ВАС: Инспекторатът към ВСС е орган с отнета компетентност
Тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) одобри, че Инспекторатът към Висшия правосъден съвет (ИВСС) е орган с отнета подготвеност. Мотивът за това е решението на Съда на Европейския съюз от 30 април 2025 година, с което той постанови, че оставането на инспекторите от ИВСС на постовете им след края на мандата им, без да е планувано категорично в закон, както и без явен краен период, нарушава независимостта на съда, написа " Лекс ".
Казусът
Случаят, по който съставът на Върховен административен съд постановява определението си, е от лятото на 2023 година Тогава жителят Йордан Данчев описа пред Нова ТВ, че е открил, че трите му имена и номерът на персоналната му карта попадат в протокол от правосъдно съвещание по гражданско дело на Софийския областен съд от 18 юли 2023 година, по което е бил очевидец. На идващия ден протоколът се появил в интернет.
„ От 19 юли въпросният протокол циркулира в интернет пространството. Там са изписани цялостните ми имена, както и тези на брачната половинка ми, а също и номер на персоналната карта. Обявих персоналната си карта за открадната, само че защото кредитният указател се разгласява с месец забавяне, аз до този миг не знам дали някой не е злоупотребил с моите данни като е изтеглил бърз заем ", споделя Йордан Данчев.
Той е подал сигнали до Комисията за отбрана на персоналните данни, както и тъжби до Министерство на вътрешните работи и омбудсмана.
Инспекторатът към Висш съдебен съвет стартира инспекция, която е открила, че СРС е позволил нарушаване и издава серия от инструкции по отношение на интервенциите по обработването на персонални данни.
Освен това ИВСС дава тримесечен период на СРС да извърши разпорежданията.
Председателят на Софийския областен съд Александър Ангелов апелира пред Административен съд София-град акта на ИВСС, само че съдът отхвърля жалбата.
Затова Ангелов се обръща към Върховния административен съд.
Определението на Върховен административен съд
Така делото отива при тричленен състав с ръководител Донка Чакърова и членове Емил Димитров (докладчик) и Елка Атанасова.
В определение тримата висши съдии показват, че служебно им е известно решението на Съда на Европейски Съюз, чийто диспозитив гласи: „ Член 19, параграф 1, втора алинея Договор за Европейския съюз по отношение на член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз би трябвало да се пояснява в смисъл, че правилото на самостоятелност на съдиите не позволява практиката на страна членка членовете на орган на правосъдната система на тази страна членка — които са определени от нейния парламент за избрани мандати и имат пълномощия да ревизират активността на магистратите при реализиране на техните функционалности, да правят инспекции за честност и липса на спор на ползи при магистратите и да оферират на различен орган на правосъдната система образуването на дисциплинарно произвеждане предвид на налагането на дисциплинарни санкции на магистратите — да продължат да извършват функционалностите си след края на открития в конституцията на посочената страна членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на категорично правно съображение в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират осъществяването на тези функционалности, и когато не е обезпечено, че това продължение на процедура е лимитирано във времето ".
В тази връзка тричленният състав декларира: „ На съображение чл.267, ал.2 Договора за действие на Европейския съюз, както и по мотив от член 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по отношение на член 144 Административнопроцесуален кодекс, решението на Съд на Европейския съюз е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него пояснение на използваното право би трябвало да се съобрази от сегашния правосъден състав, пред който е провесен правосъден спор с присъединяване на ИВСС, за който е признато, че е с отнета подготвеност.
Съгласно член 153, алинея 3 от Административнопроцесуален кодекс в тази догадка съдът е задължен да заличи органа с отнета подготвеност и да конституира служебно като страна по делото способен орган. В сегашния проблем съдът не е в състояние да уточни способен орган (при липса на ИВСС, отговарящ на критериите, разказани от СЕС), заради което и по мотив от член 229, алинея 1, т.2 от Граждански процесуален кодекс по отношение на член 144 от Административнопроцесуален кодекс се постанова правосъдното произвеждане да бъде спряно ".
Върховен административен съд декларира, че поради спецификата на проблема, на ръководителя на СРС не би трябвало да бъдат давани напътствията и периодите по член 230, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс (При гибел на ответника ищецът е задължен в шестмесечен период от известието да уточни неговите правоприемници и адресите им или да вземе ограничения за назначение на шеф на незаетото завещание или за приканване на наследниците по реда на член 48. При несъблюдение на това обвързване делото се приключва.). Като приема, че такива се съдържат в §17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Според въпросната наредба правосъдната власт и Народното събрание би трябвало да открият процедура за избор на нов състав на Висш съдебен съвет в 6-месечен период от влизането в действие на последните промени в Закон за съдебната власт. Това стана на 21 януари 2025 година, т.е. срокът за избор на нов Висш съдебен съвет изтича на 21 юли 2025 г.
Казусът
Случаят, по който съставът на Върховен административен съд постановява определението си, е от лятото на 2023 година Тогава жителят Йордан Данчев описа пред Нова ТВ, че е открил, че трите му имена и номерът на персоналната му карта попадат в протокол от правосъдно съвещание по гражданско дело на Софийския областен съд от 18 юли 2023 година, по което е бил очевидец. На идващия ден протоколът се появил в интернет.
„ От 19 юли въпросният протокол циркулира в интернет пространството. Там са изписани цялостните ми имена, както и тези на брачната половинка ми, а също и номер на персоналната карта. Обявих персоналната си карта за открадната, само че защото кредитният указател се разгласява с месец забавяне, аз до този миг не знам дали някой не е злоупотребил с моите данни като е изтеглил бърз заем ", споделя Йордан Данчев.
Той е подал сигнали до Комисията за отбрана на персоналните данни, както и тъжби до Министерство на вътрешните работи и омбудсмана.
Инспекторатът към Висш съдебен съвет стартира инспекция, която е открила, че СРС е позволил нарушаване и издава серия от инструкции по отношение на интервенциите по обработването на персонални данни.
Освен това ИВСС дава тримесечен период на СРС да извърши разпорежданията.
Председателят на Софийския областен съд Александър Ангелов апелира пред Административен съд София-град акта на ИВСС, само че съдът отхвърля жалбата.
Затова Ангелов се обръща към Върховния административен съд.
Определението на Върховен административен съд
Така делото отива при тричленен състав с ръководител Донка Чакърова и членове Емил Димитров (докладчик) и Елка Атанасова.
В определение тримата висши съдии показват, че служебно им е известно решението на Съда на Европейски Съюз, чийто диспозитив гласи: „ Член 19, параграф 1, втора алинея Договор за Европейския съюз по отношение на член 47 от Хартата на главните права на Европейския съюз би трябвало да се пояснява в смисъл, че правилото на самостоятелност на съдиите не позволява практиката на страна членка членовете на орган на правосъдната система на тази страна членка — които са определени от нейния парламент за избрани мандати и имат пълномощия да ревизират активността на магистратите при реализиране на техните функционалности, да правят инспекции за честност и липса на спор на ползи при магистратите и да оферират на различен орган на правосъдната система образуването на дисциплинарно произвеждане предвид на налагането на дисциплинарни санкции на магистратите — да продължат да извършват функционалностите си след края на открития в конституцията на посочената страна членка мандат и до избора от този парламент на нови членове, когато продължаването на изтеклите мандати не почива на категорично правно съображение в националното право, съдържащо ясни и точни правила, които да регламентират осъществяването на тези функционалности, и когато не е обезпечено, че това продължение на процедура е лимитирано във времето ".
В тази връзка тричленният състав декларира: „ На съображение чл.267, ал.2 Договора за действие на Европейския съюз, както и по мотив от член 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) по отношение на член 144 Административнопроцесуален кодекс, решението на Съд на Европейския съюз е обвързващо за националните юрисдикции и направеното с него пояснение на използваното право би трябвало да се съобрази от сегашния правосъден състав, пред който е провесен правосъден спор с присъединяване на ИВСС, за който е признато, че е с отнета подготвеност.
Съгласно член 153, алинея 3 от Административнопроцесуален кодекс в тази догадка съдът е задължен да заличи органа с отнета подготвеност и да конституира служебно като страна по делото способен орган. В сегашния проблем съдът не е в състояние да уточни способен орган (при липса на ИВСС, отговарящ на критериите, разказани от СЕС), заради което и по мотив от член 229, алинея 1, т.2 от Граждански процесуален кодекс по отношение на член 144 от Административнопроцесуален кодекс се постанова правосъдното произвеждане да бъде спряно ".
Върховен административен съд декларира, че поради спецификата на проблема, на ръководителя на СРС не би трябвало да бъдат давани напътствията и периодите по член 230, алинея 2 от Граждански процесуален кодекс (При гибел на ответника ищецът е задължен в шестмесечен период от известието да уточни неговите правоприемници и адресите им или да вземе ограничения за назначение на шеф на незаетото завещание или за приканване на наследниците по реда на член 48. При несъблюдение на това обвързване делото се приключва.). Като приема, че такива се съдържат в §17 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за правосъдната власт (ЗСВ). Според въпросната наредба правосъдната власт и Народното събрание би трябвало да открият процедура за избор на нов състав на Висш съдебен съвет в 6-месечен период от влизането в действие на последните промени в Закон за съдебната власт. Това стана на 21 януари 2025 година, т.е. срокът за избор на нов Висш съдебен съвет изтича на 21 юли 2025 г.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ