Три са основните причини, поради които България изтегли нов дълг

Три са главните аргументи, заради които България изтегли нов дълг от интернационалните пазари, коментира  икономистът Владимир Каролев във връзка новината от през вчерашния ден, че страната ни е пласирала облигации за общо 5 млрд.лв. през две излъчвания с друг период - 10 години и 30 години. Малко по-късно се появиха въпроси за какво страната ни взема дълг, в случай, че чака да получи 29 милиарда евро от новия бюджет на Европейски Съюз. Важно техническо конкретизиране е, че този бюджет към момента не е гласуван, а сумата кардинално е заложена в Многогодишната финансова рамка на общността, което значи, че ще се разпределя в идващите 7 години. Отделно, ръководителят на Европейска комисия Урсула фон дер Лайен пое сериозен ангажимент в първата си програмна тирада за положението на съюза отпущането на финансовите запаси изрично да бъде обвързано с промени, работещо господство на закона и битка с корупцията.    

Първата причина за тегленето на заема от интернационалните пазари е рефинансиране на дълг, който тази година би трябвало да бъде изплатен, което е доста законна причина, изясни Владимир Каролев. " Втората причина е за нарастване на фискалния запас, който в момента  е към 10 милиарда лева, а в близки години беше 13-14 милиарда лева Третата причина е за финансиране на социално-икономическите ограничения на държавното управление. Тази последна трета причина е най-неясна. Правителството не е показало разбори за изгодите на осъществените от него разноски “, поясни икономистът.

Притесненията му бяха подкрепени и от икономиста от Института за пазарна стопанска система Петър Ганев .  „ Към момента проблемите в бюджета към момента не могат да се видят – той към момента е на плюс. А в това време с актуализацията на бюджета беше гласувано да има недостиг от 3,5%. Към края на юли обаче финансовите разноски са изпълнени едвам на 10%. Явно държавното управление възнамерява да направи доста разноски едновременно в края на годината. Това са притеснителни неща, тъй като в малко време и без  разисквания се отпускат големи средства – да вземем за пример 1 милиарда лева за саниране, 1 милиарда лева за автомагистрала „ Хемус “. По-добре тези разноски да се възнамеряват авансово и да се разискват в естествената бюджетна процедура “, предизвести Ганев.

През април депутатите гласоподаваха и вероятния в границите на една година държавен дълг да бъде повишен от 2,2 милиарда лева до 10 милиарда лева До края на годината обаче надали ще има ново изтегляне на дълг от интернационалните пазари, предвидиха икономистите.

И Каролев и Ганев потвърдиха, че сега обстановката на финансовите пазари е била доста подобаваща за изтегляне на на ниска цена за обслужване на външен дълг.

„ Над 500 вложители са показали първичен интерес да купят от българските облигации. Накрая към 300 разнообразни вложители са сключили договорка, а търсенето е било толкоз огромно, че емисията е била презаписана 4 пъти.

Поздравления на Министерството на финансите, че е избрало 3-те банки, които през последните години са водещи в класацията по разпространение на еврооблигации на разрастващи се пазари. Заслугата за добре пласирания дълг имат трите банки и пазарните условия “, сподели Каролев по Българска национална телевизия. Той означи, че вложителите не са оценявали по никакъв метод ситуацията на държавното управление на Борисов или на опозицията. „ Това, което гледат е дали България ще може в продължение на 10 година за едната облигация и за 30 година за другата – да си разреши да заплаща лихвите по тях. И отговорът явно е да, тъй като лихвите сега са ниски - 37,5 млн. евро на година “, изясни той.  

Според някогашният министър на стопанската система и сегашен притежател на сдружение за ръководство на активи Николай Василев тези 5 милиарда лева би трябвало да останат като огромен запас, в случай че следващата година има по-голяма икономическа рецесия. Според него, едно държавно управление, изключително в края на мандата и когато е притискано от митинги, има податливост да харчи безпределно. " Това е казусът – за какво е належащо и защо ще бъдат изхарчени тези пари ", разяснява още Василев по Би Ти Ви. По думите му от началото на пандемията до момента страната ни не е прахосвала доста пари, както други страни, само че доста малко пари са отишли за медицински цели. Също по този начин доста малко пари са давани на секторите, които са потърпевши от тази рецесия. " В същото време доста средства се раздават на хора, които въобще не са потърпевши от рецесията ", сподели той.

" Държавите, които ще завършат годината с максимален бюджетен недостиг, ще имат по-голям спад на стопанската система от България. Това се дължи на неправилната визия на политиците в международен мащаб, че когато раздават пари и харчат, стопират спада на стопанската система. Това въобще не е правилно. Когато държавните управления имат рационална политика, тогава стопанската система работи по-добре ", изясни Николай Василев.

България е на второ място по най-нисък държавен дълг към Брутният вътрешен продукт измежду страните от Европейския съюз с равнище 21% от Брутният вътрешен продукт. За съпоставяне междинното равнище на дълга в Европейски Съюз е 80% от Брутният вътрешен продукт, а в еврозоната – 86%, като максимален дълг имат Гърция 176% от Брутният вътрешен продукт и Италия 137% от Брутният вътрешен продукт.

Още занапред анализатори предвиждат, че е допустимо да има още едно актуализиране на бюджета до края на тази година.