Защо мутрите печелят от прехода и борбата с реформите след 1989 г.
Три десетилетия след края на комунизма доста хора са уверени, че единствените печеливши са мутрите, ченгетата и комунистите. Перспективата за господство на закона обаче сплотява тези групи в желанието им да ѝ попречат.
„ Свободата е да избираш своята отговорност. Това не е липса на отговорности. “
Тони Морисън, Нобелов лауреат по литература (1993)
...
„ Получих пост, видях пари и свят,
Но след това се обърнаха нещата. “
НЛО, " Партии обичани " (1991, текст Живко Колев)
„ Жълтите павета “ на 1989-та
Представете си, че по здрач на вие тръгвате с постоянно претъпкания градски рейс от Студентския град към площад Народно заседание, където почналото преди към две седмици студентско придвижване за самостоятелност на университетите е прераснало в „ жива верига “.
Стихийно зародилата концепция на митинга е да принуди националните „ представители “ да останат в Народното събрание и гласоподават анулацията на член 1 от тогавашната конституция. Законопроектът по този мотив е импортиран същия ден. Заедно със събралото се голям брой вие скандирате „ Долу член първи! “
За тези, които не знаят, трите фрази на този член гласяха, че България е „ социалистическа страна на трудещите се… отпред с работническата класа “, управлява се от Българска комунистическа партия, която в съдействие с Български земеделски народен съюз гради така наречен „ развито социалистическо общество “.
В нелепостта и несъстоятелността на тези разпореждания вие и никой от присъстващите (включително „ депутатите “, а евентуално и болшинството граждани) не се съмнявате. Но процедурата за смяна на конституцията изисква проектозаконът да отлежи един месец. Това условие също наподобява несъстоятелно. Но „ представителите “ на народа не желаят и не могат да не го спазят.
Желю Желев, приканва хората да се разотидат.
Председателят на учредения преди седмица опозиционен Съюз на демократичните сили (СДС), Желю Желев , приканва хората да се разотидат и показва вяра, че на идващия ден законопроектът може да бъде гласуван. Вие оставате още няколко часа, само че по-късно се прибирате вкъщи, може би уверени, че скоро конституцията ще бъде изменена.
Член Първи е анулиран чак след месец, автономията на университетите е въведена след два месеца. Социалистическата принадлежност на България, дружно с други останки отпреди 1989 година (които всеки самичък ), остава в конституцията до приемането на тази от 1991 година.
Комунистическата конституция се трансформира още два пъти през 1990 година, декларирани са правилата на правовата страна, човешките права (в остарялата им формула) и плурализмът. Това става през април, в резултат на споразуменията на Кръглата маса, на която представители на комунистическата партия и на опозицията договарят провеждането на избори за Велико национално заседание (ВНС) през юни.
През ноември Велико народно събрание учредява правилата на избор на съдиите, структурата и функционалностите на съдилищата и избора и отчетността на основния прокурор. В икономическата област е оповестено равноправието на всички форми на благосъстоятелност, без да се загатва „ частната “. Уточнени са и някои функционалности на държавните органи, в това число президента.
Едва след време, от историческия, само че инцидентен ще се разбере, че тогавашният държавен глава Петър Младенов счита, че е „ най-добре танковете да дойдат “. Репликата е произнесена на същия 14 декември, с който започнах тази история.
„ Партия велика води "
Учудващо е, че 4-те минути упреци на Петър Младенов към множеството на площада, не са оценени семантически. Той упреква шест пъти хората в безнаказаност (и „ подигравка “ с носещите отговорност „ депутати “), само че също и в екстремизъм, липса на национализъм и безбожничество в искреността не неговото и сътрудниците му предпочитание за народна власт и независимост. Вероятно за първи път в новата политика на страната, той употребява обръщението „ българи “ (заменяйки първичното „ другарки и приятели “).
Тези речеви фигури и през днешния ден са настоящи. Актуално е и събитието, че измененията в конституцията от 1990 година не изхвърлят от химна неповторимото в международната процедура споменаване на непозната столица във втория куплет: „ с нас Москва е в мир и пердах “. Остава управителната роля: „ партия велика води, нашият надвит строй “. Но партиите са към този момент доста.
1989 година е странна година. В България, а ръководещите – по-упорити от тези в другите страни от Варшавския контракт. И може би подготвени за принуждение.
Въпреки тези условия, през днешния ден доста постоянно се чува укор към Желев и тогавашния Съюз на демократичните сили, че на 14 декември 1989 година са избрали нежната гражданска война и мирния преход. Той пък на собствен ред бил манипулиран от " Държавна сигурност ", тотално сгрешен и „ отчасти престъпен “; „ борците “ и комунистите приватизирали България.
Кога завърши преходът
Всъщност преходът към народна власт и демонтажът на централното обмисляне от дълго време са завършили. Конкуренцията в политиката е реалност от 1990 година Партиите и гласоподавателите са другарски настроени към пазара и частната благосъстоятелност още преди 1989 година, изключително към своята благосъстоятелност.
Частната благосъстоятелност доминира във образуването на Брутният вътрешен продукт от 1992 година, а официално, като благосъстоятелност на активи (вследствие на реституцията и раздържавяването) – след 1997 година Заетостта и безработицата се контролират от търсенето и предлагането на работна мощ от 1998 година, а пазарната съгласуваност на вложения и ползване доминира от 1991 до 1995 година, и след 1997 година
Специално би трябвало да се уточни и смяната в остарялата конституция, въвела, въпреки декларативно и ненапълно, разделянето на управляващите и върховенството на закона. Тази смяна е признак, че ръководещите също я търсят тази уредба на разпоредбите на играта.
Откъде пристигнаха " борците " и " мутрите "
Думата „ мутра “ идва в българския от новогръцки и значи недодялано лице, само че и „ бандит “ и „ лъжец “, лице с груба глава. С сходен корен и значение има думи в латинския и множеството романски езици.
Само спортистите-борци са няколко хиляди повече от униформените полицаи.
През 2006 година дисертацията на Георги Петрунов от РискМонитор потвърди, че мутрите като разбойници произлизат от „ борците “. Според преброяването от 1985 година единствено спортистите-борци са няколко хиляди повече от униформените полицаи. Заедно с другите спортисти става дума за към 250 хиляди души.
Някои от тях, тези от „ ЦСКА “ и „ Левски “, са военизирани. Към 1987-1990 година бюджетът за тези хора понижава и те последователно остават без работа. Въпрос на време е те да изместят, да се свържат със или да обхванат в органите на реда. Съвпадайки с освобождението на бизнеса, тези хора основават специфичен бранш в стопанската система – продажбата на отбрана, рекетирането. Процесът на пораждане, търсенето и предлагането на рекет е добре разказан в последната глава на „ “. Понеже тези бизнесмени не са единствено борци, по-точното им название е „ мутри “.
Спойката и в този бизнес е доверието. То е естественият първичен капитал на проведените спортисти, изключително от силовите дисциплини, само че освен.
А " ченгетата "?
Втората група с релативно мощно взаимно доверие е тази на сътрудниците на комунистическите секрети служби, Държавна сигурност (ДС). Към 1990 година те са, допускам, към 30 хиляди, по един на 300 души от популацията. Те следят популацията, „ вражеското въздействие “ и навлизане „ на съперника “ в стопанската система до края на Кръглата маса. Неизбежно те имат преимущество в достъпа до информация – за движимо и недвижимо имущество, и бизнес благоприятни условия.
Третата група със мощно вътрешно доверие и обществен капитал (т.е. по този начин наречените „ връзки “) е централното и локално управлението на Българската комунистическа партия (БКП) – към 200 фамилии.
Четвъртата група, премесена с другите, само че не доста с „ мутрите “, са чиновниците на задграничните сдружения. Със фамилиите им те са 180-220 хиляди.
Общото сред тези групи е освен вътрешното персонално доверие, достъпа до информация и обществени средства. В техен интерес е тези привилегии да се запазят и възпроизведат. Защото „ се обърнаха нещата “.
Това са най-видимите бенефициенти на прехода. Не са единствено те, несъмнено. В последна сметка. Проблемът е, че осъзнаването на този факт изисква нетривиално изпитание. От тази видимост произтича чувството за неправда на прехода.
Ползите от върховенството на закона
Политиката може да спомага за благосъстоянието на хората единствено по един метод – като поевтинява разноските за информация, договаряне и решение на разногласия. Когато тези разноски са лесни за покриване, без значение от първичното систематизиране на благосъстоятелност и привилегии, на терена остават тези, които носят изгоди на другите.
Дори обикновеното въвеждане на правилата на правовата страна допуска, че обвинените не се арестуват без солидни доказателства, правото на обективен развой (и презумпцията за невинност) в общи линии стартира да се съблюдава, роднините не се наказватq каквато е практиката с „ някогашните хора “ преди 1989 година, груповото възмездие престава да се ползва и е изключено като вероятен резултат от правосъдно решение.
Тази вероятност притегля упоменатите групи с вътрешно доверие. Вече завзетата благосъстоятелност, средства и благоприятни условия могат да бъдат предпазени единствено с достъп до власт. В конюнктура на политически плурализъм желанието за непоклатимост на привилегиите резултира в усърдие да присъстваш в другите вероятни конфигурации на ръководството. Както пеят НЛО в цитираната ария, „ ах, благи мои партии обичани, аз ще бъда с таз, която е на власт “.
Подобни процеси се разпростират отгоре-надолу във всички страни от някогашния Варшавски контракт. Особено в Полша и Унгария. Но и в Чехия, Словакия и Словения. Разликите са в методите, по които става това размиване на върховенството на закона. У нас то е през прокуратурата. При другите – посредством опити за въздействие върху съда.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
„ Свободата е да избираш своята отговорност. Това не е липса на отговорности. “
Тони Морисън, Нобелов лауреат по литература (1993)
...
„ Получих пост, видях пари и свят,
Но след това се обърнаха нещата. “
НЛО, " Партии обичани " (1991, текст Живко Колев)
„ Жълтите павета “ на 1989-та
Представете си, че по здрач на вие тръгвате с постоянно претъпкания градски рейс от Студентския град към площад Народно заседание, където почналото преди към две седмици студентско придвижване за самостоятелност на университетите е прераснало в „ жива верига “.
Стихийно зародилата концепция на митинга е да принуди националните „ представители “ да останат в Народното събрание и гласоподават анулацията на член 1 от тогавашната конституция. Законопроектът по този мотив е импортиран същия ден. Заедно със събралото се голям брой вие скандирате „ Долу член първи! “
За тези, които не знаят, трите фрази на този член гласяха, че България е „ социалистическа страна на трудещите се… отпред с работническата класа “, управлява се от Българска комунистическа партия, която в съдействие с Български земеделски народен съюз гради така наречен „ развито социалистическо общество “.
В нелепостта и несъстоятелността на тези разпореждания вие и никой от присъстващите (включително „ депутатите “, а евентуално и болшинството граждани) не се съмнявате. Но процедурата за смяна на конституцията изисква проектозаконът да отлежи един месец. Това условие също наподобява несъстоятелно. Но „ представителите “ на народа не желаят и не могат да не го спазят.
Желю Желев, приканва хората да се разотидат.
Председателят на учредения преди седмица опозиционен Съюз на демократичните сили (СДС), Желю Желев , приканва хората да се разотидат и показва вяра, че на идващия ден законопроектът може да бъде гласуван. Вие оставате още няколко часа, само че по-късно се прибирате вкъщи, може би уверени, че скоро конституцията ще бъде изменена.
Член Първи е анулиран чак след месец, автономията на университетите е въведена след два месеца. Социалистическата принадлежност на България, дружно с други останки отпреди 1989 година (които всеки самичък ), остава в конституцията до приемането на тази от 1991 година.
Комунистическата конституция се трансформира още два пъти през 1990 година, декларирани са правилата на правовата страна, човешките права (в остарялата им формула) и плурализмът. Това става през април, в резултат на споразуменията на Кръглата маса, на която представители на комунистическата партия и на опозицията договарят провеждането на избори за Велико национално заседание (ВНС) през юни.
През ноември Велико народно събрание учредява правилата на избор на съдиите, структурата и функционалностите на съдилищата и избора и отчетността на основния прокурор. В икономическата област е оповестено равноправието на всички форми на благосъстоятелност, без да се загатва „ частната “. Уточнени са и някои функционалности на държавните органи, в това число президента.
Едва след време, от историческия, само че инцидентен ще се разбере, че тогавашният държавен глава Петър Младенов счита, че е „ най-добре танковете да дойдат “. Репликата е произнесена на същия 14 декември, с който започнах тази история.
„ Партия велика води "
Учудващо е, че 4-те минути упреци на Петър Младенов към множеството на площада, не са оценени семантически. Той упреква шест пъти хората в безнаказаност (и „ подигравка “ с носещите отговорност „ депутати “), само че също и в екстремизъм, липса на национализъм и безбожничество в искреността не неговото и сътрудниците му предпочитание за народна власт и независимост. Вероятно за първи път в новата политика на страната, той употребява обръщението „ българи “ (заменяйки първичното „ другарки и приятели “).
Тези речеви фигури и през днешния ден са настоящи. Актуално е и събитието, че измененията в конституцията от 1990 година не изхвърлят от химна неповторимото в международната процедура споменаване на непозната столица във втория куплет: „ с нас Москва е в мир и пердах “. Остава управителната роля: „ партия велика води, нашият надвит строй “. Но партиите са към този момент доста.
1989 година е странна година. В България, а ръководещите – по-упорити от тези в другите страни от Варшавския контракт. И може би подготвени за принуждение.
Въпреки тези условия, през днешния ден доста постоянно се чува укор към Желев и тогавашния Съюз на демократичните сили, че на 14 декември 1989 година са избрали нежната гражданска война и мирния преход. Той пък на собствен ред бил манипулиран от " Държавна сигурност ", тотално сгрешен и „ отчасти престъпен “; „ борците “ и комунистите приватизирали България.
Кога завърши преходът
Всъщност преходът към народна власт и демонтажът на централното обмисляне от дълго време са завършили. Конкуренцията в политиката е реалност от 1990 година Партиите и гласоподавателите са другарски настроени към пазара и частната благосъстоятелност още преди 1989 година, изключително към своята благосъстоятелност.
Частната благосъстоятелност доминира във образуването на Брутният вътрешен продукт от 1992 година, а официално, като благосъстоятелност на активи (вследствие на реституцията и раздържавяването) – след 1997 година Заетостта и безработицата се контролират от търсенето и предлагането на работна мощ от 1998 година, а пазарната съгласуваност на вложения и ползване доминира от 1991 до 1995 година, и след 1997 година
Специално би трябвало да се уточни и смяната в остарялата конституция, въвела, въпреки декларативно и ненапълно, разделянето на управляващите и върховенството на закона. Тази смяна е признак, че ръководещите също я търсят тази уредба на разпоредбите на играта.
Откъде пристигнаха " борците " и " мутрите "
Думата „ мутра “ идва в българския от новогръцки и значи недодялано лице, само че и „ бандит “ и „ лъжец “, лице с груба глава. С сходен корен и значение има думи в латинския и множеството романски езици.
Само спортистите-борци са няколко хиляди повече от униформените полицаи.
През 2006 година дисертацията на Георги Петрунов от РискМонитор потвърди, че мутрите като разбойници произлизат от „ борците “. Според преброяването от 1985 година единствено спортистите-борци са няколко хиляди повече от униформените полицаи. Заедно с другите спортисти става дума за към 250 хиляди души.
Някои от тях, тези от „ ЦСКА “ и „ Левски “, са военизирани. Към 1987-1990 година бюджетът за тези хора понижава и те последователно остават без работа. Въпрос на време е те да изместят, да се свържат със или да обхванат в органите на реда. Съвпадайки с освобождението на бизнеса, тези хора основават специфичен бранш в стопанската система – продажбата на отбрана, рекетирането. Процесът на пораждане, търсенето и предлагането на рекет е добре разказан в последната глава на „ “. Понеже тези бизнесмени не са единствено борци, по-точното им название е „ мутри “.
Спойката и в този бизнес е доверието. То е естественият първичен капитал на проведените спортисти, изключително от силовите дисциплини, само че освен.
А " ченгетата "?
Втората група с релативно мощно взаимно доверие е тази на сътрудниците на комунистическите секрети служби, Държавна сигурност (ДС). Към 1990 година те са, допускам, към 30 хиляди, по един на 300 души от популацията. Те следят популацията, „ вражеското въздействие “ и навлизане „ на съперника “ в стопанската система до края на Кръглата маса. Неизбежно те имат преимущество в достъпа до информация – за движимо и недвижимо имущество, и бизнес благоприятни условия.
Третата група със мощно вътрешно доверие и обществен капитал (т.е. по този начин наречените „ връзки “) е централното и локално управлението на Българската комунистическа партия (БКП) – към 200 фамилии.
Четвъртата група, премесена с другите, само че не доста с „ мутрите “, са чиновниците на задграничните сдружения. Със фамилиите им те са 180-220 хиляди.
Общото сред тези групи е освен вътрешното персонално доверие, достъпа до информация и обществени средства. В техен интерес е тези привилегии да се запазят и възпроизведат. Защото „ се обърнаха нещата “.
Това са най-видимите бенефициенти на прехода. Не са единствено те, несъмнено. В последна сметка. Проблемът е, че осъзнаването на този факт изисква нетривиално изпитание. От тази видимост произтича чувството за неправда на прехода.
Ползите от върховенството на закона
Политиката може да спомага за благосъстоянието на хората единствено по един метод – като поевтинява разноските за информация, договаряне и решение на разногласия. Когато тези разноски са лесни за покриване, без значение от първичното систематизиране на благосъстоятелност и привилегии, на терена остават тези, които носят изгоди на другите.
Дори обикновеното въвеждане на правилата на правовата страна допуска, че обвинените не се арестуват без солидни доказателства, правото на обективен развой (и презумпцията за невинност) в общи линии стартира да се съблюдава, роднините не се наказватq каквато е практиката с „ някогашните хора “ преди 1989 година, груповото възмездие престава да се ползва и е изключено като вероятен резултат от правосъдно решение.
Тази вероятност притегля упоменатите групи с вътрешно доверие. Вече завзетата благосъстоятелност, средства и благоприятни условия могат да бъдат предпазени единствено с достъп до власт. В конюнктура на политически плурализъм желанието за непоклатимост на привилегиите резултира в усърдие да присъстваш в другите вероятни конфигурации на ръководството. Както пеят НЛО в цитираната ария, „ ах, благи мои партии обичани, аз ще бъда с таз, която е на власт “.
Подобни процеси се разпростират отгоре-надолу във всички страни от някогашния Варшавски контракт. Особено в Полша и Унгария. Но и в Чехия, Словакия и Словения. Разликите са в методите, по които става това размиване на върховенството на закона. У нас то е през прокуратурата. При другите – посредством опити за въздействие върху съда.
*Становищата, изказани в рубриката „ Мнение “, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ