Намалиха на 3 г. и 4 м. присъдата на бившия антимафиот, убил дете на пешеходна пътека
Три години и четири месеца, вместо 4 години, ще лежи в пандиза някогашният служител на реда - антимафиот Владимир Панайотов, който през юли 2021 година прегази смъртоносно дете на пешеходна пътека в пазарджишкото село Братаница. По делото е открито, че подсъдимият е пътувал по предоставена му служебна задача в качеството на чиновник на ГДБОП - Министерство на вътрешните работи, когато е станала злополуката. Няколко дни по-късно шофьорската му брошура е отнета и е уволнен дисциплинарно от системата на Министерство на вътрешните работи.
Това излиза наяве от решение № 198/29.04.2025 година по наказателно дело № 143/2025 година, взето от тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС). Той променя решението на Апелативен съд - Пловдив по делото, като намалява наложеното на Панайотов наказване " отнемане от независимост " от 4 години на 3 години и 4 месеца. Решението е дефинитивно.
Делото се преглежда за трети път от висшата инстанция. То е формирано по касационни тъжби на Владимир Панайотов и на конституирания по делото частен обвинител против решението на Апелативен съд - Пловдив, с което е доказана присъдата на Окръжен съд - Пазарджик. С нея подсъдимият е приет за отговорен в това, че на 19.07.2021 година в с. Братаница при ръководство на моторно транспортно средство и нарушение на разпоредбите за движение причинил по несъобразителност гибелта на Моника Стоменова, като действието е осъществено на пешеходна пътека. Наложени са му наказванията " отнемане от независимост " за период от 4 години и " отнемане от право да ръководи МПС " за период от 6 години.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема жалбата на частния обвинител за неоснователна. Претенциите за нарушаване на закона и за позволени основни процесуални нарушавания са декларативно декларирани, неконкретизирани и се свеждат само до излагането на изказвания.
" Касационният съд приема за безпричинно изказванието на частния обвинител за очевидна неправда на наказването. Всички недоволства за занижен размер на наложеното наказване са били в детайли и деликатно разисквани и аргументирано отхвърлени от апелативния съд. Несъстоятелни са причините по отношение на наличието и смисъла на изразеното и изказано от подсъдимия съжаление за осъщественото деяние и за настъпилия тежък резултат. Въззивната инстанция вярно е решила, че в тази ситуация изразеното страдание не е официално, а в противен случай, изпълнено е с присъщото за този морално-емоционален акт наличие. По делото се съдържат задоволително данни, които сочат, че подсъдимият изцяло е осъзнал неправомерността на своето държание, като в хода на процеса ясно е изразил отрицателното си отношение към това свое държание и към неговите трагични последствия. " Най-красноречивата оценка за породеното от него се съдържа в признанието му, че цял живот ще носи възприятието, че е палач на потърпевшото дете ", написа в претекстовете на Върховен касационен съд.
По отношение на недоволството, че оказаната от Владимир Панайотов помощ на потърпевшото дете след случая не следва да бъде регистрирана като смекчаващо отговорността му събитие касационната инстанция показва, че въззивният съд вярно е приел, че, въпреки подсъдимият да не е отдал първостепенно значение на грижата за потърпевшото дете, макар че не може да има различен оправдателен ангажимент, противопоставим на грижата за избавяне на човешки живот, а се е обадил първо по телефона на свои сътрудници в Министерство на вътрешните работи, това негово държание в тази ситуация не изключва несъмнено открития факт на след това оказаната от него помощ на потърпевшото дете, изразяваща се държането на детето и в правенето на изкуствено дишане.
В решението се споделя още, че откакто с процесуално допустимите начини и средства на доказване е открито единствено едно-единствено предхождащо действието административно нарушаване на разпоредбите за придвижване, осъществено от подсъдимия, лишена от съображение е претенцията на частното обвиняване в тази ситуация да не се придава прекомерно огромна тежест на съществуването на единствено едно нарушаване на нормите на ЗДвП от страна на подсъдимия. " По изложените в претекстовете изчерпателни съображения, с които Върховен касационен съд намира за неоснователна претенцията на частния обвинител за разширение кръга на отегчаващите и за смаляване този на смекчаващите условия, както и за преоценка тежестта на отегчаващите по отношение на смекчаващите, касационният състав приема, че наложеното наказване " отнемане от независимост " не е занижено по мярка, заради което атакуваният правосъден акт не страда от претендирания от частния обвинител недостатък ", прибавиха оттова.
Относно възражението на Владимир Панайотов за очевидна неправда на наказването Върховен касационен съд установи, че във въззивното решение не е реализиран справедливият баланс сред тежестта на действието, личността на дееца, подбудите за осъществяването на действието и смекчаващите и отегчаващи условия, от една страна, и отмереното наказване, от друга. " Санкцията, чиято правдивост в тази ситуация предстои на преценка, е избраното преди приложението на член 58а, алинея 1 от Наказателен кодекс (редуциране с 1/3 поради кратко правосъдно следствие) наказване от 6 години отнемане от независимост. В този размер наложеното наказване не е заслужено с оглед критериите по член 348, алинея 5, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс, защото при касационната инспекция е открито очевидно и явно противоречие сред тежестта на избраната на подсъдимия глоба и степента на публичната заплаха на личността му, преценена във взаимовръзка с подбудите за осъществяване на действието, със смекчаващите и отегчаващите отговорността му условия, както и с задачите по член 36 от Наказателен кодекс ", пишат в претекстовете си съдиите от Върховен касационен съд.
Предходните инстанции не са декларирали позицията си по въпроса по отношение на съответното значение, което отдават при установяване на наказването, на преценката си за степента на персоналната социална заплаха на подсъдимия, въпреки според член 54, алинея 1 от Наказателен кодекс тя наложително да предстои на вземане предвид при индивидуализацията на наказването. Така, макар че официално са дали своята оценка за степента на публичната заплаха на дееца, определяйки я като невисока, респективно като ниска, не са изложили никакви причини какво е нейното съответно въздействие върху интензитета и размера на наказателната принуда, която следва да се приложи по отношение на подсъдимия. Спестяването на разсъждения в тази тенденция е довело до това, че при установяване на периода на наказването " отнемане от независимост " не е отдадено дължимото значение на ниската степен на социална заплаха на дееца. При установяване размера на наказването въобще не са взети поради, доколкото явно не са вярно разбрани, и подбудите за осъществяване на действието, въпреки според член 54, алинея 1 от Наказателен кодекс те също да подлежат на наложителна преценка. Единствено е посочено, че повода подсъдимият да извърши нарушаванията на разпоредбите за придвижване по пътищата не е извинителна и не е съображение за изключване на наказателната му отговорност, с което касационният съд изцяло се съгласява.
" Не е преценено обаче публичното значение на задачите, които е преследвал подсъдимият, когато е направил нарушаванията на ЗДвП, довели до настъпването на съставомерния резултат, от позиция характеризирането на дееца ", се установи в претекстовете. Установено е по делото, че подсъдимият е пътувал по предоставена му " служебна задача " в качеството на чиновник на ГДБОП - Министерство на вътрешните работи и че е направил нарушаванията в гонене осъществяването точно на тази задача. Но доколкото осъществяването на служебни функционалности от чиновници на Министерство на вътрешните работи е напълно правомерна и общественополезна активност, преследването на тези цели не може да получи негативна оценка и да характеризира подсъдимия в отрицателен проект. Затова в тази ситуация подбудите за осъществяването на действието не могат да обусловят негативна личностна характерност на подсъдимия и това е следвало да бъде регистрирано със съответната тежест при индивидуализирането на наказването, респективно да откри своето съответно отражение върху размера на наказването, което обаче не е сторено ", безапелационни са висшите съдии.
По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно недоволството на отбраната за подценяване тежестта и смисъла на ниската степен на социална заплаха на подсъдимия, както и за игнориране на подбудите за осъществяването на действието. Според Върховен касационен съд при установените извънредно позитивни данни за личността на подсъдимия, подбудите за осъществяването на действието и тежестта на смекчаващите условия всички цели по член 36 от Наказателен кодекс биха могли да бъдат реализирани в нужната степен с понижаване на избраното наказване " отнемане от независимост " в размер на 5 години, което надлежно да бъде редуцирано с 1/3 в финален размер на 3 години и 4 месеца. Съдебният състав намира, че липсва съображение за намаляване на спомагателната глоба ( " отнемане от правоуправление " за 6 години), прибавят от Върховен касационен съд.
Това излиза наяве от решение № 198/29.04.2025 година по наказателно дело № 143/2025 година, взето от тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС). Той променя решението на Апелативен съд - Пловдив по делото, като намалява наложеното на Панайотов наказване " отнемане от независимост " от 4 години на 3 години и 4 месеца. Решението е дефинитивно.
Делото се преглежда за трети път от висшата инстанция. То е формирано по касационни тъжби на Владимир Панайотов и на конституирания по делото частен обвинител против решението на Апелативен съд - Пловдив, с което е доказана присъдата на Окръжен съд - Пазарджик. С нея подсъдимият е приет за отговорен в това, че на 19.07.2021 година в с. Братаница при ръководство на моторно транспортно средство и нарушение на разпоредбите за движение причинил по несъобразителност гибелта на Моника Стоменова, като действието е осъществено на пешеходна пътека. Наложени са му наказванията " отнемане от независимост " за период от 4 години и " отнемане от право да ръководи МПС " за период от 6 години.
Съдебният състав на Върховен касационен съд приема жалбата на частния обвинител за неоснователна. Претенциите за нарушаване на закона и за позволени основни процесуални нарушавания са декларативно декларирани, неконкретизирани и се свеждат само до излагането на изказвания.
" Касационният съд приема за безпричинно изказванието на частния обвинител за очевидна неправда на наказването. Всички недоволства за занижен размер на наложеното наказване са били в детайли и деликатно разисквани и аргументирано отхвърлени от апелативния съд. Несъстоятелни са причините по отношение на наличието и смисъла на изразеното и изказано от подсъдимия съжаление за осъщественото деяние и за настъпилия тежък резултат. Въззивната инстанция вярно е решила, че в тази ситуация изразеното страдание не е официално, а в противен случай, изпълнено е с присъщото за този морално-емоционален акт наличие. По делото се съдържат задоволително данни, които сочат, че подсъдимият изцяло е осъзнал неправомерността на своето държание, като в хода на процеса ясно е изразил отрицателното си отношение към това свое държание и към неговите трагични последствия. " Най-красноречивата оценка за породеното от него се съдържа в признанието му, че цял живот ще носи възприятието, че е палач на потърпевшото дете ", написа в претекстовете на Върховен касационен съд.
По отношение на недоволството, че оказаната от Владимир Панайотов помощ на потърпевшото дете след случая не следва да бъде регистрирана като смекчаващо отговорността му събитие касационната инстанция показва, че въззивният съд вярно е приел, че, въпреки подсъдимият да не е отдал първостепенно значение на грижата за потърпевшото дете, макар че не може да има различен оправдателен ангажимент, противопоставим на грижата за избавяне на човешки живот, а се е обадил първо по телефона на свои сътрудници в Министерство на вътрешните работи, това негово държание в тази ситуация не изключва несъмнено открития факт на след това оказаната от него помощ на потърпевшото дете, изразяваща се държането на детето и в правенето на изкуствено дишане.
В решението се споделя още, че откакто с процесуално допустимите начини и средства на доказване е открито единствено едно-единствено предхождащо действието административно нарушаване на разпоредбите за придвижване, осъществено от подсъдимия, лишена от съображение е претенцията на частното обвиняване в тази ситуация да не се придава прекомерно огромна тежест на съществуването на единствено едно нарушаване на нормите на ЗДвП от страна на подсъдимия. " По изложените в претекстовете изчерпателни съображения, с които Върховен касационен съд намира за неоснователна претенцията на частния обвинител за разширение кръга на отегчаващите и за смаляване този на смекчаващите условия, както и за преоценка тежестта на отегчаващите по отношение на смекчаващите, касационният състав приема, че наложеното наказване " отнемане от независимост " не е занижено по мярка, заради което атакуваният правосъден акт не страда от претендирания от частния обвинител недостатък ", прибавиха оттова.
Относно възражението на Владимир Панайотов за очевидна неправда на наказването Върховен касационен съд установи, че във въззивното решение не е реализиран справедливият баланс сред тежестта на действието, личността на дееца, подбудите за осъществяването на действието и смекчаващите и отегчаващи условия, от една страна, и отмереното наказване, от друга. " Санкцията, чиято правдивост в тази ситуация предстои на преценка, е избраното преди приложението на член 58а, алинея 1 от Наказателен кодекс (редуциране с 1/3 поради кратко правосъдно следствие) наказване от 6 години отнемане от независимост. В този размер наложеното наказване не е заслужено с оглед критериите по член 348, алинея 5, т. 1 от Наказателно-процесуален кодекс, защото при касационната инспекция е открито очевидно и явно противоречие сред тежестта на избраната на подсъдимия глоба и степента на публичната заплаха на личността му, преценена във взаимовръзка с подбудите за осъществяване на действието, със смекчаващите и отегчаващите отговорността му условия, както и с задачите по член 36 от Наказателен кодекс ", пишат в претекстовете си съдиите от Върховен касационен съд.
Предходните инстанции не са декларирали позицията си по въпроса по отношение на съответното значение, което отдават при установяване на наказването, на преценката си за степента на персоналната социална заплаха на подсъдимия, въпреки според член 54, алинея 1 от Наказателен кодекс тя наложително да предстои на вземане предвид при индивидуализацията на наказването. Така, макар че официално са дали своята оценка за степента на публичната заплаха на дееца, определяйки я като невисока, респективно като ниска, не са изложили никакви причини какво е нейното съответно въздействие върху интензитета и размера на наказателната принуда, която следва да се приложи по отношение на подсъдимия. Спестяването на разсъждения в тази тенденция е довело до това, че при установяване на периода на наказването " отнемане от независимост " не е отдадено дължимото значение на ниската степен на социална заплаха на дееца. При установяване размера на наказването въобще не са взети поради, доколкото явно не са вярно разбрани, и подбудите за осъществяване на действието, въпреки според член 54, алинея 1 от Наказателен кодекс те също да подлежат на наложителна преценка. Единствено е посочено, че повода подсъдимият да извърши нарушаванията на разпоредбите за придвижване по пътищата не е извинителна и не е съображение за изключване на наказателната му отговорност, с което касационният съд изцяло се съгласява.
" Не е преценено обаче публичното значение на задачите, които е преследвал подсъдимият, когато е направил нарушаванията на ЗДвП, довели до настъпването на съставомерния резултат, от позиция характеризирането на дееца ", се установи в претекстовете. Установено е по делото, че подсъдимият е пътувал по предоставена му " служебна задача " в качеството на чиновник на ГДБОП - Министерство на вътрешните работи и че е направил нарушаванията в гонене осъществяването точно на тази задача. Но доколкото осъществяването на служебни функционалности от чиновници на Министерство на вътрешните работи е напълно правомерна и общественополезна активност, преследването на тези цели не може да получи негативна оценка и да характеризира подсъдимия в отрицателен проект. Затова в тази ситуация подбудите за осъществяването на действието не могат да обусловят негативна личностна характерност на подсъдимия и това е следвало да бъде регистрирано със съответната тежест при индивидуализирането на наказването, респективно да откри своето съответно отражение върху размера на наказването, което обаче не е сторено ", безапелационни са висшите съдии.
По изложените съображения касационната инстанция намира за основателно недоволството на отбраната за подценяване тежестта и смисъла на ниската степен на социална заплаха на подсъдимия, както и за игнориране на подбудите за осъществяването на действието. Според Върховен касационен съд при установените извънредно позитивни данни за личността на подсъдимия, подбудите за осъществяването на действието и тежестта на смекчаващите условия всички цели по член 36 от Наказателен кодекс биха могли да бъдат реализирани в нужната степен с понижаване на избраното наказване " отнемане от независимост " в размер на 5 години, което надлежно да бъде редуцирано с 1/3 в финален размер на 3 години и 4 месеца. Съдебният състав намира, че липсва съображение за намаляване на спомагателната глоба ( " отнемане от правоуправление " за 6 години), прибавят от Върховен касационен съд.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ