Българите умират от инфаркт - какво показват данните
Три пъти е разликата в нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт в 28-те области в страната. Това демонстрират данните на Националния център за публично здраве и разбори (НЦОЗА) за 2019 година, които бяха показани на " Индекс на лечебните заведения ".
Според разбора, най-вече хора умират от инфаркт в Търговище, а минимум - в София-град. Защо това е по този начин - отговорът не може да бъде даден единствено с една причина, само че вероятните пояснения се заключват в това какъв брой възрастно е популацията в съответната област, както и какви са достъпността и качеството на медицинските услуги и помощ.
Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната. През 2019 година поради тази диагноза 11 644 души влизат в болница, като 7,7% от тях умират. През 2018 година данните са аналогични - 11 908 влезнали в болница поради инфаркт на миокарда, като 7,3% от тях умират.
Статистиката
Нивата на смъртност варират три пъти в обособените райони. Най-висок през 2019 година е бил леталитетът в област Търговище – 14.3% при 84 хоспитализации. Над 10% е била смъртността в още осем области - Шумен (106%), Смолян (13.3%), Разград (12.5%), Кюстендил (12%), Кърджали (10.5%), Добрич (12.7%), Видин (12.4%), Бургас (11%).
Най-ниска през 2019 година е била смъртността в Монтана – 4.5%, при 331 хоспитализации с изострен инфаркт. Под и тъкмо 6% е бил леталитетът в още 6 области – Благоевград (5.7%), Варна (5.3%), Пловдив (5.8%), Силистра (5%), София град (6%), Ловеч (6%). (Всички данни може да видите )
Динамиката
Нивата на смъртността регистрират значими промени във времето. Само за една година в страната има области, където леталитетът от изострен инфаркт се трансформира с няколко %. Подобен образец е Търговище, където смъртността се повишава с близо 6% за една година. През 2018 година тя е била 8.4% против 14.3% за 2019 година В Смолян наклонността е аналогична. През 2018 година там смъртността е 9.7%, а през 2019 година – 13.3%. В Добрич кривата е противоположна. През 2018 година смъртността е била 16.1%, а през 2019 година става 12.7%.
![Пет признака, които предсказват инфаркт при дамите]( "Пет признака, които предсказват инфаркт при дамите")
Пет признака, които предсказват инфаркт при дамите
Основните признаци на инфаркт при дамите: 1. Дискомфорт в гърдите - множеството инфаркти са съпроводени от възприятие на дискомфорт в централ...
Възрастовата конструкция
Застаряващото население е един от рисковите фактори освен за развиването, само че и за изхода от лекуването на сърдечни болести. Подобна безапелационна взаимозависимост сред възрастовата конструкция на популацията в обособените области и равнищата на нестандартизирания болничен леталитет обаче се оказва мъчно да се изведе.
За 2019 година 33.8 е процентът на популацията за цялата страна над 64 години, съотнесено към това сред 16 и 65 години по данни на Национален статистически институт, а междинният леталитет от инфаркт е 7.7%. Сред седемте района, които са с най-ниска болнична смъртност от изострен инфаркт обаче, три имат по-висок % на застаряващо население от междинния за страната. Най-ниската смъртност пред 2019 година от изострен инфаркт е записана в Монтана с 44.3% население над 64 години, следва Силистра, където застаряващото население е 39.5% и Ловеч, където то е 45.4%.
Налице е и противоположният феномен – области с по-малък % на застаряващо население да имат по-висока болнична смъртност от междинната за страната. Такива са Кърджали – със застаряващо население от 31.9%, Бургас – с 30.9%. Има и райони, като Видин, където процентът на популацията над 64 години (51.6) е паралелен на високия болничен леталитет (12.4%).
Има или няма болница?
![Как да окажем първа помощ]( "Как да окажем първа помощ")
Как да окажем първа помощ
В Европа на всеки 45 секунди един човек е повален от сърдечен арест. 80% от тези случаи стават отвън болница. Над 10 000 души в Българи...
Достъпът до лекуване е различен фактор, който въздейства върху изхода от острия инфаркт. В страната през 2019 година е имало 58 катетаризационни лаборатории, те са били ситуирани в 24 области. Без инвазивна конструкция са били Враца (-), Търговище (14.3%), Силистра (5%) и Разград (12.5%). Резултатите са нееднородни – в два от тези райони болничната смъртност е била доста висока за страната, в един е нямало случаи на лекуван инфаркт, а в четвъртата резултатите се оказват положителни за страната. Аналогично е ситуацията в районите с най-гъста мрежа от инвазивни структури. В 7 области са съсредоточени 60% от инвазивните структури в страната. Това са София (12), Пловдив (5), Бургас (5), Варна (3), Плевен (3), Стара Загора (3), Русе (3). Болничната смъртност в тези области също е друга – в четири от тях болничната смъртност се оказва по-висока от междинната за страната, а в три – по-ниска.
Сложност на случаите и качество на лекуване
За изхода на лекуване освен на острия инфаркт, а на всяко заболяване, голямо значение оказват тежестта на случаите и качеството на лекуване. За страдание няма достоверни данни за разбор на тези индикатори. Косвено можем да съдим за сложността на случаите от степента им на неотложност. Според данните на НЗОК през 2019 година 76% или 8893 от всички 11 644 случаи на хоспитализации с изострен инфаркт на миокарда в лечебните заведения са били регистрирани като най-спешни (те са били лекувани по клинична пътека 28). Това съответствие още веднъж варира сред обособените лечебни заведения, като регистрира ненапълно сложността на случаите, които са имали. Влияние върху изхода на лекуването обаче оказват още редица фактори като времето, за което пациентът е достигнал до лечебното заведение, кадровата обезпеченост на лечебните заведения, квалификацията на медицинските експерти, както и методът на лекуване. Към момента обществена информация за това няма.
Доц. Васил Велчев, ръководител на Българското сдружение по интервенционална кардиология, разяснява разбора по този начин: " Данните за вътреболничната смъртност демонстрират съществени вариации за другите области. За страната % на пациентите с съвременно новаторско лекуване е висок. Няма ясна връзка сред демографските индикатори, прилагaнето на перкутанни интервенции и смъртността. Очевидно за по-задълбочен разбор на данните е належащо да има повече информация за пациентите (например дали имат диабет и хипертония, пушат ли) по лечебни заведения и смъртността на 30-тия ден и първата година. Притеснително е, че подобен значим индикатор като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно основаване на указател на изострен коронарен синдром, който да разреши разбор на действителните данни ".
Според разбора, най-вече хора умират от инфаркт в Търговище, а минимум - в София-град. Защо това е по този начин - отговорът не може да бъде даден единствено с една причина, само че вероятните пояснения се заключват в това какъв брой възрастно е популацията в съответната област, както и какви са достъпността и качеството на медицинските услуги и помощ.
Над 7% е нестандартизираната болнична смъртност от инфаркт на миокарда в страната. През 2019 година поради тази диагноза 11 644 души влизат в болница, като 7,7% от тях умират. През 2018 година данните са аналогични - 11 908 влезнали в болница поради инфаркт на миокарда, като 7,3% от тях умират.
Статистиката
Нивата на смъртност варират три пъти в обособените райони. Най-висок през 2019 година е бил леталитетът в област Търговище – 14.3% при 84 хоспитализации. Над 10% е била смъртността в още осем области - Шумен (106%), Смолян (13.3%), Разград (12.5%), Кюстендил (12%), Кърджали (10.5%), Добрич (12.7%), Видин (12.4%), Бургас (11%).
Най-ниска през 2019 година е била смъртността в Монтана – 4.5%, при 331 хоспитализации с изострен инфаркт. Под и тъкмо 6% е бил леталитетът в още 6 области – Благоевград (5.7%), Варна (5.3%), Пловдив (5.8%), Силистра (5%), София град (6%), Ловеч (6%). (Всички данни може да видите )
Динамиката
Нивата на смъртността регистрират значими промени във времето. Само за една година в страната има области, където леталитетът от изострен инфаркт се трансформира с няколко %. Подобен образец е Търговище, където смъртността се повишава с близо 6% за една година. През 2018 година тя е била 8.4% против 14.3% за 2019 година В Смолян наклонността е аналогична. През 2018 година там смъртността е 9.7%, а през 2019 година – 13.3%. В Добрич кривата е противоположна. През 2018 година смъртността е била 16.1%, а през 2019 година става 12.7%.
Основните признаци на инфаркт при дамите: 1. Дискомфорт в гърдите - множеството инфаркти са съпроводени от възприятие на дискомфорт в централ...
Възрастовата конструкция
Застаряващото население е един от рисковите фактори освен за развиването, само че и за изхода от лекуването на сърдечни болести. Подобна безапелационна взаимозависимост сред възрастовата конструкция на популацията в обособените области и равнищата на нестандартизирания болничен леталитет обаче се оказва мъчно да се изведе.
За 2019 година 33.8 е процентът на популацията за цялата страна над 64 години, съотнесено към това сред 16 и 65 години по данни на Национален статистически институт, а междинният леталитет от инфаркт е 7.7%. Сред седемте района, които са с най-ниска болнична смъртност от изострен инфаркт обаче, три имат по-висок % на застаряващо население от междинния за страната. Най-ниската смъртност пред 2019 година от изострен инфаркт е записана в Монтана с 44.3% население над 64 години, следва Силистра, където застаряващото население е 39.5% и Ловеч, където то е 45.4%.
Налице е и противоположният феномен – области с по-малък % на застаряващо население да имат по-висока болнична смъртност от междинната за страната. Такива са Кърджали – със застаряващо население от 31.9%, Бургас – с 30.9%. Има и райони, като Видин, където процентът на популацията над 64 години (51.6) е паралелен на високия болничен леталитет (12.4%).
Има или няма болница?
В Европа на всеки 45 секунди един човек е повален от сърдечен арест. 80% от тези случаи стават отвън болница. Над 10 000 души в Българи...
Достъпът до лекуване е различен фактор, който въздейства върху изхода от острия инфаркт. В страната през 2019 година е имало 58 катетаризационни лаборатории, те са били ситуирани в 24 области. Без инвазивна конструкция са били Враца (-), Търговище (14.3%), Силистра (5%) и Разград (12.5%). Резултатите са нееднородни – в два от тези райони болничната смъртност е била доста висока за страната, в един е нямало случаи на лекуван инфаркт, а в четвъртата резултатите се оказват положителни за страната. Аналогично е ситуацията в районите с най-гъста мрежа от инвазивни структури. В 7 области са съсредоточени 60% от инвазивните структури в страната. Това са София (12), Пловдив (5), Бургас (5), Варна (3), Плевен (3), Стара Загора (3), Русе (3). Болничната смъртност в тези области също е друга – в четири от тях болничната смъртност се оказва по-висока от междинната за страната, а в три – по-ниска.
Сложност на случаите и качество на лекуване
За изхода на лекуване освен на острия инфаркт, а на всяко заболяване, голямо значение оказват тежестта на случаите и качеството на лекуване. За страдание няма достоверни данни за разбор на тези индикатори. Косвено можем да съдим за сложността на случаите от степента им на неотложност. Според данните на НЗОК през 2019 година 76% или 8893 от всички 11 644 случаи на хоспитализации с изострен инфаркт на миокарда в лечебните заведения са били регистрирани като най-спешни (те са били лекувани по клинична пътека 28). Това съответствие още веднъж варира сред обособените лечебни заведения, като регистрира ненапълно сложността на случаите, които са имали. Влияние върху изхода на лекуването обаче оказват още редица фактори като времето, за което пациентът е достигнал до лечебното заведение, кадровата обезпеченост на лечебните заведения, квалификацията на медицинските експерти, както и методът на лекуване. Към момента обществена информация за това няма.
Доц. Васил Велчев, ръководител на Българското сдружение по интервенционална кардиология, разяснява разбора по този начин: " Данните за вътреболничната смъртност демонстрират съществени вариации за другите области. За страната % на пациентите с съвременно новаторско лекуване е висок. Няма ясна връзка сред демографските индикатори, прилагaнето на перкутанни интервенции и смъртността. Очевидно за по-задълбочен разбор на данните е належащо да има повече информация за пациентите (например дали имат диабет и хипертония, пушат ли) по лечебни заведения и смъртността на 30-тия ден и първата година. Притеснително е, че подобен значим индикатор като смъртност варира в пъти. Отдавна е нужно основаване на указател на изострен коронарен синдром, който да разреши разбор на действителните данни ".
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ