Бог ни праща Висоцки, Вирджиния Улф и Еузебио
Три от най-ярките персони на ХХ век се раждат на 25 януари. На този ден Бог ни праща американската писателка Вирджиния Улф, гениалния съветски артист и бард Владимир Высоцки и великия португалски футболист Еузебио.
През 1938 година в Москва се ражда индивидът, който раздра желязната завеса на социализма и счупи оковите на казионното изкуство. Висоцки бе толкоз огромен, а въздействието му върху хората голямо, че даже всемогъщото Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отхвърли да се занимава с него.
Изпълнението му на Хамлет и до момента е считано за №1, даже за по-добро от това на Сър Лорънс Оливие в Кралския Шекспиров спектакъл. Съчинените и изпети от Висоцки песни вълнуват и през днешния ден, съвсем четири десетилетия след гибелта му.
Преди да напусне земната тлен, Владимир Висоцки оставя не просто ярка следа. Животът му е къс, само че за своите 42 години бардът се трансформира в въплъщение на един по-различен от елементарния, примерен руски жител. Митовете към него са доста.
Живот, изживян тъкмо както в песента за непокорните коне, които се носят към края на пропастта и все пак не могат, а и не желаят да спрат.
На днешния ден се навършват 137 години от рождението на английската писателка и феминистка Вирджиния Улф. Истинското й име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е измежду най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите й творби са „ Госпожа Далауей ”, „ Към фара ” и „ Собствена стая ”. Тези, както и други нейни книги са преведени на български. Улф е една от основателките на интелектуалния кръг „ Блумсбъри “.
Фригидна в действителния живот, Вирджиния се опасява от отменяне и намира разтуха и пристрастеност само в писането, само че след завършването на последния си разказ „ Между дейностите “ (1941) изпада в дълбока меланхолия, от която избавление няма. Ленард е този, който продължава да е непроменяемо до нея и да я поддържа в най-тежките й моменти, когато към този момент даже не е в положение да написа. И по този начин, чак до самия завършек на житейската й авантюра, който настава на 28 март 1941 година
На 59 години неподражаемата Вирджиния Улф цялостни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, минаваща покрай дома <210> в Съсекс. Тялото й е открито 10 дни по-късно и заровено от Ленард в градината на къщата им.
На 25 януари 1942 година на бял свят идва един от най-великите футболисти за всички времена. Еусебио се ражда в Мозамбик, само че кариерата му минава в Португалия, където е въздигнат до народен воин.
За да усетите какъв брой необикновен футболист е бил, може да прочетете всички изявления на респект от великите в играта, да прочетете статистиката му, която кара челюстта ви да увисне, или да се насладите на клипчетата в Ю Туб показващи неговите качества пред гола. Но може и да отидете по-далеч и да си помислите по какъв начин едно младо момче, родено в Мозамбик при започване на 40-те години, се трансформира в един от най-великите играчи за всички времена.
Еузебио освен ще бъде помнен като едно от най-големите имена в историята. Без подозрение той е първата огромна африканска футболна звезда. Той завоюва 11 трофеи на Португалия, една купа на европейските първенци, две Златни обувки и Златната топка с Бенфика. Освен това вкара 41 гола за националния тим на Португалия, като девет от тях бяха на международното състезание в Англия през 1966 година
Големите икони на това време - Пеле, Еузебио, Ди Стефано и Чарлтън, постоянно са били доста учтиви и уважителни един към различен. Техният темперамент и чувство за света са доста надалеч от егоцентризма на доста съвременни спортни звезди.
Онази ера бе доста по-чиста и почтена, само че пък беше такава, в която не съществуваха пътища към величието за играчи родени отвън общоприетите граници на Европа и Южна Америка. Еузебио обаче направи невъзможното допустимо. Това е даже по-големият негов завет от всички голове, които означи.
На 25 януари 1947 година в имението си Палм Айлънд, Маями, умира от пневмония популярният разбойник №1 на Съединени американски щати Ал Капоне. Четири дни преди този момент го поваля инсулт и тази композиция е съдбовна. Той не свършва живота си на бесилото или на електрическия стол, нито при престрелка с полицията или враждуващи банди, не умира от преследващия го цялостен живот сифилис (който предава и на сина си), а по най-банален метод като дълготраен мирен пенсионер. Може би този позор го е съпътствал в последните мигове от живота му.
През 1938 година в Москва се ражда индивидът, който раздра желязната завеса на социализма и счупи оковите на казионното изкуство. Висоцки бе толкоз огромен, а въздействието му върху хората голямо, че даже всемогъщото Комитет за Държавна сигурност (на СССР) отхвърли да се занимава с него.
Изпълнението му на Хамлет и до момента е считано за №1, даже за по-добро от това на Сър Лорънс Оливие в Кралския Шекспиров спектакъл. Съчинените и изпети от Висоцки песни вълнуват и през днешния ден, съвсем четири десетилетия след гибелта му.
Преди да напусне земната тлен, Владимир Висоцки оставя не просто ярка следа. Животът му е къс, само че за своите 42 години бардът се трансформира в въплъщение на един по-различен от елементарния, примерен руски жител. Митовете към него са доста.
Живот, изживян тъкмо както в песента за непокорните коне, които се носят към края на пропастта и все пак не могат, а и не желаят да спрат.
На днешния ден се навършват 137 години от рождението на английската писателка и феминистка Вирджиния Улф. Истинското й име е Аделайн Вирджиния Стивън. Тя е измежду най-значимите представителки на модернизма. Сред класическите й творби са „ Госпожа Далауей ”, „ Към фара ” и „ Собствена стая ”. Тези, както и други нейни книги са преведени на български. Улф е една от основателките на интелектуалния кръг „ Блумсбъри “.
Фригидна в действителния живот, Вирджиния се опасява от отменяне и намира разтуха и пристрастеност само в писането, само че след завършването на последния си разказ „ Между дейностите “ (1941) изпада в дълбока меланхолия, от която избавление няма. Ленард е този, който продължава да е непроменяемо до нея и да я поддържа в най-тежките й моменти, когато към този момент даже не е в положение да написа. И по този начин, чак до самия завършек на житейската й авантюра, който настава на 28 март 1941 година
На 59 години неподражаемата Вирджиния Улф цялостни джобовете си с камъни и се потапя във водите на река Оуз, минаваща покрай дома <210> в Съсекс. Тялото й е открито 10 дни по-късно и заровено от Ленард в градината на къщата им.
На 25 януари 1942 година на бял свят идва един от най-великите футболисти за всички времена. Еусебио се ражда в Мозамбик, само че кариерата му минава в Португалия, където е въздигнат до народен воин.
За да усетите какъв брой необикновен футболист е бил, може да прочетете всички изявления на респект от великите в играта, да прочетете статистиката му, която кара челюстта ви да увисне, или да се насладите на клипчетата в Ю Туб показващи неговите качества пред гола. Но може и да отидете по-далеч и да си помислите по какъв начин едно младо момче, родено в Мозамбик при започване на 40-те години, се трансформира в един от най-великите играчи за всички времена.
Еузебио освен ще бъде помнен като едно от най-големите имена в историята. Без подозрение той е първата огромна африканска футболна звезда. Той завоюва 11 трофеи на Португалия, една купа на европейските първенци, две Златни обувки и Златната топка с Бенфика. Освен това вкара 41 гола за националния тим на Португалия, като девет от тях бяха на международното състезание в Англия през 1966 година
Големите икони на това време - Пеле, Еузебио, Ди Стефано и Чарлтън, постоянно са били доста учтиви и уважителни един към различен. Техният темперамент и чувство за света са доста надалеч от егоцентризма на доста съвременни спортни звезди.
Онази ера бе доста по-чиста и почтена, само че пък беше такава, в която не съществуваха пътища към величието за играчи родени отвън общоприетите граници на Европа и Южна Америка. Еузебио обаче направи невъзможното допустимо. Това е даже по-големият негов завет от всички голове, които означи.
На 25 януари 1947 година в имението си Палм Айлънд, Маями, умира от пневмония популярният разбойник №1 на Съединени американски щати Ал Капоне. Четири дни преди този момент го поваля инсулт и тази композиция е съдбовна. Той не свършва живота си на бесилото или на електрическия стол, нито при престрелка с полицията или враждуващи банди, не умира от преследващия го цялостен живот сифилис (който предава и на сина си), а по най-банален метод като дълготраен мирен пенсионер. Може би този позор го е съпътствал в последните мигове от живота му.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ