Три месеца след опустошителните земетресения - Южна Турция продължава да

Три месеца след опустошителните трусове - Южна Турция продължава да се люлее. Днес в провинция Хатай беше регистриран трус от 4,7 по Рихтер.

На места към този момент повече от 90 дни филантропичната помощ към момента не достигнала.

Как живеят хората в по-малките селища, сподели репортаж на специфичните пратеници на bTV Бесте Сабри и Огнян Кръстев.

На място са специфичните пратеници на bTV Бесте Сабри и Огнян Кръстев

По време на земетресението Доне Мерт губи внуците си. Сега живее в палатка. Водата им към момента се доставя от управляващите. С помощта на децата си към този момент има и кухня.

„ След земетресението четири дни останахме под оня покрив. Направихме си тази палатка с децата. Тук си вършим храната. Трябва ни нов дом. Тук по този начин не може да се живее, вали ни, идват стихии, живеем в боязън. Понякога отново се люлеем и ни е боязън ”, споделя Мерт.

Той ще бъде знак на другарството и солидарността сред Мексико и Турция

За двете жертви в фамилията на Мехмет страната е отпуснала по 100 000 лири. Той изяснява, че повече от всичко в този момент със брачната половинка си имат потребност от нова къща.

Специалните пратеници на bTV - Бесте Сабри и операторът Огнян Кръстев, описват за живота след ужаса

„ Тук идва помощ, само че желае ми се към този момент да стартират да строят новите ни домове. Сега сме в заплаха, има към този момент змии в близост, инсекти, все сме на тръни. Не ни би трябвало нито резервоар, нито нищо, а нов дом ”, споделя той.

Тонове с парчета от опустошения след земетресението могат да се видят в края на засегнатите градове и села.

В покрайнините на Къръкхан - в палатки и контейнери живеят фамилии на служащи на полето. За тях към момента няма подсигурен заслон. За да не остане на улицата, работодателят на Дервиш Баш му дава жилищен резервоар. Условията са неприятни и рискови за децата, изяснява мъжът. И петте му деца не вървят на учебно заведение от три месеца.

За да има храна за фамилията му денем, работи на полето.

„ Излизаме в 6:00 часа от у дома, работим до вечерта, приблизително на човек печелим по към 300 лири. Трябва да работя най-малко 4-5 дни, с цел да си взема тенекиена кутия с олио. Работата понижа. Дори и да се качват цените на продукцията, нашето възнаграждение стои същото ”, споделя Дервиш Баш.

Разчистването на парчета и следеното срутване на здания продължава..