Алфа Рисърч: ГЕРБ води с пет пункта БСП, 6 или 7 партии в парламента
Три дни преди началото на предизборната акция за 45-то Народно заседание (28.5%) влиза в конкуренцията със стратегически значима преднина от пет пункт пред главния електорален съперник (23.2%). Оспорвана конкуренция сред Движение за права и свободи (12.5%) и (13.3%) за третото място. Висока възможност за шест и даже седем партиен парламент, в случай че акцията затвърди и усили поддръжката за (5.7%), обединението на Мая Манолова (4.5%) и Вътрешна македонска революционна организация (3.7%).
Това демонстрират данните от национално представително изследване на социологическа организация, съфинансирано от организацията и бТВ. Анкетирани са 1013 пълнолетни жители в интервала 26 февруари – 1 март посредством директно стандартизирано изявление с таблет.
Към момента 52.5% от пълнолетните българи декларират, че сигурно ще вземат участие в изборите. Налице е лек растеж от 3 на 100 по отношение на предходното изследване на Алфа Рисърч. Той се дължи на мобилизацията от последните три дни, след оповестението на огромна част от партийните листи и провокирания от тях засилен интерес към персоналните дуели. Регистрираната от изследването електорална картина е с най-голяма степен на годност при опазване на тази изборна интензивност, или при присъединяване на към 3 – 3.2 милиона души. Същевременно, 15% от решилите да гласоподават към момента не са създали своя финален избор „ за кого “ и ще вземат решение в границите на акцията. При сближени позиции на редица от партиите, то може да наклони везните в една или друга посока безусловно до последния миг.
При внезапен спад на тази интензивност обаче (до към 2.5 милиона избиратели), заради утежняване на епидемиологичната обстановка, е допустимо да се стигне до турбулентни директни, или косвени резултати. Прекият резултат ще се изрази в превръщането на вота в съревнование сред твърдите ядра и капацитет за съществено разбъркване на сегашните електорални пластове. Косвеният – в по-слаба легитимност на излъчения парламент, изключително в обстановка на мъчно сформиране на управническа коалиция.
Към момента не може да се планува хода на пандемията, нито психическите реакции на хората към датата 4-ти април. Настоящото изследване демонстрира обаче, че макар умората от близо едногодишните ограничавания, в една забележителна част от хората страховете от вируса са към момента живи. Позитивният факт е, че заплахата от болест особено в изборните пространства се слага от интервюираните на последно място по степен на възможност (6.6%). Т.е., в това отношение има доверие към подхванатите санитарни ограничения. Проблемът обаче е в това, че общата тревога остава висока. 54% от интервюираните са на мнение, че риск от болест има на всички места, а шест пъти по-малко са тези (9%), които считат, че на никое място няма сериозен късмет за болест. Именно заради това, при внезапно утежняване на епидемиологична конюнктура, не е ясно накъде ще се задвижат емоционално-психологическите настройки на хората.
В началото на акцията ГЕРБ има задоволително удобна преднина пред Българска социалистическа партия от пет пункта измежду твърдо решилите да гласоподават. Ако тази преднина се резервира и още повече, в случай че се усили, ГЕРБ има късмет да завоюва към една трета от депутатските мандати (80-85) и да се съобщи още веднъж като мощен кандидат за присъединяване в управническа коалиция. Ако пък се осъществя формулата „ всички против ГЕРБ “, то той би бил мощна съпротива, а възможностите за стабилно болшинство с присъединяване на три до четири от останалите партии, не могат да бъдат оценени като изключително високи.
В тази обстановка ролята на идващите две партии със поръчка за мощно парламентарно посланичество – Движение за права и свободи и ИТН – ще бъде основна. Партията на Слави Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди, защото, от една страна, събира гласоподаватели от съвсем всички политически сили, а от друга - притегля главно младежкия избор, който е прекомерно нерешителен и непостоянен. Структурата на вота за Движение за права и свободи е радикално различа – Движението разчита на твърди гласоподаватели и устойчива поддръжка. След елиминирането на директния съперник, ДОСТ, който му лиши съвсем 100 000 гласа на предходните парламентарни избори, Движение за права и свободи възстановява нормалната си предизборна готовност. Следейки темпа на повишаването й, не може да се изключи до изборите поддръжката да се усили още. Тъй като парламентарните групи на Движение за права и свободи и ИТН ще са идващите по тежест след тези на ГЕРБ и Българска социалистическа партия, политическата тактика на тези двама играчи значително може да дефинира характера и въобще, опцията да се случи една бъдеща управническа коалиция.
Потенциалът на протестния избор, катализиран от митингите през лятото на 2020г., не намира един консолидиран израз, а се разпилява в най-малко три субекта с късмет за политическо посланичество и в още 3-4 по-малки партии. Допълнителна компликация за тях е събитието, че въпреки и ИТН да „ тегли “ гласоподаватели от всички партии, разбираемо, най-пагубен е резултатът от този развой върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение.
Сред по-малките партии най-устойчив е вотът за Демократична България. С 5.7% начален електорален „ капитал “ обединението има високи шансове за парламентарно посланичество. За тази групировка е присъща мобилизацията на нейните гласоподаватели директно преди вота, а също и не дребният брой гласове от чужбина. По отношение и на двата фактора, които по принцип работят в интерес на Демократична България, актуалните парламентарни избори обаче са рискови. От тази позиция на обединението е нужна мощна акция и мощна готовност, с цел да бъде сигурна в прекосяването на 4 процентовата преграда.
Към момента обединението към Мая Манолова също минава прага за влизане в Народното събрание, само че степента на неустановеност тук е по-висока. Както заради по-ниската електорална поддръжка, по този начин и заради отсъствието на стабилно ядро и идентификация с тази партия.
След разединението на „ обединените патриоти “ Вътрешна македонска революционна организация се обрисува като партията с най-голям късмет да съставлява тази ниша в идващия парламент. В началото на акцията тя към момента е под прага от 4%, само че по-силната акция и по-слабата изборна интензивност може да се окажат решаващи за крайния й резултат.
![Боряна Димитрова: И в парламент с малко партии може да е мъчно да се сформира държавно управление]( "Боряна Димитрова: И в парламент с малко партии може да е мъчно да се сформира държавно управление")
Боряна Димитрова: И в парламент с малко партии може да е мъчно да се сформира държавно управление
Тезата за имунизацията като избавление влиза в едно извънредно недоверчиво и разколебано публично мнение, което цяла година е облъчвано...
Ако се осъществя разновидността за шест до седем партиен парламент, това би дало късмет за повече съдружни комбинации и лъчение на въпреки и мъчно формирано държавно управление. Същевременно е ясно, че фрагментацията пречи на ферментацията на ясна и безапелационна опция. Поради това, макар че след изборите безспорно ще господства желанието да се излъчи държавно управление, което да се бори със здравната и икономическа рецесия, не може да се изключи и разновидността неустойчив парламент и нови парламентарни избори.
В сегашната акция вземат участие и най-малко още пет субекта, с релативно висока персонална известност, само че доста по-ниска електорална тежест – НФСБ-Воля на Валери Симеонов и Веселин Марешки, АБВ на Румен Петков и Атанас Мангъров, Републиканци за България на Цветан Цветанов, КОД на Петър Москов, Възраждане, Атака на Волен Сидеров. Към момента нито една от тях няма статистически значими шансове за парламентарно посланичество, само че с оглед преходната политическа обстановка, те могат да търсят позиционирането си в една повече или по-малко близка бъдеща акция.
Доверието в изборния развой и честността на вота са определящи детайли за всяка демократична система. Като предписание, колкото по-голяма е несигурността, толкоз по-силни са съмненията в манипулиране на вота. Необичайната обстановка, в която ще се проведат актуалните избори, може да добави към политическата неустановеност и неустановеност в легитимността. А това би било извънредно рисков процес, с капацитет да отключи остра политическа рецесия. Към момента публичните настройки са като цяло спокойни - 23% считат, че изборите ще са почтени, още 45% - че даже и да има нарушавания, те няма да повлияят значително на крайните резултати. Запазват се обаче една четвърт радикални настроения, съгласно които нарушаванията ще са съществени и многочислени. Процент, който не трябва да бъде подценен нито от ЦИК, нито от изборната администрация и партиите.
Залогът на идните избори е огромен. Резултатите от него ще предопределят метода на излизане от пандемията, икономическото възобновяване и способността на обществото ни да взема решение политическите рецесии по либерален път, разясняват от " Алфа Рисърч ".
Още:
Това демонстрират данните от национално представително изследване на социологическа организация, съфинансирано от организацията и бТВ. Анкетирани са 1013 пълнолетни жители в интервала 26 февруари – 1 март посредством директно стандартизирано изявление с таблет.
Към момента 52.5% от пълнолетните българи декларират, че сигурно ще вземат участие в изборите. Налице е лек растеж от 3 на 100 по отношение на предходното изследване на Алфа Рисърч. Той се дължи на мобилизацията от последните три дни, след оповестението на огромна част от партийните листи и провокирания от тях засилен интерес към персоналните дуели. Регистрираната от изследването електорална картина е с най-голяма степен на годност при опазване на тази изборна интензивност, или при присъединяване на към 3 – 3.2 милиона души. Същевременно, 15% от решилите да гласоподават към момента не са създали своя финален избор „ за кого “ и ще вземат решение в границите на акцията. При сближени позиции на редица от партиите, то може да наклони везните в една или друга посока безусловно до последния миг.
При внезапен спад на тази интензивност обаче (до към 2.5 милиона избиратели), заради утежняване на епидемиологичната обстановка, е допустимо да се стигне до турбулентни директни, или косвени резултати. Прекият резултат ще се изрази в превръщането на вота в съревнование сред твърдите ядра и капацитет за съществено разбъркване на сегашните електорални пластове. Косвеният – в по-слаба легитимност на излъчения парламент, изключително в обстановка на мъчно сформиране на управническа коалиция.
Към момента не може да се планува хода на пандемията, нито психическите реакции на хората към датата 4-ти април. Настоящото изследване демонстрира обаче, че макар умората от близо едногодишните ограничавания, в една забележителна част от хората страховете от вируса са към момента живи. Позитивният факт е, че заплахата от болест особено в изборните пространства се слага от интервюираните на последно място по степен на възможност (6.6%). Т.е., в това отношение има доверие към подхванатите санитарни ограничения. Проблемът обаче е в това, че общата тревога остава висока. 54% от интервюираните са на мнение, че риск от болест има на всички места, а шест пъти по-малко са тези (9%), които считат, че на никое място няма сериозен късмет за болест. Именно заради това, при внезапно утежняване на епидемиологична конюнктура, не е ясно накъде ще се задвижат емоционално-психологическите настройки на хората.
В началото на акцията ГЕРБ има задоволително удобна преднина пред Българска социалистическа партия от пет пункта измежду твърдо решилите да гласоподават. Ако тази преднина се резервира и още повече, в случай че се усили, ГЕРБ има късмет да завоюва към една трета от депутатските мандати (80-85) и да се съобщи още веднъж като мощен кандидат за присъединяване в управническа коалиция. Ако пък се осъществя формулата „ всички против ГЕРБ “, то той би бил мощна съпротива, а възможностите за стабилно болшинство с присъединяване на три до четири от останалите партии, не могат да бъдат оценени като изключително високи.
В тази обстановка ролята на идващите две партии със поръчка за мощно парламентарно посланичество – Движение за права и свободи и ИТН – ще бъде основна. Партията на Слави Трифонов се характеризира с по-големи амплитуди, защото, от една страна, събира гласоподаватели от съвсем всички политически сили, а от друга - притегля главно младежкия избор, който е прекомерно нерешителен и непостоянен. Структурата на вота за Движение за права и свободи е радикално различа – Движението разчита на твърди гласоподаватели и устойчива поддръжка. След елиминирането на директния съперник, ДОСТ, който му лиши съвсем 100 000 гласа на предходните парламентарни избори, Движение за права и свободи възстановява нормалната си предизборна готовност. Следейки темпа на повишаването й, не може да се изключи до изборите поддръжката да се усили още. Тъй като парламентарните групи на Движение за права и свободи и ИТН ще са идващите по тежест след тези на ГЕРБ и Българска социалистическа партия, политическата тактика на тези двама играчи значително може да дефинира характера и въобще, опцията да се случи една бъдеща управническа коалиция.
Потенциалът на протестния избор, катализиран от митингите през лятото на 2020г., не намира един консолидиран израз, а се разпилява в най-малко три субекта с късмет за политическо посланичество и в още 3-4 по-малки партии. Допълнителна компликация за тях е събитието, че въпреки и ИТН да „ тегли “ гласоподаватели от всички партии, разбираемо, най-пагубен е резултатът от този развой върху по-малките, за които всеки глас е от решаващо значение.
Сред по-малките партии най-устойчив е вотът за Демократична България. С 5.7% начален електорален „ капитал “ обединението има високи шансове за парламентарно посланичество. За тази групировка е присъща мобилизацията на нейните гласоподаватели директно преди вота, а също и не дребният брой гласове от чужбина. По отношение и на двата фактора, които по принцип работят в интерес на Демократична България, актуалните парламентарни избори обаче са рискови. От тази позиция на обединението е нужна мощна акция и мощна готовност, с цел да бъде сигурна в прекосяването на 4 процентовата преграда.
Към момента обединението към Мая Манолова също минава прага за влизане в Народното събрание, само че степента на неустановеност тук е по-висока. Както заради по-ниската електорална поддръжка, по този начин и заради отсъствието на стабилно ядро и идентификация с тази партия.
След разединението на „ обединените патриоти “ Вътрешна македонска революционна организация се обрисува като партията с най-голям късмет да съставлява тази ниша в идващия парламент. В началото на акцията тя към момента е под прага от 4%, само че по-силната акция и по-слабата изборна интензивност може да се окажат решаващи за крайния й резултат.
Тезата за имунизацията като избавление влиза в едно извънредно недоверчиво и разколебано публично мнение, което цяла година е облъчвано...
Ако се осъществя разновидността за шест до седем партиен парламент, това би дало късмет за повече съдружни комбинации и лъчение на въпреки и мъчно формирано държавно управление. Същевременно е ясно, че фрагментацията пречи на ферментацията на ясна и безапелационна опция. Поради това, макар че след изборите безспорно ще господства желанието да се излъчи държавно управление, което да се бори със здравната и икономическа рецесия, не може да се изключи и разновидността неустойчив парламент и нови парламентарни избори.
В сегашната акция вземат участие и най-малко още пет субекта, с релативно висока персонална известност, само че доста по-ниска електорална тежест – НФСБ-Воля на Валери Симеонов и Веселин Марешки, АБВ на Румен Петков и Атанас Мангъров, Републиканци за България на Цветан Цветанов, КОД на Петър Москов, Възраждане, Атака на Волен Сидеров. Към момента нито една от тях няма статистически значими шансове за парламентарно посланичество, само че с оглед преходната политическа обстановка, те могат да търсят позиционирането си в една повече или по-малко близка бъдеща акция.
Доверието в изборния развой и честността на вота са определящи детайли за всяка демократична система. Като предписание, колкото по-голяма е несигурността, толкоз по-силни са съмненията в манипулиране на вота. Необичайната обстановка, в която ще се проведат актуалните избори, може да добави към политическата неустановеност и неустановеност в легитимността. А това би било извънредно рисков процес, с капацитет да отключи остра политическа рецесия. Към момента публичните настройки са като цяло спокойни - 23% считат, че изборите ще са почтени, още 45% - че даже и да има нарушавания, те няма да повлияят значително на крайните резултати. Запазват се обаче една четвърт радикални настроения, съгласно които нарушаванията ще са съществени и многочислени. Процент, който не трябва да бъде подценен нито от ЦИК, нито от изборната администрация и партиите.
Залогът на идните избори е огромен. Резултатите от него ще предопределят метода на излизане от пандемията, икономическото възобновяване и способността на обществото ни да взема решение политическите рецесии по либерален път, разясняват от " Алфа Рисърч ".
Още:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ