Защо Европа не успява да се спряви с бежанските вълни, а стотици остават на метри пред спасителния бряг
Три деца изгубиха живота си в Странджа планина - премръзнали, гладни и изоставени на произвола. Тръгнали от Египет 6 момчета, другари, върнали се трима.
" За страдание аз получих повече от 20 сигнала от разнообразни фамилии от Египет, които са си изгубили децата. Трима от тях бяха от този случай ", споделя Яхия Хомси - посредник и преводач във фондация " Мисия Криле ".
Родителите в този момент са тук, да разпознаят телата на децата си. Изпращат ги в последния им път с набожен обред в джамията в Люлин.
" Разбрах за гибелта на Ахмед от клип в обществената мрежа, който беше качен от организация " Мисия Криле ". Дойдох, с цел да уредим прибирането на тялото му в Египет ", споделя Мохамед Самра.
" Въпросът, който се върти в моята глава е, че тези хора, с цел да дойдат в Европа заплащат на трафиканта много пари. Аз слушам 4 хиляди евро, 5 хиляди евро да дойдат в Европа. Трафикантът, който споделя " ще вървите единствено малко време ", но действително те вървят 2-3 дни и като минус 10 или минус 15, и нямат мощ, и остават без храна, остават без вода ", отбелязва Яхия Хомси.
Трите момчета от Египет, замръзнали, гладни и изтощени са следващите жертви в Странджа планина. Следите на стотици се губят в нейните гори. Хиляди очаквания умират тук. Търсят протекция, само че намират свирепост, по-зла от тази, от която бягат. Десетки хиляди се задушават забравени в контейнери, удавени пред избавителния бряг с обърнати лодки. Защо толкоз към този момент години, ние и Европа не съумяваме да изтрием този смут?
" Европа не съумява да се оправи с бежанската рецесия през цялото време на бежанската рецесия, защото Европа, както и ние, не бяхме готова за сходен мащаб и интензитет на бежански потоци. И по тази причина още през цялото време, водена от някакво съчувствие към бягащите от спор хора, Европа отвори границите си, само че се оказа неподготвена да одобри подобен брой бежанци, да ги интегрира и да ги направи част от своите европейски общества ", изяснява Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
" Едно в действителност извънредно несъгласие в самите европейски политики. И тук желая да отбележа, че това в действителност не са единствено национални, само че и са европейски политики. От една страна фокусът на европейската политика е сигурност и отбрана на националната сигурност и границите. България е гранична страна на Европейския съюз. От друга страна, една от основите на Европейския съюз като една демократична конструкция и общество е оптималната отбрана на човешките права. И точно тук идва парадоксът за това, че ние не можем да опазим националните си граници и в това време да съблюдаваме човешките права. Тази политика е невероятно да бъде приложена без да има тези жертви ", отбелязва адв. Диана Радославова.
Европа не можа да се възползва от бежанците и по-късно. Страни със мощно подвластни стопански системи от мигрантската работна ръка и с непрестанно застаряващо население - не съумяха да видят капацитета, който им даде времето. Точно противоположното. Страните започнаха всеобщо да вкарват рестриктивни режими.
" И вредата, която в действителност Европа понесе е с помощта на това, че се породиха антибежански разкази, настроения, което в някои водещи европейски страни коства и властта на тогавашните ръководещи. И сякаш Европа малко се стресна от това. И в този момент към този момент се върви в посока по-рестриктивен режим, повече ограничавания ", показва Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
Рестриктивните политики по отношение на бежанците с изключение на капсулация и радикалидация в съответните страни, родиха още едно злокобно страшилище. Добре проведена незаконна мрежа от трафиканти, за която човешкият живот не коства нищо.
" И за жалост, каналджийството стана бизнес, сходно на наркотрафика, даже съгласно някои проучвания много по-доходоносен и за жалост бих споделил и по-малко рисков. И това води към този момент до комерсиализация на този развой и не бих се учудил, в случай че част от тези хора, които потеглят към Европа, биват подлъгани, безусловно, от участници в сходни каналджийски мрежи, за които единствената цел е облагата от това пътешестване ", споделя Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
И невъзможността да се оправят с тези мрежи, както на Европа, по този начин и на правоприлагащите органи в страните членки, изключително тези като България, които пазят външни граници, води до брутални резултати.
" Държавите, които имат морски граници - един от големите проблеми е сигурността на самото пътешестване, защото излиза наяве, че тези хора се транспортират с едни безусловно надуваеми лодки, които не са предопределени за сходен воден басейн ", изяснява Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
Миналата година Европейският съюз одобри нов Пакт за миграцията, който би трябвало да покрие дефицитите на остарелия. Това е пакет от 10 закона, които би трябвало да влязат в действие до 2 години. Но днешната рецесия не намира решения там.
" Този пакт надали ще може да спре трафикантите на мигранти, те ще продължат своята работа и постоянно ще намират способи да минават през европейските граници. За страдание това води и до нещастни случаи, като този в България. Защото пакта за миграцията цели да изготви една общо европейска политика във връзка с миграцията, каквато до момента липсваше значително. Но тази политика е ориентирана по-скоро към това по какъв начин да бъде контролирана легалната миграция, т.е. мигрантите, които идват в Европейски Съюз, да бъдат посрещани на външните граници, в специфични центрове, където да бъдат обсъждани и молбите им ", показва Десислава Апостолова - публицист, сътрудник на Българска национална телевизия в Брюксел.
Или по-ефективна обработка на документите на миграцията, която се приема за легална. Но този пакт с всичките си закони не споделя и дума, по какъв начин Европа и членките й би трябвало да реагират при незаконната миграция. Този проблем още веднъж е оставен на страните външни граници на Европа като България да вземат решение сами.
" Брюксел даде много средства на България през последните години. В страната ни има и хора от Frontex, само че виждаме, че това не трансформира обстановката. Просто тъй като европейското законодателство е едно, само че осъществяването му на място е нещо напълно друго ", споделя Десислава Апостолова.
И страните мълчешком одобриха най-очевидното и елементарно решение. Практическото прекъсване на всички опити за прекосяване на границата. За да се стигне до парадокса да се твърди, че няма незаконна миграция. Просто тъй като няма законен метод да мине през границата.
" Една от главните предпоставки, с цел да може човек да изиска протекция е той да бъде на територията на страната, на която тази молба би трябвало да бъде подадена. И точно тук идва и въпросът по какъв начин тези търсещи протекция могат да имат достъп до територията на страната, която да им обезпечи протекция. Достъп до територията е главната причина за практикуване на бежанското право ", изяснява адв. Диана Радославова.
" Друг детайл, който в този момент Брюксел се пробва да направи в тази връзка е да подписва съглашения с страните, от които идват най-вече мигранти или пък с страни, които са близки до Европейския съюз като Египет, Либия, да вземем за пример. За да могат те също да оказват помощ в това да се понижава потокът на мигранти към Европейския съюз ", споделя Десислава Апостолова.
Рестриктивен или не, този пакт към този момент е част от европейското законодателство. Държавите имат две години, с цел да го вкарат в националното си. Но едвам признат, жизнеността на този пакт към този момент е под въпрос.
" Във случая обаче въпросът е дали те в действителност ще желаят да го ползват. Ето в тази ситуация с Полша, да вземем за пример, която през последните месеци беше застрашена от доста незаконни мигранти, които идват през Беларус и те биват умишлено пускани от управляващите в Минск към Полша. Този развой назовават тук инструментализиране на миграцията. Полският министър председател Доналд Туск сподели, че стопира краткотрайно разглеждането на молби за леговище в Полша ", разяснява Десислава Апостолова.
Прилагането на пакта е под въпрос, обвързвано и с другата огромна въпросителна, която отдалечава всякакво цивилно решение на бежанската рецесия. Или по какъв начин Брюксел ще управлява осъществяването на пакта и на какви ответни ограничения е кадърен.
" Често упрекват Гърция, че изтласква мигрантите назад, без даже да им даде шанса да подадат молби за леговище. Преди няколко дни Европейският съд за правата на индивида в Страсбург се произнесе, че това е честа процедура в Гърция. Но по този начин или другояче Брюксел към момента не е почнал наказателна процедура против страната и надали ще стартира ", отбелязва Десислава Апостолова.
" Има разнообразни подходи, които се ползват от разнообразни страни. Има опция за филантропичен кулоар, има опция за филантропична виза, има опция за някаква форма на съкращаване, на отваряне на контролно-пропусквателен пункт режими, през които това нещо да се случва. Към сегашния миг такива механизми няма. Няма за България, няма и за Европа ", показва адв. Диана Радославова.
Подобни механизми не са разказани в нормативите. Нито европейските, нито нашите. Европа е оставила всеки самичък да взема решение. Новият пакт също не дава сходна вероятност. Вместо това вкарва разнообразни процедури за инспекции, които отварят нови благоприятни условия за пресяване.
" Тоест, ние безусловно, към сегашния миг, не знаем какво ще се случи в България.Трябваше до декември всяка страна членка да показа своя народен проект за приложение на пакта пред Европейската комисия. До в този момент няма никаква информация дали България има направен народен проект ", изяснява адв. Диана Радославова.
Но нещата и от към сърцето на Европа не наподобяват прекомерно оптимистично. Старият континент клокочи от повратни процеси и непредвидими придвижвания на политически пластове и електорални настройки.
" Аз виждам тревожни знаци. Виждам тревожни знаци във посока на това, че все по-лесно става да спечелиш гласове и да се добереш до властови позиции, играейки на картата на... да го назовем национализма, само че играейки на картата не на бежанците, никакви бежанци повече не би трябвало да се позволяват ", показва Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
И по този начин втренчени в бежанските рецесии оставаме слепи за нашите си. И за това, че в случай че помогнем на другите, ще помогнем в действителност на себе си. А там някъде, стотици фамилии нямат връзка с децата си. И живеят с смут - дали не се е случило на границата най-страшното.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
" За страдание аз получих повече от 20 сигнала от разнообразни фамилии от Египет, които са си изгубили децата. Трима от тях бяха от този случай ", споделя Яхия Хомси - посредник и преводач във фондация " Мисия Криле ".
Родителите в този момент са тук, да разпознаят телата на децата си. Изпращат ги в последния им път с набожен обред в джамията в Люлин.
" Разбрах за гибелта на Ахмед от клип в обществената мрежа, който беше качен от организация " Мисия Криле ". Дойдох, с цел да уредим прибирането на тялото му в Египет ", споделя Мохамед Самра.
" Въпросът, който се върти в моята глава е, че тези хора, с цел да дойдат в Европа заплащат на трафиканта много пари. Аз слушам 4 хиляди евро, 5 хиляди евро да дойдат в Европа. Трафикантът, който споделя " ще вървите единствено малко време ", но действително те вървят 2-3 дни и като минус 10 или минус 15, и нямат мощ, и остават без храна, остават без вода ", отбелязва Яхия Хомси.
Трите момчета от Египет, замръзнали, гладни и изтощени са следващите жертви в Странджа планина. Следите на стотици се губят в нейните гори. Хиляди очаквания умират тук. Търсят протекция, само че намират свирепост, по-зла от тази, от която бягат. Десетки хиляди се задушават забравени в контейнери, удавени пред избавителния бряг с обърнати лодки. Защо толкоз към този момент години, ние и Европа не съумяваме да изтрием този смут?
" Европа не съумява да се оправи с бежанската рецесия през цялото време на бежанската рецесия, защото Европа, както и ние, не бяхме готова за сходен мащаб и интензитет на бежански потоци. И по тази причина още през цялото време, водена от някакво съчувствие към бягащите от спор хора, Европа отвори границите си, само че се оказа неподготвена да одобри подобен брой бежанци, да ги интегрира и да ги направи част от своите европейски общества ", изяснява Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
" Едно в действителност извънредно несъгласие в самите европейски политики. И тук желая да отбележа, че това в действителност не са единствено национални, само че и са европейски политики. От една страна фокусът на европейската политика е сигурност и отбрана на националната сигурност и границите. България е гранична страна на Европейския съюз. От друга страна, една от основите на Европейския съюз като една демократична конструкция и общество е оптималната отбрана на човешките права. И точно тук идва парадоксът за това, че ние не можем да опазим националните си граници и в това време да съблюдаваме човешките права. Тази политика е невероятно да бъде приложена без да има тези жертви ", отбелязва адв. Диана Радославова.
Европа не можа да се възползва от бежанците и по-късно. Страни със мощно подвластни стопански системи от мигрантската работна ръка и с непрестанно застаряващо население - не съумяха да видят капацитета, който им даде времето. Точно противоположното. Страните започнаха всеобщо да вкарват рестриктивни режими.
" И вредата, която в действителност Европа понесе е с помощта на това, че се породиха антибежански разкази, настроения, което в някои водещи европейски страни коства и властта на тогавашните ръководещи. И сякаш Европа малко се стресна от това. И в този момент към този момент се върви в посока по-рестриктивен режим, повече ограничавания ", показва Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
Рестриктивните политики по отношение на бежанците с изключение на капсулация и радикалидация в съответните страни, родиха още едно злокобно страшилище. Добре проведена незаконна мрежа от трафиканти, за която човешкият живот не коства нищо.
" И за жалост, каналджийството стана бизнес, сходно на наркотрафика, даже съгласно някои проучвания много по-доходоносен и за жалост бих споделил и по-малко рисков. И това води към този момент до комерсиализация на този развой и не бих се учудил, в случай че част от тези хора, които потеглят към Европа, биват подлъгани, безусловно, от участници в сходни каналджийски мрежи, за които единствената цел е облагата от това пътешестване ", споделя Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
И невъзможността да се оправят с тези мрежи, както на Европа, по този начин и на правоприлагащите органи в страните членки, изключително тези като България, които пазят външни граници, води до брутални резултати.
" Държавите, които имат морски граници - един от големите проблеми е сигурността на самото пътешестване, защото излиза наяве, че тези хора се транспортират с едни безусловно надуваеми лодки, които не са предопределени за сходен воден басейн ", изяснява Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
Миналата година Европейският съюз одобри нов Пакт за миграцията, който би трябвало да покрие дефицитите на остарелия. Това е пакет от 10 закона, които би трябвало да влязат в действие до 2 години. Но днешната рецесия не намира решения там.
" Този пакт надали ще може да спре трафикантите на мигранти, те ще продължат своята работа и постоянно ще намират способи да минават през европейските граници. За страдание това води и до нещастни случаи, като този в България. Защото пакта за миграцията цели да изготви една общо европейска политика във връзка с миграцията, каквато до момента липсваше значително. Но тази политика е ориентирана по-скоро към това по какъв начин да бъде контролирана легалната миграция, т.е. мигрантите, които идват в Европейски Съюз, да бъдат посрещани на външните граници, в специфични центрове, където да бъдат обсъждани и молбите им ", показва Десислава Апостолова - публицист, сътрудник на Българска национална телевизия в Брюксел.
Или по-ефективна обработка на документите на миграцията, която се приема за легална. Но този пакт с всичките си закони не споделя и дума, по какъв начин Европа и членките й би трябвало да реагират при незаконната миграция. Този проблем още веднъж е оставен на страните външни граници на Европа като България да вземат решение сами.
" Брюксел даде много средства на България през последните години. В страната ни има и хора от Frontex, само че виждаме, че това не трансформира обстановката. Просто тъй като европейското законодателство е едно, само че осъществяването му на място е нещо напълно друго ", споделя Десислава Апостолова.
И страните мълчешком одобриха най-очевидното и елементарно решение. Практическото прекъсване на всички опити за прекосяване на границата. За да се стигне до парадокса да се твърди, че няма незаконна миграция. Просто тъй като няма законен метод да мине през границата.
" Една от главните предпоставки, с цел да може човек да изиска протекция е той да бъде на територията на страната, на която тази молба би трябвало да бъде подадена. И точно тук идва и въпросът по какъв начин тези търсещи протекция могат да имат достъп до територията на страната, която да им обезпечи протекция. Достъп до територията е главната причина за практикуване на бежанското право ", изяснява адв. Диана Радославова.
" Друг детайл, който в този момент Брюксел се пробва да направи в тази връзка е да подписва съглашения с страните, от които идват най-вече мигранти или пък с страни, които са близки до Европейския съюз като Египет, Либия, да вземем за пример. За да могат те също да оказват помощ в това да се понижава потокът на мигранти към Европейския съюз ", споделя Десислава Апостолова.
Рестриктивен или не, този пакт към този момент е част от европейското законодателство. Държавите имат две години, с цел да го вкарат в националното си. Но едвам признат, жизнеността на този пакт към този момент е под въпрос.
" Във случая обаче въпросът е дали те в действителност ще желаят да го ползват. Ето в тази ситуация с Полша, да вземем за пример, която през последните месеци беше застрашена от доста незаконни мигранти, които идват през Беларус и те биват умишлено пускани от управляващите в Минск към Полша. Този развой назовават тук инструментализиране на миграцията. Полският министър председател Доналд Туск сподели, че стопира краткотрайно разглеждането на молби за леговище в Полша ", разяснява Десислава Апостолова.
Прилагането на пакта е под въпрос, обвързвано и с другата огромна въпросителна, която отдалечава всякакво цивилно решение на бежанската рецесия. Или по какъв начин Брюксел ще управлява осъществяването на пакта и на какви ответни ограничения е кадърен.
" Често упрекват Гърция, че изтласква мигрантите назад, без даже да им даде шанса да подадат молби за леговище. Преди няколко дни Европейският съд за правата на индивида в Страсбург се произнесе, че това е честа процедура в Гърция. Но по този начин или другояче Брюксел към момента не е почнал наказателна процедура против страната и надали ще стартира ", отбелязва Десислава Апостолова.
" Има разнообразни подходи, които се ползват от разнообразни страни. Има опция за филантропичен кулоар, има опция за филантропична виза, има опция за някаква форма на съкращаване, на отваряне на контролно-пропусквателен пункт режими, през които това нещо да се случва. Към сегашния миг такива механизми няма. Няма за България, няма и за Европа ", показва адв. Диана Радославова.
Подобни механизми не са разказани в нормативите. Нито европейските, нито нашите. Европа е оставила всеки самичък да взема решение. Новият пакт също не дава сходна вероятност. Вместо това вкарва разнообразни процедури за инспекции, които отварят нови благоприятни условия за пресяване.
" Тоест, ние безусловно, към сегашния миг, не знаем какво ще се случи в България.Трябваше до декември всяка страна членка да показа своя народен проект за приложение на пакта пред Европейската комисия. До в този момент няма никаква информация дали България има направен народен проект ", изяснява адв. Диана Радославова.
Но нещата и от към сърцето на Европа не наподобяват прекомерно оптимистично. Старият континент клокочи от повратни процеси и непредвидими придвижвания на политически пластове и електорални настройки.
" Аз виждам тревожни знаци. Виждам тревожни знаци във посока на това, че все по-лесно става да спечелиш гласове и да се добереш до властови позиции, играейки на картата на... да го назовем национализма, само че играейки на картата не на бежанците, никакви бежанци повече не би трябвало да се позволяват ", показва Димитър Марков - Център за проучване на демокрацията.
И по този начин втренчени в бежанските рецесии оставаме слепи за нашите си. И за това, че в случай че помогнем на другите, ще помогнем в действителност на себе си. А там някъде, стотици фамилии нямат връзка с децата си. И живеят с смут - дали не се е случило на границата най-страшното.
Последвайте ни във и
Вече може да ни гледате и в
Намерете ни в
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ