Етнографският се разширява в три сгради: Правят царство на ю...
Три здания стават дом на Етнографския музей в Пловдив, с цел да съберат богатата му сбирка. Ремонтът на ул. „ Съборна “ 20, където ще бъде единият филиал, тече с цялостна пара. Тук до края на годината ще отвори порти неповторим за нашите ширини музей, наименуван „ Светът на ютията “. Другата къща, която ще бъде трансформирана, е възрожденското украшение - къща " Павлити " (Синята къща), където с изключение на експозиция е замислено малко кафене, което ще възроди достоверния фасон и жанр от бита на старите българи.
„ Светът на ютията “, основан на сбирка от ютии на Димитър Добрев, ще влезе в шест зали от къщата на ул. „ Съборна “. Сградата, известна като къща " Невена Атанасова “, е строена при започване на ХХ век, само че което е по-интересно, е била благосъстоятелност на първата жена, занимавала се с мода под тепетата.
" Въпросната дама е приключила занаята в Женева и по необичайно стичане на събитията в този момент ние отваряме къщата музей на ютията ", описа шефът на музея доцент доктор Ангел Янков. Проектът на арх. Бозаджиева към този момент трансформира пространствата и по този начин вътре се оформят две складове за експонати. От началото на тази година към този момент действа реставрационно ателие, което се грижи за експонатите. На първия етаж следва откриването на музейно-образователен център, където ще се организират уроци, а и работилнички с детската публика. Там ще се провеждат също празници и рождени дни за малчуганите. Дизайнерски план трансформира и остарялото магазинче. Всъщност огромна част от експонатите в музея са подаяние от починалия вече художник Димитър Добрев, събирал тази скъпа сбирка с години.
На него също е отдаден един ъгъл в музея, който демонстрира разнообразието от ютии, правени и използвани освен в нашите земи през последните четири-пет века. Посетителите ще могат да схванат по кое време се появява този апарат, по какъв начин се развива във времето, кои са изобретателите, тъй като към този момент през днешния ден домакинята си наглася градусите, на които желае да работи, парата потегля, а в предишното нещата са били много по-сложни. И по този начин музеят ще опише по какъв начин един занаятчийски инструмент - ютията, се развива в годините. От едно ковашко произведение с доста дълга ръкохватка при абаджиите, които даже завивали парцали в края, с цел да не ги парят, и по този начин гладили абите си, до занаятчийски инструмент - при терзиите.
По този път ютията доближава до стилните ателиета, а през днешния ден я има във всеки дом.
" В годините имало походни ютии, също сувенири под формата на ютии, детски и какви ли още не. Не можете да си визиите какво многообразие крие този инструмент ", споделя с усмивка Янков. След това демонстрира любопитни фотоси на тази сбирка с близо 1200 експоната. От фотосите се виждат разнообразни причудливи орнаменти по ютиите, следи от митологията - змейове, Атина Палада, Хефес, богове от гръцката митология, само че и елементи от бита на хората. Ютията е била същинско произведение на изкуството, а не просто апарат с практическа цел. „ В музея ще могат да се видят първите китайски ютии, някои ги оприличават на тигани с дълга ръкохватка, тъй като те работили с гореща вода. Доближавали са този апарат до коприната, с цел да може тя да се изглади “ описа още Ангел Янков. И издава в задатък по какъв начин в експозицията има и български образец - така наречен „ ракета “. „ Опитали сме се да поднесем любопитното, забавното, практичното, а не толкоз техническите параметри на уредите “, добавя шефът на музея.
Другият център се оформя в Синята къща. Днес тя е не просто архитектурен шедьовър, а знак на българското културно завещание. С присъщата си фасада, в наситеносиньо, тя е издигната през ХIX век и носи духа на Българското възобновление. И през днешния ден впечатлява с детайлните си дърворезби, красиви прозорци и изящни орнаменти. „ Всичко това я прави подобаваща за една експозиция, наречена „ Модерният Пловдив “, споделя Янков. И прибавя по какъв начин два от етажите <210> ще се трансформират в непрекъсната експозиция, а до входа <210>, откъм улицата, ще има малко кафене. „ Вероятно ще го назовем „ Етнографско “ и то ще демонстрира старите пловдивски традиции. Това ще е една ретро разходка с усет на кафе, локум и домашна баница “, добавя шефът на музея.
„ Светът на ютията “, основан на сбирка от ютии на Димитър Добрев, ще влезе в шест зали от къщата на ул. „ Съборна “. Сградата, известна като къща " Невена Атанасова “, е строена при започване на ХХ век, само че което е по-интересно, е била благосъстоятелност на първата жена, занимавала се с мода под тепетата.
" Въпросната дама е приключила занаята в Женева и по необичайно стичане на събитията в този момент ние отваряме къщата музей на ютията ", описа шефът на музея доцент доктор Ангел Янков. Проектът на арх. Бозаджиева към този момент трансформира пространствата и по този начин вътре се оформят две складове за експонати. От началото на тази година към този момент действа реставрационно ателие, което се грижи за експонатите. На първия етаж следва откриването на музейно-образователен център, където ще се организират уроци, а и работилнички с детската публика. Там ще се провеждат също празници и рождени дни за малчуганите. Дизайнерски план трансформира и остарялото магазинче. Всъщност огромна част от експонатите в музея са подаяние от починалия вече художник Димитър Добрев, събирал тази скъпа сбирка с години.
На него също е отдаден един ъгъл в музея, който демонстрира разнообразието от ютии, правени и използвани освен в нашите земи през последните четири-пет века. Посетителите ще могат да схванат по кое време се появява този апарат, по какъв начин се развива във времето, кои са изобретателите, тъй като към този момент през днешния ден домакинята си наглася градусите, на които желае да работи, парата потегля, а в предишното нещата са били много по-сложни. И по този начин музеят ще опише по какъв начин един занаятчийски инструмент - ютията, се развива в годините. От едно ковашко произведение с доста дълга ръкохватка при абаджиите, които даже завивали парцали в края, с цел да не ги парят, и по този начин гладили абите си, до занаятчийски инструмент - при терзиите.
По този път ютията доближава до стилните ателиета, а през днешния ден я има във всеки дом.
" В годините имало походни ютии, също сувенири под формата на ютии, детски и какви ли още не. Не можете да си визиите какво многообразие крие този инструмент ", споделя с усмивка Янков. След това демонстрира любопитни фотоси на тази сбирка с близо 1200 експоната. От фотосите се виждат разнообразни причудливи орнаменти по ютиите, следи от митологията - змейове, Атина Палада, Хефес, богове от гръцката митология, само че и елементи от бита на хората. Ютията е била същинско произведение на изкуството, а не просто апарат с практическа цел. „ В музея ще могат да се видят първите китайски ютии, някои ги оприличават на тигани с дълга ръкохватка, тъй като те работили с гореща вода. Доближавали са този апарат до коприната, с цел да може тя да се изглади “ описа още Ангел Янков. И издава в задатък по какъв начин в експозицията има и български образец - така наречен „ ракета “. „ Опитали сме се да поднесем любопитното, забавното, практичното, а не толкоз техническите параметри на уредите “, добавя шефът на музея.
Другият център се оформя в Синята къща. Днес тя е не просто архитектурен шедьовър, а знак на българското културно завещание. С присъщата си фасада, в наситеносиньо, тя е издигната през ХIX век и носи духа на Българското възобновление. И през днешния ден впечатлява с детайлните си дърворезби, красиви прозорци и изящни орнаменти. „ Всичко това я прави подобаваща за една експозиция, наречена „ Модерният Пловдив “, споделя Янков. И прибавя по какъв начин два от етажите <210> ще се трансформират в непрекъсната експозиция, а до входа <210>, откъм улицата, ще има малко кафене. „ Вероятно ще го назовем „ Етнографско “ и то ще демонстрира старите пловдивски традиции. Това ще е една ретро разходка с усет на кафе, локум и домашна баница “, добавя шефът на музея.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ