Фандъкова и Манолова, кажете си най-сетне!
Три са „ дъвките “ в едвам помръдващата зной на лятното мъртвило – свинете, новата партия на Трифонов и дали ще се кандидатират за кмет на София Йорданка Фандъкова и Мая Манолова.
Вече стартира да става смешно и даже леко досадно. За всички е ясно, че и двете ще се кандидатират, обществените им изявления са недвусмислени. Манолова сякаш била над тези неща, сякаш я интересували единствено жителите и работата ѝ като техен омбудсман, само че от време на време като че ли несъзнателно се изпуска: „ в случай че ме вбесят, ще се кандидатирам “, „ в случай че се кандидатирам, ще печеля “, „ няма да диря партийна поддръжка “... Фандъкова пък все приказва какво е направено за града по време на нейното ръководство (а то в действителност за 10 години и при бюджет като столичния не е малко) и какво следва да се направи, като че ли е отвън всякакво подозрение, че и в бъдеще ще го прави тя, а не някой различен. Обаче като ги попитат дали ще се кандидатират – а в последно време публицистите съвсем за нищо друго не ги питат – и двете стартират: ох, но не знам... ох, но не съм решила още; да изчакаме номинациите, да изчакаме септември, да изчакаме това, да изчакаме това... И най-после: Опа-а-а! Изненада-а-а! Кандидатирахме се.
Това е остаряла предизборна техника, която, признавам, към момента не съумявам да проумея. Едно от съображенията е, че прекомерно ранното оповестяване на желанията дава време на съперника да изрови компромати и да залее с тях медиите. Но това има значение за нови планове с нови лица – да се ровят в биографиите им, да им вадят парцелите и да изследват фамилиите им. За Фандъкова и Манолова каквото е можело да се каже, от дълго време е казано, и то по доста пъти.
Друго основание би могло да бъде, че когато съперникът пръв разгласи кандидатурата си, съгласно с нея ти ще определиш своята, ще имаш време да прецениш кой от твоите хора ще стои най-добре против врага. Но в нашия случай всичко е ясно и кандидатурите са задоволително мажоритарни, с цел да не могат да бъдат заменени по механически аргументи в последния миг. Дали едната ще се кандидатира, или не, по никакъв метод няма да повлияе на решението на другата. Тогава какво толкоз се дебнат? Кажете си най-накрая и да стартират диалозите всъщност!
И трето – може би има боязън да не би, в случай че се заявим прекомерно рано, в това време да се случи нещо, което да осуети желанията ни. Ами в случай че се случи, ще ги осуети и толкова. Ако постоянно ни е боязън, че няма да стигнем, в никакъв случай няма да тръгнем.
Когато няма ясна поръчка на желанията, стартират спекулациите
Нинова крояла комплициран демоничен проект да унищожи политическата кариера на Манолова, тъй като се страхувала от нея и я мразела както в партиен, по този начин и в женски проект. Знаейки, че Българска социалистическа партия в София в никакъв случай не е печелила, знаейки, че и в никакъв случай няма да завоюва, Нинова щяла да издигне и поддържа Манолова, само с цел да я провали.
От друга страна – четем в анонимна публикация, започваща с многозначителното и многообещаващо „ бродят едни клюки “, – ГЕРБ ще поддържат... Манолова. Но не с цел да я провалят, а тъй като си я желаят. Ще я поддържат, несъмнено, скрито, тъй като хубавите неща са тайни. Как ще го създадат? Много просто: като повдигнат неизбираем претендент, както направиха, с цел да стане Румен Радев президент. Кой е този неизбираем претендент? Фандъкова, тъй като е омръзнала на всички и никой не я желае към този момент (макар социологическите изследвания да сочат тъкмо обратното). Ето по този начин ГЕРБ ще употребят политическото си въздействие, с цел да създадат Мая Манолова кмет на София.
Появи се и още един забавен материал (разбира се, още веднъж „ публицистичен “, какъвто е евфемизмът за „ неизвестен “), който под претекст, че прави относителен разбор сред Фандъкова и Манолова, се подмазва и на двете и прокарва внушението, че двете са идентични – и като темперамент, и като качества и дори като осанка и сходни здравословни проблеми, като последните са разказани в детайли, с грозно и подправено състрадание.
Еднакви ли са в действителност Фандъкова и Манолова?
Разбира се, че не са, макар русите прически. Най-малкото тъй като едната е била кмет 10 години, а другата – в никакъв случай. Манолова има огромен опит на парламентарист като народен представител от Българска социалистическа партия, само че с локално самоуправление в политическата си кариера не е имала допирни точки. От мои другари – общински съветници, знам, че с цел да се ориентираш по какъв начин действа организмът на Столичната община, с цел да започнеш да го разбираш, ти е нужна най-малко една година.
Фандъкова и Манолова са разнообразни и по спецификата на институционалния си рейтинг. Както по предписание Министър-председателят има релативно невисок и все по-намаляващ с напредването на мандата рейтинг, тъй като извършва съответни оперативни задания, постоянно свързани с компликации, провали и кавги, а пък Президентът има висок рейтинг, тъй като единствено му дава ум и го подлага на критика, по този начин и Кметът има по-нисък рейтинг от Омбудсмана, тъй като се разправя със строители и фини прахови частици, а не марширува в челните редици на протестиращи медицински сестри и свиневъди. Този тип рейтинги са свързани със съответните позиции и колкото имат нещо общо с съответната персона, толкоз и нямат.
Но, несъмнено, най-важно е третото разграничение сред двете – политическото. И не толкоз какъв е политическият им профил поотделно (а той е радикално различен), колкото по какъв начин ще провеждат към себе си електоралните групи. Извън това какъв е експертният капацитет на едната и на другата, отвън това по какъв начин би се справила всяка от тях с съответните – комунални и механически – провокации на идващия мандат, в последна сметка гласоподавателите отново ще се разделят на „ ляво “ и на „ дясно “.
Ако приемем (засега единствено теоретично), че финалният конфликт ще бъде сред Фандъкова и Манолова, то Фандъкова ще въплъти дясното (синьото), а пък Манолова – лявото (червеното). Ето това е забавното на цялата работа:
Да забележим станала ли е София най-накрая лява, или към момента не е
Ключово за отговора на този въпрос ще бъде държанието на градската десница. Сама по себе си тя е вътрешно много разнородна и някои в нея се разпознават с ГЕРБ, други с динамичните обединения на „ демократичната общественост “, а от ден на ден и с Патриотите. Патриотите са ясни: ще си имат претендент и ще си гласоподават за него. Гербаджиите също са ясни. Остава „ демократичната общественост “. След извънредно натрапчиво държание през последните месеци и откакто взеха решение да тръгнат по собствен път, „ Спаси София “ започнаха да късат гласове от " Демократична България " и докараха „ демократичната общественост “ до следващо разединение, което си е и следващ срам. Но по този начин или другояче интригата остава: за кого ще гласоподава „ демократичната общественост “ – за левия или за десния претендент. И от това ще пристигна отговорът на въпроса за столицата: в случай че се окаже, че градската десница се е трансформирала в градска левица, то и столицата най-накрая е станала лява, което не трябва да учудва никого.
" Демократична България " на два пъти съобщи, че за нищо на света няма да поддържа Мая Манолова, и то не тъй като не става за кмет, не тъй като ще бъде унищожена от всеки общински съвет, с който ѝ се наложи да работи, не тъй като е популист, а точно тъй като е лява , тъй като въплъщава лявото в неговия съвършен тип, за което дясното в идеалния си тип е морално и политически некомпетентно да гласоподава. Ако балотажът е Фандъкова - Манолова, по какъв начин ще се държи Демократична България? Според личните си заявления няма да поддържа Манолова и остава или да поддържа Фандъкова, или да призове симпатизантите си да отидат за гъби.
Ето че стигнахме и до тях. Именно симпатизантите са значими. Градският десен човек не е неизменен за някоя партия, това му е неуместното. Затова, когато се каже „ десница “, постоянно би трябвало да се прецизира какво се има поради – десните партии или десните гласоподаватели. Защото една партия може да си мисли, че е дясна, да споделя, че е дясна, само че десните гласоподаватели да решат друго. Случвало се е.
Ако градската десница се окаже в последна сметка левица, което е изцяло евентуално предвид на световните процеси през последните десетилетия, то ще станем очевидци и на лява София с червен кмет. Тогава аз ще стана общински консултант, с цел да приключвам всяко свое изявление в Общинския съвет с изречението: „ Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен “.
Вече стартира да става смешно и даже леко досадно. За всички е ясно, че и двете ще се кандидатират, обществените им изявления са недвусмислени. Манолова сякаш била над тези неща, сякаш я интересували единствено жителите и работата ѝ като техен омбудсман, само че от време на време като че ли несъзнателно се изпуска: „ в случай че ме вбесят, ще се кандидатирам “, „ в случай че се кандидатирам, ще печеля “, „ няма да диря партийна поддръжка “... Фандъкова пък все приказва какво е направено за града по време на нейното ръководство (а то в действителност за 10 години и при бюджет като столичния не е малко) и какво следва да се направи, като че ли е отвън всякакво подозрение, че и в бъдеще ще го прави тя, а не някой различен. Обаче като ги попитат дали ще се кандидатират – а в последно време публицистите съвсем за нищо друго не ги питат – и двете стартират: ох, но не знам... ох, но не съм решила още; да изчакаме номинациите, да изчакаме септември, да изчакаме това, да изчакаме това... И най-после: Опа-а-а! Изненада-а-а! Кандидатирахме се.
Това е остаряла предизборна техника, която, признавам, към момента не съумявам да проумея. Едно от съображенията е, че прекомерно ранното оповестяване на желанията дава време на съперника да изрови компромати и да залее с тях медиите. Но това има значение за нови планове с нови лица – да се ровят в биографиите им, да им вадят парцелите и да изследват фамилиите им. За Фандъкова и Манолова каквото е можело да се каже, от дълго време е казано, и то по доста пъти.
Друго основание би могло да бъде, че когато съперникът пръв разгласи кандидатурата си, съгласно с нея ти ще определиш своята, ще имаш време да прецениш кой от твоите хора ще стои най-добре против врага. Но в нашия случай всичко е ясно и кандидатурите са задоволително мажоритарни, с цел да не могат да бъдат заменени по механически аргументи в последния миг. Дали едната ще се кандидатира, или не, по никакъв метод няма да повлияе на решението на другата. Тогава какво толкоз се дебнат? Кажете си най-накрая и да стартират диалозите всъщност!
И трето – може би има боязън да не би, в случай че се заявим прекомерно рано, в това време да се случи нещо, което да осуети желанията ни. Ами в случай че се случи, ще ги осуети и толкова. Ако постоянно ни е боязън, че няма да стигнем, в никакъв случай няма да тръгнем.
Когато няма ясна поръчка на желанията, стартират спекулациите
Нинова крояла комплициран демоничен проект да унищожи политическата кариера на Манолова, тъй като се страхувала от нея и я мразела както в партиен, по този начин и в женски проект. Знаейки, че Българска социалистическа партия в София в никакъв случай не е печелила, знаейки, че и в никакъв случай няма да завоюва, Нинова щяла да издигне и поддържа Манолова, само с цел да я провали.
От друга страна – четем в анонимна публикация, започваща с многозначителното и многообещаващо „ бродят едни клюки “, – ГЕРБ ще поддържат... Манолова. Но не с цел да я провалят, а тъй като си я желаят. Ще я поддържат, несъмнено, скрито, тъй като хубавите неща са тайни. Как ще го създадат? Много просто: като повдигнат неизбираем претендент, както направиха, с цел да стане Румен Радев президент. Кой е този неизбираем претендент? Фандъкова, тъй като е омръзнала на всички и никой не я желае към този момент (макар социологическите изследвания да сочат тъкмо обратното). Ето по този начин ГЕРБ ще употребят политическото си въздействие, с цел да създадат Мая Манолова кмет на София.
Появи се и още един забавен материал (разбира се, още веднъж „ публицистичен “, какъвто е евфемизмът за „ неизвестен “), който под претекст, че прави относителен разбор сред Фандъкова и Манолова, се подмазва и на двете и прокарва внушението, че двете са идентични – и като темперамент, и като качества и дори като осанка и сходни здравословни проблеми, като последните са разказани в детайли, с грозно и подправено състрадание.
Еднакви ли са в действителност Фандъкова и Манолова?
Разбира се, че не са, макар русите прически. Най-малкото тъй като едната е била кмет 10 години, а другата – в никакъв случай. Манолова има огромен опит на парламентарист като народен представител от Българска социалистическа партия, само че с локално самоуправление в политическата си кариера не е имала допирни точки. От мои другари – общински съветници, знам, че с цел да се ориентираш по какъв начин действа организмът на Столичната община, с цел да започнеш да го разбираш, ти е нужна най-малко една година.
Фандъкова и Манолова са разнообразни и по спецификата на институционалния си рейтинг. Както по предписание Министър-председателят има релативно невисок и все по-намаляващ с напредването на мандата рейтинг, тъй като извършва съответни оперативни задания, постоянно свързани с компликации, провали и кавги, а пък Президентът има висок рейтинг, тъй като единствено му дава ум и го подлага на критика, по този начин и Кметът има по-нисък рейтинг от Омбудсмана, тъй като се разправя със строители и фини прахови частици, а не марширува в челните редици на протестиращи медицински сестри и свиневъди. Този тип рейтинги са свързани със съответните позиции и колкото имат нещо общо с съответната персона, толкоз и нямат.
Но, несъмнено, най-важно е третото разграничение сред двете – политическото. И не толкоз какъв е политическият им профил поотделно (а той е радикално различен), колкото по какъв начин ще провеждат към себе си електоралните групи. Извън това какъв е експертният капацитет на едната и на другата, отвън това по какъв начин би се справила всяка от тях с съответните – комунални и механически – провокации на идващия мандат, в последна сметка гласоподавателите отново ще се разделят на „ ляво “ и на „ дясно “.
Ако приемем (засега единствено теоретично), че финалният конфликт ще бъде сред Фандъкова и Манолова, то Фандъкова ще въплъти дясното (синьото), а пък Манолова – лявото (червеното). Ето това е забавното на цялата работа:
Да забележим станала ли е София най-накрая лява, или към момента не е
Ключово за отговора на този въпрос ще бъде държанието на градската десница. Сама по себе си тя е вътрешно много разнородна и някои в нея се разпознават с ГЕРБ, други с динамичните обединения на „ демократичната общественост “, а от ден на ден и с Патриотите. Патриотите са ясни: ще си имат претендент и ще си гласоподават за него. Гербаджиите също са ясни. Остава „ демократичната общественост “. След извънредно натрапчиво държание през последните месеци и откакто взеха решение да тръгнат по собствен път, „ Спаси София “ започнаха да късат гласове от " Демократична България " и докараха „ демократичната общественост “ до следващо разединение, което си е и следващ срам. Но по този начин или другояче интригата остава: за кого ще гласоподава „ демократичната общественост “ – за левия или за десния претендент. И от това ще пристигна отговорът на въпроса за столицата: в случай че се окаже, че градската десница се е трансформирала в градска левица, то и столицата най-накрая е станала лява, което не трябва да учудва никого.
" Демократична България " на два пъти съобщи, че за нищо на света няма да поддържа Мая Манолова, и то не тъй като не става за кмет, не тъй като ще бъде унищожена от всеки общински съвет, с който ѝ се наложи да работи, не тъй като е популист, а точно тъй като е лява , тъй като въплъщава лявото в неговия съвършен тип, за което дясното в идеалния си тип е морално и политически некомпетентно да гласоподава. Ако балотажът е Фандъкова - Манолова, по какъв начин ще се държи Демократична България? Според личните си заявления няма да поддържа Манолова и остава или да поддържа Фандъкова, или да призове симпатизантите си да отидат за гъби.
Ето че стигнахме и до тях. Именно симпатизантите са значими. Градският десен човек не е неизменен за някоя партия, това му е неуместното. Затова, когато се каже „ десница “, постоянно би трябвало да се прецизира какво се има поради – десните партии или десните гласоподаватели. Защото една партия може да си мисли, че е дясна, да споделя, че е дясна, само че десните гласоподаватели да решат друго. Случвало се е.
Ако градската десница се окаже в последна сметка левица, което е изцяло евентуално предвид на световните процеси през последните десетилетия, то ще станем очевидци и на лява София с червен кмет. Тогава аз ще стана общински консултант, с цел да приключвам всяко свое изявление в Общинския съвет с изречението: „ Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен “.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ