпросът задължен ли е съдът да изложи претекстове, от които да е видно по какъв начин е образувано вътрешното му разбиране и въз основа на какви в действителност условия и правни учредения е стигнал до крайния си юридически извод, при изискване че, с цел да постанови акта си, следва да направи преценка за евентуалната основателност на желае и че този акт предстои на обжалване. Частните жалбоподатели поддържат, че даденото от въззивния съд позволение е в несъгласие с тълкуването на Върховен касационен съд. В определението си висшите съдии пишат: „ В процесния случай не е позволено твърдяното несъгласие с практиката на Върховен касационен съд. Невярно се твърди, че неналичието на претекстове в правосъдния акт прави невероятно да се наблюдава логиката, по която съдът е достигнал до извода за съществуване на законовите предпоставки за допускане на обезпечението, което да нарушава правото на отбрана на жалбоподателите в производството по обжалване. Въззивният съд, въпреки и сбито, е изложил съображения за съществуването на общите по Граждански процесуален кодекс и специфичните по ЗПКОНПИ предпоставки за допускане на поръчителство на предстоящ иск, като с изключение на изводите си за основателност на настояването за допускане на поръчителство за част от имуществото на частните жалбоподатели е стимулирал и за какво приема, че за част от сумите и за част от имуществото не може да се направи извод за евентуална основателност на бъдещия иск “. В определението на Върховен касационен съд се показва още, че предмет на производството по член 153 и последващи от закона е установяването по безспорен метод на размера на несъответствието сред приходите и разноските на ответниците, метода на пресмятане на това противоречие и от какво произтича то и това определяне не може да бъде осъществено в обезпечителното произвеждане (чиято цел е да се предотврати осуетяването или затрудняването на реализирането на правата по решението за лишаване на имуществото), в каквато тенденция са изказванията на жалбоподателите.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ