Съдът в Страсбург: Лицензът на КТБ е отнет с три нарушения
Три нарушавания - две на правото на обективен правосъден развой и едно на отбрана на собствеността, Европейският съд по правата на индивида в Страсбург (ЕСПЧ) в днешно решение по делото, формирано по тъжби на отстранените изпълнителни шефове на банкрутиралата Корпоративна комерсиална банка (КТБ).
В жалбите беше оспорено отнемането в края на 2014 година на лиценза на КТБ от Българската национална банка (БНБ) като се твърдеше, че това е станало без опция за оборване от страна на КТБ и без надлежния правосъден надзор. По това време шеф на централната банка бе Иван Искров.
Европейски съд по правата на човека приема, че относимото законодателство и правосъдната процедура по тълкуването и използването му са лишили жалбоподателя от правосъдна отбрана против решението за лишаване на лиценза . Освен това съдът приема, че КТБ е представлявана в съда от лица, подвластни от Българска народна банка и банката не е могла да изложи личните си доводи пред българските съдилища и по този начин да отбрани интереса си. Нещо повече - не е имало налице нито правосъдни, нито други гаранции против произвол при вземането на решението за лишаване на лиценза на КТБ.
Европейски съд по правата на човека приема, че по реда на член 46 (обвързваща мощ и прилагане) единственият метод да се поправи нарушаването на Конвенцията, отнасящо се до невъзможността на КТБ да получи подобаващ правосъден надзор за отнемането на лиценза, е било като се обезпечи на КТБ такава опция. Съдът акцентира обаче, че от това решение не следва безусловно задължението да се анулира отнемането на лиценза и да се прекратят последствията от него.
Съдът в Страсбург добавя, че отнемането на лиценза не е безусловно незаконосъобразно или голословно решение и не следва да бъде отменяно. В решението си съдът показва и че България би трябвало да преразгледа законодателството, да откри има ли пропуски и да ги в профил, с цел да не се позволяват други сходни нарушавания.
Съдът отхвърля желае за обезщетение в размер на над 5.3 милиарда лева
Съдът в Страсбург напомня обстоятелствата и датите
Корпоративна комерсиална банка АД (КТБ) със седалище в София е получила лиценз през 1994 година, само че 20 години по-късно тя стана епицентър на скандал за милиарди:
Мажоритарният акционер " Бромак " ЕООД на Цветан Василев подаде тъжба против отнемането на лиценза, а по-късно към нея бяха присъединени и други каузи, водени от други акционери. Върховният административен съд отхвърли да преглежда исковете , като одобри, че единствено КТБ, а не нейните акционери, могат да оспорят решението за лишаване на лиценза. През 2014-15 година някогашните изпълнителни шефове на КТБ също желаеха правосъдно преразглеждане на отнемането на лиценза на банката. Две правосъдни инстанции отхвърлила исковете им. Други сходни тъжби от заинтригувани страни също бяха отхвърлени. Българските съдилища взеха решение, че КТБ ще бъде представлявана от назначените от Българска народна банка квестори , а по-късно от синдици. След обжалвания от страна на акционери и някогашни шефове на банката, решението на Софийски градски съд от 2015 година за оповестяване на банката в неплатежоспособност и закриването ѝ беше доказано от Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд.
Позовавайки се на правото на обективен развой, на правото на отбраната на собствеността, както и на право на ефикасна правна отбрана, отстранените изпълнителни шефове на банката подават тъжба в Страсбург, в която оспорват решението за лишаване лиценза на банката и оспорва метода, по който банката е била представлявана в производството по разпродажба. Жалбата е подадена в Европейския съд по правата на индивида на 17 септември 2015 година Решението е постановено от състав от седем съдии, които се произнасят единомислещо и откриват няколко нарушавания на европейското законодателство.
Нарушено е правото на обективен развой
Европейски съд по правата на човека се базира на правосъдната процедура, съгласно която КТБ, чиито лиценз е лишен, би трябвало да има правна опция да оспори това решение пред съда. В мнение до съда държавното управление твърди, че такава опция е имало. Това обаче не е било допустимо по закон и Българска народна банка е била длъжна неотложно да назначи специфични админи, които да работят от името на банката.
Нито една от опциите за правна отбрана, твърдяни от държавното управление, не биха могли да предотвратят последствията, до които се е стигнало, показва съдът в решението си. Освен това, съгласно магистратите, КТБ е била представлявана от назначени и подвластни от Българска народна банка квестори, които не са имали интерес да желаят преразглеждане на отнемането на лиценза.
Съдът приема, че законодателство и методът, по който то е било приложено от българските съдилища, на процедура има силата на отвод КТБ да получи подобаващ правосъден надзор за отнетия лиценз , поради което се открива нарушаване на правото на обективен развой.В процедурата по разпродажба на КТБ е било отнето правото да води каузи и опитите на някогашните изпълнителни шефове са отхвърлени с претекст, че нямат юридически интерес. Съдът отбелязва, че двамата най-големи акционери в КТБ са съумели да се включат в делото, само че единствено като трети страни, без право да апелират правосъдните актове. Заради това Европейски съд по правата на човека приема, че в последна сметка КТБ е била представлявана от лица, подвластни от Българска народна банка и не е могла отбрани ползите си, което също е установено като нарушаване.
България да попълни пропуски в законодателството
След като КТБ не е съумяла да получи право на правосъден надзор, не е имало никакви гаранции против произвол и поради това Европейски съд по правата на човека приема, че намесата в собствеността на КТБ е била в нарушаване на европейското законодателство и установи нарушаване на член 1 на Протокол № 1 (защита на собствеността) към Европейската спогодба за правата на индивида.
Съдът обаче акцентира, че не разяснява дали отнемането на лиценза на КТБ е законосъобразно решение от позиция на българското законодателство и дали това решение е било взето след обективна преценка за салдото сред публичния интерес и интереса на банката.
Европейски съд по правата на човека отхвърля настояването за компенсации от страна на КТБ като показва, че единственият метод да се поправи нарушаването на Конвенцията е било като се обезпечи на КТБ такава опция. Съдът акцентира обаче, че от това решение не следва безусловно задължението да се анулира отнемането на лиценза и да се прекратят последствията от него.
Отхвърленият иск е в размер на над 5.3 млн. лева като в сумата, за която някогашните изпълнителни шефове претендират, се включва обезценката от Българска народна банка на капитала на банката, както и сриналата се борсова цена на акциите й и пропуснати облаги.
Съдът приема, че не е способен да реши по какъв начин биха се развили делата, в случай че КТБ беше позволена до обективен развой и по тази причина отхвърля паричната рекламация. Съдът отхвърля и настояването България да заплати 270 хиляди евро разходи по делото , защото не са ги платили или дължали на юриста си, а сделката им с него е била те да му се платят от българската страна, в случай че бъдат присъдени от съда.
Освен това съдът в Страсбург акцентира, че единствена отплата би била производствата да са били проведени по метод, по който КТБ да има ефикасна опция да оспори констатациите на съда и решението за лишаване на лиценза.
С решението си съдът постанови и че България би трябвало да ревизира дали има пропуски в законодателството или в метода, по който Върховният административен съд го е тълкувал и ползвал, както и дали това е довело до установените от Европейски съд по правата на човека нарушавания. Също по този начин България би трябвало да промени проблематични разпореждания във връзка с представителството в правосъдни производства (чл. 11, алинея 3 и член 16, алинея 1) от Закона за банковата неплатежоспособност от 2002 г.).
Всичко, което би трябвало да знаете за:
В жалбите беше оспорено отнемането в края на 2014 година на лиценза на КТБ от Българската национална банка (БНБ) като се твърдеше, че това е станало без опция за оборване от страна на КТБ и без надлежния правосъден надзор. По това време шеф на централната банка бе Иван Искров.
Европейски съд по правата на човека приема, че относимото законодателство и правосъдната процедура по тълкуването и използването му са лишили жалбоподателя от правосъдна отбрана против решението за лишаване на лиценза . Освен това съдът приема, че КТБ е представлявана в съда от лица, подвластни от Българска народна банка и банката не е могла да изложи личните си доводи пред българските съдилища и по този начин да отбрани интереса си. Нещо повече - не е имало налице нито правосъдни, нито други гаранции против произвол при вземането на решението за лишаване на лиценза на КТБ.
Европейски съд по правата на човека приема, че по реда на член 46 (обвързваща мощ и прилагане) единственият метод да се поправи нарушаването на Конвенцията, отнасящо се до невъзможността на КТБ да получи подобаващ правосъден надзор за отнемането на лиценза, е било като се обезпечи на КТБ такава опция. Съдът акцентира обаче, че от това решение не следва безусловно задължението да се анулира отнемането на лиценза и да се прекратят последствията от него.
Съдът в Страсбург добавя, че отнемането на лиценза не е безусловно незаконосъобразно или голословно решение и не следва да бъде отменяно. В решението си съдът показва и че България би трябвало да преразгледа законодателството, да откри има ли пропуски и да ги в профил, с цел да не се позволяват други сходни нарушавания.
Съдът отхвърля желае за обезщетение в размер на над 5.3 милиарда лева
Съдът в Страсбург напомня обстоятелствата и датите
Корпоративна комерсиална банка АД (КТБ) със седалище в София е получила лиценз през 1994 година, само че 20 години по-късно тя стана епицентър на скандал за милиарди:
Мажоритарният акционер " Бромак " ЕООД на Цветан Василев подаде тъжба против отнемането на лиценза, а по-късно към нея бяха присъединени и други каузи, водени от други акционери. Върховният административен съд отхвърли да преглежда исковете , като одобри, че единствено КТБ, а не нейните акционери, могат да оспорят решението за лишаване на лиценза. През 2014-15 година някогашните изпълнителни шефове на КТБ също желаеха правосъдно преразглеждане на отнемането на лиценза на банката. Две правосъдни инстанции отхвърлила исковете им. Други сходни тъжби от заинтригувани страни също бяха отхвърлени. Българските съдилища взеха решение, че КТБ ще бъде представлявана от назначените от Българска народна банка квестори , а по-късно от синдици. След обжалвания от страна на акционери и някогашни шефове на банката, решението на Софийски градски съд от 2015 година за оповестяване на банката в неплатежоспособност и закриването ѝ беше доказано от Софийския апелативен съд и Върховния касационен съд.
Позовавайки се на правото на обективен развой, на правото на отбраната на собствеността, както и на право на ефикасна правна отбрана, отстранените изпълнителни шефове на банката подават тъжба в Страсбург, в която оспорват решението за лишаване лиценза на банката и оспорва метода, по който банката е била представлявана в производството по разпродажба. Жалбата е подадена в Европейския съд по правата на индивида на 17 септември 2015 година Решението е постановено от състав от седем съдии, които се произнасят единомислещо и откриват няколко нарушавания на европейското законодателство.
Нарушено е правото на обективен развой
Европейски съд по правата на човека се базира на правосъдната процедура, съгласно която КТБ, чиито лиценз е лишен, би трябвало да има правна опция да оспори това решение пред съда. В мнение до съда държавното управление твърди, че такава опция е имало. Това обаче не е било допустимо по закон и Българска народна банка е била длъжна неотложно да назначи специфични админи, които да работят от името на банката.
Нито една от опциите за правна отбрана, твърдяни от държавното управление, не биха могли да предотвратят последствията, до които се е стигнало, показва съдът в решението си. Освен това, съгласно магистратите, КТБ е била представлявана от назначени и подвластни от Българска народна банка квестори, които не са имали интерес да желаят преразглеждане на отнемането на лиценза.
Съдът приема, че законодателство и методът, по който то е било приложено от българските съдилища, на процедура има силата на отвод КТБ да получи подобаващ правосъден надзор за отнетия лиценз , поради което се открива нарушаване на правото на обективен развой.В процедурата по разпродажба на КТБ е било отнето правото да води каузи и опитите на някогашните изпълнителни шефове са отхвърлени с претекст, че нямат юридически интерес. Съдът отбелязва, че двамата най-големи акционери в КТБ са съумели да се включат в делото, само че единствено като трети страни, без право да апелират правосъдните актове. Заради това Европейски съд по правата на човека приема, че в последна сметка КТБ е била представлявана от лица, подвластни от Българска народна банка и не е могла отбрани ползите си, което също е установено като нарушаване.
България да попълни пропуски в законодателството
След като КТБ не е съумяла да получи право на правосъден надзор, не е имало никакви гаранции против произвол и поради това Европейски съд по правата на човека приема, че намесата в собствеността на КТБ е била в нарушаване на европейското законодателство и установи нарушаване на член 1 на Протокол № 1 (защита на собствеността) към Европейската спогодба за правата на индивида.
Съдът обаче акцентира, че не разяснява дали отнемането на лиценза на КТБ е законосъобразно решение от позиция на българското законодателство и дали това решение е било взето след обективна преценка за салдото сред публичния интерес и интереса на банката.
Европейски съд по правата на човека отхвърля настояването за компенсации от страна на КТБ като показва, че единственият метод да се поправи нарушаването на Конвенцията е било като се обезпечи на КТБ такава опция. Съдът акцентира обаче, че от това решение не следва безусловно задължението да се анулира отнемането на лиценза и да се прекратят последствията от него.
Отхвърленият иск е в размер на над 5.3 млн. лева като в сумата, за която някогашните изпълнителни шефове претендират, се включва обезценката от Българска народна банка на капитала на банката, както и сриналата се борсова цена на акциите й и пропуснати облаги.
Съдът приема, че не е способен да реши по какъв начин биха се развили делата, в случай че КТБ беше позволена до обективен развой и по тази причина отхвърля паричната рекламация. Съдът отхвърля и настояването България да заплати 270 хиляди евро разходи по делото , защото не са ги платили или дължали на юриста си, а сделката им с него е била те да му се платят от българската страна, в случай че бъдат присъдени от съда.
Освен това съдът в Страсбург акцентира, че единствена отплата би била производствата да са били проведени по метод, по който КТБ да има ефикасна опция да оспори констатациите на съда и решението за лишаване на лиценза.
С решението си съдът постанови и че България би трябвало да ревизира дали има пропуски в законодателството или в метода, по който Върховният административен съд го е тълкувал и ползвал, както и дали това е довело до установените от Европейски съд по правата на човека нарушавания. Също по този начин България би трябвало да промени проблематични разпореждания във връзка с представителството в правосъдни производства (чл. 11, алинея 3 и член 16, алинея 1) от Закона за банковата неплатежоспособност от 2002 г.).
Всичко, което би трябвало да знаете за:
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ