БАН с три сценария за икономическата криза след COVID-19
Три сюжета за макроикономическите последици у нас от битката с COVID-19 предлага Институтът за стопански проучвания при Българската академия на науките, оповестиха от Академията. Експресният разбор е създаден въз основата на информацията за разпространяването на болестта и подхванатите държавни ограничения, годни към 12 април т.г., като учените ще актуализират прогнозите си при всяко настъпване на нови и основни промени.
Първият сюжет позволява, че пикът на COVID-19 у нас настава в средата на май, няма втора вълна от болни, ограниченията последователно се анулират и през втората половина на годината стопанската система действа обикновено. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на Брутният вътрешен продукт от 2.4% и леко повишаване на инфлацията по отношение на 2019 година Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с утежняване на настоящата сметка, главно поради слабия туристически сезон – планува се спад до 20 на 100.
Пазарът на труда ще изпита умерено отрицателен потрес, а безработицата нараства до 6.9%. Вместо уравновесен бюджет ще има недостиг от 1.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт, като той ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 2.5 милиарда лева Фискалният и валутният запас остават на почти същите равнища, а държавният дълг се усилва до 21.7% от Брутният вътрешен продукт.
Вторият сюжет планува пик в края на юни – средата на юли с постепенна анулация на ограниченията и допустимо наново въвеждане на някои ограничавания. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на Брутният вътрешен продукт с 4.3% и ускорение на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят доста, а утежняването на настоящата сметка ще е с повече от 1 милиарда евро, основно поради понижен експорт с 4.6% и спад на туристическия сезон с към 50 на 100.
Пазарът на труда ще изпита отрицателен потрес, като безработицата ще се удвои по отношение на 2019 година и ще доближи 10% от работната мощ. Бюджетните доходи ще са по-ниски от плануваните с 9%, до момента в който разноските остават в границите на плануваните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към опазването на здравето и общественото подкрепяне за сметка на финансови разноски. Бюджетният недостиг доближава 2.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и се покрива с издаване на нов дълг в размер на 3.8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 500 млн. евро, а държавният дълг се усилва до 23% от Брутният вътрешен продукт.
Третият сюжет позволява пик на болестта в средата на август при от време на време стягане и разхлабване на ограниченията. Вероятността той да се сбъдне е 20 на 100, а спадът на Брутният вътрешен продукт в действително изражение ще е с 5.7%. Инфлацията се форсира до 5.2% на средногодишна база, като аргументите ще са в проблеми с предлагането на някои вносни артикули от първа нужда. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е пониженото ползване и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за доста понижаване на размерите на външната търговия и утежняване на настоящата сметка с повече от 2 милиарда евро, главно поради проваления летен туристически сезон – спад сред 50 и 70%.
Първият сюжет позволява, че пикът на COVID-19 у нас настава в средата на май, няма втора вълна от болни, ограниченията последователно се анулират и през втората половина на годината стопанската система действа обикновено. Вероятността той да се сбъдне е 20%, като прогнозата е за спад на Брутният вътрешен продукт от 2.4% и леко повишаване на инфлацията по отношение на 2019 година Обемите на външната търговия ще намалеят по-осезателно при вноса, с утежняване на настоящата сметка, главно поради слабия туристически сезон – планува се спад до 20 на 100.
Пазарът на труда ще изпита умерено отрицателен потрес, а безработицата нараства до 6.9%. Вместо уравновесен бюджет ще има недостиг от 1.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт, като той ще се покрие с издаване на нов дълг в размер на 2.5 милиарда лева Фискалният и валутният запас остават на почти същите равнища, а държавният дълг се усилва до 21.7% от Брутният вътрешен продукт.
Вторият сюжет планува пик в края на юни – средата на юли с постепенна анулация на ограниченията и допустимо наново въвеждане на някои ограничавания. Вероятността той да се случи е 60%. Прогнозата на икономистите е за спад на Брутният вътрешен продукт с 4.3% и ускорение на инфлацията до 4.2% на средногодишна база. Обемите на външната търговия ще намалеят доста, а утежняването на настоящата сметка ще е с повече от 1 милиарда евро, основно поради понижен експорт с 4.6% и спад на туристическия сезон с към 50 на 100.
Пазарът на труда ще изпита отрицателен потрес, като безработицата ще се удвои по отношение на 2019 година и ще доближи 10% от работната мощ. Бюджетните доходи ще са по-ниски от плануваните с 9%, до момента в който разноските остават в границите на плануваните със Закона за държавния бюджет. Ще има обаче пренасочване към опазването на здравето и общественото подкрепяне за сметка на финансови разноски. Бюджетният недостиг доближава 2.5% по отношение на Брутният вътрешен продукт и се покрива с издаване на нов дълг в размер на 3.8 милиарда лева Валутните запаси понижават с към 500 млн. евро, а държавният дълг се усилва до 23% от Брутният вътрешен продукт.
Третият сюжет позволява пик на болестта в средата на август при от време на време стягане и разхлабване на ограниченията. Вероятността той да се сбъдне е 20 на 100, а спадът на Брутният вътрешен продукт в действително изражение ще е с 5.7%. Инфлацията се форсира до 5.2% на средногодишна база, като аргументите ще са в проблеми с предлагането на някои вносни артикули от първа нужда. Противодействащ фактор за по-висока инфлация ще е пониженото ползване и по-ниските цени на енергоресурсите. Прогнозата е за доста понижаване на размерите на външната търговия и утежняване на настоящата сметка с повече от 2 милиарда евро, главно поради проваления летен туристически сезон – спад сред 50 и 70%.
Източник: econ.bg
КОМЕНТАРИ