ЕК сваля тройно тавана на фермерските субсидии след 2020 г.
Три пъти по-нисък от настоящия таван на европейската дотация на фермер след 2020 година, минимум 2 на 100 от директните заплащания да отиват за млади фермери, опция за прекачване до 15% от средствата сред двата стълба в общата селскостопанска политика, до 40 на 100 от средствата от Общата селскостопанска политика (ОСП) да бъдат ориентирани към ограничения за запазване на околната среда и климата. Това са част от предложенията на Европейската комисия по новата ОСП, която ще се ползва в интервала 2021 – 2027 година Те бяха показани от еврокомисаря по земеделие Фил Хоган в Брюксел.
Средствата за земеделските фондове, за които досега отиваха към две трети от бюджета на Европейски Съюз дружно с тези по политиките за доближаване, се предлага да бъдат орязани с към 5 на 100 по отношение на сегашния програмен интервал – до 365 милиарда евро. От тях 286 милиарда евро са планувани за директните заплащания (първи стълб) и 78.8 милиарда евро за развиване на селските региони (втори стълб).
За България орязването на директните заплащания е минимално - с 0.79 на 100. Предложението е страната ни да получи общо над 5.6 милиарда евро за директни заплащания на фермерите. Това е приблизително към 800 млн. евро годишно, колкото получаваме и сега. По-значително е понижението на средствата по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР), където плануваните за България средства са 1.97 милиарда евро при 2.3 милиарда евро за сегашния програмен интервал. Това демонстрират оповестените документи на Европейска комисия.
Едно стопанство с право на помощ до 100 хиляди евро
Преките заплащания ще останат сърцевината на земеделската политика, само че таваните на заплащанията се орязват три пъти. Целта е предпочитано да се подкрепят дребните и междинни аграрни стопанства, тъй като в този момент 80 на 100 от европарите отиват в 20% от фермерите.
За това се предлага един фермер да може да получава оптимално 60 000 евро (сега е 150 000 евро) от директните заплащания. Иска се още таванът да бъде понижен три пъти – от 300 000 евро в този момент на 100 000 евро за едно земеделско стопанство след 2020 година
В сумата от 100 000 евро ще се включват всички директни заплащания – единното за повърхност, зелени, обвързана поддръжка за животни, плодове и зеленчуци и така нататък През сегашния програмен интервал влиза само единното заплащане на повърхност (СЕПП).
Разходите за труд – заплати и осигуровки не влизат в сумата от 100 000 евро.
В предлагането на Европейска комисия обаче не е заложена дата, от която едно стопанство не може да се раздроби на по-малки. Именно по този метод през сегашния програмен интервал редица едри земеделци в България съумяха да избегнат ограничаването. В началото на тази година пък земеделското министерство разгласява проектонаредба, която трябваше да помогне за установяването на изкуствено разграничени аграрни стопанства, само че до приемането на документа по този начин и не се стигна.
Рискът е след комасацията на земята през първия планов интервал (2007-2013) в този момент да се стигне до накъсване на стопанствата в България, с цел да могат едрите фермери, при които отиват над 90 на 100 от европарите, още веднъж да получават дотациите, разяснява специалист пред Mediapool.
Според изследване на Българска академия на науките единствено 4 на 100 от земеделските стопанства у нас обработват 80% от земята. Заради евросубсидиите всяка година обработваемите площи се усилват, като за 2017 година те са над 38.5 млн. декара. Средните български аграрни стопанства доближават 24 300 декара, до момента в който в Европейски Съюз е 2500 дка, съгласно отчета на Българска академия на науките. " Най-големият притежател, който управлява над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа ", съобщи преди време доцент Огнян Буюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
По-малко средства за земеделците от Западна Европа
Най-голямото орязване на директните заплащания е за фермерите от Западна Европа, които години наред получаваха повече средства по отношение на източните си сътрудници. Целта е по този метод да се реализира по-голяма равнопоставеност на директните заплащанията за хектар сред страните членки, което е по-нататъшна стъпка към така наречен външна конвергенция.
Така понижението на парите по директните заплащания за богатите страни членки е приблизително към 3.9 на 100. Единствено прибалтийските страни има нарастване с към 4 на 100, защото те са с сериозно ниски равнища под междинните за Европейски Съюз директни заплащания.
Най-малко 2% от парите за младите фермери
С цел привличането на младежи в селата и задържането им Европейска комисия предлага страните да заделят минимум 2 % от избраните им средства за директни заплащания за подкрепяне на младите фермери в основаването на стопанства (млад фермер е до 40 години).
За България това са над 111 млн. евро за интервала или приблизително по към 16 млн. евро годишно, излиза наяве от оповестените документи.
Младите фермери ще получат финансова поддръжка за развиване на селските региони и разнообразни ограничения за улеснение на достъпа до земя и на прехвърлянето ѝ.
До 15% прекачване на парите сред двата стълба
С цел по-голяма еластичност Европейска комисия дава опция страните членки да могат да трансферират до 15 на 100 от средствата сред двата стълба – директни заплащания и развиване на селските региони.
За задачата страните би трябвало да разработят специфични стратегии, които да са съобразени с проблемите, пред които са изправени фермерите и селските общности. В тях би трябвало да бъде посочено по какъв начин посредством директните заплащания и програмата за развиване на селските региони имат намерение да реализират задачите на Европейски Съюз свързани със социално-икономическото развиване и опазването на околната среда.
Всеки един проект на страните членки предстои на утвърждение от Европейска комисия, която ще следи дали се извършва и дали се доближават поставените цели.
Освен опцията да трансферират 15% сред стълбовете, страните членки ще могат да трансферират от директните заплащания към програмата за селските региони още 15 % за финансиране на ограничения за запазване на околната среда и по отношение на климата (без национално съфинансиране).
Повече пари за запазване на природата
В новата ОСП се залагат повече средства за опазването на околната среда и климата, като това се обвързва и с директните заплащания на фермерите.
Европейска комисия желае всяка всяка страна да задели част от отреденото ѝ финансиране за директни заплащания за предлагането на екосхеми, с които земеделските стопани да бъдат подкрепени
да ползват по-стриктни условия от наложителните.
Най-малко 30 % от всяко национално финансиране за развиване на селските региони би трябвало да бъдат заделени за ограничения за запазване на околната среда желае още Брюксел.
Предложението е 40 % от общия бюджет на ОСП да има принос за ограниченията по отношение на климата.
Намаляват инспекциите на място за сметка на тези от сателит
Модернизираната ОСП ще се възползва от новите технологии с цел да помогне на фермерите и администрацията.
Европейска комисия ще предизвиква страните членки да употребяват за надзор и наблюдаване огромни масиви от данни и новите технологии и по този метод доста да понижат инспекциите на място. Например сателитни данни за инспекция на размерите на стопанствата по отношение на настояванията за директни заплащания.
Засилване на цифровизацията в селските региони посредством разширение на достъпа до високоскоростни връзки. Навлизането на интернет в селата ще увеличи качеството на живота и ще се способства за конкурентоспособността на създадената продукция.
По програмата за научни проучвания на Европейски Съюз " Хоризонт Европа " са планувани средства за научно-изследователски планове в региона на хранително-вкусовата индустрия, селското стопанство, развиването на селските региони и биоикономиката.
Порожанов – оптимист за новата ОСП
Сега следва идната Многогодишна финансова рамка да бъде разисквана сред страните членки, Екологичен потенциал и Европейския съвет.
Няма основни разлики за структурата, целите, опростяването и всички най-важни параметри за новата ОСП сред страните членки, разяснява земеделският министър Румен Порожанов в четвъртък пред депутатите в Народното събрание.
" Затова сме оптимисти, че предлаганото законодателство ще бъде утвърдено от всички страни членки. Част от високотехнологичните страни като скандинавските и Холандия да вземем за пример са с малко по-различна визия, само че от позиция на европейската взаимност съгласно нас няма да има основни проблеми ", сподели Порожанов, представен от Българска телеграфна агенция.
На 4 и 5 юни еврокомисарят по земеделието Фил Хоган ще бъде на посещаване в България, с цел да взе участие в неофициална среща на министрите на земеделието на Европейски Съюз. В понеделник той министрите на земеделието от Европейски Съюз ще посетят българска биоферма за зеленчуци в село Звъничево, Пазарджишко, а на идващия ден в НДК ще бъде неофициалната среща на министрите на земеделието. Основна тематика на диалозите е Общата селскостопанска политика след 2020 година и обновяването на поколенията в земеделския бранш.
Средствата за земеделските фондове, за които досега отиваха към две трети от бюджета на Европейски Съюз дружно с тези по политиките за доближаване, се предлага да бъдат орязани с към 5 на 100 по отношение на сегашния програмен интервал – до 365 милиарда евро. От тях 286 милиарда евро са планувани за директните заплащания (първи стълб) и 78.8 милиарда евро за развиване на селските региони (втори стълб).
За България орязването на директните заплащания е минимално - с 0.79 на 100. Предложението е страната ни да получи общо над 5.6 милиарда евро за директни заплащания на фермерите. Това е приблизително към 800 млн. евро годишно, колкото получаваме и сега. По-значително е понижението на средствата по Програмата за развиване на селските региони (ПРСР), където плануваните за България средства са 1.97 милиарда евро при 2.3 милиарда евро за сегашния програмен интервал. Това демонстрират оповестените документи на Европейска комисия.
Едно стопанство с право на помощ до 100 хиляди евро
Преките заплащания ще останат сърцевината на земеделската политика, само че таваните на заплащанията се орязват три пъти. Целта е предпочитано да се подкрепят дребните и междинни аграрни стопанства, тъй като в този момент 80 на 100 от европарите отиват в 20% от фермерите.
За това се предлага един фермер да може да получава оптимално 60 000 евро (сега е 150 000 евро) от директните заплащания. Иска се още таванът да бъде понижен три пъти – от 300 000 евро в този момент на 100 000 евро за едно земеделско стопанство след 2020 година
В сумата от 100 000 евро ще се включват всички директни заплащания – единното за повърхност, зелени, обвързана поддръжка за животни, плодове и зеленчуци и така нататък През сегашния програмен интервал влиза само единното заплащане на повърхност (СЕПП).
Разходите за труд – заплати и осигуровки не влизат в сумата от 100 000 евро.
В предлагането на Европейска комисия обаче не е заложена дата, от която едно стопанство не може да се раздроби на по-малки. Именно по този метод през сегашния програмен интервал редица едри земеделци в България съумяха да избегнат ограничаването. В началото на тази година пък земеделското министерство разгласява проектонаредба, която трябваше да помогне за установяването на изкуствено разграничени аграрни стопанства, само че до приемането на документа по този начин и не се стигна.
Рискът е след комасацията на земята през първия планов интервал (2007-2013) в този момент да се стигне до накъсване на стопанствата в България, с цел да могат едрите фермери, при които отиват над 90 на 100 от европарите, още веднъж да получават дотациите, разяснява специалист пред Mediapool.
Според изследване на Българска академия на науките единствено 4 на 100 от земеделските стопанства у нас обработват 80% от земята. Заради евросубсидиите всяка година обработваемите площи се усилват, като за 2017 година те са над 38.5 млн. декара. Средните български аграрни стопанства доближават 24 300 декара, до момента в който в Европейски Съюз е 2500 дка, съгласно отчета на Българска академия на науките. " Най-големият притежател, който управлява над 1 млн. декара земеделска земя, е българин. Подобно нещо няма в цяла Европа ", съобщи преди време доцент Огнян Буюклиев от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките.
По-малко средства за земеделците от Западна Европа
Най-голямото орязване на директните заплащания е за фермерите от Западна Европа, които години наред получаваха повече средства по отношение на източните си сътрудници. Целта е по този метод да се реализира по-голяма равнопоставеност на директните заплащанията за хектар сред страните членки, което е по-нататъшна стъпка към така наречен външна конвергенция.
Така понижението на парите по директните заплащания за богатите страни членки е приблизително към 3.9 на 100. Единствено прибалтийските страни има нарастване с към 4 на 100, защото те са с сериозно ниски равнища под междинните за Европейски Съюз директни заплащания.
Най-малко 2% от парите за младите фермери
С цел привличането на младежи в селата и задържането им Европейска комисия предлага страните да заделят минимум 2 % от избраните им средства за директни заплащания за подкрепяне на младите фермери в основаването на стопанства (млад фермер е до 40 години).
За България това са над 111 млн. евро за интервала или приблизително по към 16 млн. евро годишно, излиза наяве от оповестените документи.
Младите фермери ще получат финансова поддръжка за развиване на селските региони и разнообразни ограничения за улеснение на достъпа до земя и на прехвърлянето ѝ.
До 15% прекачване на парите сред двата стълба
С цел по-голяма еластичност Европейска комисия дава опция страните членки да могат да трансферират до 15 на 100 от средствата сред двата стълба – директни заплащания и развиване на селските региони.
За задачата страните би трябвало да разработят специфични стратегии, които да са съобразени с проблемите, пред които са изправени фермерите и селските общности. В тях би трябвало да бъде посочено по какъв начин посредством директните заплащания и програмата за развиване на селските региони имат намерение да реализират задачите на Европейски Съюз свързани със социално-икономическото развиване и опазването на околната среда.
Всеки един проект на страните членки предстои на утвърждение от Европейска комисия, която ще следи дали се извършва и дали се доближават поставените цели.
Освен опцията да трансферират 15% сред стълбовете, страните членки ще могат да трансферират от директните заплащания към програмата за селските региони още 15 % за финансиране на ограничения за запазване на околната среда и по отношение на климата (без национално съфинансиране).
Повече пари за запазване на природата
В новата ОСП се залагат повече средства за опазването на околната среда и климата, като това се обвързва и с директните заплащания на фермерите.
Европейска комисия желае всяка всяка страна да задели част от отреденото ѝ финансиране за директни заплащания за предлагането на екосхеми, с които земеделските стопани да бъдат подкрепени
да ползват по-стриктни условия от наложителните.
Най-малко 30 % от всяко национално финансиране за развиване на селските региони би трябвало да бъдат заделени за ограничения за запазване на околната среда желае още Брюксел.
Предложението е 40 % от общия бюджет на ОСП да има принос за ограниченията по отношение на климата.
Намаляват инспекциите на място за сметка на тези от сателит
Модернизираната ОСП ще се възползва от новите технологии с цел да помогне на фермерите и администрацията.
Европейска комисия ще предизвиква страните членки да употребяват за надзор и наблюдаване огромни масиви от данни и новите технологии и по този метод доста да понижат инспекциите на място. Например сателитни данни за инспекция на размерите на стопанствата по отношение на настояванията за директни заплащания.
Засилване на цифровизацията в селските региони посредством разширение на достъпа до високоскоростни връзки. Навлизането на интернет в селата ще увеличи качеството на живота и ще се способства за конкурентоспособността на създадената продукция.
По програмата за научни проучвания на Европейски Съюз " Хоризонт Европа " са планувани средства за научно-изследователски планове в региона на хранително-вкусовата индустрия, селското стопанство, развиването на селските региони и биоикономиката.
Порожанов – оптимист за новата ОСП
Сега следва идната Многогодишна финансова рамка да бъде разисквана сред страните членки, Екологичен потенциал и Европейския съвет.
Няма основни разлики за структурата, целите, опростяването и всички най-важни параметри за новата ОСП сред страните членки, разяснява земеделският министър Румен Порожанов в четвъртък пред депутатите в Народното събрание.
" Затова сме оптимисти, че предлаганото законодателство ще бъде утвърдено от всички страни членки. Част от високотехнологичните страни като скандинавските и Холандия да вземем за пример са с малко по-различна визия, само че от позиция на европейската взаимност съгласно нас няма да има основни проблеми ", сподели Порожанов, представен от Българска телеграфна агенция.
На 4 и 5 юни еврокомисарят по земеделието Фил Хоган ще бъде на посещаване в България, с цел да взе участие в неофициална среща на министрите на земеделието на Европейски Съюз. В понеделник той министрите на земеделието от Европейски Съюз ще посетят българска биоферма за зеленчуци в село Звъничево, Пазарджишко, а на идващия ден в НДК ще бъде неофициалната среща на министрите на земеделието. Основна тематика на диалозите е Общата селскостопанска политика след 2020 година и обновяването на поколенията в земеделския бранш.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ