Три суперлуни и една Синя през 2026 г.
Три суперлуни и една Синя през 2026 година
Новата 2026 година стартира с Вълча луна в събота, първата от трите суперлуни тази година. Едновременно с това Юпитер, най-голямата планета в нашата слънчева система, се появи южно от сребристото кълбо.
Ярката светлина на суперлуната,
която наподобява по-блестяща от елементарна цялостна луна заради близостта си до Земята, евентуално в доста региони от света е попречила на видимостта на метеорния поток Квадрантиди, чийто пик също бе в събота против неделя. И тъпо,
тъй като той е един от най-интензивните с 120 следени метеора на час при идеални условия.
Има обаче още доста метеорни потоци и небесни събития, които феновете на галактическите феномени ще чакат с неспокойствие през 2026 година, показва Американското метеорно общество.
13 вместо 12 пълнолуния
През множеството години се следят 12 пълнолуния – по едно всеки месец. Но през 2026 година ще има 13, като две ще са през май. Второто пълнолуние в еднакъв месец е известно като Синя луна.
Обикновено пълнолунията се случват на всеки 29 дни,
до момента в който множеството месеци в календара не престават 30 или 31 дни, тъй че месеците и етапите на Луната не съответстват тъкмо. Това води до Синя луна почти на всеки 2 и половина години.
След януарската Вълча суперлуна идващите две ще бъдат
през ноември и декември. Средно Луната е на към 384 472 километра от Земята. Но декемврийската Суперлуна ще бъде най-близката за годината – на 356 740 километра, показва EarthSky.
Суперлуната е пълнолуние, което се случва, когато Луната
е в най-близката точка до Земята в своята орбита. Земният сателит не обикаля към Земята в съвършен кръг, орбитата ѝ е елиптична или леко яйцевидна. Това значи, че от време на време е по-близо до Земята, в сравнение с в други моменти (перигей). Тогава тя наподобява по-голяма и по-ярка от елементарната цялостна Луна. На процедура, цялостната Луна в най-близката си точка до Земята може да наподобява с 14% по-голяма и с 30% по-ярка от цялостната Луна в най-отдалечената си точка от Земята (апогей).
Ето по какъв начин се назовават пълнолунията по месеци
1 февруари: Снежна луна
3 март: Червеева луна
1 април: Розова луна
1 май: Цветна луна
31 май: Синя луна
29 юни: Ягодова луна
29 юли: Еленова луна
28 август: Есетрова луна
26 септември: Жътварска луна
26 октомври: Ловна луна
24 ноември: Боброва луна
23 декември: Студена луна
Метеорните потоци
След пика на Квадрантидите при започване на януари наблюдаващите на небето ще би трябвало да почакат малко до метеорния поток Лириди през април.
Ето датите, на които останалите метеорни потоци ще доближат пик през 2026 година съгласно
Американското метеорно общество.
Лириди: 21-22 април
Ета Аквариди: 5-6 май
Южни Делта Аквариди: 30-31 юли
Алфа Каприкорниди: 30-31 юли
Персеиди: 12-13 август
Ориониди: 21-22 октомври
Южни Тауриди: 4-5 ноември
Северни Тауриди: 11-12 ноември
Леониди: 16-17 ноември
Геминиди: 13-14 декември
Урсиди: 21-22 декември.
Персеидите и Геминидите ще са най-впечатляващите метеорни потоци за годината. Геминидите доведоха до мощен метеорен поток през 2025 година с почасова периодичност на метеорите до 135.
Според астрономите няма причина да не чакаме сходни честоти и през 2026 година, откакто Луната залезе.
Слънчевите затъмнения
Според НАСА феновете на небето могат да чакат две слънчеви и две лунни затъмнения тази година.
Пръстеновидно слънчево затъмнение ще се случи на 17 февруари над Антарктида.
Явлението се случва всяка година, когато Луната е покрай Земята или в най-отдалечената точка на орбитата си от нея, до момента в който минава сред Земята и Слънцето. В резултат на това Луната не може изцяло да блокира Слънцето, както прави по време на цялостно слънчево затъмнение, а вместо това огнената светлина на Слънцето обгръща сянката на Луната, създавайки резултат на огнен пръстен. Междувременно отчасти
слънчево затъмнение с форма на полумесец ще бъде очевидно в Антарктида, Африка и Южна Америка.
Пълно слънчево затъмнение ще бъде очевидно в Гренландия, Исландия, Испания, Русия и част от Португалия на 12 август. Това ще е първото цялостно слънчево затъмнение над континентална Европа от 27 години насам. Частично затъмнение ще се следи от други региони на Европа, Африка и Северна Америка.
Лунните затъмнения
Пълно лунно затъмнение ще се появи на нощното небе в Азия, Австралия, тихоокеанските острови, Северна и Южна Америка на 3 март. Лунно затъмнение може да се случи единствено по време на
пълнолуние, когато Слънцето, Земята и Луната се подравнят и Луната
премине в сянката на Земята. Когато цялостната Луна премине в сянката на Земята, тя потъмнява, само че не изчезва. Вместо това слънчевата светлина, преминаваща през земната атмосфера, осветява Луната по трагичен метод, оцветявайки я в алено – събитие, което се назовава
„ кървава Луна “. Очаква се на 3 март Луната да свети в наситено алено в продължение на 58 минути.
Явлението се случва, тъй като синята светлина претърпява по-силно атмосферно разпръскване от алената и в следствие аленият е най-доминиращият цвят, когато слънчевата светлина минава през атмосферата и хвърля светлина върху Луната. В взаимозависимост от метеорологичните условия в съответния регион Луната може да наподобява ръждиво или тухленочервена.
Частично лунно затъмнение ще бъде очевидно за жителите на Северна и Южна Америка,
Европа, Африка и Западна Азия сред 27 и 28 август. Частичните затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната не са изцяло подравнени, тъй че единствено част от Луната минава в сянка.
Парад на планетите
На 28 февруари в Северното полукълбо шест планети ще бъдат в една линия и ще бъдат забележими в нощното небе. Четири ще могат да се видят с невъоръжено око: Юпитер, Сатурн, Венера и Меркурий. За да се видят Уран и Нептун, ще е нужен бинокъл или дребен телескоп. Луната, която ще е съвсем с пикова бляскавост, също ще е в небето, изглеждайки доста покрай Юпитер, което ще направи гледката поразителна.
Северното зарево
Северното зарево, или Aurora Borealis, украси небето неведнъж през 2025 година, когато 11-годишният цикъл на интензивност на Слънцето доближи своя връх. Очаква се слънчевата интензивност да остане нараснала през първите месеци на 2026 година, преди
Слънцето да влезе в своята низходяща фаза, която води назад до идващия безоблачен най-малко към 2030 година
Полярните сияния се предизвикват от заредени частици от Слънцето, сблъскващи се с газове в земната атмосфера към магнитните полюси. Най-ярките полярни сияния се появяват, когато Слънцето излъчва огромни облаци от частици, наречени коронални изхвърляния на маса (CME). Полярните
сияния са ярки вихрушки от светлина, които варират в цвят от алено до лилаво и от зелено до синьо.
Тъмните и ясни нощи са оптималните условия за наблюдаване, тъй че и 2026 година евентуално ще е богата на светлинни зрелища в нощното небе.
Новата 2026 година стартира с Вълча луна в събота, първата от трите суперлуни тази година. Едновременно с това Юпитер, най-голямата планета в нашата слънчева система, се появи южно от сребристото кълбо.
Ярката светлина на суперлуната,
която наподобява по-блестяща от елементарна цялостна луна заради близостта си до Земята, евентуално в доста региони от света е попречила на видимостта на метеорния поток Квадрантиди, чийто пик също бе в събота против неделя. И тъпо,
тъй като той е един от най-интензивните с 120 следени метеора на час при идеални условия.
Има обаче още доста метеорни потоци и небесни събития, които феновете на галактическите феномени ще чакат с неспокойствие през 2026 година, показва Американското метеорно общество.
13 вместо 12 пълнолуния
През множеството години се следят 12 пълнолуния – по едно всеки месец. Но през 2026 година ще има 13, като две ще са през май. Второто пълнолуние в еднакъв месец е известно като Синя луна.
Обикновено пълнолунията се случват на всеки 29 дни,
до момента в който множеството месеци в календара не престават 30 или 31 дни, тъй че месеците и етапите на Луната не съответстват тъкмо. Това води до Синя луна почти на всеки 2 и половина години.
След януарската Вълча суперлуна идващите две ще бъдат
през ноември и декември. Средно Луната е на към 384 472 километра от Земята. Но декемврийската Суперлуна ще бъде най-близката за годината – на 356 740 километра, показва EarthSky.
Суперлуната е пълнолуние, което се случва, когато Луната
е в най-близката точка до Земята в своята орбита. Земният сателит не обикаля към Земята в съвършен кръг, орбитата ѝ е елиптична или леко яйцевидна. Това значи, че от време на време е по-близо до Земята, в сравнение с в други моменти (перигей). Тогава тя наподобява по-голяма и по-ярка от елементарната цялостна Луна. На процедура, цялостната Луна в най-близката си точка до Земята може да наподобява с 14% по-голяма и с 30% по-ярка от цялостната Луна в най-отдалечената си точка от Земята (апогей).
Ето по какъв начин се назовават пълнолунията по месеци
1 февруари: Снежна луна
3 март: Червеева луна
1 април: Розова луна
1 май: Цветна луна
31 май: Синя луна
29 юни: Ягодова луна
29 юли: Еленова луна
28 август: Есетрова луна
26 септември: Жътварска луна
26 октомври: Ловна луна
24 ноември: Боброва луна
23 декември: Студена луна
Метеорните потоци
След пика на Квадрантидите при започване на януари наблюдаващите на небето ще би трябвало да почакат малко до метеорния поток Лириди през април.
Ето датите, на които останалите метеорни потоци ще доближат пик през 2026 година съгласно
Американското метеорно общество.
Лириди: 21-22 април
Ета Аквариди: 5-6 май
Южни Делта Аквариди: 30-31 юли
Алфа Каприкорниди: 30-31 юли
Персеиди: 12-13 август
Ориониди: 21-22 октомври
Южни Тауриди: 4-5 ноември
Северни Тауриди: 11-12 ноември
Леониди: 16-17 ноември
Геминиди: 13-14 декември
Урсиди: 21-22 декември.
Персеидите и Геминидите ще са най-впечатляващите метеорни потоци за годината. Геминидите доведоха до мощен метеорен поток през 2025 година с почасова периодичност на метеорите до 135.
Според астрономите няма причина да не чакаме сходни честоти и през 2026 година, откакто Луната залезе.
Слънчевите затъмнения
Според НАСА феновете на небето могат да чакат две слънчеви и две лунни затъмнения тази година.
Пръстеновидно слънчево затъмнение ще се случи на 17 февруари над Антарктида.
Явлението се случва всяка година, когато Луната е покрай Земята или в най-отдалечената точка на орбитата си от нея, до момента в който минава сред Земята и Слънцето. В резултат на това Луната не може изцяло да блокира Слънцето, както прави по време на цялостно слънчево затъмнение, а вместо това огнената светлина на Слънцето обгръща сянката на Луната, създавайки резултат на огнен пръстен. Междувременно отчасти
слънчево затъмнение с форма на полумесец ще бъде очевидно в Антарктида, Африка и Южна Америка.
Пълно слънчево затъмнение ще бъде очевидно в Гренландия, Исландия, Испания, Русия и част от Португалия на 12 август. Това ще е първото цялостно слънчево затъмнение над континентална Европа от 27 години насам. Частично затъмнение ще се следи от други региони на Европа, Африка и Северна Америка.
Лунните затъмнения
Пълно лунно затъмнение ще се появи на нощното небе в Азия, Австралия, тихоокеанските острови, Северна и Южна Америка на 3 март. Лунно затъмнение може да се случи единствено по време на
пълнолуние, когато Слънцето, Земята и Луната се подравнят и Луната
премине в сянката на Земята. Когато цялостната Луна премине в сянката на Земята, тя потъмнява, само че не изчезва. Вместо това слънчевата светлина, преминаваща през земната атмосфера, осветява Луната по трагичен метод, оцветявайки я в алено – събитие, което се назовава
„ кървава Луна “. Очаква се на 3 март Луната да свети в наситено алено в продължение на 58 минути.
Явлението се случва, тъй като синята светлина претърпява по-силно атмосферно разпръскване от алената и в следствие аленият е най-доминиращият цвят, когато слънчевата светлина минава през атмосферата и хвърля светлина върху Луната. В взаимозависимост от метеорологичните условия в съответния регион Луната може да наподобява ръждиво или тухленочервена.
Частично лунно затъмнение ще бъде очевидно за жителите на Северна и Южна Америка,
Европа, Африка и Западна Азия сред 27 и 28 август. Частичните затъмнения се случват, когато Слънцето, Земята и Луната не са изцяло подравнени, тъй че единствено част от Луната минава в сянка.
Парад на планетите
На 28 февруари в Северното полукълбо шест планети ще бъдат в една линия и ще бъдат забележими в нощното небе. Четири ще могат да се видят с невъоръжено око: Юпитер, Сатурн, Венера и Меркурий. За да се видят Уран и Нептун, ще е нужен бинокъл или дребен телескоп. Луната, която ще е съвсем с пикова бляскавост, също ще е в небето, изглеждайки доста покрай Юпитер, което ще направи гледката поразителна.
Северното зарево
Северното зарево, или Aurora Borealis, украси небето неведнъж през 2025 година, когато 11-годишният цикъл на интензивност на Слънцето доближи своя връх. Очаква се слънчевата интензивност да остане нараснала през първите месеци на 2026 година, преди
Слънцето да влезе в своята низходяща фаза, която води назад до идващия безоблачен най-малко към 2030 година
Полярните сияния се предизвикват от заредени частици от Слънцето, сблъскващи се с газове в земната атмосфера към магнитните полюси. Най-ярките полярни сияния се появяват, когато Слънцето излъчва огромни облаци от частици, наречени коронални изхвърляния на маса (CME). Полярните
сияния са ярки вихрушки от светлина, които варират в цвят от алено до лилаво и от зелено до синьо.
Тъмните и ясни нощи са оптималните условия за наблюдаване, тъй че и 2026 година евентуално ще е богата на светлинни зрелища в нощното небе.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ