Три дни преди концерта в Народния театър Иван Вазов Лили

Три дни преди концерта в Народния спектакъл " Иван Вазов " Лили Иванова ми се обади и ме помоли да запиша:  " Аз съм боец! Всичко за мен е заповед и дисциплинираност! ".

Откакто нейният персонален дневник се трансформира в книга, тя ми се обажда постоянно, когато някоя мисъл упорито " я блъска " в главата, когато нещо я предизвика, когато е чула някой да приказва на погрешен български език или когато нечия постъпка е влезнала в конфликт със личните ѝ показа за положително и неприятно.

Този път опънатата струна беше  " Всичко за мен е заповед и дисциплинираност! ". Заповед, че би трябвало да си свърши работата, и дисциплинираност, че това би трябвало да стане по най-перфектния метод.

И както постоянно в дните преди всеки концерт, толкоз години към този момент, Лили е в тресчица. Не спи, храни се, едвам има сила за сцената, а в главата ѝ се блъскат парещите мисли - ще се оправя ли. Звучи необикновено, нали!
Вероятно мнозина, които четат тези редове, ще си помислят, че са небивалица, преиграване или тресчица от суетност.

Не! И неслучайно го описвам.

Преди всеки концерт Лили е като опъната струна.

В нея има някаква влудяваща отговорност пред публиката - тя желае всякога нейната аудитория да я слуша като за първи път. И всякога да ѝ споделя за любовта като за първи път. И всяка ария да я изпее като за първи път. За да омагьоса като за първи и финален път.

Била съм на десетки нейни концрети - Лили постоянно е нова, а преживяването всякога е друго. Пречистващо и зареждащо...

И довечера на най-голямата театрална сцена магията отново се случи!
" Войникът " Лили Иванова завоюва следващата си победа - публиката беше в краката ѝ два часа в нестихващи аплодисменти. Тя изпя с необикновено възприятие всеки стих, извая с гласа си всеки звук, най-после подари на феновете си най-нежното " Камино ". А на " Присъда " имаше и разплакани...

Непогрешима във всеки звук и полутон - от мощно изригване, което те кара да летиш, до шушукайки, което гали.  Залата безусловно не дишаше, с цел да усети всяка осцилация на гласа ѝ. А той - бистър...
Беше в действителност галактическо прекарване.

Тя - в топформа, сияеща, се раздава на сцената. С сила до безкрайност и с тънкото си възприятие за комизъм, с което надживява всичко.

С неизменимата дребна черна рокля с бяла якичка, с елегантните черни сатенени обувки на висок ток, обсипани с камъни.

С наличие  - пример за мяра в изкуството!

И отново се случи това взаимно прочувствено зареждане - Лили караше феновете да настръхват от пристрастеност, а след това те я зареждаха с лудите си аплаузи. Точно това възприятие остава незабравимо. Всеки път! И на всеки концерт! Може да не помниш песента, само че чувството, което ти е дала Лили в тези два часа, остава като код в душата ти.

Затова искаш да я слушаш, още веднъж и още веднъж.

Признавам си, най-интересни ми бяха реакциите на Иван Христов и Андрей Арнаудов - продуцентите на бъдещия игрален филм за Лили Иванова. Заради това бяха пристигнали на концерта ѝ. Оказа се - за първи път! Излязоха като омагьосани.  " Това бе нейната изповед. Не сме участвали на подобен концерт. Тя владее душата ти и се изповядва пред нея... ", бяха първите думи на Иван. Е, преоткриха я!

" Тя е моето ентусиазъм, тя като че ли ме разсънва за живот, дава ми крила и аз излизам от залата летейки. Това е силата на определените свише, те носят светлина и са подарък ", прочетох по-късно във Facebook признанието на Виолета Асенова.

И се връщам към началото на този текст - зад този неизменим, повече от шест десетилетния, триумф стои желязна дисциплинираност. На един боец, който е подчинил живота си на песента и публиката. И който постоянно надскача всички упования, тъй като се състезава самичък със себе си.