История на шоколадовото яйце
Три генерации европейци са пораснали, започвайки деня си с чашка кафе и филийка, намазана с " Нутела ". Всеки ден милиони мъже и татковци в разнообразни страни купуват като подарък кутия бонбони " Рафаело ", а на децата си - привлекателните шоколадови яйца " Киндер-сюрприз ".
Всяка година в света се продават шоколадови яйца за повече от милиард $. Днес компанията " Фереро " заема трето място в света след такива шоколадови колоси като " Нестле " и " Марс ". А всичко е почнало през 1941 година от дребна сладкарничка в градчето Алба в Северна Италия.
Всичко е мъчно във военно време - и в директен, и в метафоричен смисъл. В магазинчето на Пиетро и Джовани Фереро множеството хора идват да си купят елементарен самун. Вече повече от година сеньора Пиера не пече своите популярни пастички - брашното не стига, захарта е малко, няма масло. Детските очи тъжно поглеждат празните лавици в магазинчето, купувайки дребната питка самун. Сеньор Джовани толкоз желае да зарадва това измъчено детско личице и думите като че ли сами излизат от устата му: " Ела на следващия ден, ще има нещо сладичко. " Момиченцето се усмихва, а майката единствено недоверчиво поклаща глава: " За какви сладки неща може да се приказва в този момент... "
А в това време, откъм гърба, в работилничката кипи работа. Запасите не са доста - 2 чувалчета лешници, захаросан мед, платен в близкото селце, само че и нещо доста скъпоценно - кутия какао на прахуляк. И малко зехтин... От тези съставни елементи вършат сладки пръчки, които назовават " pasta gianduja ". До сутринта сладките изненади са подготвени и изнесени за продажба. Разбира се, мигновено се купуват. Жителите на градчето разискват Пиетро - доста е находчив, даже в тези тежки времена постоянно намира с какво да ги изненада.
Пиетро Фереро е любимецът на дребното градче Алба. През 1930 година той получава в завещание от татко си хлебарничка, само че неговият радостен и жизнеспособен темперамент претендирал някакво по-празнично занимание и той я трансформира в сладкарска работилничка. За три години сладките пръчки на Пиетро стават обичани на цялата област Пиемонт. Интересното било, че техният усет се променял постоянно, според от продуктите, с които разполагали.
Стаичката откъм гърба се трансформирала в същинска лаборатория, където Пиетро непрекъснато опитал с съставените елементи. За своите сладости братята измислили опаковка от станиол, а на етикетчето румена пиемонтска селянка прегръщала две радостни деца. Сега родителите можели да почерпят децата на Алба с евтини сладости в сладкарничката на Пиетро, който не се уморявал да повтаря: " Дори и бедните имат право на сладостен живот! "
Бедата в сладкарничката пристигнала през четвъртото лято, отвратително горещо и задушно. В края на деня, когато Пиера, дамата на Пиетро влезнала в склада да вземе нова порция сладкиши за магазинчето, ахнала. Вместо изправени, стройни пръчки на етажерките имало единствено безформени разтекли се кафяви петна в станиол. Огромното количество " джандуйо ", в което този път били вложили целия си непретенциозен приход, се разтопило от жегата! Пиера не издържала, седнала на стълбите и се разплакала. Там я намерил и мъжът й. Дори и на него, този безконечен оптимист и майтапчия, било мъчно да се помири с подлия удар на ориста. Жегата унищожила най-голямото количество стока, приготвено за градския празник. И в този момент до гибелта си Пиетро ще би трябвало да си остане единствено елементарен хлебар. Като си помислиш, единствено на питките и кифлите нищо им нямало... И тук пред очите на смаяната Пиера мъжът й се усмихнал и очите му заблестяли:
-Режи хлебчетата, Пиера! По-бързо!
След час Пиетро черпел посетителите с шоколадов сандвич. Той намазал филийките самун с разтеклите се шоколадови пръчки и се оказало, че това е доста вкусно и засищащо, а децата просто не можели да ги отлепят от това ново лакомство! Стоката била разпродадена, а облагата била даже доста повече, в сравнение с очаквали - разтопената шоколадова маса стигнала за голямо количество сандвичи.
Едва след няколко дни Пиера забелязала в косите на мъжа си ярък кичур посребрени коси - спомен за онази минута, когато Пиетро считал, че делото на неговия живот е починало, без да успее да се роди.
Оттогава жегата станала фамилният призрачен сън на семейството Фереро. Ужасът, претърпян от Пиетро в онази лятна вечер, се трансформирал в невъобразим за деловия свят бит. Всяко лято голямата компания наложително стопира за три месеца доставката на шоколадови фигурки, страхувайки се, че в магазините няма да съумеят да ги запазят в естествен тип.
Ако избързаме напред във времето, ще би трябвало да кажем, че недоверието към горещото време дало живот на още едно популярно откритие на Фереро: бонбоните " Рафаело " с кремов заряд във вафлена обвивка, плод на дългогодишните старания на Пиетро Фереро - бонбон, който не се опасява от жегата! Но това се случва след доста години, а преди този момент...
Дълго време Пиетро изучавал, опитал в своята лаборатория и се опитвал да възпроизведе инцидентно получилата се шоколадова паста - променял състава, съотношението, четял специфична литература. След половин година се родил кремът " gianduja " - в него имало малко какао, не бил безценен, само че се отличавал с прекрасен шоколадово-лешников усет. Успехът надминал всички упования. До февруари 1946 година Пиетро продал 6600 фунта от своето откритие и решил да сътвори дружно с брат си същинско фамилно дружество.
14 февруари 1946 година станал рожденият ден на компанията Ferrero S.p.A. За един месец кремът завоювал цяла Италия. Доходите растяли, компанията стремглаво се разширявала, а Пиетро и Джовани кроили проекти да излязат на пазарите отвън Италия. Течният шоколад получил ново комерсиално име - " Нутела ", с което е прочут и до през днешния ден.
Първото потомство на семейство Фереро отстъпило ръководството на компанията на сина на Пиетро - Микеле Фереро. Тогава той бил единствено на 24 години. Микеле от детските си години не обичал да пие мляко и родителите му много се ядосвали, когато отказвал потребния артикул. Именно той се сетил да направи серия детски сладкарски произведения с нараснало наличие на мляко. Така се появила детската серия " Киндер ".
Когато Микеле поел работата в свои ръце, към този момент били на мода супермаркетите. Той виждал какъв брой скучаят децата, до момента в който родителите пазарят дълго. Шоколадчето не ги задоволявало - детето го изяждало за пет минути и още веднъж започвало да мънка. Трябвало нещо не доста скъпо, по джоба на всеки родител, което да притегли и задържи вниманието и устата на детето за по-дълго време. Идеята пристигнала със загатна от детството - в Италия по Великден родителите постоянно приготвяли за децата сладки във тип на яйце, а в тях поставяли някаква изненада - монета, дребна играчка. И Микеле се замислил: А в случай че направи нещо сходно, само че от обичания към този момент детски шоколад?
Технологията за разработване на шоколадово яйце в два пласта станало новото откритие на Фереро, за което компанията получила следващия патент. Вътре в яйцето сложили жълта капсула с формата на жълтък, в която трявало да се намира играчката. Тази част от работата се оказала по-сложната и виновната.
Оказало се обаче, че още през 1972 година швейцарският промишлен дизайнер Хенри Рот почнал да се занимава с дребни играчки, употребявани за бижу. Микеле Фереро се свързал с Рот и точно той станал създател на първите играчки в шоколадовите яйца " Киндер-сюрпирз ".
Източник: margaritta.dir.bg
