12 треньори и състезателки разкрили методите на българските треньорки в Азейрбейджан
Три години е траяло следствието против треньорките по художествена гимнастика на националния тим на Азербайджан Мариана и Сияна василеви. Преди три дни Европейската гимнастическа федерация (UEG) осъди българките за грубо отношение към подопечните им гимнастички.
По делото са разпитани 12 очевидци, в това число седем гимнастички и трима треньори. Според техните показания, Мариана Василева е била и драскала гимнастичките, принуждавала ги да упражняват и да се състезават със мощни болки от контузии. Тя също по този начин обиждала възпитаничките си и налагала санкции поради ненужно тегло, отнемала мобилните им телефони, лишавала ги от връзка със фамилиите им и заплашвала родителите, които се опитвали да се намесят и да защитят дъщерите си. Сияна, поради неточности на тренировки, неведнъж била гимнастички с мобилни телефони и бухалки, а също по този начин ги душела, свидетелстват още потърпевшите.
Бившият основен треньор на азербайджанския тим Мариана Василева, която сега заема поста заместник-министър на спорта, беше отстранена за осем години. Дъщеря ѝ, актуалният треньор на националния тим Сияна Василева, е дисквалифицирана за една година. И двете специалистки, с български генезис, бяха приети за отговорни за психическо и физическо принуждение, осъществяване на тренировки, които слагат под въпрос благополучието и здравето на гимнастичките, задържане на премиите на гимнастичките и отнемане на девойките от връзка с техните фамилии. Това не е първият сходен случай в този спорт.
Мариана Василева-Тотева идва в Азербайджан през 2007 година и става основен треньор на националния тим. Под нейно управление азербайджанските гимнастички доста усъвършенстват резултатите си, макар че първите клюки за строгите способи на работа на българската специалистка се появяват в медиите още преди Олимпиадата през 2016 година. Въпреки това треньорката има мощен настойник — Фарид Гаибов, актуалният началник на Европейската гимнастическа федерация и министър на младежта и спорта. Благодарение на тази връзка Василева освен че дълго време заобикаля неприятности, само че и става член на изпълнителния комитет на UEG, а преди три години беше назначена за заместник-министър на спорта, като остави тима на щерка си Сияна, която относително неотдавна приключи кариерата си като състезателка, написа съветското издание „ Спорт “.
Сияна става най-младият натурализиран състезател в историята на Азербайджан на 15 години. Тя завоюва медали на Европейското състезание за новата си страна и през 2021 година беше определена в комисията на спортистите на Международната федерация по гимнастика (FIG).
Недоброжелатели в Баку и " българският клан "
Общо взето, представителките на „ българския клан “ в Баку имаха какво да губят и доста недоброжелатели, които се пробват да очернят специалистките пред Мехрибан Алиева, брачната половинка на президента на страната и основната настойничка на азербайджанския спорт. Например, през 2021 година в мрежата беше оповестено видео с „ непристойни танци “ на Мариана на частно празненство, което едвам не докара до уволнението ѝ. Разследването за жестокото отношение към гимнастичките стартира през 2020 година от етичния фонд, а резултатите от него се оказаха шокиращи.
Разследване и санкции
След следствието Мариана е отстранена от присъединяване в събития на FIG за осем години и е пожизнено неразрешено да работи като основен треньор в каквато и да е национална федерация. Званието „ почетен треньор “, присвоено ѝ през 2019 година, също е анулирано. Сияна е отстранена за 18 месеца със прекъсване на глобите за три години при прекосяване на „ курсове за попречване на непозволени практики и отбрана на деца “. Друга българка, треньорът Евгения Валиева, която е преследвала девойки поради тежестта им, е отстранена за 12 месеца със прекъсване на глобите за две години. Освен това федерацията по гимнастика на Азербайджан е санкционирана със 12 хиляди швейцарски франка, също по този начин е отстранена за шест месеца и за още 12 месеца условно.
Последното може да повлияе на провеждането на стадиите от Световната купа по спортна гимнастика (6-9 март) и художествена гимнастика (18-20 април) в Баку, на които се очакваше да вземат участие съветски спортисти. Фарид Гаибов сигурно ще постави оптимални старания, с цел да минимизира следствията от този скандал. Въпреки това на Мариана Василева и нейната щерка ще им бъде доста мъчно да възстановят репутацията си.
Скандалите със злоупотреби на треньори в последните години постоянно пораждат в разнообразни дисциплини на гимнастиката по целия свят. И не може да се пренебрегне тази наклонност. Макар че в международната гимнастика в продължение на десетилетия импровизирано се пропагандират най-строгите способи на работа, които се търпят на най-високо равнище в властнически страни поради положителните резултати.
„ Азербайджански нрав “
„ Има и психически аспект: в случай че детето вижда, че не е най-хубавото сега, то може да се счупи “, споделя Мариана Василева в изявление през 2019 година. „ Но за родителите детето си остава най-хубавото, без значение какво и по какъв начин прави. Затова беше мъчно да убедя родителите, че техните деца би трябвало да работят още повече върху себе си, с цел да реализиран резултат, както и да убедя самите гимнастички, че те могат да показват по-добре. В Баку ми се наложи да трансформира методите и стила на работа, тъй като манталитетът на хората в Азербайджан и България се разграничава. Какво да се прави, би трябвало да се приспособяваме. Мисля, че девойките се приспособиха към моите способи, а и аз към азербайджанския нрав. И доста ми хареса тази работа “.
Нови правила в гимнастиката след случаи на принуждение в целия свят
През 2022 година Международната федерация по гимнастика (FIG) разгласява нова редакция на Кодекса на държание за спортисти, треньори, медицински личен състав и публични лица, който не разрешава на треньорите „ безпочвен физически контакт “ със спортисти. „ Дългосрочното физическо и психическо здраве, сигурност и благоденствие на всеки състезател “ беше оповестено за приоритет пред спортния резултат. Според документа треньорите и личният състав би трябвало да „ се въздържат от всевъзможни неуместни, неучтиви, обидни, присмехулни или сериозни мнения по отношение на външния тип, форма на тялото или тегло на спортиста “. Също по този начин съгласно новите правила, „ всеки физически контакт със състезател би трябвало да бъде съгласуван със обстановката и да е нужен за развиването на уменията на спортиста и/или за неговата сигурност “.
Нови правила бяха въведени в отговор на многочислените кавги с принуждение над спортисти в разнообразни дисциплини на гимнастиката, като максимален беше процесът против някогашния доктор на националния тим на Съединени американски щати Лари Нассар, който получи съвсем триста години затвор за принуждение и непристойни дейности по отношение на десетки млади спортистки. Сред жертвите му бяха олимпийските шампионки Симона Байлс и Александра Райсман, както и доста елементарни гимнастички. Насар извършваше закононарушенията си в продължение на двайсет години благодарение на спортни функционери и органи на реда. Скандали със злоупотреби и неуместно държание на треньори също бяха регистрирани в Австралия, Нова Зеландия, Канада, Англия, Гърция, Нидерландия и Швейцария. В някои случаи упрекнатите експерти бяха уволнени, получиха санкции и даже затвор.
Майка и щерка Мариана и Сияна Василеви от дълго време работят в Азербайджан, като майката на процедура постави основите на триумфите на тамошната художествена гимнастика.
Кои са осъдените българки?
50-годишната Мариана Василева-Тотева е родом от Търговище. След края на спортната си кариера тя става треньор в " Левски ". По покана на азербайджанската федерация отпътува да работи там през 2007 година със фамилията си (съпруг и две дъщери - Сияна и Валерия, които упражняват художествена гимнастика). Две години по-късно става основен треньор на националния тим на страната през 2009 година
През 2020 година бе поканена да взе участие като специалист в създадения от президента на FIG Моринари Ватанабе „ Проект за промяна в художествената гимнастика “. По подигравка на ориста Мариана Василева е и член на Изпълнителния комитет на GEF, която през днешния ден наложи наказването ѝ.
Заради множеството извоювани медали както от самостоятелни състезателки, по този начин и от ансамбъла, тя бе назначена непосредствено за зам.-министър на спорта на страната преди три години.
Сияна Василева е на 28 година На 15 става най-младият натурализиран в състезател в историята на Азербайджан. Освен двата европейски медала при дамите, тя печели с ансамбъла на страната и бронз от Евро 2011 за девойки в Минск. През 2021 година бе определена за представител на спортистите във FIG.
Сияна Василева учи в Държавната академия за физическо образование и спорт в Баку, а от 2022 година учи и логика на психиката.
Насилието в художествената гимнастика е огромна тематика пред последните години, само че в България разкритията за издевателството, на който са подлагани златните девойки, направени от Бианка Панова, шокираха още преди 10 години. Тогава Панова разкри за противоречивите способи на Нешка Робева и я упрекна във физическо, психическо малтретиране и предоставяне на хормони. Думите й тогава останаха без последици, само че в архивите на Държавна сигурност има потвърждения за всичко казано от Бианка Панова.
Държавна сигурност разследвала методите на Нешка Робева
Оказва се, че още преди няколко десетилетия Държавна сигурност е засякла проблемите в Българската федерация по художествена гимнастика. Става дума втората половина на 80-те години на ХХ век, а напрежението е провокирано от методите на работа на тогавашния треньор на националния тим по художествена гимнастика Нешка Робева, разкрива проверяващият публицист Христо Христов в уеб страницата desebg.com.
Това излиза наяве от строго конфиденциален документа на действен служащ от Шесто ръководство на Държавна сигурност, обезпечаващ националния тим по художествена гимнастика във Федерална Република Германия през ноември 1988 година
В строго секретния си доклад до началника на отдел 09, отговарящ за средствата на всеобща информация и спорта на Шесто ръководство на Държавна сигурност, капитан Сашо Николаев от отдела разказва „ враждуващите групировки ” на Нешка Робева и Мария Гигова, в основата на което е казусът с националната състезателка Бианка Панова, едно от „ Златните девойки ” на българската художествена гимнастика.
В документа на Държавна сигурност се удостоверява отношението на Робева, което е било притежание на останалите треньори по художествена гимнастика.
Според отчета на оперативния служащ бюрото на федерацията е заседавало особено за разискване на методите, прилагани от Нешка Робева, която обаче не се явила на него.
Две от състезателките са удостоверили, че са малтретирани по време на тренировки от Робева.
Последната от своя страна поискала състезателките да потвърдят казаното от тях пред бюрото, което те създали. В резултат на това „ Робева се афектирала доста и ги спряла от пътуването ”, показва оперативният служащ, като отбелязва още, че „ евентуално тези състезателки няма да бъдат включени повече в националния тим ”.
Отношенията сред Бианка Панова и Нешка Робева по това време толкоз са се изострили, че по време на една от тренировките Робева блъснала пестник на състезателката, е маркирано в документа.
" От водените диалози е видно, че ситуацията в българската федерация по художествена гимнастика е станала на първо място сцена на споразумяване на персонални взаимоотношения, което води и ще докара до подковаване на престижа на България ", разяснява в умозаключение оперативният служащ.
Какво разкри Бианка Панова?
В своя книга „ В името на огромната цел. Зад кадър “ (изд. " Сиела " ), Бианка Панова разкрива за методите на Робева още през 2015 година.
„ Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 година, когато бях уверена, че хората би трябвало да узнаят за цената, която се заплаща за това да бъдеш „ златно момиче “ тогава. Исках да надзърнете зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните зали, на потта, да почувствате безнадеждната самотност от време на време, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви заболи от лишенията и обидите, да усетите болката... “. Това написа Бианка Панова във встъпителните думи на книгата.
Световната шампоионка е имала известно подозрение дали да напише прекарванията си в книга.
" Настъпиха тежки времена за България и последното, за което измъчените хора желаеха да знаят, бяха жертвите, направени в името на спортната победа ", написа тя. " Нищо, че тогава спортът бе значим детайл от международната политика, бе затвърждаване на едната система, доказване на целта пред другата, натъркване на носове. Смело мога да кажа, че ние, спортистите от това време, бяхме нещо като именитите гладиатори от предишното. Загубата не съществуваше като разбиране. Не се броеше нито сребърен, нито бронзов орден. Съществуваше единствено едно – златната победа! И то непременно! Без асортимент на средствата. Водеше се война ".
Ето и няколко фрагмента от книгата на Бианка Панова:
" Борбата беше безпощадна. А нервното напрежение – отвратително. Особено за треньорите. Правителството продължаваше да желае и да желае резултати. Не се съобразяваше с нищо. Личният живот, персоналните драми не се зачитаха. Съществуваше една-единствена цел – олимпийското злато. Да не приказваме за вътрешните, междуклубни битки в България, които избухваха непрестанно и по никакъв начин не бяха безобидни. Всеки искаше да се окичи с олимпийско присъединяване и не подбираше средствата ".
" Играех и грешах. Колежките ми приключваха една след друга и отиваха да почиват, а аз си играех едно и също комбиниране без никакъв напредък. Към 22 часа в залата останах единствено аз. Продължавах да се боря за без неточност. Напредвах постепенно и трудно. В 23 часа солидарните треньорки споделиха " Лека нощ " на Нешка и отпътуваха. Анета, дамата, която отговаряше за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я постави на бюрото пред нея. Ясно... Нямаше мърдане. " (...)
" И най-малката неправилност объркваше цялото придвижване. Всеки ден го правех по 100 пъти без неточност настрана от съчетанието си. Но в този момент, в среднощ, изиграните 115 цели съчетания от сутринта досега, 68 от които единствено на обръч, по никакъв начин не облекчаваха обстановката. Самата численост към този момент ме побъркваше – 68 цели за 10 без неточност! Това бе някакъв парадокс! "
(...) „ Преминавах поредно и безсистемно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата... Към 1 часа Нешка освободи Ники – пианиста ни, и той унило напусна залата. Нешка реалокира касетофона на бюрото си, тъй че да ù е комфортен за стартиране и прекъсване. Останахме единствено аз и тя. Минаваше среднощ. Погледна ме и сподели: " Явно не ти се спи, веднага като не искаш да се мобилизираш и да го изиграеш това комбиниране! " Как да не ми се спеше! И по какъв начин да не желаех да го изиграя това проклето комбиниране! Според мен – към този момент го бях изиграла най-малко 50 пъти без неточност, само че тя... Тя не го зачиташе... Бръкна в чекмеджето и извади плетката си. Играех комбиниране и почивах за минута и половина и отново заставах за цяло, почивах, започвах, почивах... И по този начин до безспир. " Ааа... таман ще си изплета пуловера! " – тананикаше Нешка със удовлетворение. Дразнеше ме. Сигурно ù беше любопитно до каква степен мога да стигна. Колко мога да устоя? Общият брой на изиграните цели за деня бе към този момент над 120. Не ме поправяше. Просто безмълвно записваше задачите в дневника и клатеше глава: " Не се зачита. Не се зачита. Не се зачита... Таванът и подът на залата към този момент ми се сливаха в едно. Спях и играех. Не знаех къде съм. Копнеех този призрачен сън да свърши. Исках да избягам от тази вмирисана, мрачна и пуста зала. Осъзнавайки, че това, което се случва, просто не е допустимо... Но не беше допустимо и да си ида, не можех да напусна залата, без да извърша проекта си. А той бе 10 без неточност. 10 съвършени. А това дали са перфектни или не, решаваше единствено и само тя – Нешка. (...) Тогава взех решение, че единственият метод да завърши този садистичен опит бе да се контузя. Речено-сторено. Започнах да се приземявам преднамерено отпуснато, без надзор, по този начин желаех да си счупя нещо... След няколкото същински и самоотвержени опита разбрах, че даже и това не бе допустимо – да се контузя. Май трябваше да си нося кръста и да извървя до дъно това „ камино “, с цел да схвана какво? Какво??? За да мина през чистилището на Данте? Та каква грешница бях аз? Кому бе належащо това? "
" Вече ми бе все едно, бях присъединила на автопилот. Като някакъв роботизиран глупак, без сензитивност и без живот. Към края на съчетанието внезапно забелязах оживление у Нешка: " А по този начин! Хайде в този момент... Ето това е! " Завърших цялото. Останах просната на пода. Дори пулсът ми не бе интензивен. Не усещах нищо. Нито болежка, нито яд, нито наслада... до ушите ми доближиха въодушевените думи на Нешка, които ми звучаха толкоз подправено: " Ето! Виждаш ли, че можеш? Най-доброто ти комбиниране за деня! " Какво можех? Това ли бе най-хубавото за деня? " О, на Нешка се доспа! " – това бе единствената мисъл, минала през главата ми в тази ранна заран ".
" В моето семейство най-обидната дума бе " простак ", в никакъв случай не се използваха цинизми или грозни, нецензурни изрази. Затова пък в залата се образовах богато по тази тематика. "
" (...) отношението към нас в залата ми се струваше извънредно незаслужено. Когато не можеш да схванеш или направиш някое придвижване – не беше нужно да ти крещят и наскърбяват. Когато сгрешиш и изпуснеш уреда си – грешиш не тъй като си " малоумна " или си го направила преднамерено, тъй като доста обичаш да бъдеш наказвана! Когато цялото ти тяло е една пареща болежка, кое би те предиздвикало да я преодолееш? Любовта, упоритостта или страхът? И до момента съм на правилото, че с обич се реализира доста повече, в сравнение с със боязън ".
Гимнастиката споделя и по какъв начин тимът бил заставен да медитира за Нешка преди тренировки.
" Та думите в медитацията бяха следните: „ Аз обичам треньорката си. Тя прави всичко единствено за мое положително. Нешка ме обича и се грижи за мен. Днес ще бъде превъзходен подготвителен ден! “ Боже, Боже... представете си ни, слабички, измъчени и гладни, рано в хладната заран, треперещи от мраз, хванати за ръце в кръг, повтаряйки с ненавист и подигравка тези думи. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
По делото са разпитани 12 очевидци, в това число седем гимнастички и трима треньори. Според техните показания, Мариана Василева е била и драскала гимнастичките, принуждавала ги да упражняват и да се състезават със мощни болки от контузии. Тя също по този начин обиждала възпитаничките си и налагала санкции поради ненужно тегло, отнемала мобилните им телефони, лишавала ги от връзка със фамилиите им и заплашвала родителите, които се опитвали да се намесят и да защитят дъщерите си. Сияна, поради неточности на тренировки, неведнъж била гимнастички с мобилни телефони и бухалки, а също по този начин ги душела, свидетелстват още потърпевшите.
Бившият основен треньор на азербайджанския тим Мариана Василева, която сега заема поста заместник-министър на спорта, беше отстранена за осем години. Дъщеря ѝ, актуалният треньор на националния тим Сияна Василева, е дисквалифицирана за една година. И двете специалистки, с български генезис, бяха приети за отговорни за психическо и физическо принуждение, осъществяване на тренировки, които слагат под въпрос благополучието и здравето на гимнастичките, задържане на премиите на гимнастичките и отнемане на девойките от връзка с техните фамилии. Това не е първият сходен случай в този спорт.
Мариана Василева-Тотева идва в Азербайджан през 2007 година и става основен треньор на националния тим. Под нейно управление азербайджанските гимнастички доста усъвършенстват резултатите си, макар че първите клюки за строгите способи на работа на българската специалистка се появяват в медиите още преди Олимпиадата през 2016 година. Въпреки това треньорката има мощен настойник — Фарид Гаибов, актуалният началник на Европейската гимнастическа федерация и министър на младежта и спорта. Благодарение на тази връзка Василева освен че дълго време заобикаля неприятности, само че и става член на изпълнителния комитет на UEG, а преди три години беше назначена за заместник-министър на спорта, като остави тима на щерка си Сияна, която относително неотдавна приключи кариерата си като състезателка, написа съветското издание „ Спорт “.
Сияна става най-младият натурализиран състезател в историята на Азербайджан на 15 години. Тя завоюва медали на Европейското състезание за новата си страна и през 2021 година беше определена в комисията на спортистите на Международната федерация по гимнастика (FIG).
Недоброжелатели в Баку и " българският клан "
Общо взето, представителките на „ българския клан “ в Баку имаха какво да губят и доста недоброжелатели, които се пробват да очернят специалистките пред Мехрибан Алиева, брачната половинка на президента на страната и основната настойничка на азербайджанския спорт. Например, през 2021 година в мрежата беше оповестено видео с „ непристойни танци “ на Мариана на частно празненство, което едвам не докара до уволнението ѝ. Разследването за жестокото отношение към гимнастичките стартира през 2020 година от етичния фонд, а резултатите от него се оказаха шокиращи.
Разследване и санкции
След следствието Мариана е отстранена от присъединяване в събития на FIG за осем години и е пожизнено неразрешено да работи като основен треньор в каквато и да е национална федерация. Званието „ почетен треньор “, присвоено ѝ през 2019 година, също е анулирано. Сияна е отстранена за 18 месеца със прекъсване на глобите за три години при прекосяване на „ курсове за попречване на непозволени практики и отбрана на деца “. Друга българка, треньорът Евгения Валиева, която е преследвала девойки поради тежестта им, е отстранена за 12 месеца със прекъсване на глобите за две години. Освен това федерацията по гимнастика на Азербайджан е санкционирана със 12 хиляди швейцарски франка, също по този начин е отстранена за шест месеца и за още 12 месеца условно.
Последното може да повлияе на провеждането на стадиите от Световната купа по спортна гимнастика (6-9 март) и художествена гимнастика (18-20 април) в Баку, на които се очакваше да вземат участие съветски спортисти. Фарид Гаибов сигурно ще постави оптимални старания, с цел да минимизира следствията от този скандал. Въпреки това на Мариана Василева и нейната щерка ще им бъде доста мъчно да възстановят репутацията си.
Скандалите със злоупотреби на треньори в последните години постоянно пораждат в разнообразни дисциплини на гимнастиката по целия свят. И не може да се пренебрегне тази наклонност. Макар че в международната гимнастика в продължение на десетилетия импровизирано се пропагандират най-строгите способи на работа, които се търпят на най-високо равнище в властнически страни поради положителните резултати.
„ Азербайджански нрав “
„ Има и психически аспект: в случай че детето вижда, че не е най-хубавото сега, то може да се счупи “, споделя Мариана Василева в изявление през 2019 година. „ Но за родителите детето си остава най-хубавото, без значение какво и по какъв начин прави. Затова беше мъчно да убедя родителите, че техните деца би трябвало да работят още повече върху себе си, с цел да реализиран резултат, както и да убедя самите гимнастички, че те могат да показват по-добре. В Баку ми се наложи да трансформира методите и стила на работа, тъй като манталитетът на хората в Азербайджан и България се разграничава. Какво да се прави, би трябвало да се приспособяваме. Мисля, че девойките се приспособиха към моите способи, а и аз към азербайджанския нрав. И доста ми хареса тази работа “.
Нови правила в гимнастиката след случаи на принуждение в целия свят
През 2022 година Международната федерация по гимнастика (FIG) разгласява нова редакция на Кодекса на държание за спортисти, треньори, медицински личен състав и публични лица, който не разрешава на треньорите „ безпочвен физически контакт “ със спортисти. „ Дългосрочното физическо и психическо здраве, сигурност и благоденствие на всеки състезател “ беше оповестено за приоритет пред спортния резултат. Според документа треньорите и личният състав би трябвало да „ се въздържат от всевъзможни неуместни, неучтиви, обидни, присмехулни или сериозни мнения по отношение на външния тип, форма на тялото или тегло на спортиста “. Също по този начин съгласно новите правила, „ всеки физически контакт със състезател би трябвало да бъде съгласуван със обстановката и да е нужен за развиването на уменията на спортиста и/или за неговата сигурност “.
Нови правила бяха въведени в отговор на многочислените кавги с принуждение над спортисти в разнообразни дисциплини на гимнастиката, като максимален беше процесът против някогашния доктор на националния тим на Съединени американски щати Лари Нассар, който получи съвсем триста години затвор за принуждение и непристойни дейности по отношение на десетки млади спортистки. Сред жертвите му бяха олимпийските шампионки Симона Байлс и Александра Райсман, както и доста елементарни гимнастички. Насар извършваше закононарушенията си в продължение на двайсет години благодарение на спортни функционери и органи на реда. Скандали със злоупотреби и неуместно държание на треньори също бяха регистрирани в Австралия, Нова Зеландия, Канада, Англия, Гърция, Нидерландия и Швейцария. В някои случаи упрекнатите експерти бяха уволнени, получиха санкции и даже затвор.
Майка и щерка Мариана и Сияна Василеви от дълго време работят в Азербайджан, като майката на процедура постави основите на триумфите на тамошната художествена гимнастика.
Кои са осъдените българки?
50-годишната Мариана Василева-Тотева е родом от Търговище. След края на спортната си кариера тя става треньор в " Левски ". По покана на азербайджанската федерация отпътува да работи там през 2007 година със фамилията си (съпруг и две дъщери - Сияна и Валерия, които упражняват художествена гимнастика). Две години по-късно става основен треньор на националния тим на страната през 2009 година
През 2020 година бе поканена да взе участие като специалист в създадения от президента на FIG Моринари Ватанабе „ Проект за промяна в художествената гимнастика “. По подигравка на ориста Мариана Василева е и член на Изпълнителния комитет на GEF, която през днешния ден наложи наказването ѝ.
Заради множеството извоювани медали както от самостоятелни състезателки, по този начин и от ансамбъла, тя бе назначена непосредствено за зам.-министър на спорта на страната преди три години.
Сияна Василева е на 28 година На 15 става най-младият натурализиран в състезател в историята на Азербайджан. Освен двата европейски медала при дамите, тя печели с ансамбъла на страната и бронз от Евро 2011 за девойки в Минск. През 2021 година бе определена за представител на спортистите във FIG.
Сияна Василева учи в Държавната академия за физическо образование и спорт в Баку, а от 2022 година учи и логика на психиката.
Насилието в художествената гимнастика е огромна тематика пред последните години, само че в България разкритията за издевателството, на който са подлагани златните девойки, направени от Бианка Панова, шокираха още преди 10 години. Тогава Панова разкри за противоречивите способи на Нешка Робева и я упрекна във физическо, психическо малтретиране и предоставяне на хормони. Думите й тогава останаха без последици, само че в архивите на Държавна сигурност има потвърждения за всичко казано от Бианка Панова.
Държавна сигурност разследвала методите на Нешка Робева
Оказва се, че още преди няколко десетилетия Държавна сигурност е засякла проблемите в Българската федерация по художествена гимнастика. Става дума втората половина на 80-те години на ХХ век, а напрежението е провокирано от методите на работа на тогавашния треньор на националния тим по художествена гимнастика Нешка Робева, разкрива проверяващият публицист Христо Христов в уеб страницата desebg.com.
Това излиза наяве от строго конфиденциален документа на действен служащ от Шесто ръководство на Държавна сигурност, обезпечаващ националния тим по художествена гимнастика във Федерална Република Германия през ноември 1988 година
В строго секретния си доклад до началника на отдел 09, отговарящ за средствата на всеобща информация и спорта на Шесто ръководство на Държавна сигурност, капитан Сашо Николаев от отдела разказва „ враждуващите групировки ” на Нешка Робева и Мария Гигова, в основата на което е казусът с националната състезателка Бианка Панова, едно от „ Златните девойки ” на българската художествена гимнастика.
В документа на Държавна сигурност се удостоверява отношението на Робева, което е било притежание на останалите треньори по художествена гимнастика.
Според отчета на оперативния служащ бюрото на федерацията е заседавало особено за разискване на методите, прилагани от Нешка Робева, която обаче не се явила на него.
Две от състезателките са удостоверили, че са малтретирани по време на тренировки от Робева.
Последната от своя страна поискала състезателките да потвърдят казаното от тях пред бюрото, което те създали. В резултат на това „ Робева се афектирала доста и ги спряла от пътуването ”, показва оперативният служащ, като отбелязва още, че „ евентуално тези състезателки няма да бъдат включени повече в националния тим ”.
Отношенията сред Бианка Панова и Нешка Робева по това време толкоз са се изострили, че по време на една от тренировките Робева блъснала пестник на състезателката, е маркирано в документа.
" От водените диалози е видно, че ситуацията в българската федерация по художествена гимнастика е станала на първо място сцена на споразумяване на персонални взаимоотношения, което води и ще докара до подковаване на престижа на България ", разяснява в умозаключение оперативният служащ.
Какво разкри Бианка Панова?
В своя книга „ В името на огромната цел. Зад кадър “ (изд. " Сиела " ), Бианка Панова разкрива за методите на Робева още през 2015 година.
„ Започнах да пиша тази книга в далечната 1990 година, когато бях уверена, че хората би трябвало да узнаят за цената, която се заплаща за това да бъдеш „ златно момиче “ тогава. Исках да надзърнете зад кулисите. Да вдъхнете миризмата на прашните зали, на потта, да почувствате безнадеждната самотност от време на време, да ви натежи тази смазваща отговорност, да ви заболи от лишенията и обидите, да усетите болката... “. Това написа Бианка Панова във встъпителните думи на книгата.
Световната шампоионка е имала известно подозрение дали да напише прекарванията си в книга.
" Настъпиха тежки времена за България и последното, за което измъчените хора желаеха да знаят, бяха жертвите, направени в името на спортната победа ", написа тя. " Нищо, че тогава спортът бе значим детайл от международната политика, бе затвърждаване на едната система, доказване на целта пред другата, натъркване на носове. Смело мога да кажа, че ние, спортистите от това време, бяхме нещо като именитите гладиатори от предишното. Загубата не съществуваше като разбиране. Не се броеше нито сребърен, нито бронзов орден. Съществуваше единствено едно – златната победа! И то непременно! Без асортимент на средствата. Водеше се война ".
Ето и няколко фрагмента от книгата на Бианка Панова:
" Борбата беше безпощадна. А нервното напрежение – отвратително. Особено за треньорите. Правителството продължаваше да желае и да желае резултати. Не се съобразяваше с нищо. Личният живот, персоналните драми не се зачитаха. Съществуваше една-единствена цел – олимпийското злато. Да не приказваме за вътрешните, междуклубни битки в България, които избухваха непрестанно и по никакъв начин не бяха безобидни. Всеки искаше да се окичи с олимпийско присъединяване и не подбираше средствата ".
" Играех и грешах. Колежките ми приключваха една след друга и отиваха да почиват, а аз си играех едно и също комбиниране без никакъв напредък. Към 22 часа в залата останах единствено аз. Продължавах да се боря за без неточност. Напредвах постепенно и трудно. В 23 часа солидарните треньорки споделиха " Лека нощ " на Нешка и отпътуваха. Анета, дамата, която отговаряше за храната ни, донесе на една табла вечерята на Нешка и я постави на бюрото пред нея. Ясно... Нямаше мърдане. " (...)
" И най-малката неправилност объркваше цялото придвижване. Всеки ден го правех по 100 пъти без неточност настрана от съчетанието си. Но в този момент, в среднощ, изиграните 115 цели съчетания от сутринта досега, 68 от които единствено на обръч, по никакъв начин не облекчаваха обстановката. Самата численост към този момент ме побъркваше – 68 цели за 10 без неточност! Това бе някакъв парадокс! "
(...) „ Преминавах поредно и безсистемно през всички нюанси на гнева, отчаянието, страха, жаждата, глада, слабостта, омразата... Към 1 часа Нешка освободи Ники – пианиста ни, и той унило напусна залата. Нешка реалокира касетофона на бюрото си, тъй че да ù е комфортен за стартиране и прекъсване. Останахме единствено аз и тя. Минаваше среднощ. Погледна ме и сподели: " Явно не ти се спи, веднага като не искаш да се мобилизираш и да го изиграеш това комбиниране! " Как да не ми се спеше! И по какъв начин да не желаех да го изиграя това проклето комбиниране! Според мен – към този момент го бях изиграла най-малко 50 пъти без неточност, само че тя... Тя не го зачиташе... Бръкна в чекмеджето и извади плетката си. Играех комбиниране и почивах за минута и половина и отново заставах за цяло, почивах, започвах, почивах... И по този начин до безспир. " Ааа... таман ще си изплета пуловера! " – тананикаше Нешка със удовлетворение. Дразнеше ме. Сигурно ù беше любопитно до каква степен мога да стигна. Колко мога да устоя? Общият брой на изиграните цели за деня бе към този момент над 120. Не ме поправяше. Просто безмълвно записваше задачите в дневника и клатеше глава: " Не се зачита. Не се зачита. Не се зачита... Таванът и подът на залата към този момент ми се сливаха в едно. Спях и играех. Не знаех къде съм. Копнеех този призрачен сън да свърши. Исках да избягам от тази вмирисана, мрачна и пуста зала. Осъзнавайки, че това, което се случва, просто не е допустимо... Но не беше допустимо и да си ида, не можех да напусна залата, без да извърша проекта си. А той бе 10 без неточност. 10 съвършени. А това дали са перфектни или не, решаваше единствено и само тя – Нешка. (...) Тогава взех решение, че единственият метод да завърши този садистичен опит бе да се контузя. Речено-сторено. Започнах да се приземявам преднамерено отпуснато, без надзор, по този начин желаех да си счупя нещо... След няколкото същински и самоотвержени опита разбрах, че даже и това не бе допустимо – да се контузя. Май трябваше да си нося кръста и да извървя до дъно това „ камино “, с цел да схвана какво? Какво??? За да мина през чистилището на Данте? Та каква грешница бях аз? Кому бе належащо това? "
" Вече ми бе все едно, бях присъединила на автопилот. Като някакъв роботизиран глупак, без сензитивност и без живот. Към края на съчетанието внезапно забелязах оживление у Нешка: " А по този начин! Хайде в този момент... Ето това е! " Завърших цялото. Останах просната на пода. Дори пулсът ми не бе интензивен. Не усещах нищо. Нито болежка, нито яд, нито наслада... до ушите ми доближиха въодушевените думи на Нешка, които ми звучаха толкоз подправено: " Ето! Виждаш ли, че можеш? Най-доброто ти комбиниране за деня! " Какво можех? Това ли бе най-хубавото за деня? " О, на Нешка се доспа! " – това бе единствената мисъл, минала през главата ми в тази ранна заран ".
" В моето семейство най-обидната дума бе " простак ", в никакъв случай не се използваха цинизми или грозни, нецензурни изрази. Затова пък в залата се образовах богато по тази тематика. "
" (...) отношението към нас в залата ми се струваше извънредно незаслужено. Когато не можеш да схванеш или направиш някое придвижване – не беше нужно да ти крещят и наскърбяват. Когато сгрешиш и изпуснеш уреда си – грешиш не тъй като си " малоумна " или си го направила преднамерено, тъй като доста обичаш да бъдеш наказвана! Когато цялото ти тяло е една пареща болежка, кое би те предиздвикало да я преодолееш? Любовта, упоритостта или страхът? И до момента съм на правилото, че с обич се реализира доста повече, в сравнение с със боязън ".
Гимнастиката споделя и по какъв начин тимът бил заставен да медитира за Нешка преди тренировки.
" Та думите в медитацията бяха следните: „ Аз обичам треньорката си. Тя прави всичко единствено за мое положително. Нешка ме обича и се грижи за мен. Днес ще бъде превъзходен подготвителен ден! “ Боже, Боже... представете си ни, слабички, измъчени и гладни, рано в хладната заран, треперещи от мраз, хванати за ръце в кръг, повтаряйки с ненавист и подигравка тези думи. "
Още по тематаПодкрепете ни
Уважаеми читатели, вие сте тук и през днешния ден, с цел да научите новините от България и света, и да прочетете настоящи разбори и мнения от „ Клуб Z “. Ние се обръщаме към вас с молба – имаме потребност от вашата поддръжка, с цел да продължим. Вече години вие, читателите ни в 97 страни на всички континенти по света, отваряте всеки ден страницата ни в интернет в търсене на същинска, самостоятелна и качествена публицистика. Вие можете да допринесете за нашия блян към истината, неприкривана от финансови зависимости. Можете да помогнете единственият гарант на наличие да сте вие – читателите.
Източник: clubz.bg
КОМЕНТАРИ