Три дни преди новоизбрания президент на САЩ Доналд Тръмп да

Русия и Иран подписват стратегическо споразумение: Какво означава това за Украйна и САЩ?“

Три дни преди новоизбрания президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп да се върне в Белия дом, Русия и Иран се готвят да подпишат „ сложно партньорско съглашение “, което се приготвя от месеци.

Това е ход, който ще насочи вниманието към партньорството, което оформи бойното поле в Украйна и което остава ангажирано с предизвикването на интернационалния ред, воден от Съединени американски щати – даже когато новата американска администрация дава обещание по-голямо взаимоотношение с Русия.

Русия и Иран споделят комплицирана история, цялостна с спорове, и даже в този момент балансират сред съдействие и съмнение. И въпреки всичко, войната в Украйна е сближила Москва и Техеран.

„ Идеята за това, че Съединените щати не са просто съперник, а стратегическа цел за цялата външна политика на тези две страни, ги е сближила “, споделя Джон Алтърман, шеф на Центъра за Близкия изток в Центъра за стратегически и интернационалните проучвания (CSIS), мозъчен концерн във Вашингтон, пред „ „. „ Това ги е сближило на бойното поле в Украйна. “

През юли 2022 г ., пет месеца след пълномащабното си настъпление в Украйна, съветският президент Владимир Путин посети Техеран – първото му военно посещаване отвън някогашната руска сфера.

Зад фотосесиите и ръкостисканията, неговата „ специфична военна интервенция “ не вървеше по проект. Армията му беше изгубила доста от първичните си завоевания, откакто беше изтласкана от района на Киев – и по-късно през годината претърпя нови загуби в две сполучливи контраофанзиви на Украйна.

Обратът в Техеран се оказа потребен за Русия. Благодарение на договорката, подписана по-късно посещаване, Русия в този момент създава хиляди ирански атакуващи дронове Shahed в цех в Татарстан .

Тези дронове образуват основата на изтощителната война на Москва, като снопове от тях нападат цивилни зони и енергийна инфраструктура, в опит да разколебаят решителността на украинския народ и да изчерпят опциите за противовъздушна защита.

Русия е разположила над 11 000 дронове в Украйна предходната година. Страната е получила и ирански балистични ракети – и макар че няма доказателства за тяхното хипотетично разполагане, самата вест изпрати мощен сигнал до съдружниците на Украйна, че Путин е подготвен да ескалира.

По-малко желателно за Москва , това беше и един от факторите, които помогнаха да се пренасочи дебатът към разрешаването на Украйна да изстрелва западно обезпечени ракети с дълъг обхват против военни цели в Русия . Няколко известни съветски военни блогъри настояват при започване на януари, без да дават доказателства, че ирански ракетни установки и друго съоръжение се доставят на съветски военни образователни площадки преди подписването на договорката.

Две години и половина след визитата на Путин в Техеран динамичността за двете страни се е трансформирали доста. Русия в този момент има преимущество в Украйна. Тя печели територия на източния фронт, а благодарение на севернокорейски бойци, постепенно избутва Украйна обратно в съветския район Курск. Новото американско държавно управление, до огромно облекчение за Москва, желае да стартира договаряния и прави подмятания за това да разреши на Русия да резервира територията, която е окупирала, и да забави кандидатурата на Украйна за НАТО .

Петъчната среща сред Путин и иранския президент Масуд Пезешкиан също дава на Москва опция да усъвършенства имиджа си като суперсила. Русия преглежда това партньорство като „ асиметрично “, декларира Жан-Луп Саман , старши откривател в Атлантическия съвет, пред „ CNN „. „ Те към момента се преглеждат като по-голям сътрудник тук, а Иран като районен сътрудник. “

Иран, от своя страна, се усеща много по-малко сигурен. Никита Смагин, самостоятелен специалист по въпросите на Русия и Иран, който е работил за съветски държавни медии в Техеран преди нахлуването в Украйна, споделя, че администрацията на Пезешкиан се бърза да подпише този контракт с Русия, измежду многочислени закани за неговата сигурност.

„ Те се опасяват от администрацията на Тръмп, те се опасяват от Израел, те се опасяват от срутва на Асад, срутва на Хизбула “, споделя той, обяснявайки, че Иран търси поддръжка.

Москва може да се опита да се възползва от това. Руснаците имат „ огромно чувство за хора в неволя “, споделя Алтърман , и може да си мислят „ можем да им помогнем малко, само че можем да ги сложим там, където желаеме, и да изтеглим повече от тях, в сравнение с желаеме. “

Какво тъкмо желае Русия, не е ясно. Тя към този момент е почнала да създава Shahed дронове на съветска земя – и откакто е платила задълженията си към Иран по първичната съглашение за франчайзинг за произвеждане на тези дронове, в този момент го прави с доста по-малко директно присъединяване на Иран.

Последните военни триумфи на Русия са пристигнали с висока цена за нейните войски – тъй че, въпреки проблемите с човешкия запас да не са на равнището на Украйна , тя би могла да употребява още бойци на терена. Но специалистите са скептични, че Иран би бил толкоз подготвен за това, колкото е Северна Корея, която е разположила към 11 000 свои бойци в съветския район Курск, съгласно оценки на Украйна и Запада.

„ Дори когато Иран води войните си отвън Иран, те не са готови… да жертват своите бойци “, споделя Смагин, „ и когато приказваме за Иран и Русия, има доста огромно съмнение от иранска страна към Русия. “ И Русия може да се бои от всевъзможен взаимозащитен пакт, като се има поради по-непосредствената опасност за Иран от Израел.

„ Мисля, че това е отчасти обръщение към администрацията на Тръмп, че ние двамата имаме варианти “, споделя Алтърман . „ Мисля, че иранците търсят принадлежности, които могат да употребяват против американците… и има чувство, че това им дава нещо, с което да търгуват или да приказват. “

Иран, изправен пред вероятността за възобновление на глобите на Организация на обединените нации, които бяха анулирани със съглашението си за нуклеарна стратегия през 2015 година, незабавно търси способи да убеди Съединени американски щати да се причислят още веднъж към договорката, от която Тръмп се отдръпна през 2018 година – или да рестартира договарянията.

За Русия новият контракт с Иран – страна, която може да е по-близо от всеки път до способността да създава нуклеарно оръжие – може отчасти да е обвързван с излагането на опцията за ескалация пред новата американска администрация, която Русия вижда като по-малко ангажирана с Украйна .

„ Иранците сигурно имат някои тревожни благоприятни условия, руснаците сигурно са посочили подготвеност да употребяват тревожни благоприятни условия “, споделя Алтърман.

За още вести вижте

Присъединете се към нашия