Изповедта на осъдения на смърт Жеко Стоянов
Три години след присъдата той е опрощение по случай 20-ата годишнина от 9 септември
След няколко дни, на първи февруари ще бъде маркиран деня за благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим. Затова ни споделя историята на един от последните живи политзатворници, наказани на гибел.
През далечната 1961 година Жеко Стоянов, едвам на 22 години чува присъдата „ гибел посредством разстрел “ поради основана от него тайна организация, чиято цел е възобновяване на Български земеделски народен съюз. Три години по-късно той е опрощение по случай 20-ата годишнина от 9 септември. Неговият татко също минава през кошмара на концлагера „ Белене “.
През 1946 година на изборите за Велико народно събрание бюлетините за опозиционерите са бели. " Трябваше да отида при опозиционерите с цялостни джобове с бюлетини. Войници с пушки закараха дядо ми в пандиза, само че по-късно го освободиха. Когато бях на 10 години, в 4 клас татко ми един ден се върна с трима души у нас. След това потегли и не се върна дълго време. Успява да ги прекара през границата, само че и бяга с тях в Цариград. Осъден беше на 15 години затвор. Целта е било да се намерят съидейници за събаряне на комунистическия режим. Един ден след 6 месеца се върна ", споделя той.
След няколко дни, на първи февруари ще бъде маркиран деня за благодарност и респект към жертвите на комунистическия режим. Затова ни споделя историята на един от последните живи политзатворници, наказани на гибел.
През далечната 1961 година Жеко Стоянов, едвам на 22 години чува присъдата „ гибел посредством разстрел “ поради основана от него тайна организация, чиято цел е възобновяване на Български земеделски народен съюз. Три години по-късно той е опрощение по случай 20-ата годишнина от 9 септември. Неговият татко също минава през кошмара на концлагера „ Белене “.
През 1946 година на изборите за Велико народно събрание бюлетините за опозиционерите са бели. " Трябваше да отида при опозиционерите с цялостни джобове с бюлетини. Войници с пушки закараха дядо ми в пандиза, само че по-късно го освободиха. Когато бях на 10 години, в 4 клас татко ми един ден се върна с трима души у нас. След това потегли и не се върна дълго време. Успява да ги прекара през границата, само че и бяга с тях в Цариград. Осъден беше на 15 години затвор. Целта е било да се намерят съидейници за събаряне на комунистическия режим. Един ден след 6 месеца се върна ", споделя той.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ