Море от задачи: Какво е да си ученик в Китай
Три китайски деца и вуйна им, пристигнала в отпуск от чужбина: един прекомерно любопитен роман на Жан Данхонг за разликите в просветителните системи на Китай и Германия. А някои може да открият даже и български детайли.
За мен това са „ трите скъпоценности ": тризнаците на брат ми. Две момчета и едно момиче, родени едновременно - съгласно мен, това беше най-елегантният метод да се заобиколят наредбите на китайската фамилна политика. Сега те са към този момент на възраст, в която и без изключително огромна подготовка можеш да предприемеш нещо с тях. Изпълнена с предусещане за насладата, която ме чака, в петък вечер разгледах програмата на детските филми - въпреки че при такова хубаво време нямаше да е неприятно да отидем и в увеселителен парк или в пекинската зоологическа градина. А може би просто да отидем да хапнем някъде?
Какви ти развлечения!
"Лельо! Лельо! " Радостта на децата от това, че още веднъж ме виждат, беше безгранична. Само че преди да съумея да ги попитам какво желаят да вършим, те към този момент бяха отворили тетрадките с домашните - две страници с общо 80 уравнения по математика и задания с думи от рода на следната: селяндур има две кошници – във всяка от тях има по седем глави китайско зеле и по 14 - брюкселско зеле. С какъв брой по-малко е количеството на китайското зеле?
В моите очи това е много комплицирана задача за първокласници. "Трябва ли да ревизирам? " - попитах потъналите в калкулации дечурлига. "Длъжна си, другояче учителката ще се разсърди ", отвърна едното от децата. Троен надзор, значи. Добре, че са единствено в първи клас.
След математиката разопаковахме подаръците от Германия и строихме известно време кораби с конструктора LEGO. За последното аз съумях да се наложа, въпреки че майка ми беше недоволна – нямало потребност да ги похищавам. "Играта с LEGO подтиква концентрацията ", отвърнах ѝ аз. Трябва да отбележа, че до момента в който строяхме корабите, децата бяха даже по-концентрирани, в сравнение с, когато решаваха дилемите по математика.
Пълна стратегия дори за най-малките
След като обядвахме, трябваше да насочим напъните си към проучването на китайски език. Усърдието е най-важното: трябваше да се препишат 30 йероглифа и да се продиктуват 50 думи. Последва по-дълъг текст за опашките на разнообразни животни и тяхната функционалност. Четенето на текста и въпросите се паднаха на мен. Децата трябваше да зачертават правилния от три дадени отговора. След това всяко дете трябваше да си избере по три къси описа от една детска брошура и да ги прочете на глас. Най-хубавият и най-добре прочетен роман трябваше да се запише и да бъде изпратен на учителката. Опитът ми да убедя тризнаците да си изберат един и същи роман и дружно да го упражним, се провали. После преминахме от групови към самостоятелни занимания.
И тъкмо тогава открих, може би, най-голямата разлика сред немското и китайското главно учебно заведение. Тя се състои в другите упования към родителите. В Германия те са равни на нула. Всяка поддръжка от страна на родителите е нежелана. Най-добре би било в действителност родителите да са необразовани, тъй че въобще да не изпадат в прелъщение да се месят в учебните каузи на децата. Дали немското учебно заведение няма религия на родителите или пък просто желае да даде равни шансове на децата от необразованите фамилии - е нещо, което и до ден-днешен се запитвам. В Китай обаче, желаят или не, родителите са принудени да дават на децата си безвъзмездни спомагателни уроци по математика, китайски, британски, а в по-късна възраст и по всички други предмети. Изискванията към родителите порастват дружно с възрастта на децата.
След вечерята племенницата ми ми сподели задача, сложена от учителя по калиграфия: благодарение на родителите децата да открият по какъв начин са зародили йероглифите в тяхното фамилно име, да проследят развиването им във времето и да го обяснят със свои думи. Боже мой! След още един прочит най-сетне схванах задачата и взех решение персонално да се заема с предизвикването, а децата пратих да си прекарат няколко приятни свободни минути.
Децата - щастливи, родителите - уплашени
След като взех решение задачата, написах на китайски обяснението, което на идващия ден тризнаците преписаха и повториха. Останалата част от неделята прекарахме с домашните по британски. Не единствено че не осъществихме нито едно от плануваните от мен развлечения, само че и изобщо не мръднахме от къщи. Децата не изглеждаха обаче нещастни. Изтощената бях аз. Изпълнена със състрадание към другите китайски родители, си мислех: Заслужава ли си да ставаме заложници на учебното заведение?
За мен това са „ трите скъпоценности ": тризнаците на брат ми. Две момчета и едно момиче, родени едновременно - съгласно мен, това беше най-елегантният метод да се заобиколят наредбите на китайската фамилна политика. Сега те са към този момент на възраст, в която и без изключително огромна подготовка можеш да предприемеш нещо с тях. Изпълнена с предусещане за насладата, която ме чака, в петък вечер разгледах програмата на детските филми - въпреки че при такова хубаво време нямаше да е неприятно да отидем и в увеселителен парк или в пекинската зоологическа градина. А може би просто да отидем да хапнем някъде?
Какви ти развлечения!
"Лельо! Лельо! " Радостта на децата от това, че още веднъж ме виждат, беше безгранична. Само че преди да съумея да ги попитам какво желаят да вършим, те към този момент бяха отворили тетрадките с домашните - две страници с общо 80 уравнения по математика и задания с думи от рода на следната: селяндур има две кошници – във всяка от тях има по седем глави китайско зеле и по 14 - брюкселско зеле. С какъв брой по-малко е количеството на китайското зеле?
В моите очи това е много комплицирана задача за първокласници. "Трябва ли да ревизирам? " - попитах потъналите в калкулации дечурлига. "Длъжна си, другояче учителката ще се разсърди ", отвърна едното от децата. Троен надзор, значи. Добре, че са единствено в първи клас.
След математиката разопаковахме подаръците от Германия и строихме известно време кораби с конструктора LEGO. За последното аз съумях да се наложа, въпреки че майка ми беше недоволна – нямало потребност да ги похищавам. "Играта с LEGO подтиква концентрацията ", отвърнах ѝ аз. Трябва да отбележа, че до момента в който строяхме корабите, децата бяха даже по-концентрирани, в сравнение с, когато решаваха дилемите по математика.
Пълна стратегия дори за най-малките
След като обядвахме, трябваше да насочим напъните си към проучването на китайски език. Усърдието е най-важното: трябваше да се препишат 30 йероглифа и да се продиктуват 50 думи. Последва по-дълъг текст за опашките на разнообразни животни и тяхната функционалност. Четенето на текста и въпросите се паднаха на мен. Децата трябваше да зачертават правилния от три дадени отговора. След това всяко дете трябваше да си избере по три къси описа от една детска брошура и да ги прочете на глас. Най-хубавият и най-добре прочетен роман трябваше да се запише и да бъде изпратен на учителката. Опитът ми да убедя тризнаците да си изберат един и същи роман и дружно да го упражним, се провали. После преминахме от групови към самостоятелни занимания.
И тъкмо тогава открих, може би, най-голямата разлика сред немското и китайското главно учебно заведение. Тя се състои в другите упования към родителите. В Германия те са равни на нула. Всяка поддръжка от страна на родителите е нежелана. Най-добре би било в действителност родителите да са необразовани, тъй че въобще да не изпадат в прелъщение да се месят в учебните каузи на децата. Дали немското учебно заведение няма религия на родителите или пък просто желае да даде равни шансове на децата от необразованите фамилии - е нещо, което и до ден-днешен се запитвам. В Китай обаче, желаят или не, родителите са принудени да дават на децата си безвъзмездни спомагателни уроци по математика, китайски, британски, а в по-късна възраст и по всички други предмети. Изискванията към родителите порастват дружно с възрастта на децата.
След вечерята племенницата ми ми сподели задача, сложена от учителя по калиграфия: благодарение на родителите децата да открият по какъв начин са зародили йероглифите в тяхното фамилно име, да проследят развиването им във времето и да го обяснят със свои думи. Боже мой! След още един прочит най-сетне схванах задачата и взех решение персонално да се заема с предизвикването, а децата пратих да си прекарат няколко приятни свободни минути.
Децата - щастливи, родителите - уплашени
След като взех решение задачата, написах на китайски обяснението, което на идващия ден тризнаците преписаха и повториха. Останалата част от неделята прекарахме с домашните по британски. Не единствено че не осъществихме нито едно от плануваните от мен развлечения, само че и изобщо не мръднахме от къщи. Децата не изглеждаха обаче нещастни. Изтощената бях аз. Изпълнена със състрадание към другите китайски родители, си мислех: Заслужава ли си да ставаме заложници на учебното заведение?
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ