Три са основните предизвикателствата пред, които е изправен Електроенергийният системен

Три са главните провокациите пред, които е изправен Електроенергийният систематичен оператор (ЕСО). Първото е присъединението на всички възобновими енергийни източници (ВЕИ) към мрежата. Второто е ръководството на електроенергийната система с всички присъединени мощности Третото предизвикателство, което ЕСО към този момент стартира да среща, е ефикасното потребление на възобновимата сила. Това разяснява изпълнителният шеф на ЕСО Ангелин Цачев по време на форума „ Устойчива и ефикасна енергийна система за постоянна и сигурна стопанска система “.  От тази позиция той сложи и въпроса за негативни цени на електрическата енергия при към този момент работещи мощности за слънчева сила от 3000 МВт. „ Това не е положителен сигнал, който ще продължи инвестицията в бранша “, означи Цачев, наблягайки на потребността на бизнеса  от сигурна, предвидима и налична сила, която да влезе в себестойността на продуктите за пазара. През последните 7-8 години при нас в енергийния бранш нещата се случват доста по-динамично, даже по-бързо от това, което би трябвало да става поради смисъла на енергийната сигурност и адекватността на мрежите, уточни той. Цачев ясно изрази сложността на ръководството на мрежата заради неналичието на задоволително маневрени мощности. По думите му, вложенията на ЕСО през последните години са за над 1,2 милиарда лева в преносната мрежа на страната и те касаят главно опцията за присъединение на ВЕИ.  Инвестиции в тази посока са направени и от електроразпределителните сдружения. Именно вследствие на тези старания през последните две години и половина въведените в нови ВЕИ са над 2200 МВт. Очакването за тази  година е в  системата да " влязат " още сред 800 и 1000 МВт, като съвсем същия размер се чака и за идната 2025 година „ Управлението на мрежата е извънредно комплицирано заради неналичието на маневрени мощности. През последните години, за разлика от други страни, където газа беше приет като преходно гориво бяха вложени средства в създаване на газови централи, които вероятно да заменят въглищните централи и вероятно да запазят гъвкавостта в електроенергийната система, това което даваха и дават въглищните централи. За страдание, в нашата страна не бяха подадени сигнали за такива мощности и сега всички виждаме по какъв начин това се отразява на електроенергийната система във връзка с ръководството и балансирането. “, сподели Ангелин Цачев. Той изрази вяра, че с последните законови и регулаторни промени ще доведат до вложения за създаване на такива мощности в период от 2 – 3 години. Изпълнителният шеф на ЕСО подсети, че във връзка с присъединени мощности не може да се разчита единствено на ВЕИ, поради въпреки всичко лимитираният капацитет за произвеждане от слънчеви (до 1700 – 1800 МВтч) и вятърни (до 2500-3000МВтч) мощности.  Това обаче не може да запълни изцяло цялото произвеждане от въглищна енергетика и  затова е належащо и значимо да се подхващат нужните стъпки.  „ Аз съм доста удовлетворен от стартирането на концепцията за два нуклеарни блока, които да ни дадат опция за една нисковъглеродна нуклеарна мощ за цялата енергийна система “, сподели Цачев. Изпълнителният шеф на ЕСО се спря на плановете за междусистемна съгласуваност и в частност на въведеният през предходната година втори електропровод сред България и Гърция, с който междусистемния потенциал е повишен с над 50%. Той изрази вяра през идващите няколко месеца да се  стигне до 100 % нарастване. С специалистите от Румъния към този момент се приказва и за създаване на четвърти междусистемен електропровод за повишение на междусистемната съгласуваност. „ Успяхме да преодолеем и да почистим много тесни места в националната мрежа. Водим диалози и за трети междусистемен електропровод с Турция, което ще трансформира страната ни в един сериозен енергиен хъб и ще даде опция сила от всички краища на Европа да бъде предоставяна на потребителите в нашата страна “, сподели Цачев. В тази връзка изпълнителният шеф на ЕСО акцентира на обединяването на пазарите, по което се работи дружно с БНЕБ. „ През последните три години с БНЕБ успахме да създадем обединяването на българо-румънска и българо-гръцка граница. Те са факт и работим интензивно по обединяването на пазарите със Сърбия и Северна Македония “, уточни Цачев, като очерта и главното усложнение – страните към момента не са членки на Европейски Съюз и разпоредбите са по-различни. Ангелин Цачев изясни в детайли и желанията, касаещи вложенията в ПВУ, RePowerEU, модернизационния фонд, които при реализирането им дават благоприятни условия за нови планове. Това се отнася и за увеличение на потенциала на мрежата на 110 киловолта, създаване на подстанции и замяна на 100 трансформатора като опция за нови ВЕИ, реорганизация на 870 км електропроводи, реорганизация на мрежата 220 киловолта и на 400 киловолта, изчистване на тесните места в мрежата. Внимание бе обърнато и на плана Кармен 2 в който ЕСО  участва с румънския оператор и бе избран като план от общ интерес – с 4 нови подстанции 400/110 киловолта в Североизточна България за по присъединение на вятърни мощности сред 5 и 7 хиляди МВт. Цачев се спря и на тематиката, която по думите му „ най-вече ни тормози като оператор – ефикасното оползотворяване на ВЕИ “. Според него методите в тази част са два. Първият касае развиването  на енергийните коридори. „ Вече сме стартирали наш план пред ENTSO-E, пред Европейска комисия – планът е част от 10-годишния проект за развиване на мрежата и е за създаване на нов енергиен кулоар Север-Юг, който започва от Гърция през България, Румъния, Словакия, Чехия Полша и след това да стигне до Германия като задачата е да споделяме, както слънчева по този начин и вятърна сила от капацитета на вятърните централи в Северно и Балтийско море, които са за над 430 ГВт “. Според изпълнителния шеф на ЕСО проектите са през идващите 10 – 12 година Европейска комисия да влага над 400 милиарда в инфраструктура за облагородяване на капацитета на Северно море, а за нас е добре  при подобен енергиен кулоар да станем част от този развой. Другият е кулоар Изток-Запад, който касае  коридор, тръгващ от Турция през България, Северна Македония, Гърция, Албания с Черна гора и с последна точка Италия. Идеята е потребление на часовата разлика, при което и създадената електрическа енергия от ВЕИ може да има по-голям капацитет при обезпечаване на пиковото ползване. Този план, както сподели Ангелин Цачев може да се осъществя с дребни вложения. „ Друг метод за оползотворяване на ВЕИ силата е трансформирането й в различен притежател, а точно зеления водород. Тоест, усилване на потреблението и създаване на съоръжения за оползотворяването му в България “, уточни изпълнителният шеф на ЕСО. „ ВЕИ и зеленият водород би трябвало да се развиват редом. Само един метод няма да докара до развиване “, заключи Ангелин Цачев.