Български лекари се бориха за децата ни като за свои
Три месеца след нещастието в Кочани - локалните споделят, че нищо не се е трансформирало. Продължават да се събират, с цел да желаят правдивост поради околните и приятелите, които в никакъв случай няма да видят повече.
" Още по пижама отидох до дискотеката, там беше безпорядък. Само като чух, че е жива, камък ми падна от душата. Първата ми мисъл беше, че в никакъв случай повече няма да ги видя. Всички бяха с дълбоки изгаряния, не на огромна повърхност, към 30%, само че с тежки изгаряния на горни и долни дихателни пътища, което усложнява прогнозата. Общо 64 - 34 интервенции и 30 превръзки с обща упойка. Не знаех дали ще виждам, това беше най-големият боязън ".
Мария е една от най-тежко потърпевшите в пожара. След 47 дни лекуване в " Пирогов ", 12 от които в реанимация интубирана, през днешния ден е вкъщи и споделя, че е късметлия в живота. Лицето и ръцете ѝ обаче пазят белезите на преживения смут.
Със сълзи в очите майката на Мария споделя, че е претърпяла най-страшното за един родител.
" Това бяха доста страшни моменти. Стояхме пред реанимация и чакахме лекарят да излезе и да ни даде вяра. Мария я видях за първи път на 4 април, какъв брой доста време от 16 март до 4 април да не си видиш детето. Когато влязох в стаята, то бяха усеща - шанс, наслада.
Сега интервалът на възобновяване е нескончаем, с чести визити в болничното заведение.
Любчо Димитриев е татко на потърпевшия Марио. Идва на посещаване в " Пирогов ", където синът му е на поредна интервенция на врата. Момчето е било с 30% изгаряния.
" Много тежък интервал, най-тежкият интервал, който сме имали до момента в живота. Не поисквам на никой родител да преживее това. Това беше мъка, безпорядък, неопределеност. В началото беше най-зле и животът му бе заплашен. Най-хубавият миг за нас беше, когато лекарите ни споделиха, че към този момент не е на респиратор, че диша самичък, това за нас беше победа. Позитивната мисъл ни водеше непрекъснато, че ще се оправи, лекарите се бореха за нашите деца като за свои. Чудо и божия работа. Благодарение на Бог и лекарите успяхме ", споделя пред Българска национална телевизия Любчо.
За да обезпечат физиотерапия за нуждаещите се, в болничното заведение в Кочани идват лекари и от други градове. Един от тях е доктор Никола Костадинов.
Лекарите минават през тестванията дружно с пациентите в най-тежките стадии от лекуването:
" Тежкото беше в първата седмица. За множеството не можехме да дадем мнение за изхода от лекуването. Възстановяването ще бъде постепенно и дълготрайно. Това са младежи, някои в напредък, което основава компликации. Проследяването би трябвало да е до 2 години, при нужда има и коригиращи интервенции ", разяснява проф. Мая Аргирова - шеф клиника по изгаряния и пластична хирургия в " Пирогов ".
" Още по пижама отидох до дискотеката, там беше безпорядък. Само като чух, че е жива, камък ми падна от душата. Първата ми мисъл беше, че в никакъв случай повече няма да ги видя. Всички бяха с дълбоки изгаряния, не на огромна повърхност, към 30%, само че с тежки изгаряния на горни и долни дихателни пътища, което усложнява прогнозата. Общо 64 - 34 интервенции и 30 превръзки с обща упойка. Не знаех дали ще виждам, това беше най-големият боязън ".
Мария е една от най-тежко потърпевшите в пожара. След 47 дни лекуване в " Пирогов ", 12 от които в реанимация интубирана, през днешния ден е вкъщи и споделя, че е късметлия в живота. Лицето и ръцете ѝ обаче пазят белезите на преживения смут.
Със сълзи в очите майката на Мария споделя, че е претърпяла най-страшното за един родител.
" Това бяха доста страшни моменти. Стояхме пред реанимация и чакахме лекарят да излезе и да ни даде вяра. Мария я видях за първи път на 4 април, какъв брой доста време от 16 март до 4 април да не си видиш детето. Когато влязох в стаята, то бяха усеща - шанс, наслада.
Сега интервалът на възобновяване е нескончаем, с чести визити в болничното заведение.
Любчо Димитриев е татко на потърпевшия Марио. Идва на посещаване в " Пирогов ", където синът му е на поредна интервенция на врата. Момчето е било с 30% изгаряния.
" Много тежък интервал, най-тежкият интервал, който сме имали до момента в живота. Не поисквам на никой родител да преживее това. Това беше мъка, безпорядък, неопределеност. В началото беше най-зле и животът му бе заплашен. Най-хубавият миг за нас беше, когато лекарите ни споделиха, че към този момент не е на респиратор, че диша самичък, това за нас беше победа. Позитивната мисъл ни водеше непрекъснато, че ще се оправи, лекарите се бореха за нашите деца като за свои. Чудо и божия работа. Благодарение на Бог и лекарите успяхме ", споделя пред Българска национална телевизия Любчо.
За да обезпечат физиотерапия за нуждаещите се, в болничното заведение в Кочани идват лекари и от други градове. Един от тях е доктор Никола Костадинов.
Лекарите минават през тестванията дружно с пациентите в най-тежките стадии от лекуването:
" Тежкото беше в първата седмица. За множеството не можехме да дадем мнение за изхода от лекуването. Възстановяването ще бъде постепенно и дълготрайно. Това са младежи, някои в напредък, което основава компликации. Проследяването би трябвало да е до 2 години, при нужда има и коригиращи интервенции ", разяснява проф. Мая Аргирова - шеф клиника по изгаряния и пластична хирургия в " Пирогов ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ