Лили Иванова: Аз съм войник! Всичко за мен е заповед и дисциплина!
Три дни преди концерта в Народния спектакъл " Иван Вазов " Лили Иванова ми се обади и ме помоли да запиша: " Аз съм боец! Всичко за мен е заповед и дисциплинираност! "
Откакто нейният персонален дневник се трансформира в книга, тя ми се обажда постоянно, когато някоя мисъл упорито " я блъска " в главата, когато нещо я предизвика, когато е чула някой да приказва на погрешен български език или когато нечия постъпка е влезнала в конфликт със личните ѝ показа за положително и неприятно.
Този път опънатата струна беше " Всичко за мен е заповед и дисциплинираност! " Заповед, че би трябвало да си свърши работата и дисциплинираност, че това би трябвало да стане по най-перфектния метод.
И както постоянно в дните преди всеки концерт, толкоз години към този момент, Лили е в тресчица. Не спи, храни се, едвам има сила за сцената, а в главата ѝ се блъскат парещите мисли - ще се оправя ли. Звучи необикновено, нали!
Вероятно мнозина, които четат тези редове, ще си помислят, че са небивалица, преиграване или тресчица от суетност.
Не! И не инцидентно го описвам.
Преди всеки концерт Лили е като опъната струна.
В нея има някаква влудяваща отговорност пред публиката - тя желае всякога нейната аудитория да я слуша като за първи път. И всякога да ѝ споделя за любовта като за първи път. И всяка ария да я изпее като за първи път. За да омагьоса като за първи и финален път.
Била съм на десетки нейни концрети - Лили постоянно е нова, а преживяването всякога е друго. Пречистващо и зареждащо...
И довечера на най-голямата театрална сцена магията отново се случи!
" Войникът " Лили Иванова завоюва следващата си победа - публиката беше в краката ѝ два часа в нестихващи аплодисменти. Тя изпя с необикновено възприятие всеки стих, извая с гласа си всеки звук, а най-после подари на феновете си най-нежното " Камино ". Непогрешима във всеки звук и полутон - от мощно изригване, което те кара да летиш, до шушукайки, което гали. Залата безусловно не диша, с цел да усети всяка осцилация на гласа ѝ. А той - бистър...
Беше в действителност галактическо прекарване.
Тя - в топформа, сияеща, се раздава на сцената. С сила до безкрайност и с тънкото си възприятие за комизъм, с което надживява всичко.
С неизменимата дребна черна рокля с бяла якичка, с елегантни черни обувки на висок ток, обсипани с камъни.
Присъствие - пример за мяра в изкуството.
И отново се случи това взаимно прочувствено зареждане - Лили караше феновете да настръхват от пристрастеност, а след това те я зареждаха с лудите си аплаузи. Точно това възприятие остава незабравимо. Всеки път! И на всеки концерт! Може да не помниш песента, само че чувството, което ти е дала Лили в тези два часа, остава като код в душата ти.
Затова искаш да я слушаш, още веднъж и още веднъж.
Признавам си, най забавни ми бяха реакциите на Иван Христов и Андрей Арнаудов - продуцентите на бъдещия игрален филм за Лили Иванова. Заради това бяха пристигнали на концерта ѝ. Оказа се - за първи път! Излязоха като омагьосани. " Това бе нейната изповед. Не сме участвали на подобен концерт. Тя владее душата ти и се изповядва пред нея... ", бяха първите думи на Иван. Е, преоткриха я!
" Тя е моето ентусиазъм, тя като че ли ме разсънва за живот, дава ми крила и аз излизам от залата, летейки. Това е силата на определените свише, те носят светлина и са подарък ", прочетох по-късно във Facebook признанието на Виолета Асенова.
И се връщам при започване на този текст - зад този неизменим, повече от шест десетилетния, триумф стои желязна дисциплинираност. На един боец, който е подчинил живота си на песента и публиката. И който постоянно надскача всички упования, тъй като се състезава самичък със себе си.
