„Нова инфлационна вълна“: Моделът на икономически растеж на България е изчерпан
Три месеца откакто България стана пълновръстен член на еврозоната, оптимизмът към историческото достижение все по-настойчиво се сблъсква с неуместни действителности: нова инфлационна вълна, привършен модел на стопански напредък и насъбрани фискални дефицити, изискващи решителна консолидация. Водещи икономисти и специалисти разясниха тематиката по време на тазгодишното издание на The Sound of Money, на което Economic.bg е медиен сътрудник.
Според Методи Методиев, заместник-министър на финансите, България към този момент не може да си разреши да продължи да се движи по траекторията на фискална агресия от последните години. Вместо това би трябвало се пренасочи към фискална консолидация. Повод за думите му е пролетната прогноза на финансовото ведомство, която намалява упованията за напредък на българската стопанска система и по едно и също време покачва прогнозата за инфлационен напън. Тази двойна промяна изпраща еднопосочен сигнал:
На нас ни трябват от ден на ден фискални буфери, което пък е още един аргумент за осъществяване на по-консервативна фискална политика “, разяснява Методи Методиев.
Зам.-министърът подсети, че България към този момент е достигнала 68% от междинните приходи на глава от популацията в Европейски Съюз – наедно с Гърция – и публично не е най-бедната страна в Съюза. Но точно тук се крие и предизвикването: еврозоната дава стабилизационни механизми и инструментариума на ЕЦБ, само че единствено тези, които организират рационална политика, ще могат действително да се възползват от тях, посочи Методиев.
За средносрочния небосвод той очерта четири стратегически оси: внезапно повишение на успеваемостта на институциите посредством дигитализация; адресиране на демографските проблеми; промяна на образованието; и справяне с цената и сигурността на силата, разказана като база за цялата стопанска система.
Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк, разшири картината с две тревожни вероятности: задаваща се инфлационна вълна и структурно привършен модел на напредък.
Инфлацията: механизмът на идващия удар
Двете настоящи войни – съветската експанзия против Украйна и спорът в Близкия изток – към този момент намират отражение в данните за инфлацията и инфлационните упования, очевидно и в България. Един от моторите е пазарът на торове. Пролетните култури са засети с торове, създадени преди ескалацията на рецесията, което значи, че резултатът върху цените на храните занапред следва, стана ясно от думите на Кристофор Павлов.
Позовавайки се на оценки на Световната комерсиална организация и Организация по издръжка и земеделие (ФАО), Павлов уточни, че при 60 – 70% нарастване на цените на газа може да последва скок при торовете с към 50%, което от своя страна би повишило цените на необятен кръг хранителни артикули с сред 5 и 10% на годишна база.
Задава се нова инфлационна вълна, която ще премине през българската стопанска система през втората половина на тази и през идната година “, предизвести Павлов.
В отговор на това, съгласно него, е съответно адресирането на структурните недостатъци в конкурентната среда – пазарите с висока централизация и ниска конкуренция, където компании с преобладаваща позиция са склонни да злоупотребяват с ценова власт.
Растежът: моделът, който остарява
Втората и по-дълбока диагноза на Павлов визира самия модел, върху който почива растежът на България.
Имаме модел на напредък, който наподобява във все по-голяма степен привършен “, разяснява той.
И показва присъщите за България ниски налози и на ниска цена труд като присъщи повече за страна, която преди малко е влезнала в Европейски Съюз.
Ключовият признак за изчерпания напредък е износът, съгласно икономиста. Обемите порастват, само че не се следи доста увеличение на неговата трудност – той продължава да бъде доминиран от първични материали и артикули за междинно ползване с ниска степен на преправка. Сравнението с Полша, Чехия и Румъния е красноречиво: тези страни организират кохерентна индустриална политика, до момента в който в България тя е некохерентна.
Ако не стартираме да преоткриваме себе си и да променим модела си на напредък, темповете на повишаване на приходите ще се забавят и страната ще се изправи пред разочаровано общество “, уточни Кристофор Павлов.
Все отново той успокои, че краткосрочната прогноза е по-спокойна и растежът към 3% ще продължи и тази, и идната година. Именно това, акцентира Павлов, е прозорецът, в който би трябвало да се случи трансформацията.
Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българска народна банка, очерта и по-оптимистична нишка: европейската стопанска система е посочила изненадваща резистентност след поредност от шокове. Частният бранш е показал изключителна адаптивност: диверсификация, усъвършенстване на веригите на доставка, еластичен отговор на ценови удари. Изходът за Европа е да трансформира рецесиите в промени, акцентира Лингорски.
Румен Радушев, основен шеф „ Дигитална промяна “ в Пощенска банка, сложи полемиката в по-дългосрочна рамка.
Ние сме при започване на нова индустриална гражданска война, която ще ни накара да преосмислим всичко, което вършим “, сподели той, насочвайки вниманието върху изкуствения разсъдък.
AI е като електричеството – изчерпателен и незабележим, само че това, за което ще се употребява, зависи напълно от решенията на обособените организации, добави той.
висока инфлация стопански растеж
Според Методи Методиев, заместник-министър на финансите, България към този момент не може да си разреши да продължи да се движи по траекторията на фискална агресия от последните години. Вместо това би трябвало се пренасочи към фискална консолидация. Повод за думите му е пролетната прогноза на финансовото ведомство, която намалява упованията за напредък на българската стопанска система и по едно и също време покачва прогнозата за инфлационен напън. Тази двойна промяна изпраща еднопосочен сигнал:
На нас ни трябват от ден на ден фискални буфери, което пък е още един аргумент за осъществяване на по-консервативна фискална политика “, разяснява Методи Методиев.
Зам.-министърът подсети, че България към този момент е достигнала 68% от междинните приходи на глава от популацията в Европейски Съюз – наедно с Гърция – и публично не е най-бедната страна в Съюза. Но точно тук се крие и предизвикването: еврозоната дава стабилизационни механизми и инструментариума на ЕЦБ, само че единствено тези, които организират рационална политика, ще могат действително да се възползват от тях, посочи Методиев.
За средносрочния небосвод той очерта четири стратегически оси: внезапно повишение на успеваемостта на институциите посредством дигитализация; адресиране на демографските проблеми; промяна на образованието; и справяне с цената и сигурността на силата, разказана като база за цялата стопанска система.
Кристофор Павлов, основен икономист на УниКредит Булбанк, разшири картината с две тревожни вероятности: задаваща се инфлационна вълна и структурно привършен модел на напредък.
Инфлацията: механизмът на идващия удар
Двете настоящи войни – съветската експанзия против Украйна и спорът в Близкия изток – към този момент намират отражение в данните за инфлацията и инфлационните упования, очевидно и в България. Един от моторите е пазарът на торове. Пролетните култури са засети с торове, създадени преди ескалацията на рецесията, което значи, че резултатът върху цените на храните занапред следва, стана ясно от думите на Кристофор Павлов.
Позовавайки се на оценки на Световната комерсиална организация и Организация по издръжка и земеделие (ФАО), Павлов уточни, че при 60 – 70% нарастване на цените на газа може да последва скок при торовете с към 50%, което от своя страна би повишило цените на необятен кръг хранителни артикули с сред 5 и 10% на годишна база.
Задава се нова инфлационна вълна, която ще премине през българската стопанска система през втората половина на тази и през идната година “, предизвести Павлов.
В отговор на това, съгласно него, е съответно адресирането на структурните недостатъци в конкурентната среда – пазарите с висока централизация и ниска конкуренция, където компании с преобладаваща позиция са склонни да злоупотребяват с ценова власт.
Растежът: моделът, който остарява
Втората и по-дълбока диагноза на Павлов визира самия модел, върху който почива растежът на България.
Имаме модел на напредък, който наподобява във все по-голяма степен привършен “, разяснява той.
И показва присъщите за България ниски налози и на ниска цена труд като присъщи повече за страна, която преди малко е влезнала в Европейски Съюз.
Ключовият признак за изчерпания напредък е износът, съгласно икономиста. Обемите порастват, само че не се следи доста увеличение на неговата трудност – той продължава да бъде доминиран от първични материали и артикули за междинно ползване с ниска степен на преправка. Сравнението с Полша, Чехия и Румъния е красноречиво: тези страни организират кохерентна индустриална политика, до момента в който в България тя е некохерентна.
Ако не стартираме да преоткриваме себе си и да променим модела си на напредък, темповете на повишаване на приходите ще се забавят и страната ще се изправи пред разочаровано общество “, уточни Кристофор Павлов.
Все отново той успокои, че краткосрочната прогноза е по-спокойна и растежът към 3% ще продължи и тази, и идната година. Именно това, акцентира Павлов, е прозорецът, в който би трябвало да се случи трансформацията.
Илия Лингорски, член на Управителния съвет на Българска народна банка, очерта и по-оптимистична нишка: европейската стопанска система е посочила изненадваща резистентност след поредност от шокове. Частният бранш е показал изключителна адаптивност: диверсификация, усъвършенстване на веригите на доставка, еластичен отговор на ценови удари. Изходът за Европа е да трансформира рецесиите в промени, акцентира Лингорски.
Румен Радушев, основен шеф „ Дигитална промяна “ в Пощенска банка, сложи полемиката в по-дългосрочна рамка.
Ние сме при започване на нова индустриална гражданска война, която ще ни накара да преосмислим всичко, което вършим “, сподели той, насочвайки вниманието върху изкуствения разсъдък.
AI е като електричеството – изчерпателен и незабележим, само че това, за което ще се употребява, зависи напълно от решенията на обособените организации, добави той.
висока инфлация стопански растеж
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ