Родолюбецът, който вдигна паметник на Ботев и 7-метров кръст...
Три следващи години Йордан Гълъбов от Цалапица отделя персонално време и средства, с цел да трансформира селото в по-добро място за живеене. 28-годишният мъж, който работи като стругар в локална компания за направа на метали, по лична самодейност и от сърце осъществя към този момент три свои хрумвания.
Всичко стартира през 2019 година и добре свършената работа бързо въодушевява младия мъж и концепциите стартират да се раждат една след друга. А в реализирането им Йордан съумява да въвлече още доста хора от селото, с цел да му оказват помощ да ги сбъдне.
Последната от тях бе построяването на монумент на поета-революционер Христо Ботев в Цалапица. Той бе открит публично на 2 юни 2021 година, като десетки поданици на селото пристигнаха на мястото да се поклонят. Тук бе и кметът на Община " Родопи " Павел Михайлов.
Не е нужно да имаш остатък от пари, с цел да окажеш помощ в облагородяването на селото, нужно е предпочитание и увереност, счита Йордан. Паметникът на Ботев съумял да построи за три месеца дружно с кмета на селото Ивайло Данаилов и още няколко мъже, които помогнали. Решил, че в селото му би трябвало да има монумент на революционера, и го направил. Споделил концепцията си с кмета и определили място.
Най-трудно му било да откри огромен гранитен камък за постамента. Започнал да го търси и разкрил, че може да се снабди с подобен единствено от Варна. Дни преди да поеме натам, с цел да го поръча, младият мъж излязъл на разходка с кучето си към селото. " Изведнъж камъкът се появи пред мен, безусловно от нищото, подобен, какъвто ми трябваше. Беше изхвърлен, заровен до половината в земята. А височината и типът му бяха тъкмо такива, каквито желаех да бъдат ", споделя Йордан. Едната страна беше грапава, а другата напряко готова за плочите, спомня си младият мъж. Той не желал паметникът на Ботев да бъде просто една плоча, сложена на постройка. Затова дълго разглеждал хрумвания в обществената мрежа.
Заедно с кмета на селото преместили камъка пред кметството и Йордан се заел с почистването му. След това поръчал лика на революционера да бъде направен върху черна мраморна плоча. Получи се толкоз добре, ликът му е толкоз реалистично предаден, че като застанеш пред паметника, имаш възприятието, че революционерът те гледа, споделя Йордан.
Не крие, че Христо Ботев е патрон на обичания му футболен тим, само че освен това го подтикнало към построяването на паметника. Йордан дефинира себе си като патриот, изяснява, че делата на велики българи като Христо Ботев би трябвало да се помнят и до ден сегашен се прекланя пред революционера.
Преди близо две години пък Йордан взема решение да сложи огромен кръст над селото и защото до Цалапица няма висок рид, взема решение да го сложи върху могилата Чернота наоколо.
Легендата споделя по какъв начин по време на турското иго на мястото имало наблюдателница. И при заплаха един човек биел камбаната и селяните се прибирали в особено изкопан трап. Турците разбрали за тайното място и създали засада на наблюдателницата. Момчето горе се казвало Спас, по време на засадата съумял да бие камбаната, всички се прибрали, той побягнал, само че бил уловен. Турците го умъртвили и увесили на върха. На това място построили параклис, кръстен " Св. Спас ". Параклисът през днешния ден е изместен, само че кръстът, повдигнат там, припомня за геройството и жертвоготовността на едно младо момче.
Още от дете желаех в селото ни да има голям кръст, но през годините бях не запомнил за тази моя концепция. Изведнъж взех решение, че мога да я осъществявам, и открих подобаващото място - могилата покрай входа на селото, споделя Йордан. Запретнал ръкави и със съдействието на шефа си, който му обезпечил пространство, машини и намерил детайлите за украсата, изработили кръста. Накрая Йордан го боядисал в златисто. Разпятието е високо 8 метра, като 7 метра са над земята след монтирането му.
12 мъже от селото, отпред с кмета и Йордан, съумяват на ръце да качат кръста на височината. Най-трудно се оказва да го изправят и съумяват благодарение на въжета. Йордан счита, че с помощта на това положително дело Бог го е запазил жив след едно неприятно рухване с мотора. Отървал се единствено с охлузване.
Имам още хрумвания и няма да спра да ги осъществявам, тъй като желая Цалапица да се трансформира в още по-добро място за живеене. Тук е минало детството ми, желая тук да пребивавам, споделя Йордан.
Той има разнообразни занимания. Обича природата, работил е като избавител на морето, през днешния ден обича да изкачва с другари планински върхове. Вече е покорил Ботев, Вихрен, Мальовица и Белмекен. Моторите също са му пристрастеност. Има пистов и изяснява, че израснал около тези машини. Даже първо изкарал шофьорска брошура за мотор, а по-късно взел категорията за автомобил.
Приятелите му го дефинират като луда глава. Щом реши нещо, се впуска да го направи. А съветът на Йордан към младите е да строят, а не да разрушават. И се радва, че до ден сегашен нищо от построеното от него не е разрушено от вандали. Споделя, че когато вижда по какъв начин хората от селото харесват това, което прави, се въодушевява за още нови хрумвания.
Метално сърце с капачки за бъдеще
През 2019 година Йордан заделя от заплатата си, въодушевен от акцията " Капачки за бъдеще ". Мисълта, че приходите от това начинание ще отидат за закупуването на кувьоз, който може да избави човешки живот, го стимулира да измайстори огромно железно сърце, в което да се събират пластмасовите капачки.
Разказва, че не му било мъчно, защото работата му е обвързвана с метали. Помогнали му още веднъж сътрудниците и шефът. Така към този момент близо три години огромното сърце в селото непрекъснато се цялостни с капачки, които по-късно се предават за идеята.
Така на 6 месеца Цалапица съумява да събере и съобщи половин звук от пластмасовия боклук.
На мъжкото хоро
Тази година за пръв път Йордан Гълъбов нагази в ледените води на Тунджа и се хвана на мъжкото хоро. Описва прекарването като незабравимо и се зарича следващата година на именния си ден още веднъж да отиде. Дълго време желал да сбъдне и тази своя фантазия, само че все не намирал мераклии. Да поддържа съселянина си и другар отишъл кметът на Цалапица Ивайло Данаилов.
Не знаех къде е точното място и стопирах на 1 километър от вира. След това трябваше да извървя влажен дистанцията до колата. Краката ми горяха от ледената вода, а ръцете ми замръзваха, само че адреналинът беше доста висок, споделя Йордан.
Свързани вести Еко къмпинг и парк подвигат в Цалапица
Всичко стартира през 2019 година и добре свършената работа бързо въодушевява младия мъж и концепциите стартират да се раждат една след друга. А в реализирането им Йордан съумява да въвлече още доста хора от селото, с цел да му оказват помощ да ги сбъдне.
Последната от тях бе построяването на монумент на поета-революционер Христо Ботев в Цалапица. Той бе открит публично на 2 юни 2021 година, като десетки поданици на селото пристигнаха на мястото да се поклонят. Тук бе и кметът на Община " Родопи " Павел Михайлов.
Не е нужно да имаш остатък от пари, с цел да окажеш помощ в облагородяването на селото, нужно е предпочитание и увереност, счита Йордан. Паметникът на Ботев съумял да построи за три месеца дружно с кмета на селото Ивайло Данаилов и още няколко мъже, които помогнали. Решил, че в селото му би трябвало да има монумент на революционера, и го направил. Споделил концепцията си с кмета и определили място.
Най-трудно му било да откри огромен гранитен камък за постамента. Започнал да го търси и разкрил, че може да се снабди с подобен единствено от Варна. Дни преди да поеме натам, с цел да го поръча, младият мъж излязъл на разходка с кучето си към селото. " Изведнъж камъкът се появи пред мен, безусловно от нищото, подобен, какъвто ми трябваше. Беше изхвърлен, заровен до половината в земята. А височината и типът му бяха тъкмо такива, каквито желаех да бъдат ", споделя Йордан. Едната страна беше грапава, а другата напряко готова за плочите, спомня си младият мъж. Той не желал паметникът на Ботев да бъде просто една плоча, сложена на постройка. Затова дълго разглеждал хрумвания в обществената мрежа.
Заедно с кмета на селото преместили камъка пред кметството и Йордан се заел с почистването му. След това поръчал лика на революционера да бъде направен върху черна мраморна плоча. Получи се толкоз добре, ликът му е толкоз реалистично предаден, че като застанеш пред паметника, имаш възприятието, че революционерът те гледа, споделя Йордан.
Не крие, че Христо Ботев е патрон на обичания му футболен тим, само че освен това го подтикнало към построяването на паметника. Йордан дефинира себе си като патриот, изяснява, че делата на велики българи като Христо Ботев би трябвало да се помнят и до ден сегашен се прекланя пред революционера.
Преди близо две години пък Йордан взема решение да сложи огромен кръст над селото и защото до Цалапица няма висок рид, взема решение да го сложи върху могилата Чернота наоколо.
Легендата споделя по какъв начин по време на турското иго на мястото имало наблюдателница. И при заплаха един човек биел камбаната и селяните се прибирали в особено изкопан трап. Турците разбрали за тайното място и създали засада на наблюдателницата. Момчето горе се казвало Спас, по време на засадата съумял да бие камбаната, всички се прибрали, той побягнал, само че бил уловен. Турците го умъртвили и увесили на върха. На това място построили параклис, кръстен " Св. Спас ". Параклисът през днешния ден е изместен, само че кръстът, повдигнат там, припомня за геройството и жертвоготовността на едно младо момче.
Още от дете желаех в селото ни да има голям кръст, но през годините бях не запомнил за тази моя концепция. Изведнъж взех решение, че мога да я осъществявам, и открих подобаващото място - могилата покрай входа на селото, споделя Йордан. Запретнал ръкави и със съдействието на шефа си, който му обезпечил пространство, машини и намерил детайлите за украсата, изработили кръста. Накрая Йордан го боядисал в златисто. Разпятието е високо 8 метра, като 7 метра са над земята след монтирането му.
12 мъже от селото, отпред с кмета и Йордан, съумяват на ръце да качат кръста на височината. Най-трудно се оказва да го изправят и съумяват благодарение на въжета. Йордан счита, че с помощта на това положително дело Бог го е запазил жив след едно неприятно рухване с мотора. Отървал се единствено с охлузване.
Имам още хрумвания и няма да спра да ги осъществявам, тъй като желая Цалапица да се трансформира в още по-добро място за живеене. Тук е минало детството ми, желая тук да пребивавам, споделя Йордан.
Той има разнообразни занимания. Обича природата, работил е като избавител на морето, през днешния ден обича да изкачва с другари планински върхове. Вече е покорил Ботев, Вихрен, Мальовица и Белмекен. Моторите също са му пристрастеност. Има пистов и изяснява, че израснал около тези машини. Даже първо изкарал шофьорска брошура за мотор, а по-късно взел категорията за автомобил.
Приятелите му го дефинират като луда глава. Щом реши нещо, се впуска да го направи. А съветът на Йордан към младите е да строят, а не да разрушават. И се радва, че до ден сегашен нищо от построеното от него не е разрушено от вандали. Споделя, че когато вижда по какъв начин хората от селото харесват това, което прави, се въодушевява за още нови хрумвания.
Метално сърце с капачки за бъдеще
През 2019 година Йордан заделя от заплатата си, въодушевен от акцията " Капачки за бъдеще ". Мисълта, че приходите от това начинание ще отидат за закупуването на кувьоз, който може да избави човешки живот, го стимулира да измайстори огромно железно сърце, в което да се събират пластмасовите капачки.
Разказва, че не му било мъчно, защото работата му е обвързвана с метали. Помогнали му още веднъж сътрудниците и шефът. Така към този момент близо три години огромното сърце в селото непрекъснато се цялостни с капачки, които по-късно се предават за идеята.
Така на 6 месеца Цалапица съумява да събере и съобщи половин звук от пластмасовия боклук.
На мъжкото хоро
Тази година за пръв път Йордан Гълъбов нагази в ледените води на Тунджа и се хвана на мъжкото хоро. Описва прекарването като незабравимо и се зарича следващата година на именния си ден още веднъж да отиде. Дълго време желал да сбъдне и тази своя фантазия, само че все не намирал мераклии. Да поддържа съселянина си и другар отишъл кметът на Цалапица Ивайло Данаилов.
Не знаех къде е точното място и стопирах на 1 километър от вира. След това трябваше да извървя влажен дистанцията до колата. Краката ми горяха от ледената вода, а ръцете ми замръзваха, само че адреналинът беше доста висок, споделя Йордан.
Свързани вести Еко къмпинг и парк подвигат в Цалапица
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ