Пловдив 2019: Можем ли да бъдем ЗАЕДНО?
Три дни след края на откриващото събитие на Пловдив – Европейска столица на културата, мненията по тематиката не стихват. Спектакълът, който бе показан на неповторимата за България сцена-кула, провокира остри полемики в обществените мрежи.
През последния месец подготовката в града вървеше в извънредно напрегната конюнктура . Вместо да се гордеят с редкия късмет Пловдив да бъде Европейска столица, избрани жители не стопираха да недоволстват против всичко, което се правеше по подготовката на откриващото събитие. Ежедневно се пишеше по какъв начин Пловдив не е подготвен, по какъв начин всичко ще бъде неуспех. Тук е мястото да кажем, че фактически има още значително работа по инфраструктурата и по съществени обекти в града. По тях обаче се работи интензивно и по думите на кмета в границите на тази година те ще бъдат приключени. Тук влизат обекти, които не са ремонтирани от тяхното в началото създаване като площад „ Централен “ и подлеза на „ Гладстон “. Паралелно с това се строи и напълно нова художествена изложба.
С наближаването на откриването, офанзивите към всичко, което се прави , станаха още по-интензивни. Огромно неодобрение измежду дежурните критици във Facebook провокира решението откриващото събитие да се показа на голяма кула в центъра на града. Едва ли в случай че сцената не беше тук, а на друго място, реакцията на избрани хора щеше да е друга. Факт е обаче, че това ексцентрично на пръв взор решение се отплати и не може да се отхвърли, че кулата стоеше величествено точно тук, в центъра на Пловдив. Противниците на неповторимата за страната сцена не стопираха да чертаят апокалиптични сюжети - по какъв начин кулата щяла да падне в подлеза под нея, по какъв начин някой щял да се подхлъзне… На големи офанзиви беше подложено и логото, като откровените гаври с него не се нуждаят от коментар.
Ангажираните с организацията на откриващото събитие трябваше да се оправят с цялата тази истерична атмосфера. И все пак спектакълът мина по безукорен метод. И откакто кулата устоя, а до произшествия и гафове не се стигна, недоволстващите подхванаха програмата на откриващото събитие. Още преди края му във Facebook към този момент се лееше гневна рецензия . Приличало на художествена самоинициатива, нямало повече Пловдив в програмата, за какво не взел участие този или онзи… Оказа се, че в България с изключение на от политика и футбол, всички схващат и от сюжет и постановка, организирали са най-малко две сходни събития и създателите са сбъркали като не са ги повикали най-малко за консултанти.
Тук е значимо да уточним, че всеки има право на мнение, има право да подлага на критика и изрича позиция. Истерията обаче, която някои сътвориха около това другояче хубаво за града събитие, не е естествена и наскърбява огромна част от участниците на сцената. В интернет могат да се видят крайни отзиви като „ позор “, „ срам “ и „ шок “, както и апели да се излиза на митинг против Фондация „ Пловдив 2019 “. Тези отзиви най-често се изричат от същите хора, които не стопираха да основават нервност в последните месеци, на тях не им харесаха мястото и сцената, не им хареса и програмата. Важно е и нещо друго – когато приказваме и пишем за сходни събития, би трябвало да се регистрира субективността в оценките на наблюдаващите го. Това, което е красиво за едни, е грозно и просташко за други и това не би трябвало да се не помни. Истинският проблем обаче е яростта и озлоблението , с което някои атакуват откриването. В мрежата могат да се видят откровени обиди и закани и то отправени от привидно интелигентни и възпитани хора единствено тъй като не са съгласни с тези, които го харесват. По сходен метод некритикуващите откриването автоматизирано биват причислявани към ръководещата партия и са заклеймявани като почитатели на кмета Иван Тотев, а сходно резюме по своята същина е безумно и неприсъщо за интелигентни хора.
Факт е, че в откриващото събитие градът ни бе незадълбочено застъпен с прелестния план на фотографа Соня Станкова „ Лицата на Пловдив “. С него, въпреки и в малко минути, бе показан най-важният капитал на града – хората. Тук обаче е значимо да напомним, че това бе разкриване, а не закриване и Пловдив има разполагаем още 350 дни, в които да се показа пред света. Програмата включва над 500 събития , а уредниците дават обещание, че всеки ще открие по нещо. Изкуството и културно-историческото завещание на хилядолетния град не би могло да бъде показано в през целия ден, какво остава за едночасова стратегия. Други пък се ужасиха от карловските кукери, като някои ги съпоставиха с Ку Клукс Клан . Вероятно критикуващите не помнят, че съгласно националните вярвания задачата на кукерите е точно да всяват смут, с цел да плашат злото и да го гонят далеко. Чуха се даже отзиви, че това е най-слабото разкриване на европейска културна столица до момента. Тези, които настояват това обаче, явно не са гледали церемониите от предходната година в столицата на Малта Валета и в холандския град Леуварден. Те са разполагаем на всеки, който желае да направи съпоставяне, като са качени в уеб страницата за видеосподеляния Youtube. Там ясно се вижда, че откриването в Пловдив изрично превъзхожда тези събития , както със сцената си, по този начин и със светлинните резултати, а даже и с времетраенето и зарята. Въпреки това, в мрежата не могат да се намерят отрицателни мнения от страна на нашите сънародници за откриванията в Малта и Холандия.
В цялата нервност като че ли бе подминато всичко друго, случило се към формалното разкриване. Само час след зарята, на Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина се състоя прелестно огнено шоу. С него в действителност стартира и същинската стратегия от календара на Пловдив – Европейска столица на културата. То обаче се загуби в рецензиите към главното събитие . Тук потъна и неповторимата галерия, отдадена на 30-та годишнина от рухването на Берлинската стена, прелестната изложба-ретроспекция, отдадена на великия Кольо Карамфилов, фотографиите на Радичков…
Мнозина недоволстващи пък неведнъж оповестиха, че нямат нищо срещу Пловдив, а управлението на града и в частност кмета Иван Тотев. Ясно е, че към този момент се намираме в изборна година и акцията за някои към този момент стартира . Крайно недопустимо е обаче, Пловдив 2019 да се трансформира в сцена на политически борби, а планът да става пленник на властовите упоритости на избрани персони и партии. Това, което се случи през последните няколко месеца, не е от изгода за никого. Дори и най-яростните критици не би трябвало да не помнят, че Пловдив показва освен себе си, само че и България. Точно по тази причина мотото ЗАЕДНО би трябвало да бъде водещо за всички най-малко през идващите 12 месеца.
През последния месец подготовката в града вървеше в извънредно напрегната конюнктура . Вместо да се гордеят с редкия късмет Пловдив да бъде Европейска столица, избрани жители не стопираха да недоволстват против всичко, което се правеше по подготовката на откриващото събитие. Ежедневно се пишеше по какъв начин Пловдив не е подготвен, по какъв начин всичко ще бъде неуспех. Тук е мястото да кажем, че фактически има още значително работа по инфраструктурата и по съществени обекти в града. По тях обаче се работи интензивно и по думите на кмета в границите на тази година те ще бъдат приключени. Тук влизат обекти, които не са ремонтирани от тяхното в началото създаване като площад „ Централен “ и подлеза на „ Гладстон “. Паралелно с това се строи и напълно нова художествена изложба.
С наближаването на откриването, офанзивите към всичко, което се прави , станаха още по-интензивни. Огромно неодобрение измежду дежурните критици във Facebook провокира решението откриващото събитие да се показа на голяма кула в центъра на града. Едва ли в случай че сцената не беше тук, а на друго място, реакцията на избрани хора щеше да е друга. Факт е обаче, че това ексцентрично на пръв взор решение се отплати и не може да се отхвърли, че кулата стоеше величествено точно тук, в центъра на Пловдив. Противниците на неповторимата за страната сцена не стопираха да чертаят апокалиптични сюжети - по какъв начин кулата щяла да падне в подлеза под нея, по какъв начин някой щял да се подхлъзне… На големи офанзиви беше подложено и логото, като откровените гаври с него не се нуждаят от коментар.
Ангажираните с организацията на откриващото събитие трябваше да се оправят с цялата тази истерична атмосфера. И все пак спектакълът мина по безукорен метод. И откакто кулата устоя, а до произшествия и гафове не се стигна, недоволстващите подхванаха програмата на откриващото събитие. Още преди края му във Facebook към този момент се лееше гневна рецензия . Приличало на художествена самоинициатива, нямало повече Пловдив в програмата, за какво не взел участие този или онзи… Оказа се, че в България с изключение на от политика и футбол, всички схващат и от сюжет и постановка, организирали са най-малко две сходни събития и създателите са сбъркали като не са ги повикали най-малко за консултанти.
Тук е значимо да уточним, че всеки има право на мнение, има право да подлага на критика и изрича позиция. Истерията обаче, която някои сътвориха около това другояче хубаво за града събитие, не е естествена и наскърбява огромна част от участниците на сцената. В интернет могат да се видят крайни отзиви като „ позор “, „ срам “ и „ шок “, както и апели да се излиза на митинг против Фондация „ Пловдив 2019 “. Тези отзиви най-често се изричат от същите хора, които не стопираха да основават нервност в последните месеци, на тях не им харесаха мястото и сцената, не им хареса и програмата. Важно е и нещо друго – когато приказваме и пишем за сходни събития, би трябвало да се регистрира субективността в оценките на наблюдаващите го. Това, което е красиво за едни, е грозно и просташко за други и това не би трябвало да се не помни. Истинският проблем обаче е яростта и озлоблението , с което някои атакуват откриването. В мрежата могат да се видят откровени обиди и закани и то отправени от привидно интелигентни и възпитани хора единствено тъй като не са съгласни с тези, които го харесват. По сходен метод некритикуващите откриването автоматизирано биват причислявани към ръководещата партия и са заклеймявани като почитатели на кмета Иван Тотев, а сходно резюме по своята същина е безумно и неприсъщо за интелигентни хора.
Факт е, че в откриващото събитие градът ни бе незадълбочено застъпен с прелестния план на фотографа Соня Станкова „ Лицата на Пловдив “. С него, въпреки и в малко минути, бе показан най-важният капитал на града – хората. Тук обаче е значимо да напомним, че това бе разкриване, а не закриване и Пловдив има разполагаем още 350 дни, в които да се показа пред света. Програмата включва над 500 събития , а уредниците дават обещание, че всеки ще открие по нещо. Изкуството и културно-историческото завещание на хилядолетния град не би могло да бъде показано в през целия ден, какво остава за едночасова стратегия. Други пък се ужасиха от карловските кукери, като някои ги съпоставиха с Ку Клукс Клан . Вероятно критикуващите не помнят, че съгласно националните вярвания задачата на кукерите е точно да всяват смут, с цел да плашат злото и да го гонят далеко. Чуха се даже отзиви, че това е най-слабото разкриване на европейска културна столица до момента. Тези, които настояват това обаче, явно не са гледали церемониите от предходната година в столицата на Малта Валета и в холандския град Леуварден. Те са разполагаем на всеки, който желае да направи съпоставяне, като са качени в уеб страницата за видеосподеляния Youtube. Там ясно се вижда, че откриването в Пловдив изрично превъзхожда тези събития , както със сцената си, по този начин и със светлинните резултати, а даже и с времетраенето и зарята. Въпреки това, в мрежата не могат да се намерят отрицателни мнения от страна на нашите сънародници за откриванията в Малта и Холандия.
В цялата нервност като че ли бе подминато всичко друго, случило се към формалното разкриване. Само час след зарята, на Пеещите фонтани в Цар-Симеоновата градина се състоя прелестно огнено шоу. С него в действителност стартира и същинската стратегия от календара на Пловдив – Европейска столица на културата. То обаче се загуби в рецензиите към главното събитие . Тук потъна и неповторимата галерия, отдадена на 30-та годишнина от рухването на Берлинската стена, прелестната изложба-ретроспекция, отдадена на великия Кольо Карамфилов, фотографиите на Радичков…
Мнозина недоволстващи пък неведнъж оповестиха, че нямат нищо срещу Пловдив, а управлението на града и в частност кмета Иван Тотев. Ясно е, че към този момент се намираме в изборна година и акцията за някои към този момент стартира . Крайно недопустимо е обаче, Пловдив 2019 да се трансформира в сцена на политически борби, а планът да става пленник на властовите упоритости на избрани персони и партии. Това, което се случи през последните няколко месеца, не е от изгода за никого. Дори и най-яростните критици не би трябвало да не помнят, че Пловдив показва освен себе си, само че и България. Точно по тази причина мотото ЗАЕДНО би трябвало да бъде водещо за всички най-малко през идващите 12 месеца.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ